Latest Articles from Българска Кардиология Latest 100 Articles from Българска Кардиология https://journal.bgcardio.org/ Thu, 28 Mar 2024 11:36:47 +0200 Pensoft FeedCreator https://journal.bgcardio.org/i/logo.jpg Latest Articles from Българска Кардиология https://journal.bgcardio.org/ Tежък кожен васкулит като симптом на десностранен инфекциозен ендокардит при пациент с интравенозно приложение на метадон: клиничен случай https://journal.bgcardio.org/article/112862/ Bulgarian Cardiology 29(4): 128-134

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e112862

Authors: Й. М. Тодорова, К. Д. Господинов, М. Е. Луканов, С. Т. Тишева

Abstract: Бактериалната инфекция на ендокардната повърхност на сърцето причинява инфекциозен ендокардит (ИЕ). Най-често са засегнати сърдечните клапи или интракардиални устройства. В повечето случаи на десностранен инфекциозен ендокардит е засегната трикуспидалната клапа. Използването на наркотици като кокаин, хероин или други субстанции може да причини това заболяване. ИЕ може да се развие, ако метадонът не се прилага в съответствие с изискванията на метадоновата програма въпреки спирането на употребата на наркотици. При употребяващите наркотици Staphylococcus aureus е най-честата причина за десностранен инфекциозен ендокардит с белодробна септична емболия и персистираща бактериемия. Кожният васкулит, особено левкоцитокластичният васкулит, е рядка проява на ИЕ.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sun, 31 Dec 2023 08:00:14 +0200
Аневризмална руптура на синуса на Валсалва – не съдете за книгата по корицата! https://journal.bgcardio.org/article/109296/ Bulgarian Cardiology 29(4): 125-127

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e109296

Authors: М.М. Юсуф, А.М. Кумар

Abstract: Въведение: Аневрималната руптура на синуса на Валсалва (RSOV) е с лоша прогноза и висока смъртност. Клиничното подозрение е от решаващо значение за бързото диагностициране и лечение. Представяне на случай: Представяме случая на 33-годишна пациентка без съпътстващи заболявания, със симптоматика от упорита кашлица и рецидивираща инфекция на долните дихателни пътища в продължение на 2 години. Ехокардиограмата показа руптурирал десен синус на Валсалва в дясната камера с калцифицирана разкъсана мембрана, образуваща морфология тип „ветропоказател“1. При превеждането на пациентката в операционната е установено, че RSOV е разкъсана в дясното предсърдие. Пациентката претърпя ексцизия на калцираната тъкан на разкъсаната мембрана и поставяне на перикарден пач за затваряне на разкъсания десен синус. Заключение: Представихме случай на RSOV с атипично представяне, както и с несъответствие между образните характеристики и хирургичните находки.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sun, 31 Dec 2023 08:00:13 +0200
Системна фибринолиза при тромбоза на механична клапна протеза - клиничен случай и обзор на литературата https://journal.bgcardio.org/article/113537/ Bulgarian Cardiology 29(4): 111-124

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e113537

Authors: Е. Димитрова, И. Байрактарова, Д. Кючуков, В. Костова, Е. Трендафилова

Abstract: Тромбозата на клапна протеза е едно от потенциално животозастрашаващите усложнения при клапнопротезирани пациенти. То се среща най-често при наличие на механична протеза и субтерапевтична или липсваща антикоагулация. Освен оптимизиране на антикоагулантната терапия в съображение влизат спешно хирургично лечение и тромболитична терапия, като и двете са свързани с висок риск за усложнения и смъртност. Представяме пациент с доказана тромбоза на механична митрална протеза. На базата на индивидуалните му характеристики и публикуваните препоръки взехме решение за системна фибринолиза с тъканен плазминогенен активатор по много бавен нискодозов протокол. Отчетохме добър ефект при липса на хеморагични и емболични усложения.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sun, 31 Dec 2023 08:00:12 +0200
Рядък клиничен случай на Такоцубо кардиомиопатия, усложнен с високостепенен AV блок и камерна тахикардия https://journal.bgcardio.org/article/113063/ Bulgarian Cardiology 29(4): 101-110

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e113063

Authors: М. Пенева, Х. Байчев, И. Балтов, Л. Абужамус, Ц. Дойчинова, Х. Николов, В. Байчева, Х. Матеев, Е. Трендафилова

Abstract: Такоцубо, или “синдром на разбитото сърце”, е стрес-индуцирана кардиомиопатия с клинични, лабораторни и ЕКГ характеристики, сходни с тези при остър коронарен синдром. Ключови разлики са наличието на преходни сегментни кинетични нарушения в територията на повече от една коронарна артерия и липсваща обструктивна коронарна болест от ангиографията. Първоначално е считано за бенигнено състояние с добра прогноза, но съществуват доклади за затегнато протичане с различни усложнения като кардиогенен шок, апикална тромбоза, смърт и ритъмно-проводни нарушения. По литературни данни последните се срещат при около 13% от пациентите и включват по-често камерни аритмии (камерна тахикардия, камерно мъждене, torsades de pointes) и в много малък процент – високостепенен AV блок. Въпреки натрупания клиничен опит и познания все още липсват категорични препоръки за третирането на проводната патология. Представяме случая на 78-годишна жена с апикален вариант на такоцубо кардиомиопатия, протекла със синкоп, пълен АV блок, новопоявил се ляв бедрен блок, пристъпно предсърдно мъждене и камерна тахикардия с последваща имплантация на постоянен електрокардиостимулатор. Протичането е усложнено и с прояви на остра левостранна сърдечна недостатъчност при ехографски данни за левокамерна помпена дисфункция с последващо оформяне на върхова тромбоза. Случаят демонстрира комплексността на стрес-кардиомиопатията като клиничен синдром и необходимостта от стриктно динамично проследяване и навременна адекватна терапия.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sun, 31 Dec 2023 08:00:11 +0200
Подостра перфорация на дясна камера от камерен електрод с пасивна фиксация - мултидисциплинарен диагностичен подход https://journal.bgcardio.org/article/114208/ Bulgarian Cardiology 29(4): 97-100

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e114208

Authors: С. Василиев, С. Иванова, А. Келчев

Abstract: Процедурата за имплантиране на сърдечни имплантируеми електронни устройства (CIEDs) има процент на усложнения от около 5-6% според повечето проучвания. Перфорацията от електрод е възможно и сериозно нежелано събитие, което може да се прояви със спектър от симптоми – от липса на такива до внезапна сърдечна смърт. Средствата за диагностика при съмнение за перфорация са рентгеново изследване, трансторакална ехокардиография, изследване на пейсмейкърната функция и компютърна томография, като последната е златен стандарт. Екстракццията на електрода, довел до перфорацията, може да се извърши ендоваскуларно или хирургично. Трансвенозното отстраняване е възможна опция за електродите с активна фиксация, докато отстраняването на електродите с пасивна фиксация е за предпочитане да се извърши хирургично, поради обемистия връх на електрода, който може да увреди сърдечните кухини и съдовете. В тази статия представяме случай на масивна вентрикуларна перфорация от камерен електрод с пасивна фиксация, допълнително усложнена от сърдечна тампонада. Хирургичното отстраняване беше лечението на избор в нашия случай, с последващо имплантиране на постоянен двукухинен електрокардиостимулатор.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sun, 31 Dec 2023 08:00:10 +0200
Стимулация на проводната система под контрола на интракардиална ехокардиография - клиничен случай https://journal.bgcardio.org/article/116261/ Bulgarian Cardiology 29(4): 89-96

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e116261

Authors: Е. Мартинов, Д. Бойчев, М. Маринов, В. Константинова, В. Гелев, В. Трайков

Abstract: Стимулацията на проводната система (CSP) е техника за кардиостимулация, включваща имплантиране на електроди за постоянна кардиостимулация на различни места по протежение на сърдечната проводна система, включващи снопа на His (HBP) и областта на лявото бедро (LBBAP). Интракардиалната ехокардиография (ICE) може да улесни имплантирането на постоянния електрод за стимулация в областта на лявото бедро (LBB) на междукамерния септум. Докладваме случай на 83-годишен пациент с десен бедрен блок (RBBB), ляв преден фасцикуларен блок (ЛПФБ) и световъртеж по време на епизоди на 2:1 атриовентрикуларен (AV) блок, при който се осъществи CSP под контрола на ICE в нашия център. Освен стандартния флуроскопски контрол и мониторирането на интракардиалните сигнали, в този случай използвахме и ICE за визуализация на проникването на електрода в междукамерната преградата по време на имплантацията. Локализацията на електрода на деснокамерния аспект на междукамерния септум, и дълбочината на проникване на електрода в септума и достигането му до областта на лявото бедро бяха лесно визуализирани с ICE. Постигна се селективен LBBAP, демонстриран чрез приетите критерии от ЕКГ и интракардиалните електрограми. Използва се автоматичен strain rate със speckle tracking, за да се демонстрира запазена левокамерна (LV) синхронност след процедурата. При имплантирането на LBBAP може да се използва ICE за наблюдение на проникването на електрода в септума, което потенциално подобрява безопасността и ефикасността на този подход за стимулация.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sun, 31 Dec 2023 08:00:01 +0200
Стимулация на снопа на Хис при пациент с нарушено атриовентрикуларно провеждане, персистиращо предсърдно трептене с висок тромбоемболичен и хеморагичен риск след хибридна коронарна реваскуларизация и затваряне на левопредсърдното ухо https://journal.bgcardio.org/article/116198/ Bulgarian Cardiology 29(4): 82-88

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e116198

Authors: М. Шотек, В. Кула, А. Малик, А. Чунко, Я. Лелаковски, В. Трайков, П. Матусик

Abstract: Представяме случай на 78-годишен пациент с персистиращо предсърдно трептене, анамнеза за предсърдно мъждене и нарушено атриовентрикуларно провеждане, вкл. артиовентрикуларн блок (AVB) първа степен и пароксизмален пълен AVB. Ехокаредиографията обективизира леко намалена левокамерна фракция на изтласкване (LVEF) от 44%. Пациентът беше с висок тромбоемболичен риск поради преживян мозъчен инсулт и хроничен коронарен синдром, лекуван с хибридна коронарна реваскуларизация (минимално инвазивен аорто-коронарен байпас и последваща перкутанна коронарна интервенция) и беше третиран със затваряне на левопредсърдното ухо. Поради висок хеморагичен риск, след кардио-хирургичната интервенция беше стартирана двойна антиагрегантна терапия (ацетилсалицилова киселина и клопидогрел) в комбинация с ниска доза нискомолекулярен хепарин. Пациентът беще насочен за имплантация на двукухиненелек-трокардиостимулатор със стимулация на проводната система (CSP) с предпочитания към стимулация на снопа на Хис (HBP) поради персистиращ епизод на предсърдно трептене, пълен AVB, липсата на нарушения във вътрекамерната проводимост и очаквания висок дял на деснокамерна стимулация при леко намалена LVEF. Постигна се успешна имплантация като CSP се осъществи чрез HBP. След преоценка на тромбоемболичния и хеморагичния риск пациентът беше дехоспитализиран на терапия с ниска доза дабигатран. Краткосрочното проследяване демонстрира стабилни параметри на стимулация и липса на симптоматика. Въпреки добрия резултат и липсата на усложнения при описания случай, са необходими големи рандомизирани проучвания, които да потвърдят дългосрочната безопасност и ефикасност на HBP и ролята на метода за оптимизацията на грижата за пациентите с нарушения в атриовентрикулното провеждане чрез използване на персонализиран подход.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sun, 31 Dec 2023 08:00:01 +0200
Тяснокомплексна тахикардия с алтернанс на R-R интервалите - какъв е механизмът? https://journal.bgcardio.org/article/106912/ Bulgarian Cardiology 29(4): 73-81

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e106912

Authors: Ч. Шалганов, М. Стоянов

Abstract: Представен е случай на рядко срещана тяснокомплексна тахикардия с алтернанс на R-R интервалите при наличие на двойна АV физиология, третирана успешно с катетърна аблация. Обяснен е механизмът на аритмията и регистрираните интракардиални и ЕКГ феномени.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sun, 31 Dec 2023 08:00:01 +0200
Кардионевроаблация при рецидивиращ вазовагален синкоп и функционална синусова брадикардия: клинична серия https://journal.bgcardio.org/article/112624/ Bulgarian Cardiology 29(4): 61-72

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e112624

Authors: Ч. Шалганов, М. Стоянов, И. Байрактарова, Лилия Бърдарска

Abstract: При пациенти с рецидивиращ вазовагален синкоп с кардиоинхибиторен или смесен механизъм, или при пациенти със симптомна функционална синусова брадикардия или АV блок може да се приложи кардионевроаблация. Материал и методи: Представяме серия от 5 пациенти – четирима от тях с рецидивиращи синкопи и/или симптомна синусова брадикардия, а петият – с пристъпно предсърдно мъждене и рецидивиращи синкопи. След потвърждение на механизма на синкопа с тилт-тест и след положителен атропинов тест беше извършена радиофреквентна катетърна кардионевроаблация (при пациента с предсърдно мъждене като добавка към изолация на белодробните вени). При краткосрочно проследяване при нито един от пациентите няма рецидив на синкоп. Заключение: Катетърната невромодулация в тази първа в България клинична серия показва много добри краткосрочни резултати и липса на сериозни усложнения.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Sun, 31 Dec 2023 08:00:01 +0200
Оценка на ефекта на катетърната аблация върху качеството на живот и предиктори за промяната му при пациенти с предсърдно мъждене https://journal.bgcardio.org/article/115081/ Bulgarian Cardiology 29(4): 43-60

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e115081

Authors: К. Джинсов, Е. Георгиева, В. Трайков, Л. Бърдарска, Д. Бойчев, Т. Балабански

Abstract: Въведение: През последните десетилетия терапевтичните опции за контрол на честотата и ритъма при пациенти с предсърдно мъждене (ПМ) са насочени към подобряване на качеството им на живот (QoL). По отношение на контрола на ритъма катетърната аблация се превърна в утвърдена възможност за лечение. Тя е инвазивна и сравнително скъпа процедура, която обикновено се извършва с цел повлияване на симптомите, затова получаването на информация за степента, до която QoL е повлияно от интервенцията, е от голямо значение. Целта на настоящото изследване е да се оцени ефектът от изолацията на белодробните вени върху QoL на пациенти с ПМ и да се открият факторите с най-голямо влияние върху промяната в този показател. Материал и методи: Проучването е многоцентрово проспективно кохортно проучване, включващо пациенти с предсърдно мъждене, преминали радиофреквентна изолация на белодробните вени. За оценка на качеството на живот преди процедурата и на края на проследяването са използвани стандартизирани въпросници и скали. Резултати: Включени са 131 пациенти на средна възраст 59 ± 9.27 години, от които 75.6% (n = 99) мъже, проследени за средно 39.7 ± 13.3 месеца. Отчита се сигнификантно подобрение (р < 0.001) във всички домейни на качеството на живот на края на проследяването спрямо преди процедурата. Регресионен анализ на мултифакторен модел отличи като независими предиктори за определяне на големината на промяната в QoL преди и след аблация фракцията на изтласкване на лявата камера (p = 0.047), наличието на митрална инсуфициенция (p < 0.0001), индекса на телесната маса (p = 0.002) и рецидивите през първите 3 месеца след PVI (p = 0.009). Заключение: Катетърната аблация при ПМ води до подобрение в QoL при пациенти с ПМ. Важни предиктори за промяна в QoL след РФА са фракцията на изтласкване на ЛК, наличието на митрална инсуфициенция, индекса на телесната маса и наличието на рецидив по време на първите 3 месеца след PVI. Те трябва да се имат предвид при избора на терапевтична стратегия и при определяне на индивидуализирания подход при всеки болен с ПМ.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Sun, 31 Dec 2023 08:00:01 +0200
Сърдечни имплантируеми електронни устройства в България: данни от електронния регистър BG-Pace за 2022 година https://journal.bgcardio.org/article/116391/ Bulgarian Cardiology 29(4): 28-42

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e116391

Authors: В. Трайков, Св. Йовев, Б. Борисов, М. Маринов, В. Велчев, К. Джинсов

Abstract: Настоящото проучване представя анализ на дейността по електрокардиостимулация в България през 2022 година на базата на данни от национален регистър на имплантираните пациенти. Материали и методи: Данните, въведени в регистъра BG-Pace за 2022 година са изследвани ретроспективно. Анализирани са демографски данни на пациентите, типа процедура, типа устройство, режима на стимулация, етиологията, симптомите и ЕКГ образа преди имплантацията. Анализиран е броят имплантации при различните типове устройства и обема дейност на центрове и оператори. Резултати: За изследвания период са имплантирани 4770 устройства от 45 оператори в 30 центъра. Възрастта на пациентите при имплантацията е била 76 (IQR 69-82, 14-98) години като преобладават пациентите от мъжки пол – 2843 (59,6%). Най-голям брой имплантации са осъществени във възрастовата група 70-79 години. Основен дял заемат антибрадикардните стимулатори - 578,8/милион. От тях системи за физиологична стимулация са били 111 (2,3%). Броят на имплантираните кардиовертер-дефибрилатори е по-висок спрямо предходни периоди и достига 31,9/милион. Имплантациите на системи за ресинхронизираща терапия с функция на дефибрилатор също бележат ръст до 15,9/милион. Значителен ръст се наблюдава и при имплантируемите лууп-рекордери, които достигат до 8,8/милион. Броят имплантации за център е бил 115,5 (IQR 53-261,3, 3-546), а за оператор – 76,5 (IQR 36,8-154,8, 3-364) устройства. Преобладават имплантациите на двукухинни устройства, чийто дял е 83,1% при АV блок І и ІІ степен, 72,5% при пълен АV блок, 82,6% при нарушения на вътрекамерната проводимост и 66,8% при синдрома на болния синусов възел. Режимите, позволяващи предсърден сензинг демонстрират превъзходство – 62,4% при всички проводни нарушения. Налице е значимо (Р<0,001) нарастване на дяла на VVІ режима с нарастване на възрастта. Заключение: Националният регистър BG-Pace включва системно въведени клинични, демографски и процедурни данни на имплантираните пациенти. Демонстрира се повишаване на броя на имплантации в сравнение с предходни периоди като същият остава нисък спрямо средното европейско ниво.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Sun, 31 Dec 2023 08:00:01 +0200
Катетърна аблация на надкамерни тахикардии и предсърдно трептене без или с минимално използване на флуороскопия: начален опит на единичен български център https://journal.bgcardio.org/article/108927/ Bulgarian Cardiology 29(4): 11-27

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e108927

Authors: Д. Марчов, М. Маринов, Д. Бойчев, Е. Мартинов, П. Каменов, В. Гелев, В. Трайков

Abstract: Въведение: Катетърната аблация (КА) е утвърден метод за лечение на повечето аритмии. Триизмерните (3D) електроанатомични системи за картографиране позволяват КА на надкамерни тахикардии (НКТ) и предсърд-но трептене (ПТ) без или с минимално използване на флуороскопия (ZF/NZF). Настоящото проучване цели да докладва нашия начален опит с ZF/NZF КА при пациенти с НКТ и ПТ. Материал и методи: Проведохме едноцентрово проспективно проучване, включващо последователни пациенти, насочени за КА при НКТ или ПТ. При всички беше проведена ZF/NZF КА с използването на 3D система за картографиране. Използване на флуороскопия бе разрешено през цялата процедурата. Анализирани бяха процедурните характеристики, отда-лечените резултати и ефекта на кривата на обучение. Резултати: В периода 07.2020- 08.2021 г изследвахме 63-ма пациенти (възраст 53,5 ± 14,1 години, 57% мъже) с НКТ или ПТ. Според типа аритмия AV нодална риентри тахикардия беше диагностицирана при 36 (57,1%) случаи, ПТ при 25 (39,7%), лява допълнителна проводна връзка при 1 (1,6%), и фокална деснопредсърдна тахикардия при 1 случай (1,6%). При трима пациенти (4,8%) се установиха два аритмогенни субстрата. При 49 от 63-ма пациенти (77,8%) осъществихме ZF KA, а при 14 (22,2%) – NZF КА с флуороскопско време 220 ± 169 s и произведение доза-площ 7556 ± 5886 mGy*cm2. Меди-аната на процедурното време беше 88 (IQR 25-75 персентил 71,5-116) min, като за картографиране са използва-ни 22 (IQR 25-75 персентил 16-31) min. Непосредствен процедурен успех беше постигнат при всички пациенти. Перипроцедурни усложнения не бяха наблюдавани. При проследяване от 12 ± 3 месеца не бяха установени рецидиви на ритъмните нарушения. Отчете се ефектът на кривата на обучение, с редукция на процедурното време (р = 0,025) и значима разлика (p = 0,019) в използването на флуороскопия през различните времеви периоди на проучването. Заключение: ZF/NZF КА е свързана с висока ефективност и безопасност при НКТ и ПТ. Катетърна аблация без използване на флуороскопия е приложима при повечето пациенти. Това е лесно осъществим подход с отчетлива крива на обучение.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Sun, 31 Dec 2023 08:00:01 +0200
Ляво или дясно - на къде да поемем при кардионевроаблация https://journal.bgcardio.org/article/115282/ Bulgarian Cardiology 29(4): 7-9

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e115282

Authors: К. Джинсов

Abstract:

HTML

XML

PDF

]]>
Редакционен коментар Sun, 31 Dec 2023 08:00:01 +0200
Редакционен коментар https://journal.bgcardio.org/article/117816/ Bulgarian Cardiology 29(4): 5-6

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e117816

Authors: Васил Трайков, Чавдар Шалганов

Abstract:

HTML

XML

PDF

]]>
Редакционен коментар Sun, 31 Dec 2023 08:00:01 +0200
Сърдечен миксом – два клинични случая с различна презентация https://journal.bgcardio.org/article/106722/ Bulgarian Cardiology 29(3): 61-71

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e106722

Authors: Д. Панайотова, Р. Григоров

Abstract: Първичните сърдечни тумори се срещат рядко и са предимно доброкачествени по характер. Най-честият първичен сърдечен тумор е миксомът. Ранните симптоми могат да наподобяват клинично различни сърдечно-съдови и системни заболявания, като тази хетерогенност се дължи на различното местоположение на миксомите и различната им структурна характеристика. В повечето случаи ехокардиографското изследване е достатъчно за поставяне на диагнозата. Ранната диагноза и насочване за операция могат да предотвратят инвалидизиращи усложнения. Дефинитивното лечение е хирургична екстирпация на туморната формация. Представяме два клинични случая на сърдечен миксом, първият от които е локализиран в лявото предсърдие и е с вилозна характеристика, презентиращ се основно с емболични инциденти. При втория случай туморната формация е в дясно предсърдие, солидна по характер, предизвикваща ангинозна симптоматика и задух.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Mon, 25 Sep 2023 08:00:10 +0300
Тромбоза в лявата камера с периферна емболизация в няколко съдови зони – клиничен случай https://journal.bgcardio.org/article/105739/ Bulgarian Cardiology 29(3): 52-60

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e105739

Authors: И. Йончева, Д. Бисеров, М. Негрева, С. Гогов, В. Василев

Abstract: Представяме клиничен случай на 49-годишен мъж, приет в тежко общо състояние и с ехокардиографски данни за тромботична маса в лявата камера. Поради клинична картина на периферна емболизация е извършена катетърна тромболиза (КТТ), последвана от антикоагулантна терапия. Това доведе до лизис на левокамерния тромб и реперфузия на емболите в периферните артерии. Поради остатъчна оклузия на лявата предна тибиална артерия се е наложила ампутация на предната част на стъпалото на левия долен крайник. В резултат на лечението е постигнато стабилизиране на състоянието на пациента и изтегляне на ампутационната линия възможно най-дистално. Пациентът е имал тежка левокамерна систолна дисфункция и високостепенна митрална регургитация, което е наложило обсъждане на по-нататъшното лечение.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Mon, 25 Sep 2023 08:00:09 +0300
Съвременен подход към инфаркт на миокарда със st-елевация при много млади https://journal.bgcardio.org/article/107056/ Bulgarian Cardiology 29(3): 48-51

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e107056

Authors: Р.П. Яламанчи, Р. Шоукатали, А.М. Кумар, П. Канан

Abstract: Коронарната артериална болест (CAD) обикновено се среща при хора на възраст над 45 години. Няколко проучвания категоризират „младите“ индивиди с CAD или остър инфаркт на миокарда като лица на възраст под 40-45 години. Защитата, осигурена от младата възраст, бавно е ерозирана от рискови фактори като тютюнопушене, затлъстяване и заседнал начин на живот, които стават все по-често срещани сред млади хора. Докладваме случай на 21- годишен мъж с фамилна анамнеза за преждевременна коронарна артериална болест, който постъпи с остър миокарден инфаркт с елевация на ST-сегмента на предната стена. Коронарната ангиограма показва 100% тромботична оклузия на проксималната лява предна низходяща коронарна артерия. Допълнителна оценка на морфологията на лезията с помощта на оптична кохерентна томография разкри ерозия на плака. След аспирация на тромба чрез тромболиза е постигнато възстановяване на коронарния поток III степен в засегната от инфаркта зона. Разполагането на стент бе отложено, за да се избегне необходимостта от доживотно лечение и свързаните с него странични ефекти при млад пациент. Също така в подобна ситуация за краткосрочна терапия ние препоръчваме използването на новите перорални антикоагуланти поради техните антитромботични качества.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Mon, 25 Sep 2023 08:00:08 +0300
Дългосрочен ефект от проведена ренална денервация върху параметри на вариабилитета и товара на артериалното налягане от 24-часовото амбулаторно мониториране https://journal.bgcardio.org/article/110119/ Bulgarian Cardiology 29(3): 40-47

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e110119

Authors: С. Точев, Н. Рифай, Б. Финков, А. Постаджиян

Abstract: Целта на настоящото проучване бе установяването на дългосрочния ефект от проведена ренална симпатикусова денервация върху параметри на вариабилитета на артериалното налягане и неговия товар при амбулаторно мониториране при пациенти с резистентна артериална хипертония. Проучването включва 32-ма пациенти с резистентна на медикаментозно лечение АХ и проведена успешна ренална денервация. Ефектът от проведената процедура е значим по отношение на всички показатели на ABPM – дневно, нощно и 24-часово АН, като най-значим ефект отчитаме по отношение на редукция на нощното артериално налягане. В допълнение към благоприятния ефект на редукция на средните стойности на АН отчитаме и значимо подобрение на усредненото стандартноотклонение в рамките на 24-часов период, както и на товара на повишеното АН по време на наблюдението. Дългосрочен ефект, заложен като редукция на 24-часовото систолно артериално налягане с над 10 mm Hg на месец 12 след проведената ренална денервация, отчитаме при 22 пациенти (68.8%). В проведения многостъпален регресионен анализ два показателя предсказват успеха от проведената ренална денервация – високото нощно систолно артериално налягане (отношение на шансовете 0.9, 95% ИД 0.8-1.005, p = 0.05) и ниското пулсово налягане (отношение на шансовете 1.13, 95% ИД 1.01-1.26, p = 0.03).

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Mon, 25 Sep 2023 08:00:07 +0300
Опортюнистичен скрининг за хипертония сред общо население в България: кампания май месец за мерене на международното дружество по хипертония https://journal.bgcardio.org/article/109746/ Bulgarian Cardiology 29(3): 34-39

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e109746

Authors: А. Постаджиян, Й. Йотов, С. Тишева-Господинова, Ф. Николов, К. Рамшев, И. Груев, Д. Раев

Abstract: Сърдечно-съдовите заболявания са не само водеща причина за смъртността в България, но и смъртността е два пъти по-висока от средната за Европейския съюз, така че скрининговите програми, идентифициращи лица с повишено артериално налягане (АН), са от изключително значение. Май Месец на Меренe (МММ) представлява годишна глобална инициатива на Международното дружество по хипертония, която започна през 2017 г. и има за цел да повиши осведомеността за високото артериално налягане. България се присъедини към 3-та кампания на МММ през 2019 г. и в настоящата публикация e представен преглед на резултатите от българското участие. Хипертонията се дефинира като систолно АН ≥ 140 mm Hg и диастолно АН ≥ 90 mm Hg или провеждано лечение за хипертония, статистическият анализ следва стандартния протокол MMM. В България бяха създадени 150 пункта за скрининг в първична и вторична медицинска помощ, в аптеки и на открити пространства в 21 административни области. От 3678 скринирани лица, хипертония установяваме при 2587 участници (70,3%). Сред тях, 35,6% са с контролирано артериално налягане. От 1760 участници, които не са на антихипертензивно лечение, повишено АН установяваме при 669 (38%). В случай на лекувани лица (n = 1918), 997 (52%) имат неконтролирана хипертония.В нелекуваната кохорта всеки 4-ти субект е с повишено АН, докато сред пациентите на антихипертензивно лечение всеки втори има неконтролирано АН, като най-лоши резултати по отношение на диагнозата и лечението се наблюдават при мъжете. Чрез идентифициране на почти две трети от цялата изследвана кохорта с възможност за новодиагностицирана или неконтролирана хипертония, нашите резултати потвърждават важността на кампаниите за скрининг на АН.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Mon, 25 Sep 2023 08:00:06 +0300
Артериално налягане и хипертония при пациенти със захарен диабет Тип 1 с дългосрочна давност https://journal.bgcardio.org/article/109243/ Bulgarian Cardiology 29(3): 25-33

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e109243

Authors: Т. Чалъкова, К. Цочев, В. Йотова, Н. Ушева, Я. Бочева, Г. Вълчев, Й. Йотов

Abstract: Прогнозата при тип 1 захарен диабет (Т1ЗД) се е подобрила значимо през последните десетилетия, което води до по-висока честота на сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ). Откриване на рисковите фактори за ССЗ става задача от първостепенно значение. Сред тях високото артериално налягане (АН) е една от най-важните цели. Цел: да се проучат стойностите на АН, наличието на артериална хипертония (АХ) и лечението ѝ при болни с Т1ЗД с дълга давност и без известни ССЗ в сравнение с подбрани контроли. Материал и методи: Общо 124 болни с Т1ЗД са сравнени с 59 контроли, подбрани по сходна възраст, пол и индекс на телесна маса (ИТМ). Всички участници са интервюирани за демографски характеристики, физическа активност, начин на живот, придружаващи заболявания, лечение, наличие на усложнения и др. Взети са кръвни проби за изследване на лабораторни показатели и биомаркери. АН е измерено двукратно и е взета средната стойност от двете стойности. АХ е дефинирана по стандартен начин. Стойностите на АН са сравнени с помощта на t-тест. Приложен е множествен линеен регресионен анализ, с независима променлива АН и с независими променливи възраст, пол, ИТМ, наличие на Т1ЗД, нива на гликиран хемоглобин и стойности на креатинин. Методът ANOVA е използван за изследванена интерактивна възка между пол и наличие на Т1ЗД. Резултати: средната възраст на участниците е 43,47 ± 10,1 години, като 54% са мъже. Средната давност на Т1ЗД е 25,31 ± 8,2 год. и средните нива на HbA1c са 8,42 ± 1,8% за диабетиците. Средните стойности на АН в групата с Т1ЗД са били значимо по-високи, отколкото в контролната, еднакво и при двата пола. Разликата достига статистическа значимост за ситолното АН (САН) и за пулсовото налягане (ПН). Наличието на Т1ЗД независимо повлиява стойностите на АН, след корекция за основни замъгляващи фактори. Средната коригирана разлика в АН между лицата със и без Т1ЗД е била 8,37 mm Hg за САН, 4,92 mm Hg за ДАН и 5,19 mm Hg за ПН (p < 0,001). АХ е значимо по-честа при болните с Т1ЗД отколкото при контролите – 54% vs. 27%, p = 0,0001, основно за сметка на вече известна хипертония. Контролът на АН е бил незадоволителен – стойности на АН < 140/90 и < 130/80 mm Hg са били достигнати съответно само при 36% и 13% от лекуваните хипертоници. Мнозинството от участниците с АХ са на комбинирана терапия, главно фиксирана комбинация в една таблетка, но 30% от хипертониците с Т1ЗД не са били лекувани въобще за повишеното си АН. РАС-инхибиторите са били най-използваният клас медикаменти. Изводи: САН и ПН са значимо по-високи при болни с Т1ЗД на средна възраст и с дълга давност на заболяването. АХ е сигнификантно по-честа при наличие ина Т1ЗД. Въпреки че са лекувани според съвременните препоръки, постигнатият контрол на АН е далеч от оптималния. Резултатите показват необходимостта от постоянен скрининг на болните с Т1ЗД за АХ и други рискови фактори и за по-агресивно антихипертензивно лечение с цел намаляване на бъдещи ССЗ инциденти.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Mon, 25 Sep 2023 08:00:05 +0300
Как COVID-19 се отрази на контрола на хипертонията и коморбидностите в една амбулаторна кардиологична практика в България? https://journal.bgcardio.org/article/109781/ Bulgarian Cardiology 29(3): 20-24

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e109781

Authors: И. Груев, В. Цанова

Abstract: COVID-19 оказа силен негативен ефект върху системата на здравеопазване в България. Болниците бяха залети с тежки случаи на инфекцията, а в доболничната помощ пациентите се страхуваха да посещават лекарските кабинети. Това доведе до нарастваща обща смъртност и влошен контрол на сърдечно-съдовите заболявания. Проучихме резултатите от годишните прегледи при кардиолог на пациентите с хипертония в една амбулаторна практика в София през 2021 и 2022 г. Резултатите показват силно редуциран брой на посещенията от пациентите през 2021 г. и лош контрол на хипертонията и коморбидностите, продължаващ и през постковидната 2022 г.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Mon, 25 Sep 2023 08:00:04 +0300
Прогностична стойност на митралния клапен пролапс и лекостепенната митрална регургитация при състезателни спортисти https://journal.bgcardio.org/article/107881/ Bulgarian Cardiology 29(3): 12-18

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e107881

Authors: Б. Григорова, Ал. Чобанов

Abstract: Митралният клапен пролапс (МКП) и лекостепенната митрална регургитация са едни от най-често срещаните структурни промени на сърцето и засягат много млади хора, които желаят да участват в състезателни спортове с висока физическа натовареност. Тези две състояния се свързват с различна прогноза и възможни усложнения като сърдечна недостатъчност (СН), малигнени аритмии и внезапна сърдечна смърт (ВСС). Затова е важно да се определят рисковите фактори, които предсказват появата на тези усложнения, както и да се определи алгоритъм за проследяване. Целта е да се представи литературен обзор на консенсусни препоръки относно критерии за допускане до организирани състезателни спортове, с което да се осигури здравето и безопасността на младите атлети.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Mon, 25 Sep 2023 08:00:03 +0300
Практическо значение на индивидуалните траектории на артериалното налягане https://journal.bgcardio.org/article/110316/ Bulgarian Cardiology 29(3): 7-11

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e110316

Authors: Т. Янева-Сиракова, И. Груев, А. Постаджиян

Abstract: Индивидуалните стойности на артериалното налягане се доближават до определен популационен модел (поради екологични и социално-икономически фактори), без да го следват напълно (поради специфична индивидуална генетична предразположеност). Тези популационни „модели“ или „траектории“ могат да бъдат проследени до пренаталния период и през целия живот на индивида. Някои от тях са свързани с по-висок риск от развитие на артериална хипертония. Има и няколко ключови (високорискови) моменти в тези модели, при които индивидът може да бъде застрашен от преминаване към група с по-висок сърдечно-съдов риск. Тези траектории на артериалното налягане и високорискови преходни моменти могат да обяснят защо някои хора са по-склонни към увреждане на целевите органи от други. Клиницистите трябва да подхождат индивидуализирано при приложението на насоките на база популационни модели върху конкретен пациент. Правилното дефиниране и практическото познаване на значението на тези траектории на артериалното налягане може да бъде важно за ежедневната профилактика и практика

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Mon, 25 Sep 2023 08:00:02 +0300
Редакционен коментар https://journal.bgcardio.org/article/112158/ Bulgarian Cardiology 29(3): 5-6

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e112158

Authors: Арман Постаджиян

Abstract: Редакционен коментар

HTML

XML

PDF

]]>
Редакционен коментар Mon, 25 Sep 2023 08:00:01 +0300
Мултисистемен възпалителен синдром при възрастни: нови познания за рядко срещано, но сериозно усложнение на COVID-19 https://journal.bgcardio.org/article/106652/ Bulgarian Cardiology 29(2): 76-87

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e106652

Authors: М. Рушид, Й. Йотов, А. Kisheva

Abstract: От 2019 г. човечеството води неуморна борба с пандемията, предизвикана от SARS-CoV-2 вирус. Респираторният дистрес синдром е основното клинично проявление на COVID-19, при който най-често се постига пълно излекуване, но нерядко приключва летално. Интерес за съвременната медицина представлява малка група от пациенти, при които заболяването персистира до месеци, т.нар. „Long COVID”. Това състояние предразполага за развитието на макар и рядък, но животозастрашаващ синдром, който се манифестира и определя като едно от най-сериозните усложнения на SARS-CoV-2 инфекция, а имено мултисистемен възпалителен синдром при възрастни (MIS-A). За първи път този синдром беше описан при деца и наречен мултисистемен възпалителен синдром при деца (MIS-C). Засегнатата популация са пациенти ≥ 21 години, независимо от половата принадлежност. Въпреки множеството проучвания, клинико-лабораторни и демографски анализи все още съществуват разногласия по отношение на честота на разпространение, патогенезата и диагностично-терапевтичния алгоритъм на поведение при тези болни. Целта на настоящата статия е да систематизира натрупания опит и познания, както и да демонстрира тяхното приложение в клиничната практика.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Wed, 19 Jul 2023 16:00:09 +0300
Случай на остър инфекциозен ендокардит и септичен шок https://journal.bgcardio.org/article/105978/ Bulgarian Cardiology 29(2): 67-75

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e105978

Authors: Б. Добрева -Яцева, Ф. Николов, Р. Райчева, К. Станев, Н. Иванова, П. Николов, М. Токмакова

Abstract: Инфекциозният ендокардит (ИЕ) бележи нарастваща заболяемост и непроменяща се смъртност въпреки напредъка в диагностиката и лечението му. При около 20% от случаите ИЕ протича остро, с признаци на сепсис и септичен шок, който влошава драматично прогнозата и е независим предиктор за вътреболнична смърт. Навременното диагностициране и спешната хирургична интервенция могат да подобрят преживяемостта при тези пациенти. Представяме случай на 47-годишен мъж, без анамнеза за минали или съпътстващи заболявания, постъпил по спешност в Интензивно кардиологично отделение, по време на COVID-19 пандемията, с изразен фебрилно-интоксикационен синдром, задух, прекордиален дискомфорт и болка, кашлица, хемоптое. От лабораторните изследвания има данни за изразена възпалителна констелация, също така увеличени тропонин I и D-димери. Този случай показва трудностите в диагностиката на острия ИЕ, спецификите в клиничния ход на болестта, както и значението на спешната хирургична интервенция за подобряване на преживяемостта.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Wed, 19 Jul 2023 16:00:08 +0300
Остра неврологична симптоматика като дебют на инфекциозен ендокардит https://journal.bgcardio.org/article/105505/ Bulgarian Cardiology 29(2): 58-66

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e105505

Authors: Б. Добрева-Яцева, Ф. Николов, Р. Райчева, И. Манолов, К. Станев, Н. Иванова, М. Токмакова

Abstract: Инфекциозният ендокардит (ИЕ) е възпалително заболяване на ендокарда на сърцето, засягащо сърдечните клапи (нативни или протезни), а в последните няколко десетилетия и налични вътресърдечни постоянни устройства или катетри. Въпреки технологичния прогрес и натрупания опит, тази болест не спира да бъде огромно предизвикателство за лекарите по отношение на диагностика, лечение и подобряване на преживяемостта. Клиничната картина е нетипична и разнородна, с различни клинични „маски“ на други заболявания – инфекциозни, онкологични, хематологични, ревматологични, неврологични и др. Емболичните усложнения често са първа изява на болестта, като най-често са мозъчни. Представяме клиничен случай на 29 г. жена, с остра неврологична симптоматика като първа проява на ИЕ. Този случай отразява нетипичната клинична презентация на заболяването, значението на новите образни модалности в прецизната диагностика на неврологичнте усложнения, както и решението за времето на оперативната интервенция, когато е покзана. Остава отворен въпросът за профилактиката на ИЕ при умеренорисковите пациенти, каквито са тези с митрален клапен пролапс и бикуспидна аортна клапа.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Wed, 19 Jul 2023 16:00:07 +0300
Икономическа оценка и анализ на бюджетното въздействие на измерването на фракционирания резерв на кръвотока в България https://journal.bgcardio.org/article/100666/ Bulgarian Cardiology 29(2): 46-57

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e100666

Authors: Г. Славчев, Н. Милева, А. Дачева, Е. Mekov, С. Джамбазов, Д. Василев

Abstract: Въведение: Частичният (фракциониран) резерв на кръвотока (FFR) представлява съотношението на максималния миокарден кръвоток в случай на патологично променена артерия и максималния миокарден кръвоток, ако същата артерия е нормална. Цел: Целта на настоящата статия е да се направи икономическа оценка и анализ на бюджетното въздействие на медицинската дейност по измерване на фракционирания резерв на кръвотока при приложението ѝ в локална среда в България. Материал и методи: За целите на анализа са разработени два модела с помощта на Microsoft Excel и TreeAge Pro, оценяващи разходната ефективност на FFR-базирана перкутанна коронарна интервенция (PCI) спрямо PCI с класическата ангиографскибазирана стратегия при пациенти с исхемична болест на сърцето (ИБС) с една функционално-сигнификантна стеноза и при пациенти с многоклонова ИБС. Анализът използва здравна перспектива и гледна точка на платеца – НЗОК. Резултати: Mедикодиагностичната дейност FFR при пациенти с многоклонова коронарна болест се определя като разходно ефективен терапевтичен подход спрямо ангиографски-базираната PCI (ICER = 50 455,71 лв./QALY) при праг от 51 510 лв./QALY. FFR-базираната стратегия за PCI при пациенти с една функционално-сигнификантна стеноза e разход-спестяващ подход (-853 лв. на пациент) спрямо ангиографски-базираната стратегия за PCI (съответно 3297 лв. спрямо 4150 лв.). Заключение: Анализът на бюджетното въздействие показва, че FFR-базираната стратегия за PCI е разход-спестяваща алтернатива на ангиографскибазираната стратегия. Спестяванията за НЗОК през първата година от реимбурсирането на FFR са -1,1 млн. лв. и достигат до -1,6 млн. лв. през третата година.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Wed, 19 Jul 2023 16:00:06 +0300
Интервенционалната електрофизиология в България през 2022 година: данни от електронния регистър BG-EPHY https://journal.bgcardio.org/article/104528/ Bulgarian Cardiology 29(2): 36-45

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e104528

Authors: Ч. Шалганов, М. Стоянов, В. Трайков

Abstract: Представени са данни от националния електронен регистър BG-EPHY за електрофизиологичните катетърни аблации през 2022 година. Материал и методи: Ретроспективно е проучена пълна едногодишна извадка от регистъра BG-EPHY. Представени са разпределението на пациентите по пол и възраст, броят процедури, честотата на използване на електроанатомичен мепинг (ЕАМ), иригирана аблация и криоаблация, честотата на електрофизиологичните диагнози, на непосредствен успех, както и на интрапроцедурни усложнения. Резултати: През 2022 г. в седем електрофизиологични центъра са извършени 1369 аблации при 872 мъже (63.7%) и 497 жени (нарастване с 57% спрямо предходната година), вкл. 15 пациенти на възраст < 18 год. (1.1%). ЕАМ е използван в 746 аблации (54.5%), иригиран катетър – в 814 (59.5%), криобалонен катетър – в 130 (9.5%), интракардиална ехография – в 33 (2.4%). Най-често е правена изолация на белодробни вени (40.2%), следвана от аблация на АV нодална риентри тахикардия (18.6%) и типично предсърдно трептене (16.6%). Непосредственият успех е над 98%, а интрапроцедурните усложнения – под 2%. Заключение: Националният регистър по електрофизиология включва системно и непрекъснато основни данни за аблациите на сърдечни аритмии, извършвани в страната. В условията на затихваща пандемия от COVID-19 и с включването на нови центрове в регистъра през 2022 г. се отчита увеличение в броя на извършените аблации спрямо предходната година. Структурата на дейността се запазва спрямо предходната година. Непосредственият процедурен успех е много висок, а интрапроцедурните усложнения – много редки.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Wed, 19 Jul 2023 16:00:05 +0300
Характеристика на инфекциозния ендокардит според начина на придобиване – едноцентров, ретроспективен анализ https://journal.bgcardio.org/article/108621/ Bulgarian Cardiology 29(2): 24-35

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e108621

Authors: Б. Добрева-Яцева, Ф. Николов, Р. Райчева, И. Манолов, П. Николов, Н. Иванова, Д. Йовановска, И. Кучмов, М. Токмакова

Abstract: Според начина на придобиване инфекциозният ендокардит (ИЕ) се класифицира като обществено придобит – CAIE (Community acquired IE), свързан със здравни грижи – HAIE (Health care–associated infective endocarditis) и ИЕ, резултат на интравенозна наркомания – IDUIE (intravenous drug use–related IE). На този етап липсват данни за България за тези три групи пациенти. Цел: Поставихме си за цел да изследваме ИЕ според начина на придобиване и да направим клинико-инструментална характеристика на групите. Материал и методи: Проучването е едноцентрово, ретроспективно и включва 270 пациенти, лекувани в УМБАЛ “Св. Георги“ – Пловдив, за периода 01.2005-12.2021 г. Резултати: Пациенти със CAIE са 64.8% (175), с HAIE 26,7% (72) и с IDUIE 8,5% (23). Пациентите с IDUIE са по-млади спрямо останалите две групи – 33 (8) г. (р = 0.000), с ниска коморбидност (CCI – 1, IQR 1; p = 0.000), с най-често десностранно засягане (p < 0.001), с често усложнение септичен шок – 21.7% (р = 0.017) и с най-чест причинител Staphylococcus aureus (р < 0.01). Пациентите с HAIE са най-възрастни (69; 18 г.), с най-голяма коморбидност (CCI 4, IQR 3), без сигнификантна разлика със CAIE (66; 20 г. и CCI 3 IQR 3). Големият дял входна врата при тях са манипулации/процедури (62.5%) и хемодиализа (18.1%), с най-чест причинител Enterococci (19.5%, р = 0.001). CAIE се причинява най-често от Staphylococci (29.6%) и Streptococci (12%). Вътреболничната смъртност и ранната хирургична интервенция са без сигнификантна разлика в трите групи. Заключение: Познаването на трите групи ИЕ според начина на придобиване – CAIE, HAIE и IDUIE, и техните характеристики, е важно за избора на начално емпирично антибиотично лечение и подобряване на превенцията.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Wed, 19 Jul 2023 16:00:04 +0300
Кардиоваскуларен риск при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест и метаболитен синдром https://journal.bgcardio.org/article/106477/ Bulgarian Cardiology 29(2): 14-23

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e106477

Authors: С. Николаева, А. Ангелов

Abstract: Хроничната обструктивна белодробна болест е причина за заболяемост и смъртност в световен мащаб. Наличието на възпалителни маркери в циркулацията, храчките и бронхоалвеоларната течност предполага, че системното възпаление е един от потенциалните механизми, отговорни както за обструктивната белодробна болест, така и за метаболитния синдром. Циркулиращите маркери на възпалението, от друга страна, са тези, за които е установено, че могат да предскажат и бъдещи сърдечно-съдовите събития. Една от основните причини за повишения кардиоваскуларен риск при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест и метаболитен синдром е хипергликемията. Тя индуцира оксидативен стрес и впоследствие микро- и макроваскуларни усложнения. Настоящият обзор има за цел да проследи механизмите, чрез които метаболитният синдром оказва влияние върху дългосрочните резултати при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест и сърдечно-съдова патология.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Wed, 19 Jul 2023 16:00:03 +0300
Разкриване на мистерията на кардиомиопатията Takutsubo: Потомък на сърдечния синдром на COVID-19 https://journal.bgcardio.org/article/105075/ Bulgarian Cardiology 29(2): 7-12

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e105075

Authors: С. Капури, П. Д. Сиркай

Abstract: Такуцубо, или стресовата кардиомиопатия (ТКМП), е едно от важните сърдечно-съдови заболявания, срещани по време на пандемията от COVID-19. Извършихме PubMed търсене на подходящи статии и представихме този преглед, който включва епидемиология, етиопатогенеза, диагностика и лечение на това клинично заболяване. Такуцубо обикновено се среща по-често при жените, отколкото при мъжете. Инфекцията с COVID-19 или ваксинацията срещу това заболяване може да предизвика тежки емоционални разстройства като тревожност и депресия, което разпалва увредените невронни мрежи в лимбичната система. Това предизвиква дезорганизирана регулация на автономната нервна система с преобладаване и прекомерно задействане на симпатиковата нервна система към вентрикуларния миокард. Освен това директната инвазия и системните ефекти на инфекцията с COVID-19, включително хормонални влияния, автоимунитет, цитокинова буря и съседни инфекции, също могат да играят значителна роля в проявата на това разстройство. Обикновено представлява признаци и симптоми на левокамерна дисфункция. Въпреки че повечето случаи са подложени на ремисия в рамките на няколко седмици, също се съобщава за усложнения като обструкция на изходния тракт на LV, тромбоемболия и аритмии. Тъй като клиничните симптоми са неспецифични, високата степен на клинично подозрение е оправдана, особено при съпътстващи инфекции с COVID-19. Клиницистите често разчитаха на набор от тестове, включително ЕКГ, ехокардиография и CMR, за да изключат миокардит и коронарна артериална болест. Поддържащо лечение, включително лечение на сърдечна недостатъчност и свързаните с нея аритмии и тромбоемболия. Рецидивите са чести, но лечението на основните психиатрични разстройства, включително техники за релаксация, е ключовата стратегия за избягване на бъдещи събития.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Wed, 19 Jul 2023 16:00:02 +0300
Редакционен коментар https://journal.bgcardio.org/article/108847/ Bulgarian Cardiology 29(2): 5-6

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e108847

Authors: Федя Николов, Николай Рунев

Abstract: Редакционен коментар

HTML

XML

PDF

]]>
Редакционен коментар Wed, 19 Jul 2023 16:00:01 +0300
Перкутанни коронарни интервенции при пациенти над 80-годишна възраст с остър коронарен синдром https://journal.bgcardio.org/article/102027/ Bulgarian Cardiology 29(1): 86-93

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e102027

Authors: А. Александров, Х. Матеев, Г. Владимиров, И. Байрактарова, И. Петрова, Е. Костова-Димитрова

Abstract: Възрастта е важен немодифицируем рисков фактор за сърдечно съдови заболявания. Както европейските, така и американските гайдлайни препоръчват предлагането на инвазивна реперфузионна стратегия при пациенти в напреднала възраст с ОКС, като се вземат предвид коморбидностите, стойностите и изходното ниво на функциониране на болните. Материaл и методи: Всички пациенти над 80 години с остър коронарен синдром, лекувани в Отделение по инвазивна кардиология на Национална кардиологична болница в периода между 1 януари 2016 г. и 31 декември 2018 г., са ретроспективно анализирани. Първичната крайна точка е дефинирана като смъртността по всякаква причина по време на болничния престой и при проследяването. Оценени са предиктори за смъртност и са идентифицирани независими такива. Резултати: По време на периода на изследването, 179 пациенти на възраст 80 или повече години са идентифицирани като лекувани за ОКС с PCI. В изследваната популация смъртността по време на болничния престой за индексното събитие е 11,8%. При време за средна проследяемост от 20,19 ± 11,9 месеца смъртността се покачва значимо до 64,6%. При оценка на вътреболничната смъртност при многовариантен анализ двата независими предиктора са кардиогенен шок (HR 0.005, 95% CI 0.01-0.44; p < 0,001) и остра/влошена бъбречна недостатъчност (0.986 95% CI 0.984-0.997; p = 0,015). Заключение: Настоящото проучване предоставя важна информация относно характеристиките и резултатите при много възрастни пациенти, подложени на PCI за ОКС. В бъдеще се прогнозира, че тази подгрупа пациенти ще расте, което означава, че подходът към тях трябва да е основан на доказателства, за да се осигурят безопасни и ефективни възможности за лечение.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 7 Apr 2023 17:55:00 +0300
Непосредствени резултати след първична перкутанна коронарна интервенция на ствола на лява коронарна артерия при пациенти с остър миокарден инфаркт със ST-елевация https://journal.bgcardio.org/article/100555/ Bulgarian Cardiology 29(1): 76-85

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e100555

Authors: И. Желева-Кючукова, В. Гелев

Abstract: Въведение: Острият коронарен синдром със ST-елевация (STЕМI), засягащ ствола на лявата коронарна артерия (сЛКА), се среща рядко и рискът на пациентите от смърт е много висок. Налични са ограничени данни относно разпространението, клиничните характеристики и резултатите при пациентите със STЕМI на сЛКА, лекувани с перкутанна коронарна интервенция (ПКИ). Целта на настоящата студия е да се оценят клиничните и процедурните характеристики на пациенти със STЕМI на сЛКА и първична ПКИ (ППКИ) и вътреболничната смъртност. Материал и методи: От общо 439 последователни пациенти с интервенция на ствола на ЛКА, включени в проспективен регистър на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда за периода март 2013 г. – октомври 2022 г., идентифицирахме 35 пациенти с ППКИ на сЛКА (8%). Анализирани са изходните демографски и анатомични характеристики, процедурните особености и краткосрочните резултати, в частност успех на интервенцията и вътреболничната смъртност. Резултати: От 35 пациенти със STЕМI на сЛКА 40% са с кардиогенен шок (КШ). Средната възраст е 66,0 ± 16 години, като 69% са мъже. Рисковият профил на цялата изследвана популация е сравнително висок (средният Euro Score (ES) е 19,1 ± 22, като 54,3% са с много висок ES > 6). Радиалният достъп е със забележително висок дял (68,6%), независимо от това, че коронарната анатомична сложност е средна към висока (среден Syntax Score(SS) е 29,5 ± 8,15, като 42,9% са с SS ≥ 32). Дисталната стволова бифуркация е засегната в голям процент от случаите (82,9%), въпреки това най-прилаганата в условие на спешносттехника е едностентовата (provisional) (85,7%). Наблюдаваната обща вътреболнична смъртност е 25,7% (64,3% при пациентите, презентиращи се с КШ, и 23,5% – при тези без КШ, p = 0,0166). Заключение: STЕМI вследствие лезия на сЛКА се свързва със значителна смъртност. Спешната ПКИ при неселектирани пациенти, включително и тези с кардиогенен шок, е целесъобразна и осъществима възможност за лечение на тази високорискова група, с приемлива смъртност и висок процент (74.3%) вътреболнична преживяемост.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 7 Apr 2023 17:55:00 +0300
Влияние на изходната анемия върху прогнозата при пациенти с остър миокарден инфаркт без ST-елевация https://journal.bgcardio.org/article/100441/ Bulgarian Cardiology 29(1): 65-75

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e100441

Authors: И. Байрактарова, Г. Владимиров, Х. Матеев, А. Александров, Е. Трендафилова

Abstract: Предшестващата анемия е известен предиктор за смърт при пациенти със остър инфаркт на миокарда със SТ-елевация. Данните за влиянието на анемичния синдром са доста по-оскъдни при остър миокарден инфаркт без SТ-елевация (NSTEMI). Цел: Поставихме си за цел да оценим честотата на анемията и влиянието ѝ върху ранните и късните резултати при български пациенти с NSTEMI. Материал и методи: Проведохме амбиспективен анализ на 138 последователни пациенти с NSTEMI, като наличие на анемия се прие при изходен хемоглобин < 120 g/L за жени, < 130 g/L за мъже. Резултати: Няма значима разлика в честота на основните рискови фактори при пациентите със и без анемия. Анемичните пациенти са по възрастни, с по-ниско тегло спрямо ръста и по-лоша изходна бъбречна функция. Изходната анемия е свързана с по-високи стойности на рисковия сбор GRACE и по голям предполагаем размер на реализирания инфаркт според достигнат максимален тропонин І. Няма разлика в приложението на интервенционално лечение. Болничният престой е значително по-дълъг в групата с анемия и е свързан с повече усложнения. Няма разлика в честотата на вътреболничните хеморагични събития и в проведената антиагрегантна терапия, но пациентите с изходна анемия значимо по-често са получили кръвопреливане. Общата смъртност е по-висока при анемичните пациенти както по време на първичния болничен престой, така и по време на проследяването. Заключение: Анемията при постъпването е свързана с повишен риск за усложнен болничен престой и вътреболнична смъртност, както и за влошена отдалечена преживяемост при пациентите с NSTEMI и следва да се включва в общата оценка на риска.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 7 Apr 2023 17:55:00 +0300
Влияние на COVID-19 пандемията върху честотата и прогнозата на острия миокарден инфаркт – едноцентров рестроспективен анализ https://journal.bgcardio.org/article/98397/ Bulgarian Cardiology 29(1): 50-64

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e98397

Authors: Е. Димитрова, Е. Трендафилова, С. Натева, С. Георгиева, Е. Костова, Г. Христова, А. Александров, Х. Матеев, Г. Владимиров

Abstract: Въведение: COVID-19 пандемията доведе до значима промяна в честотата и прогнозата на острия миокарден инфаркт (ОМИ) по индиректни и директни механизми. Цел: Да се оцени влиянието на COVID-19 пандемията върху честотата и прогнозата на ОМИ. Материал и методи: Направихме ретроспективен анализ на последователни пациенти с ОМИ (STEMI и NSTEMI) през два периода – извънредното положение и една от вълните на пандемията. Сравнихме рисковия им профил, протичането на индексното събитие, проведените изследвания и лечение с контролна група от периода преди пандемията. Резултати: През първия период включихме 52 пациенти с ОМИ без COVID-19 инфекция, които сравнихме с контролна група от 66 пациенти. Отчетохме намаляване на броя предимно на пациентите със STEMI. Скоровете за тежест на състоянието (GRACE, APACHE II, SOFA) са достоверно по-високи през 2020 спрямо преди пандемията. Повече пациенти постъпват с прояви на остра застойна сърдечна недостатъчност, няма разлика в смъртността. През втория период включихме 83 пациенти, 21 от които с COVID–19 инфекция. Отчетохме сигнификантно нарастване на забавянето от страна на системата при всички пациенти. Скоровете за тежест и изходният тропонин са достоверно по-високи през този период. Наблюдава се значимо увеличаване на вътреболничната смъртност в групата с COVID–19 спрямо контролната група (23,8% спрямо 9%, р = 0,0375), вероятно поради увеличената честота на кардиогенния шок и на необходимостта от апаратна вентилация. Заключение: По време на извънредното положение отчетохме намаляване на броя пациенти с ОМИ, както и повишена честота на остра застойна сърдечна недостатъчност без увеличаване на смъртността. По време на една от вълните на COVID-19 пандемията установихме достоверно увеличаване на забавянето от страна на системата, което не надвишава препоръчителния интервал от 120 минути, и на тежестта на състоянието на всички пациенти. Наличието на COVID-19 инфекция се свързва с увеличена вътреболничната смъртност за сметка на увеличена честота на кардиогенния шок и необходимостта от апаратна вентилация.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 7 Apr 2023 17:55:00 +0300
Камерни аритмии при миокарден инфаркт https://journal.bgcardio.org/article/101578/ Bulgarian Cardiology 29(1): 34-49

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e101578

Authors: М. Стоянов, Ч. Шалганов

Abstract: Камерните аритмии са едно от големите усложнения на миокардния инфаркт, определящи не само повишена заболяемост и смъртност, но и значително влошаващи качеството на живот. За възникването им в различните фази на миокардния инфаркт е необходимо взаимодействие между специфичен субстрат с определени тригериращи и модулиращи фактори. Представен е обзор на основните структурни и функционални промени, настъпващи при миокардна исхемия, които създават условия за възникване на камерни аритмии. Разгледани са основните електрофизиологични механизми на тези аритмии в различните фази на развитие на миокардния инфаркт. Систематично са представени основните медикаментозни и немедикаментозни стратегии на лечение.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Fri, 7 Apr 2023 17:55:00 +0300
Ролята на кардиохирургията в лечението на острия коронарен синдром с ST- елевация https://journal.bgcardio.org/article/100372/ Bulgarian Cardiology 29(1): 14-32

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e100372

Authors: Д. Кючуков

Abstract: Перкутанната коронарна реваскуларизация (ПКИ) на „виновната“ лезия е стандарт и основен метод на избор за пациентите с остър коронарен синдром (ОКС) във всичките му форми. Тя осигурява експедитивна реваскуларизация и има изявено преимущество на резултатите спрямо всички останали методики. Тази препоръка е почти дефинитивна в случаите на остър коронарен синдром със ST-елевация (STЕМI). Хирургичните методики се нареждат на трето място след ПКИ и тромболизата, но имат своята роля в лечението на няколко важни подгрупи пациенти. В този обзор се обсъждат настоящите показания и потенциала на сърдечната хирургия в лечението на пациенти със STЕМI.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Fri, 7 Apr 2023 17:55:00 +0300
Остър миокарден инфаркт – исторически преглед https://journal.bgcardio.org/article/101955/ Bulgarian Cardiology 29(1): 7-13

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e101955

Authors: Н. Гочева

Abstract: През последните повече от 120 години известни лекари и патолози посвещават своята медицинска дейност върху изучаването на патофизиологията, диагностиката и лечението на острия миокарден инфаркт (ОМИ). Съвременните лечебни алгоритми, базирани върху прецизни технологии, имат за своя главна цел бързата реперфузия и спасяване на застрашения миокард за постигане на успешно възстановяване на пациентите и респективно за постигане на намаление на смъртността. Въпреки продължителните и многобройни изследвания обаче все още съществуват непознати или спорни позиции/концепции, касаещи например реперфузионните увреждания, лево-камерното ремоделиране, проявите на ОМИ при пациенти с нормални коронарни съдове, идентификацията на виновни лезии или плаки, заплашени от руптура или фисуризиране. Краткият исторически преглед има за цел да напомни еволюцията в познанието в тази болест, да извади на повърхността някои забравени хипотези, които са актуални в момента, както и да очертае перспективата за бъдещи възможности в лечението ѝ.

HTML

XML

PDF

]]>
Редакционен коментар Fri, 7 Apr 2023 17:55:00 +0300
Редакционен коментар https://journal.bgcardio.org/article/104169/ Bulgarian Cardiology 29(1): 5-6

DOI: 10.3897/bgcardio.29.e104169

Authors: Елина Трендафилова

Abstract: Редакционен коментар

HTML

XML

PDF

]]>
Редакционен коментар Fri, 7 Apr 2023 17:55:00 +0300
Инфекциозен ендокардит – съвременен профил https://journal.bgcardio.org/article/90366/ Bulgarian Cardiology 28(4): 92-111

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e90366

Authors: Б. Добрева-Яцева, Ф. Николов, Р. Райчева, М. Токмакова

Abstract: Инфекциозният ендокардит (ИЕ) е заболяване на ендокарда на сърцето и на големите съдове, като инфекцията засяга сърдечните клапи (нативни или протезни) и подклапните структури, а през последните няколко десетилетия и налични вътресърдечни постоянни устройства или катетри. Това е животозастрашаваща болест, с широко разпространение по целия свят. ИЕ е описан за първи път преди 350 г., но не спира да бъде огромно предизвикателство за лекарите по няколко причини. Първо – ИЕ е видоизменяща се болест. В наши дни профилът на пациентите с ИЕ е значително променен по отношение възраст, предразполагащи фактори, микробиологичен причинител, клинична картина, усложнения, терапевтичен подход. Второ – въпреки съвременните образни и микробиологични методи диагностиката често среща сериозни затруднения и забавяне. Трето – подобрението в медикаментозното и хирургичното лечение през последните десетилетия не променя нивата на смъртност и тежки усложнения. Познаването на съвременния профил на пациентите с ИЕ, помага за навременната и точна диагноза, която е ключова за започване на адекватно лечение. Ранната идентификация на високорисковите пациенти e важна за терапевтичния подход, особено при вземане на решение за оперативно лечение. Това е свързано с намаляване на вътреболничната смъртност и подобряване на далечната прогноза на пациентите.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Sat, 31 Dec 2022 19:00:00 +0200
Среднокамерен вариант на синдром на takotsubo при пациент със заплашващ епилептичен статус от прости моторни пристъпи https://journal.bgcardio.org/article/93473/ Bulgarian Cardiology 28(4): 117-124

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e93473

Authors: Б. Кунев, В. Василев, Г. Владимиров, В. Карабинов

Abstract: Представяме клиничен случай на 70-годишна жена, постъпила по спешност в Клиника по неврология със заплашващ епилептичен статус от прости моторни пристъпи в дясна лицева половина и дясна ръка. Проведената компютърна томография на глава визуализира калцирала екстрааксиална окръглена формация вляво, задно фронтално, вероятно менингиом. При постъпването и по време на симптоматичните пристъпи се регистрираха динамични промени в ЕКГ с негативиране на Т-вълните прекордиално, както и покачване на серумния тропонин в динамика. Ехокардиографски се установи хипокинезия, обхващаша средните сегменти на лявата камера. Проведе се инвазивно изследване, при което не се установиха данни за коронарна болест. От вентрикулографията е с данни за хипокинезия на средни сегменти и се измери ФИ 47%. Проведе се комплексна терапия с валпроат, дексаметазон, манитол и клоназепам, леветирацетам, ацетизал, статин и бета-блокер. След овладяване на епилептичните пристъпи и уточняване на сърдечно-съдовия статус, пациентката беше насочена за неврохирургично лечение на туморната формация.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sat, 31 Dec 2022 17:30:00 +0200
Рядък случай на базално разположена псевдоаневризма на латералната стена на лявата камера https://journal.bgcardio.org/article/93503/ Bulgarian Cardiology 28(4): 125-135

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e93503

Authors: Р. Григоров, П. Панайотов, Д. Панайотова, И. Борисов

Abstract: Формирането на псевдоаневризма на лявата камера е рядко срещано, но сериозно усложнение, най-често вследствие на миокарден инфаркт, свързано с висока смъртност поради значителен риск от руптура. Представяме клиничен случай на пациент с голяма, базално разположена псевдоаневризма на латералната стена на лявата камера. Псевдоаневризмата е открита при проведена рентгенография на гръдна клетка след преболедуване на COVID-19 вирусна инфекция. Диагнозата е потвърдена ехо- и ангиографски чрез вентрикулография и е проведена ендоаневризмо-пач-пластика на лявата камера по метода на Dor. При представения от нас пациент липсват типични симптоми и ЕКГ промени, характерни за аневризма или псевдоаневризма, както и история за преживян в миналото миокарден инфаркт, сърдечна хирургия, травма или ендокардит.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sat, 31 Dec 2022 12:30:00 +0200
Аортна хирургия при пациент със синдром на Марфан и тежък pectus excavatum (обущарски гръден кош) https://journal.bgcardio.org/article/96612/ Bulgarian Cardiology 28(4): 136-142

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e96612

Authors: И. Тодоров

Abstract: Пациентите със синдрома на Марфан често имат тежки живото-застрашаващи сърдечно-съдови усложнения , включително аневризмална дилатация на аортата или  аортна дисекация. Приблизително две трети от хората , които имат този синдром, страдат от  деформации на гръдната стена като pectus excavatum (обущарски гръден кош)  или pectus carinatum ( птичи гръден кош) . Когато пациент с обущарски гръден кош се нуждае от хирургия върху корена на аортата, оператора може да се изправи пред голямо клинично предизвикателство при избора на оптимален хирургичен достъп и  подход. Представяме случай на пациент със  синдром на Марфан и тежък pectus excavatum, който претърпя смяна на аортна клапа , реконструкция на аортният корен и възходящата аорта, реимплантация на коронарните артерии ( операция на Bentall de Bono ) чрез горна парциална L-стернотомия и предна лява торакотомия.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sat, 31 Dec 2022 12:00:00 +0200
Масивна липоматозна хипертрофия на междупредсърдния септум и стената на дясно предсърдие, имитираща сърдечен тумор (миксом) https://journal.bgcardio.org/article/97871/ Bulgarian Cardiology 28(4): 113-116

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e97871

Authors: Р. Георгиев, С. Бакалска-Георгиева, А. Ангелов

Abstract: В нашата институция постъпи пациент с диагноза сърдечен тумор, най-вероятно миксом, в дясното предсърдие, открит при ехокардиография. Направи се изследване с кардиомагнитен резонанс, което показва хомогенно мастно съдържание, мастна пролиферация и хипертрофия по стената на дясното предсърдие и междупредсърдната преграда, без обхващане на овалната ямка и имитираща тумор с дефект в изпълването и с лека компресия на долната и горната празна вена. С помощта на техниките на двойна и тройна инверсия, магнитно-резонансната томография може да даде тъканно специфична диагноза, в случая мастно еквивалентна лезия по типа на липом или липоматозна хипертрофия, и по този начин да спести допълнителни изследвания и да предопредели терапевтичния подход.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Sat, 31 Dec 2022 10:30:00 +0200
Т1 и Т2 картиране – основни принципи и клинично приложение https://journal.bgcardio.org/article/97285/ Bulgarian Cardiology 28(4): 59-73

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e97285

Authors: К. Генова, Д. Костова-Лефтерова

Abstract: Кардиомагнитно-резонансната томография (КМРТ) е широко използван метод при диагностиката на сърдечно-съдовите заболявания. През последното десетилетие бяха разработени нови техники, позволяващи получаването на количествени параметри за промените в миокарда. Т1 и Т2 картирането са част от рутинния КМРТ протокол и позволяват директно количествено определяне на Т1 и Т2 времената за релаксация в миокарда, както и изчисляването на екстрацелуларния обем. Това са важни биомаркери както за диагностиката на различните заболявания на миокарда, така и за проследяване на лечението и определяне на прогнозата. Целта на този обзор е да се направи кратък преглед на базовите принципи на техниките Т1 и Т2 картиране, както и на основните им приложения при различните видове кардиомиопатии.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Fri, 30 Dec 2022 13:46:00 +0200
Роля на кардиомагнитно-резонансната томография в диагностиката на неисхемичните кардиомиопатии https://journal.bgcardio.org/article/97338/ Bulgarian Cardiology 28(4): 43-58

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e97338

Authors: А. Партенова, Д. Костова-Лефтерова, К. Генова

Abstract: През последните десетилетия кардиомагнитно-резонансната томография (КМРТ) се налага като ценен инструмент в диагностиката на пациенти със сърдечна недостатъчност или с риск от такава. Благодарение на способността си за тъканна характеристика на промените в миокарда КМРТ може да предостави подробна и клинично полезна информация относно вида и тежестта на сърдечната увреда. Методът заема важно място не само за разграничаване на исхемична от неисхемична кардиомиопатия, но и допринася за правилното диагно-стициране на подтиповете на неисхемичните кардиомиопатии. Освен това е широко приет и като референтен стандарт за количествена оценка на миокардна маса, обеми и фракция на изтласкване. Целта на тази статия е да се направи преглед на ролята на КМРТ в диагностиката и лечението на неисхемичните кардиомиопатии.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Fri, 30 Dec 2022 09:00:00 +0200
Кардиотоксичност в хода на и след онкологично лечение − роля на кардиомагнитния резонанс https://journal.bgcardio.org/article/97523/ Bulgarian Cardiology 28(4): 74-91

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e97523

Authors: Р. Петков, K. Генова

Abstract: Целта на настоящата обзорна статия е да запознае практикуващите кардиолози с проявите на кардиотоксичност при пациенти на или след противотуморна терапия и с възможностите на кардиомагнитно-резонансната томография (КМРТ) при диагностицирането и проследяването на тези пациенти. Разгледани са дефинициите и класификацията на кардиотоксичността, свързана с противотуморно лечение, механизмите на увреждане на сърцето и съдовете при някои от основните групи противотуморни медикаменти и потенциалните КМРТ находки. Очертани са основните клинични ситуации, свързани с прояви на кардиотоксичност, при които КМРТ има или се очаква да има водеща роля.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Fri, 30 Dec 2022 08:50:00 +0200
Кардиомагнитен резонанс при остра и хронична миокардна исхемия: настоящо клинично приложение и бъдещи посоки https://journal.bgcardio.org/article/97466/ Bulgarian Cardiology 28(4): 29-42

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e97466

Authors: М. Недевска, В. Грудева, А. Партенова

Abstract: Исхемичната болест на сърцето, нейните последствия и усложнения допринасят съществено за заболяемостта и смъртността в световен мащаб. Значителният технологичен напредък през последните години разшири осезаемо приложението на неинвазивната образна диагностика в комплексната оценка на пациенти с исхемична болест на сърцето в предклиничните и клинично разгънатите стадии на болестта. Кардиомагнитно-резонансна образна диагностика включва комплексна морфологична и функционална оценка. Регионалната и глобалната миокардна кинетика и функция, морфологичните промени в миокардната тъкан под формата на оток, хеморагия и цикатрикс определят различни прояви на миокардна исхемия в нейната остра и хронична форма. Разработени, широко валидирани и приложени в клиничната практика протоколи на изследване вече демонстрират несъмнена диагностична и прогностична стойност. Под влияние на неспирен клиничен интерес кардиомагнит-норезонансна образна диагностика се развива и усъвършенства непрекъснато като се разработват нови, иновативни технологии за получаване на изображения, съдържащи ценна, допълнителна информация, базирана на откриване и количествено определяне на образни биомаркери, позволяващи намаляване или избягване приложението на венозен контраст и/или стресови агенти.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Fri, 30 Dec 2022 08:30:00 +0200
Технически аспекти при кардиомагнитно-резонансната томография https://journal.bgcardio.org/article/97065/ Bulgarian Cardiology 28(4): 7-28

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e97065

Authors: Д. Костова-Лефтерова, Анелия Партенова

Abstract: Кардиомагнитно-резонансната томография (КМРТ) е метод с висока диагностична стойност при оценката на сърдечната виталност чрез прилагането на различни перфузионни техники, както и при оценката и диагностицирането на ранни исхемични промени в миокарда. Целта на настоящия обзор е да се направи преглед на различните технически аспекти при КМРТ. Основен проблем при КМРТ изследванията е влошаването на качеството на образа поради наличието на двигателни артефакти. Това налага разработването на техники за ЕКГ тригериране и тригериране на дишането или техники за задържане на дишането и въвеждането им в практиката. За разлика от повечето други приложения на магнитно-резонансната томография, използваните равнини при КМРТ се определят по отношение на ориентацията на сърцето така, че да са успоредни и ортогонални на сърдечните оси. При КМРТ се използват две основни групи секвенции: 1) за определяне на морфологията, функцията и кръвотока и 2) за подсигуряване на добър тъканен контраст на сърцето. Технологичното развитие на метода не спира, като продължават да се разработват техники и секвенции за подобряване на диагностичните възможности при КМРТ. Успешно провеждане на всяко едно КМРТ изследване се постига чрез правилно планиране, цялостно разбиране на сърдечните равнини и подходящ избор на техническите параметри за съответните секвенции в зависимост от търсената клинична находка.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Fri, 30 Dec 2022 08:15:00 +0200
Редакционен коментар https://journal.bgcardio.org/article/99099/ Bulgarian Cardiology 28(4): 5-6

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e99099

Authors: Камелия Генова

Abstract: Редакционен коментар

HTML

XML

PDF

]]>
Редакционен коментар Fri, 30 Dec 2022 08:00:00 +0200
Тромбофилия при пациент със синдром на Бъд-Киари https://journal.bgcardio.org/article/89444/ Bulgarian Cardiology 28(3): 119-123

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e89444

Authors: В. Димитрова, И. Петров, Н. Златарева

Abstract: Жена на 27 г. се презентира при кардиологичен преглед в тежко общо състояние с генерализирани отоци и артериална хипотония. При проведена преди 2 месеца компютърна томография с контраст се установява тромбоза на долна празна вена и на трите чернодробни вени, или синдром на Бъд-Киари. Допълнителни находки от образното изследване са тромбоза на дясна обща хълбочна вена и тромбоза на бъбречни вени двустранно. Генетични изследвания доказват вродена тромбофилия. Започнатата антикоагулантна терапия не повлиява тромботичните оклузии. При предходна хоспитализация в друг сърдечно-съдов център е проведен неуспешен опит за ендоваскуларна реканализация на долна празна вена чрез югуларен достъп. Пациентката бе хоспитализирана в нашето лечебно заведение за последваща оценка и изграждане на терапевтична стратегия. Лабораторните и неинвазивните изследвания отхвърлиха чернодробна цироза. Ултразвук на коремен отдел установи пълна оклузия на трите чернодробни вени и постхепатална портална хипертония. При установяване на тромбоза на всички чернодробни вени възможен терапевтичен метод беше трансюгуларен интрахепатален портосистемен шънт (ТИПС). Предприе се ендоваскуларна реваскуларизация на долна празна вена с пълно възстановяване на кръвотока дистално чрез десен феморален достъп, като мост към последваща ТИПС процедура, тъй като при пациента отсъстват индикации за чернодробна трансплантация. Основен принос за поставяне на диагнозата имаха: гастроентерологът, специалистът по образна диагностика и хематологът, докато към мултидисциплинарния екип, участващ в изграждане на терапветичния алгоритъм, бяха включени още кардиолог, инвазивен кардиолог и ангиолог. В представения случай решенията на мултидисципликарния екип бяха в основата както на диагностицирането, така и на изграждането на подходяща терапветична стратегия при усложнение на системно заболяване, за което не съществуват общоприети ръководства за поведение.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Fri, 30 Sep 2022 19:00:00 +0300
Оценка на дозата на очната леща в интервенционалната кардиология https://journal.bgcardio.org/article/89578/ Bulgarian Cardiology 28(3): 96-105

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e89578

Authors: А. Загорска, В. Гелев, И. Желева, Н. Стоянов, Д. Иванова

Abstract: Въведение. Медицинските специалисти, провеждащи интервенционални процедури под рентгенов контрол в интервенционалната кардиология, са изложени на риск от лъчевоиндуцирана катаракта при надвишаване на годишната граница на дозата на очната леща от 20 mSv. Цел: Целта на проучването е да се направи оценка на дозата на очната леща на медицински специалисти, работещи в три отделения по интервенционална кардиология, да се анализира зависимостта между лъчевото натоварване на пациента и дозата на очната леща на основния оператор, и да се изследва ефективността на защитните очила без странични оловни защити. Материал и методи: Измерванията се проведоха в три отделения по инвазивна кардиология, като в изследванията се включиха четирима лекари и шест медицински сестри. Дозата на очната леща бе измервана с пасивни дозиметри за очна леща EYE-DTM (Radcard). Резултати: Годишната доза на очната леща за медицинските сестри варира от 1,6 mSv до 4,3 mSv. Оценената доза на очната леща за основния оператор е от 3,2 mSv до 31,4 mSv. Отслабването на изследваните защитни очила без странична защита е с фактор от 1 до 1,1. Изводи: Резулатите показват, че съществува риск за превишаване на годишната граница на дозата на очната леща от 20 mSv. Дозата на очната леща зависи от работното натоварване и клиничната сложност на провежданите процедури. Дозата на очната леща за медицинските сестри е няколко пъти по-ниска от граничната, което се обяснява с по-голямото разстояние от пациента и частичното екраниране от основния оператор. Защитните очила без странична защита не осигуряват необходимата защита на очната леща, в случай на странично облъчване.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 30 Sep 2022 18:00:00 +0300
Клиничен случай на пациент след COVID-19 и тромб в дясно предсърдие, дълбока венозна тромбоза и белодробна тромбемболия https://journal.bgcardio.org/article/86417/ Bulgarian Cardiology 28(3): 111-118

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e86417

Authors: И. Ташева, М. Милетиева

Abstract: Въведение: Заболяването от COVID-19 води до мултиорганно засягане, ендотелно възпаление и микро- и макроваскулит, при които може да настъпи тромбоза в малките съдове, в съдове в различни органи, както и в сърдечните кухини. Някои от усложненията може да персистират, което се наблюдава в нашия клиничен случай и това го прави особено интересен. Клиничен случай: Представяме 73-годишен пациент с известно перманентно предсърдно мъждене и прояви на хронична сърдечна недостатъчност, поплитеална флеботромбоза и операция на лява тазобедрена става. 53 дни след доказан положителен тест за COVID-19 поради оплаквания от фебрилитет и кашлица на фона на негативен ваксинационен статус пациентът е хоспитализиран с клиника на лека дихателна недостатъчност и кардиогенен шок. От направените лабораторни изследвания се установиха повишени маркери за възпаление. ЕКГ показа тахиаритмия (170 уд./min) и предсърдно мъждене. ЕхоКГ разкри наличието на ДК-систолна дисфункция, пулмонална хипертония и масивен тромб в дясното предсърдие. С помощта на Доплер се доказа феморопоплитеална тромбоза вдясно, а CT-пулмоангиографията показа данни за масивна двустранна БТЕ. Взе се решение за провеждане на системна фибринолиза, която се понесе без усложнения. По време на хоспитализацията не се установи наличие на неопластично заболяване. Заключение: Този клиничен случай потвърждава високия риск от тромбози вследствие на Ковид инфекция (флеботромбоза, предсърдна тромбоза и масивна двустранна БТЕ) без оптимална антикоагулантна терапия и при прием на антиагрегант около 2 месеца след началото на симптомите.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Fri, 30 Sep 2022 11:30:00 +0300
Инфрачервена термография като диагностичен метод при остра исхемия на долен крайник  https://journal.bgcardio.org/article/91048/ Bulgarian Cardiology 28(3): 106-110

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e91048

Authors: С. Василиев, И. Петров, З. Станков, Л. Яневска, Г. Адам

Abstract: Атеросклерозата е основната причина за сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ) в света. Тя е мултифокално заболяване, водещо до образуване на плаки и последваща исхемия в артериите на тялото. Периферната артериална болест води до нарушение в кръвоснабдяването на тъканите, което води до температурни колебания на повърхността на кожата. Това превръща температурата във важен показател за здравето. Въпреки че съществуват много класически диагностични инструменти за оценка на пациенти с периферна съдова дисфункция, те имат редица ограничения. От друга страна, инфрачервената термография представлява неинвазивен, сравнително евтин, бърз и надежден метод, който не включва пряк контакт на лекаря с пациента. Той осигурява скринингова информация за тъканната перфузия в реално време въз основа на температурата на повърхността на кожата. В тази статия представяме случай на пациент с дисекация на аортата тип B, лекуван чрез ендоваскуларен подход. Постпроцедурно усложнение на устройството за затваряне довежда до остра исхемия на левия долен крайник през нощта, която е своевременно диагностицирана с помощта на смартфон-монтирана инфрачервена термография, оптимизирана от специализиран AI софтуер, извършена от дежурния лекар и оценена от оператора. Обструкцията беше незабавно третирана с успешно възстановяване на кръвотока и отново оценена с термографската камера. Инфрачервената термография може да бъде метод, който спестява време на лекарите, като същевременно е много удобен за пациента, и затова ние съветваме да бъде използван като допълнителен диагностичен метод при пациенти с периферна артериална болест.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Fri, 30 Sep 2022 11:30:00 +0300
Дистален трансрадиален достъп. Начален опит. Резултати https://journal.bgcardio.org/article/79042/ Bulgarian Cardiology 28(3): 88-95

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e79042

Authors: М. Михалев

Abstract: Въведение: Конвенционалният достъп през радиалната артерия (cTRA) е стандартен подход при коронарни интервенции. За съжаление той крие риск от дългосрочни компликации като оклузия на радиалната артерия (RAO)и локални усложнения –хематоми. Цел: Споделяне на начален опит в прилагането на дистален трансрадиален достъп (dTRA) при 134 пациенти от един оператор в един център и приложимостта му при STEMI. Необходимият брой процедури за усвояване на достъпа, оценено по степента на редукция на неуспешните процедури. Материали и методи: От 08.03.21 г. до 18.11.21 г. 134 пациенти с dTRA (110 успешни, 24 неуспешни) са включени в студията. За dTRA се приема достъпа в анатомичния snuffbox. За успех на достъпа се приема завършването на цялата процедура, а не само успешна пункция или поставяне на интродюсер. Резултати: Установи се, че успеваемостта на метода е 82% при заложените критерии. От успешните процедури 48% са били интервенции. От тях с ОКС са били 71%, като 43,6% са били със STEMI. При 3-ма пациенти е използван достъпът за СТО. При двама пациенти е извършена ротаблация с използване на интодюсер 7в 6 Fr. 98% от пациентите са били с 6 Fr интродююсер. При 93% от пациентите е използван десен dTRA. От извършените 134 процедури бива установено, че 92% от неуспешните случаи са до 80-та процедура. След 80-та процедура честотата на неуспешните случай значително намаля. Усложнения ‒ 3 малки хематома и 2 изтръпвания на палеца, които не са изисквали допълнителни интервенции. Заключение: При висок процент от пациентите се постига успешно завършване на процедурата с dTRA включително и при рисковите пациенти с ОКС и STEMI. След 80-та процедура на dTRA е достигнато ниво на тренираност с ниска честота на неуспешни процедури. Това дава убеждението, че dTRA може да бъде алтернатива на стандартния радиален достъп с цел превенция на оклузията на радиалната артерия, което е потвърдено от предходни проучвания, по-добър комфорт на пациента и по-нисък риск от усложнения. Резултатите се постигат без да има нужда от редукция на диаметъра на интродюсерите или използване на специални устройства за хемостаза.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 30 Sep 2022 10:50:00 +0300
Ренална денервация в клиничната практика: лечение на пациенти с висок сърдечно-съдов риск https://journal.bgcardio.org/article/93484/ Bulgarian Cardiology 28(3): 81-87

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e93484

Authors: И. Петров, З. Станков, Ж. Стойкова, С. Василиев

Abstract: Увод: Артериалната хипертония е най-честият коригируем рисков фактор за смърт в световен мащаб. Постигането на терапевтичната цел е затруднено от множество фактори, включително непридържане към медикаментозната терапия и индивидуална физиологична резистентност. Цел: Целта е да определим ефективността на реналната денервация за понижаване на систолното и на диастолното артериално налягане на 1-ви и 6-и месец при пациенти с висок сърдечно-съдов риск, като при тях понижаването на артериалното налягане би довело и до редукция на риска и понижаване на честотата на бъдещи сърдечно-съдови събития. Материал и методи: Процедурата е проведена при 39 пациенти с резистентна хипертония, приети в УМБАЛ „Аджибадем сити клиник – Сърдечно-съдов център“ (София) за периода януари 2017–юни 2020 г. Достъпът е брахиален, като се използва катетър Simplicity Spiral, при средно 19.5 аблационни точки. Отчетени са броят усложнения, както и средните стойности на систолното и диастолното артериално налягане на 1-вия и 6-ия месец. Проследени са провежданото изходно и последващо медикаментозно лечение, както и рисковият профил на изследваната група. Резултати: В изследваната група преобладаващите рискови фактори са: дислипидемия, възраст, захарен диабет, като 21 пациенти (53,84%) са с вече клинично значима атеросклероза и реализиран инфаркт, инсулт, периферна или коронарна реваскуларизация. При проследяването се наблюдава значимо намаляване на стойностите както на систолното, така и на диастолното АН. На първия месец спадът на систолното артериално налягане е –17.8 mm Hg, като на 6-ия месец се задържа редукция от порядъка на –14.5mm Hg. По отношение на диастолното артериално налягане, средната редукция на първия месец е –8.9 mm Hg, а на 6-ия месец –7.2 mm Hg. По отношение на антихипертензивното лечение при проследяването се наблюдава лек спад на приема на всички класове антихипертензивни медикаменти. Заключение: Установено е, че съществена част от хората с хипертония са с неконтролирана такава (както резистентни на лечение, така и поради непридържане към лечението или допълнителни патофизиологични механизми, поддържащи високото АН) и това се превръща в значим медико-социален и фармако-икономически проблем. RDN е доказала своята ефективност при пациенти с резистентна хипертония, но ние смятаме, че процедурата може да има място и в при лечението на „трудно лечим пациент с хипертония“, както и при такива с висок сърдечно-съдов риск или за подпомагане на вторичната профилактика.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 30 Sep 2022 10:13:00 +0300
Ендоваскуларно лечение на стенози на артерия субклавия https://journal.bgcardio.org/article/91105/ Bulgarian Cardiology 28(3): 75-80

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e91105

Authors: И. Петров, З. Станков, Ж. Стойкова, Г. Златанчева, С. Василиев, И. Ташева, К. Васева

Abstract: Най-честата локализация за атеросклерозата на горните крайници са артерия субклавия и трункус брахиоцефаликус. Сигнификантната стеноза на артерия субклавия се среща прибрилизително при 2% от популацията и в 7-11% от пациентите с манифестно сърдечно-съдово заболяване. Реваскуларизацията е показана при симптомни пациенти или асимптомни с коронарно заболяване с планирана оперативна реваскуларизация. Освен атеросклероза други причини за изявата на стеноза на артерия субклавия включват дисекация, предизвикана от радиация, възпаление на фибромускулатурата и различни васкулити, особено артериит на Такаясу. Лявата подключична артерия е около четири пъти по-вероятно да бъде засегната, отколкото дясната. Среща се обикновено на възраст над 50 години и в 1,5-2 пъти по-често при мъжете, отколкото при жените. Заболяването на подключичната артерия обикновено е огнищно и лезията е предимно в първите 2 cm проксимален сегмент от началото на аортата. Между 2016-2021 г. в Клиниката по кардиология и ангиология ние лекувахме едноваскуларно 81 пациенти (41 мъже и 40 жени, средна възраст 64 ± 11) чрез балонна дилатация и/или първично стентиране последвано от балонна постдилатация. Постигнахме висока техническа успеваемост (93.8%) и незабавен клиничен успех със само няколко минимални усложнения.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 30 Sep 2022 10:00:00 +0300
Ендоваскуларно лечение при тип „А“ и тип „Б“  дисекация на аортата https://journal.bgcardio.org/article/89568/ Bulgarian Cardiology 28(3): 52-74

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e89568

Authors: З. Станков, И. Петров, Д. Бойчев

Abstract: През периода от март 2014 г. до май 2018 г. в нашия сърдечно-съдов център беше проведено ендоваскуларно лечение на аортна дисекация тип А и тип Б при общо 70 пациенти. Пациентите са разделени в две групи, съответно аортна дисекация тип А (14 души) и тип Б (56 човека). Проведен е описателен анализ по група, след което се извърши сравнение между двете групи пациенти. Целта на проучването е да се установи ефективността на ендоваскуларното лечение при тип А и тип Б дисекация на аортата. В резултат на проучването се за първи път в България се натрупват данни за демографските особености и рисковия профил на тези пациенти. Изследват се ендоваскуларните опции за лечение на аортна дисекация (АД) тип А и тип Б, както и на малперфузионния синдром, като се доказва тяхната ефективност и безопасност. В резултат на проучването се доказва, че ендоваскуларното лечение при АД тип А и тип Б води до значително увеличаване в размера на истинския и редукция на фалшивия лумен, в резултат на което се подобрява перфузията и се понижава рискът от развитие на аневризма и руптура. Наличието на ендолийк и персистираща комуникация между фалшивия и истинския лумен са най-честите причини за реинтервенция, като ендоваскуларните методи са най-често първа линия за лечението им и се доказват като ефективни и безопасни. Лечението на дисекацията на аортата тип А и Б не е еднократен акт, а изисква периодичен диагностичен контрол и при необходимост – оперативни и/или ендоваскуларни корекции на възникналите усложнения.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 30 Sep 2022 08:58:01 +0300
Физическа активност и сърдечна рехабилитация при COVID-19 пациенти със сърдечно-съдови усложнения https://journal.bgcardio.org/article/79418/ Bulgarian Cardiology 28(3): 39-50

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e79418

Authors: Ж. Чернева, Р. Чернева

Abstract: Последните проучвания описват сърдечно-съдовите усложнения от of COVID-19. Механизмът на сърдечно-съдово засягане включва ангиотензин-конвертиращия ензим (АCE2), с който, причиняващият - тежък остър респираторен синдром (severe acute respiratory syndrome-SARS), коронавирус-2 (coronavirus-2-CoV 2) се свързва и прониква в клетките. Съществуват и други механизми, които все още се изучават и предстоят да бъдат изяснени. Сърдечно-съдовите усложнения от COVID-19 включват сърдечна недостатъчност, кардиомиопатия, остър коронарен синдром, аритмия и венозен тромбоемболизъм. Този обзор има за цел да обобщи научните данни от публикации в PubMed, Scopus и Pedro и да покаже сърдечно-съдовите усложнения от COVID-19 инфекцията и ползата от физиотерапията при тези пациенти. Физическата активност е ключов елемент от физиотерапията и представлява важна част от сърдечната рехабилитация. Тя позволява важни промени в сърдечно-съдовата система – възстановяване на ендотелната функция и предотвратяване на тромбоемболичните усложнения. В заключение, благодарение на голямото разнообразие от програми за физически упражнения, както и мониторирането на пациентите, физическата активност е подходяща стратегия за лечението на различни по степен сърдечно-съдови усложнения при post-COVID синдром.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Fri, 30 Sep 2022 08:58:00 +0300
Съкратен и удължен прием на двойна антиагрегантна терапия след перкутанна коронарна интервенция – защо, кога и как? https://journal.bgcardio.org/article/81705/ Bulgarian Cardiology 28(3): 31-38

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e81705

Authors: П. Гацов

Abstract: Антитромбозната терапия е важна част от медикаментозното лечение при перкутанните коронарни интервенции (ПКИ). Така наречената двойна антиагрегантна терапия (ДААТ), включваща обичайно аспирин плюс тромбоцитен P2Y12 рецепторен инхибитор, е важна част от тази терапия. Внимателния баланс между предпазващия ефект на ДААТ относно тромбозни/исхемични събития и опасността от кървене е важна задача на лекуващия лекар. Освен стандартните дозови режими, в немалка част от случаите се налага преценка за съкратен, или удължен прием на ДААТ, както и нейното „олекотяване”. Да представи причините и начинът на приложение на този индивидуален подход при болните с ПКИ, е задачата на този обзор.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Thu, 29 Sep 2022 19:04:00 +0300
Интервенционално лечение на белодробната емболия - къде сме в момента? https://journal.bgcardio.org/article/89800/ Bulgarian Cardiology 28(3): 24-29

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e89800

Authors: Г. Добрев, И. Петров, З. Станков, И. Ташева, П. Поломски

Abstract: Острата белодробна тромбоемболия е третата най-честа причина за сърдечно-съдова смъртност в света. Внезапното тенсионно обременяване на дясната камера, предизвикано от тромботичните маси в пулмоналната артерия, може бързо да прогресира до клинична картина на тежък кардиогенен шок. Това може да доведе до смъртност над 50%, при пациенти с масивна форма на белодробна тромбоемболия. В такива случаи е мотивирано провеждането на системна фибринолиза, което води до бързо подобрение в деснокамерната функция и стабилизиране на хемодинамиката. Тромболитичният ефект на системната фибринолиза, за съжаление, e съпроводен от петкратно повишен риск от кървене, особено вътречерепно. Следователно в повечето случаи хемодинамично стабилните пациенти биват третирани само с антикоагулантна терапия. Интервенционалното лечение на острата белодробна емболия включва употребата на устройства, използващи ниска доза фибринолитик или такива за перкутанна тромбаспирация. Целта е да се постигне бързо отстраняване на тромботичните маси от пулмоналната артерия, като едновременно се сведе до минимум хеморагичният риск. Този обзор ще се опита да предостави кратък преглед на най-често използваните и налични на пазара устройства, както и клиничните данни, подкрепящи тяхната употреба. Също така, ще бъдат разгледани перспективите в развитието на ендоваскуларното лечение на острата белодробна тромбоемболия.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Thu, 29 Sep 2022 18:45:00 +0300
Редакционна статия https://journal.bgcardio.org/article/95811/ Bulgarian Cardiology 28(3): 5-6

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e95811

Authors: И. Петров

Abstract: Редакционна статия

HTML

XML

PDF

]]>
Редакционен коментар Thu, 29 Sep 2022 14:04:00 +0300
Кардиогенен шок - новости и съвременни терапевтични схеми https://journal.bgcardio.org/article/87553/ Bulgarian Cardiology 28(3): 7-23

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e87553

Authors: И. Петров, З. Станков, С. Василев

Abstract: Кардиогенният шок е състояние на нисък сърдечен дебит, дължащ се на сърдечна дисфункция, което води до тежка органна хипоперфузия с тъканна хипоксия и повишен серумен лактат. Представлява тежко усложнение, чиято честота е около 15% от шоковите състояния, като 2-5% са случаите на КШ, възникнал като усложнение на остра сърдечна недостатъчност. Независимо от разнообразната етиология на КШ, до 80% от случаите възникват като усложнение от остър инфаркт на миокарда. Исхемията, която настъпва, води до дисфункция на миокарда със спад на артериалното налягане и последваща хипоперфузия на тъканите. Ключово е навременното лечение на шока в неговия прешоков стадий. Лечението на рефрактерния КШ е комплексно, като се състои от медикаментозна терапия с инотропи и/или вазопресори и механична циркулаторна поддръжка (MCS). Целта на технологичните средства за MCS е да редуцират работата на сърцето и миокардната нужда от кислород, като същевременно поддържат адекватна системна и коронарна перфузия. Има различен набор от дивайси като IABP, Impella, Tandem Heart, V-A ECMO. Целта на този обзор е да се представят новостите в лечението на кардиогенен шок и да се въведе яснота в терапевтичната схема, въз основа на последните налични препоръки и проучвания.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Thu, 29 Sep 2022 12:46:00 +0300
Магнитно-резонансно доказване на MINOCA при подлежаща неисхемична дилатативна кардиомиопатия: клиничен случай https://journal.bgcardio.org/article/79582/ Bulgarian Cardiology 28(2): 130-136

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e79582

Authors: Х. Байчев, Е. Костадинова, А. Партенова, К. Генова, Ч. Шалганов

Abstract: Миокардният инфаркт без обструктивна коронарна болест (MINOCA) е синдром с разнообразна етиология и непълно изяснена патогенеза, с честота на възникване 5-15% и варираща прогноза. Магнитно-резонансната томография (МРТ) на сърце намира все по-голяма роля в диагностиката на MINOCA и в разграничаването на причините, които са довели до него, като същевременно е и важен предиктор по отношение на прогнозата при тези пациенти. Представяме 40-годишен мъж с клинични, лабораторни и инструментални данни за остър коронарен синдром, усложнен с остра сърдечна недостатъчност. Проведената инвазивна оценка отхвърли обструктивна коронарна болест, както и Takotsubo кардиопатия. В диференциално-диагностичен план се обсъдиха MINOCA и миокардит. За разграничаването им се осъществи МРТ на сърце, което потвърди диагнозата „миокарден инфаркт без обструктивна коронарна болест“.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Mon, 20 Jun 2022 17:00:15 +0300
Транскатетърна аортна клапна имплантация чрез трансаортен хирургичен достъп https://journal.bgcardio.org/article/83660/ Bulgarian Cardiology 28(2): 123-129

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e83660

Authors: А. Попова, Д. Трендафилова, Ю. Джоргова, Д. Петков, Ф. Абединов, Т. Христова, Ст. Иванов

Abstract: Представяме случай на 80-годишна пациентка със симптоматична високостепенна аортна стеноза и известна исхемична болест на сърцето, по повод на която е проведена предходна кардиохирургична реваскуларизация. Пациентката е високорискова за конвенционално кардиохирургично аортно клапно протезиране (SAVR) предвид наличната коморбидност и напредналата ѝ възраст, поради което при нея се предприе стратегия за транскатетърна аортна клапна имплантация (TAVI). Наличната подлежаща генерализирана атеросклероза създаде трудности при избора на подходящ съдов достъп за процедурата. При пациентката се използва трансаортен достъп, който бе техническо предизвикателство, с оглед запазването целостта на функциониращия аортокоронарен байпас при повторната стернотомия. Този клиничен случай демонстрира, че липсата на подходящ трансфеморален достъп за транскатетърно аортно клапно протезиране сам по себе си не е противопоказание за извършване на процедурата, а напротив трябва да служи като стимул за търсене и използване на нови и алтернативни съдови достъпи.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Mon, 20 Jun 2022 17:00:14 +0300
Възможности в лечението на инфекциозен ендокардит на постоянен електрод за електрокардиостимулатор https://journal.bgcardio.org/article/81189/ Bulgarian Cardiology 28(2): 116-122

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e81189

Authors: М. Иванов, М. Пенева, И. Иванов, Н. Гочева, Л. Бояджиев

Abstract: Ендокардитът на трикуспидална клапа е относително рядък – около 5-10% от всички случаи на инфекциозен ендокардит (ИЕ). През последните години обаче се наблюдава нарастване на честотата на случаите с локализация в дясното сърце. Освен злоупотребата с венозни наркотични субстанции и разширената употреба на постоянни кардиостимулатори, кардиовертер-дефибрилатори и устройства за ресинхронизираща терапия води до нарастване на броя пациенти, потенциално изложени на риск от инфекция. Същевременно наблюдаваме сериозни трудности в лечението на заболяването, особено когато се касае за случаи с ИЕ, локализиран върху десностранни устройства. Представяме клиничен случай на пациент на 45 години с доказан ИЕ, локализиран върху трикуспидалната клапа и електрода на предварително имплантиран постоянен електрокардиостимулатор. Проследяваме резултатите от антибиотичното и хирургичното лечение, осъществени на два етапа – експлантация на електрода на кардиостимулатора, ексцизия на трикуспидална клапа и имплантация на епикарден кардиостимулатор, и на втори етап – трикуспидално клапно протезиране с механична протеза, оперативна реваскуларизация и реимплантация на епикарден електрокардиостимулатор, и последваща след два месеца повторна замяна на тромбозиралата механична протеза с биологична. Оптималното медикаментозно лечение, приложено в предоперативния период, и проведената по-късно радикална хирургична намеса показват положителен резултат по отношение протичането на ИЕ, изразяващ се в липса на рецидив на интоксикационния синдром и липса на последващи хоспитализации поради сърдечно-съдови причини.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Mon, 20 Jun 2022 17:00:13 +0300
Клиничен случай на ендоваскуларна коронарна реваскуларизация след TAVI https://journal.bgcardio.org/article/82140/ Bulgarian Cardiology 28(2): 111-115

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e82140

Authors: П. Поломски, З. Станков, И. Петров, Ж. Стойкова

Abstract: Честотата на TAVI процедурите в световен мащаб прогресивно се увеличава. Спада и възрастта на пациентите, кандидати за TAVI, вследствие на което се удължава продължителността на живот. Атеросклеротичната болест (вкл. исхемичната болест на сърцето) и аортната стеноза споделят някой общи рискови фактори и патогенеза, което обяснява честото комбиниране на заболяванията при един и същи пациент. Представяме клиничен случай на успешна перкутанна коронарна интервенция при пациент, представящ се с остър коронарен синдром при предходно имплантирана TAVI протеза.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Mon, 20 Jun 2022 17:00:12 +0300
Предиктивната роля на напълно реваскуларизирана исхемична болест на сърцето при пациенти подлежащи на транскатетърна имплантация на аортна клапа https://journal.bgcardio.org/article/82423/ Bulgarian Cardiology 28(2): 102-110

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e82423

Authors: Р. Пенчева, Ж. Шабани, Д. Трендафилова, Ю. Джоргова, Х. Ангелов, П. Симеонов, И. Димитрова

Abstract: Понастоящем, в ерата на бързото развитие на високотехнологичната медицина, въвеждането на иновативни инвазивни методи за лечение постепенно измества традиционната конвенционална хирургия. През 2002 г. е извършена първата транскатетърна имплантация на аортна клапа (ТАVI). През следващите 10 години, с усъвършенстването и с напредването на технологиите и натрупването на опит от клиничните центрове, ТАVI се утвърди като стандарт при възрастни и високорискови пациенти с високостепенна аортна (Ао) стеноза. При голям процент от пациентите, включени по протокол за транскатетърна аортна клапа се открива или е известна съпътстваща исхемична болест на сърцето (ИБС). В световен мащаб не се установява сигнификантна разлика в общата смъртност на 30-ия ден след ТАVI при пациенти с ИБС. Значимо по-висока обаче е общата смъртност при едногодишно проследяване на пациенти след ТАVI с подлежаща коронарна патология. Проведохме проучване, което сравнява процента на късните и ранните неблагоприятни събития при пациенти със съпътстваща и напълно реваскуларизирана ИБС и такива с несигнификантна коронарна атеросклероза. На базата на данните – събрани, анализирани и обобщени в нашия клиничен център, напълно реваскуларизираната ИБС не увеличава процента на големи нежелани събития след транскатетърна имплантация на аортна клапа. Все пак ИБС трябва да се вземе предвид при оценка на риска при транскатетърна аортна имплантация, като част от индивидуалния подход за всеки пациент.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Mon, 20 Jun 2022 17:00:11 +0300
Клинично значение и промяна на степента на митралната инсуфициенция след TAVI https://journal.bgcardio.org/article/82855/ Bulgarian Cardiology 28(2): 96-101

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e82855

Authors: Д. Трендафилова, Ю. Джоргова, К. Варналийска, Н. Найденова, Р. Стойчева, Р. Вълчев, Х. Ангелов

Abstract: Въведение: Хемодинамично значима митралната инсуфициенция (МиИ) се среща при до 20-30 % от пациентите с високостепенна аортната стеноза (АС), показани за транскатетърна аортна клапна имплантация (ТАVI). Въпреки утвърждаването на метода като стандарт при лечение на високорискови за хирургия пациенти в световен мащаб и все по-големият брой пациенти лекувани интервенционално, поведението при съпътстваща значима МиИ продължава да бъде диагностично и терапевтично предизвикателство. Решението за намеса върху множество клапи трябва да вземе предвид допълнителния хирургичен риск при комбинираните процедури. Значимата МиИ е свързана с по-лоша прогноза както при хирургично, така и при интервенционално лечение. При висок оперативен риск и при значима МиИ, ТАVI е възможно решение поради доказаното намаляване на тежестта при значителна част от пациентите. Цел на тази статия е да оцени влиянието на значимата вторична МиИ върху смътрността и промяната на степентта и след ТАVI. Материал и методи: Статията представлява ретроспективен анализ на 50 пациента с високостепенна симптоматична аортна стеноза, при които е извършена успешна ТАVI. Пациентите са проследени за период от 1 година и са разделени в две големи групи – без значима МR (0,1 степен) и такива със значима вторична МиИ (≥ 2 степен). Проследени са общата смъртност, сърдечносъдова смъртност, функционален клас сърдечна недостатъчност по класификацията NYHA, фракция на изтласкване и необходимост от рехоспитализации. Изводи: Хемодинамично значимата вторична МиИ, съпътстваща високостепенна АС преди TAVI претърпява положителна динамика при значителна част от пациентите постпроцедурно и трябва да се има предвид при вземането на решение за терапевтичната стратегия от Heart team. Влошаването на значимата вторична МиИ при изследваните пациенти е свързано с 30-дневна и едногодишна сърдечно-съдова смъртност и необходимост от рехоспитализации, което е в съответствие с данни, че значение за прогнозата има не само наличието на значима вторична МиИ, а нейната динамика след TAVI.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Mon, 20 Jun 2022 17:00:10 +0300
Сравнение между балон-разгъващи се (balloon expandable) и саморазгъващи се (self-expandable) транскатетерни биологични аортни клапни протези. Краткосрочни резултати на ретроспективно проучване https://journal.bgcardio.org/article/83164/ Bulgarian Cardiology 28(2): 90-95

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e83164

Authors: Хр. Ангелов, П. Симеонов, П. Кръстев, Ф. Абединов, Ю. Джоргова, Д. Трендафилова

Abstract: Транскатетърното аортно клапно протезиране се утвърди като ефективен метод за лечение на високостепенна аортна стеноза при неоперативни, високорискови за конвенционално клапно протезиране пациенти. Постигането на добри и постоянни резултати в лечението на пациентите, в комбинация с натрупания опит и техническото усъвършенстване на протезите позволиха разширяването на индикациите за лечение и на нискорискови пациенти. Спрямо разработените технологии за имплантиране, протезите са разделят балон-разгъващи се клапни протези (balloon expandable valves, BEV) и саморазгъващи се клапни протези (self-expandable valve, SEV). Двата вида устройства имат различни модели на имплантация, архитектура на стратовете, характеристики на платната, които водят до различна хемодинамика, честота на усложненията и продължителност на нормалната функция на протезата. Целта на изследването е да проследят краткосрочните резултати – до 1 месец след дехоспитализация, по отношение на смъртност, прояви на сърдечна недостатъчност, (пара)протезна регургитация, имплантация на постоянен електрокардиостимулатор, съдови усложнения. Материали и методи: Статията представя ретроспективно проследяване на общо 230 високорискови за конвенционално кардиохирургично лечение пациенти с високостепенна аортна стеноза, лекувани в Клиника по кардиология към УМБАЛ „Света Екатерина“ – София, до 2020г., разделени в две групи в зависимост от имплантирания тип протеза. Изводи: Получените резултати на базата на нашия опит доказват безопасността на новите генерации протези, като за постигането на максимално добър клиничен ефект при избора между BEV и SEV е необходимо доброто познаване на силните и слабите страни на използваните медицински устройства в комбинация с персонализиран подход, съобразен с клиничните и анатомичните характеристики на пациента.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Mon, 20 Jun 2022 17:00:09 +0300
Безопасност и ефективност на минималистичния и прецизен подход при транскатетърна аортна клапна имплантация (TAVI) спрямо стандартния https://journal.bgcardio.org/article/82274/ Bulgarian Cardiology 28(2): 79-89

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e82274

Authors: И. Петров, З. Станков, П. Поломски, Ж. Стойкова, А. Чернева, Д. Бойчев, М. Бонев

Abstract: От първото приложение при човек през 2002 г. досега транскатетърната аортна клапна имплантация (TAVI) се разви от авангардна технология на бъдещето до метод на избор за високорискови пациенти. С натрупването на все повече доказателства, клиничните ръководства препоръчват TAVI при все по-нискорискови пациенти, благодарение на добрия профил на безопасност и увеличаването на ефективността на методиката. Нарасналата честота на имплантация и натрупаният опит водят до необходимостта от усъвършенстване на техниките за имплантация и до прогресивното им опростяване и стандартизиране. През период от 2013 до 2021 г. в нашият сърдечно-съдов център TAVI е проведена при 208 пациенти. При 141 от тях е използван стандартния подход за имплантация, а при 67 – иновативният минималистичен и прецизен подход. Целта на настоящата статия е да се демонстрира подобряването на резултатите, качеството на живот и комфорт на пациента, както и облекчаването на фармакоикономическото натоварване на здравеопазната система при TAVI. Описан е подробно протоколът за имплантация по минималистичния и прецизен подход, както и за затваряне на съдовия достъп чрез closure device. Доказана е безопасността и ефективността на иновативния подход при TAVI спрямо стандартния. Той има преимуществената роля на използването на радиалната артерия като втори съдов достъп с цел намаляване на съдовите усложнения и кървенето, както и прецизното имплантиране в позиция 0/1 на клапната протеза под високофреквентен пейсинг за редуциране на необходимостта от имплантиране на пейсмейкър. намаляване на паравалвуларна регургитация и редуциране на болничния престой. TAVI се доказа като алтернатива на класическата кардиохирургия при висо-корискови пациенти, а през последните години и при пациенти с умерен и нисък риск. За да се превърне TAVI в рутинна процедура подобно на коронарното стентиране е необходимо нейното опростяване и ускоряване, именно затова минималистичният и прецизен подход при TAVI e бъдещeто на процедурата.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Mon, 20 Jun 2022 17:00:08 +0300
Интервенционалната електрофизиология в България през 2021 година: данни от електронния регистър BG-EPHY https://journal.bgcardio.org/article/82407/ Bulgarian Cardiology 28(2): 69-78

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e82407

Authors: Ч. Шалганов, М. Стоянов, В. Трайков

Abstract: Обзорът представя данни от Националния електронен регистър BG-EPHY за електрофизиологичните катетърни аблации през 2021 г. Материал и методи: Ретроспективно е проучена пълна едногодишна извадка от регистъра BGEPHY. Представени са разпределение на пациентите по пол и възраст, брой процедури, честота на използване на електроанатомичен мепинг (ЕАМ), иригирана аблация и криоаблация, честота на електрофизиологичните диагнози, честота на непосредствен успех, интрапроцедурни усложнения. Резултати: През 2021 г. в 5 електрофизиологични центъра са извършени 872 аблации при 546 мъже (62.6%) и 326 жени (нарастване с 4.4% спрямо предходната година), вкл. 6 пациенти на възраст < 18 год. (0.7%). ЕАМ е използван при 60.9% от аблациите, иригиран катетър – в 55.2%, криобалонен катетър – в 6%, интракардиална ехография – при 4.2%. Най-често е правена изолация на белодробни вени, следвана от аблация на АV нодална риентри тахикардия и типично предсърдно трептене. Непосредственият успех е над 98%, а интрапроцедурните усложнения – под 2%. Заключение. Националният регистър по електрофизиология включва системно и непрекъснато основни данни за аблациите на сърдечни аритмии, извършвани в страната. В условията на продължаваща пандемия от COVID-19 през 2021 г. се отчита леко увеличение в броя на извършените аблации спрямо предходната година. Структурата на дейността се запазва спрямо предходната година. Непосредственият процедурен успех е много висок, а интрапроцедурните усложнения редки.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Mon, 20 Jun 2022 17:00:07 +0300
Серумни биомаркери за пулмонална хипертония https://journal.bgcardio.org/article/79181/ Bulgarian Cardiology 28(2): 59-68

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e79181

Authors: Ц. Бонева, Р. Иванова, Г. Златанчева, Д. Василев, К. Карамфилов

Abstract: Налице са значими изследвания и научни разработки, свързани с патофизиологията на пулмоналната хипертония (ПХ), вследствие на което се увеличават възможностите за терапевтичното и повлияване. Традиционните методи за диагностика и мониториране на ПХ включват ехокардиография и дясна сърдечна катетеризация, допълнени от оценка на функционалния клас по NYHA и 6-минутен тест с ходене (6 MWT). Нарастващият брой циркулаторни биомаркери, които се повишават при ПХ може да подпомогне клиницистите както в диагностиката, така и при оценка тежестта на заболяването и отговора от лечението.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Mon, 20 Jun 2022 17:00:06 +0300
Обзор на катетър-базирани методи за лечение на митрална регургитация https://journal.bgcardio.org/article/82154/ Bulgarian Cardiology 28(2): 44-58

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e82154

Authors: И. Петров, А. Чернева, С. Василев, Я. Гецов, З. Станков

Abstract: В световен мащаб митралната регургитация, или митралната инсуфициенция, е вторият по-честота клапен порок, н алагащ оперативно лечение. При нея се наблюдава абнормно обратно връщане на кръв от лявата камера към лявото предсърдие по време на съкращаване на сърцето. Честотата на митралната регургитация расте в синхрон с удължаването на продължителността на живота и застаряването на световното население. Съществуват два основни типа митрална инсуфициенция според патоанатомията и механизма на развитие – първична (дегенеративна) и вторична (функционална). При първия тип е налице органична увреда на клапата и/или клапния апарат, а при втория – вторична дисфункция на митралната клапа вследствие на увреда в структурата и/или функцията на лявата камера. Златният стандарт за лечение на митралната регургитация е хирургичната интервенция, като през последните години в клиничната практика навлизат и нови високотехнологични транскатетърни методи за лечение. Най-популярният и доказал се с времето метод за лечение при пациенти, неподлежащи на класическа кардиохирургия, е чрез системата за транскатетърна апроксимация edge-to-edge MitraClip. Други ендоваскуларни методи за лечение представляват използването на перкутанна система Pascal (Edwards Lifesciences) и Cardioband чрез транссептален достъп и NeoChord и Harpoon чрез трансапикален достъп.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Mon, 20 Jun 2022 17:00:05 +0300
Балонна аортна валвулопластика при дегенеративна аортна стеноза https://journal.bgcardio.org/article/82135/ Bulgarian Cardiology 28(2): 35-43

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e82135

Authors: П. Поломски, З. Станков, И. Петров, И. Ташева, Г. Добрев

Abstract: Балонната валвулопластика на аортна клапа (BAV) при аортна стеноза се практикува от над 35 години. Първоначалния ентусиазъм, породен от отличния непосредствен хемодинамичен ефект от процедурата, изчезва поради бързата рестеноза на аортната клапа след интервенция. Резултатите от съвременните методи за дефинитивно лечение на аортната клапна стеноза – sAVR и TAVI, са отлични, благодарение на което са здраво залегнали в ръководствата за лечение. Въпреки това BAV има своите индикации при симптомни пациенти, които не са подходящи за дефинитивните интервенции. Настоящата публикация разглежда съвременните индикации за BAV, основните етапи от процедурата, възможните усложнения, както и резултатите от лечението.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Mon, 20 Jun 2022 17:00:04 +0300
Valve in valve и valve in ring имплантация на транскатетърни аортни клапи https://journal.bgcardio.org/article/82414/ Bulgarian Cardiology 28(2): 20-34

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e82414

Authors: П. Симеонов, Б. Бързашка, Д. Трендафилова, Д. Джоргова, Д. Петков, Ф. Абединов

Abstract: През последните години тенденцията към поставяне на биологични клапни протези, особено сред млади пациенти, нараства с цел избягване на антикоагулантната терапия. Възрастта на пациента остава един от водещите рискови фактори за развитие на клапна дисфункция. Докато оперативната реинтервенция винаги е била считана за златен стандарт, с настъпването на ерата на транскатетърните клапи се отварят нови терапевтични възможности. До 2050 година се очаква годишния брой пациенти, подлагащи се на клапно протезиране, да се утрои от средно 290,000 през 2003 до над 850,000. Избягването на доживотна антикоагулантна терапия е една от причините биопротезирането сред по-младото население да нараства. Настоящият труд представя литературния обзор за Valve In Valve(ViV) и Valve in Ring(ViR) процедури, както и нашия опит при ViV и ViR транскатетърни клапни имплантации.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Mon, 20 Jun 2022 17:00:03 +0300
TAVI при бикуспидна аортна клапа https://journal.bgcardio.org/article/82418/ Bulgarian Cardiology 28(2): 7-18

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e82418

Authors: И. Н. Димитрова, Ю. Джоргова, П. Симеонов, Хр. Ангелов, Д. Трендафилова

Abstract: Транскатетърната аортна клапна имплантация (TAVI) е утвърден избор за лечение на тежка аортна стеноза (АС) при иноперабилни пациенти или при лица с висок хирургичен риск. Ограничени са доказателствата за безопасността и ефективността на методиката при пациенти с бикуспидна аортна клапа (BAV) – най-честия вроден сърдечен дефект. Пациентите с BAV са били изключвани от рандомизираните клинични проучвания (RCT), сравняващи TAVI с хирургия, поради хетерогенната анатомия при тази нозологична единица и опасенията от незадоволителни процедурни и клинични резултати след TAVI. С подобрението на дизайна на новите генерации устройства, с нарастващия технически опит на екипите и с напредъка в образната диагностика се наблюдават все по-добри резултати и по-малко усложнения, което би могло да е предпоставка за разширяване на индикациите за транскатетърно протезиране при пациенти с BAV АС. В настоящия обзор се представят възможностите за лечение с TAVI на пациенти с BAV, резултатите от налични регистри по отношение на безопасност и ефективност на процедурата и бъдещите перспективи.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Mon, 20 Jun 2022 17:00:02 +0300
Редакционен коментар https://journal.bgcardio.org/article/84919/ Bulgarian Cardiology 28(2): 5-6

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e84919

Authors: Диана Трендафилова-Лазарова

Abstract: Редакционен коментар

HTML

XML

PDF

]]>
Редакционен коментар Mon, 20 Jun 2022 17:00:01 +0300
Инвазивна хемодинамична оценка на ефекта от лечение със силденафил след Fontan-операция https://journal.bgcardio.org/article/82260/ Bulgarian Cardiology 28(1): 120-134

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e82260

Authors: Елисавета Левунлиева, Анна Кънева, Ренета Лекова, Кипарисия Ненова-Каракашева, Любомир Димитров

Abstract: При физиологична корекция тип Fontan на комплексни вродени сърдечни малформации (ВСМ) с общокамерна хемодинамика липсва субпулмонална камера, поради което кръвотокът към белия дроб е пасивен и осигуряването на адекватно пълнене на единствената камера зависи от централното венозно налягане (ЦВН) и белодробното съдово съпротивление (БСС). Повишаването на БСС води до редукция на камерното пълнене, намаляване сърдечния дебит и недостатъчност на Fontan-циркулацията (т.нар. failing Fontan). Целта е инвазивна оценка на хемодинамичния ефект от лечението със силденафил при деца с еднокамерна Fontan-циркулация. Материал и методи. Изследвани са 26 деца (12 момичета, 14 момчета) със завършени етапи на операция тип Fontan, при които в хода на проследяването е приложен селективен белодробен вазодилататор – силденафил. Проведено е открито, нерандомизирано, проспективно проучване върху хемодинамичния ефект от лечение със силденафил, оценен инвазивно при пациенти със завършени етапи на Fontan-операция. Резултати. Установи се значимо понижение на кавопулмоналното налягане (от 16,58 ± 1,88 mm Hg до 13,80 ± 2,20 mm Hg; p < 0,001), белодробното съдово съпротивление (от 2,02 ± 0,72 WU до 1,42 ± 0,41 WU; p = 0,001), увеличение на отношението белодробен/системен кръвоток (от 0,71 ± 0,21 на 0,83 ± 0,18; p < 0,05), както и сигнификантно повишение на системната кислородна сатурация (от 85,65 ± 7,48% до 90,72 ± 4,53%; p = 0,005). Не се установи значима разлика в хемодинамичните показатели в зависимост от камерната морфология и типа на предхождащата палиация. Единственото изключение е белодробният кръвоток след лечение със силденафил, който е значимо по-голям при децата с предхождащ системно-пулмонален шънт в сравнение с тези с предхождащ бендинг (p < 0,05). Заключение. Резултатите от проучването показаха сигнификантна благоприятна промяна в определящи параметри на хемодинамиката при приложение на силденафил. Фармакологичното повлияване на белодробния съдов статус е важен елемент в терапията на пациентите с Fontan-циркулация.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Wed, 6 Apr 2022 17:00:11 +0300
Рискови фактори за продължителна инвазивна белодробна вентилация в ранния следоперативен период при деца след сърдечна операция https://journal.bgcardio.org/article/81388/ Bulgarian Cardiology 28(1): 102-119

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e81388

Authors: Димитър Печилков, Людмил Симеонов, Венцислав Бошнаков, Анна Кънева

Abstract: Въведение. Продължителната инвазивна белодробна вентилация (ПИБВ) е добре проучен фактор, като показател за качеството на лечение в детската кардиохирургия. Повечето рискови фактори за ПИБВ са описани и добре анализирани. Някои автори са създали прогностични модели за превантивно откриване на пациенти в риск за ПИБВ. Целта на това проучване е да се разработи нов прогностичен модел за ПИБВ след сърдечна операция в детска възраст, базиран на вазоактивен вентилаторен бъбречен скор (ВВБС). Материал и методи. Анализирани са медицинските досиета на пациенти на възраст 0-18 г., претърпели сърдечна операция през 2016 и 2017 г. ПИБВ се дефинира като инвазивна белодробна вентилация ≥ 96 ч. Пациентите са разделени в две групи според продължителността на вентилацията: група 1 – пациенти с ПИБВ, група 2 – пациенти без ПИБВ. Фокусът беше поставен върху ВВБС и обемното обременяване през първите 48 часа след операцията. Данните са представени като медиани с IQR или като средни стойности ± стандартно отклонение. Използвани са непараметричен U-тест на Mann-Whitney, бинарен логистичен регресионен тест и ROC анализ на кривата, интегрирани в статистическия софтуер SPSS 24.0. Стойност на р < 0,05 беше приета за статистически значима. Резултати. През анализирания период са оперирани 438 пациенти, като 384 от тях са включени в проучването. При 80 пациенти (20,8 %) е била необходима ПИБВ (група 1), а при 304 пациенти (79,2 %) – не (група 2). Два от факторите, които показаха висока статистическа значимост (р < 0,001) по отношение на риска от ПИБВ са пиковия ВВБС за деня на операцията 58,25 (33,48) срещу 25,65 (19,8) и кумулативното обемно обременяване в % за първите 48 часа +2,54% (13,29) срещу – 1,19% (3,4 ). На базата на тези два фактора бе създаден прогностичен модел с висока предиктивност 93,30% (AUC = 0,903, 95% CI: 0,863-0,944), с чувствителност 86,25% и специфичност 82,57%. Заключение. Комбинирането на ВВБС и кумулативното обемно обременяване, дава възможност за създаването на нов надежден прогностичен модел за ПИБВ след сърдечна операция при педиатрични пациенти в нашия център.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Wed, 6 Apr 2022 17:00:10 +0300
Eхокардиографски параметри за разграничаване на балансираните от дебалансираните форми на пълния атриовентрикуларен септален дефект https://journal.bgcardio.org/article/81005/ Bulgarian Cardiology 28(1): 84-101

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e81005

Authors: Зорница Василева, Анна Кънева

Abstract: Диагнозата на пълния атриовентрикуларен септален дефект (ПАВСД) е изцяло ехокардиографска. При разграничаването на балансираните от дебалансираните форми се използват различни измервания, но всяко от тях има ограничения и не може да се използва самостоятелно. Липсва установен алгоритъм, който да позволява прецизно класифициране на ПАВСД като балансиран или дебалансиран, особено при граничните форми. На базата на протокол, включващ измерване на редица използвани от други изследователи ехокардиографски показатели, ние успяхме да идентифицираме 4 измервания, които приложени в предиктивен модел позволяват правилно определяне на формата на ПАВСД в 97% от случаите. Тези показатели са: ъгъл на входящия кръвоток на дясна и лява камера, входящ кръвоток през лявата атриовентрикуларна клапа, атриовентрикуларен клапен индекс и съотношение между дългите оси на камерите.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Wed, 6 Apr 2022 17:00:09 +0300
Кардиологично засягане в рамките на COVID-19 при децата: данни от ретроспективен анализ на 10 случая и преглед на литературата https://journal.bgcardio.org/article/80076/ Bulgarian Cardiology 28(1): 63-83

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e80076

Authors: Зорница Василева, Анна Кънева, Анна Дашева, Камелия Генова

Abstract: Кардиологично засягане при COVID-19 в детската възраст се наблюдава предимно в рамките на мултисистемния възпалителен синдром при децата (multisystem infl ammatory syndrome by children – MIS-C) и по-рядко изолирано, като засегнатите са деца на по-голяма възраст и по-често от мъжки пол. Представяме ретроспективен анализ на 10 деца, хоспитализирани поради кардиологично засягане в рамките на COVID-19 в Клиниката по детска кардиология на Националната кардиологична болница – София. Водещите клинични симптоми са фебрилитет, сърдечна недостатъчност и гастроинтестинални прояви, а характерната лабораторна констелация включва изразена левкоцитоза с екстремно олевяване, значително повишаване на маркерите за възпалителна активност, увеличени нива на тропонина и серологични данни за контакт със SARS-CoV2. Рентгенографията е с данни за кардиомегалия и белодробна хиперволемия, измененията от ЕКГ са разнообразни и включват реполяризационни и ритъмно-проводни нарушения. Ехокардиографията е с данни за дилатация и понижен контрактилитет на лявата камера. Чрез кардиомагнитно-резонансна томография (КМРТ) са установени зони на едем и некроза в миокарда. Възстановяването е бързо след приложение на имуномодулаторна терапия, но измененията в миокарда, констатирани с КМРТ, персистират на 6-ия месец при повечето случаи и дългосрочната прогноза предстои да бъде уточнена. Получените от нас резултати са разгледани в контекста на научните публикации в международните бази данни от последните две години за сърдечно засягане при децата с COVID-19.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Wed, 6 Apr 2022 17:00:08 +0300
Ангиография при пациенти с вродени сърдечни малформации https://journal.bgcardio.org/article/81589/ Bulgarian Cardiology 28(1): 51-62

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e81589

Authors: Кипарисия Ненова

Abstract: Образните методи на изследване са важна част от диагностичния и терапевтичния процес при пациенти с вродени сърдечни малформации (ВСМ) – оперирани и неоперирани. Ангиографията е метод на избор при по-сложни кардиопатии, при недостатъчна информация от предходни неинвазивни изследвания и при планирано интервенционално лечение. Разчитането на ангиографските образи изисква много опит и задълбочено познаване на анатомията в норма и при отделните ВСМ. Получаването на точна информация е от съществено значение за диагнозата и избора на терапевтичен подход.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Wed, 6 Apr 2022 17:00:07 +0300
Съвременни неинвазивни методи за диагноза на ранна сърдечна дисфункция при млади пациенти с бета-таласемия майор https://journal.bgcardio.org/article/81214/ Bulgarian Cardiology 28(1): 45-50

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e81214

Authors: Калина Ганева, Петър Шивачев

Abstract: Таласемиите са група наследствени заболявания, изискващи регулярни доживотни хемотрансфузии, които са жизнено необходими за нормалното развитие и живот на пациента. С течение на времето настъпват усложнения, дължащи се на отлагането на желязо във вътрешните органи, с развитие на хронична хемохроматоза и предимно засягане на сърцето, черния дроб и жлезите с вътрешна секреция. Независимо от липсата на изявена клинична картина при млади пациенти, налице са достатъчно данни в подкрепа на ранното отлагане на желязо в миокарда. Това налага необходимостта от въвеждането на достатъчно надеждни методи и техники за откриване и проследяване на ранни сърдечни нарушения преди изявената симптоматика. Измерването на отложеното в сърцето желязо посредством Т2*-техниката на ядрено-магнитен резонанс се утвърждава като надежден, неинвазивен метод с добра възпроизводимост и нисък процент на вариабилност. Ехокардиографията като метод не дава информация за отложеното желязо, но е лесно достъпна, безопасна и широко разпространена за скрининг и проследяване на пациентите. Използването на нови техники като лонгитудинален стрейн превръщат метода в почти съизмерим за оценка на ранната субклинична миокардна увреда. Макар все още в сферата на научните изследвания, идентифицирането на специфични микроРНКи, асоциирани със сърдечна уведа, фиброза и ремоделиране, се очертават като нов, потенциален биомаркер за миокардна увреда, който би могъл да е в подкрепа на цялостната сърдечно-съдова оценка на пациентите. Настоящият обзор се фокусира върху съвременната изява на сърдечните усложнения при млади пациенти с бета-таласемия майор, както и върху по-горе изложените неинвазивни методи за оценка на сърдечната функция.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Wed, 6 Apr 2022 17:00:06 +0300
Кардиопулмонален тест с натоварване при деца с вродени сърдечни малформации https://journal.bgcardio.org/article/81196/ Bulgarian Cardiology 28(1): 34-44

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e81196

Authors: Людмил Симеонов, Димитър Печилков, Анна Кънева

Abstract: Оценката на физическия капацитет при пациенти с вродена сърдечна малформация (ВСМ) е от съществено значение за адаптацията на хемодинамиката към кардиопатията и е основен параметър в оценката на качеството на живот. В ежедневната практика част от осъществяваните изследвания се провеждат само в състояние на покой, а някои от тях дори изискват седация. Кардиопулмоналният тест с натоварване (КПТН) позволява оценка на хемодинамичния статус на пациента в хода на натоварване като в допълнение към предоставената информация, като сърдечна честота, ритъм, анализ на ST-сегмента и артериално налягане, КПТН предоставя важна информация за параметри като кислородна консумация, кислороден пулс и отношението на минутната вентилация към образувания въглероден диоксид, които помагат да се опише подробно физиологията на пациента в динамично състояние. Това позволява да се оцени аеробният капацитет и да се разграничат причните за неговото ограничение – сърдечно-съдови, белодробни или детренираност. Обективизирането на физическия капацитет дава основа за вземане на по-добри решения относно плановете за проследяване, препоръките за физическо натоварване и бъдещи интервенции при необходимост. В настоящия обзор ще бъдат разгледани подробно КПТН и неговото приложение при деца с ВСМ.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Wed, 6 Apr 2022 17:00:05 +0300
Жизнен цикъл на семейството – особености при семейства с дете с вродена сърдечна малформация https://journal.bgcardio.org/article/80979/ Bulgarian Cardiology 28(1): 13-23

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e80979

Authors: Мила Маркова-Сарабашева, Анна Кънева

Abstract: Раждането на дете с вродена сърдечна малформация (ВСМ) променя изцяло семейната ситуация. ВСМ е хронично състояние, което от раждането през целия живот е свързано със специфични психологични особености и поставя много предизвикателства. В този обзор са представени основните особености на жизнения цикъл на семейство с дете с ВСМ. Етапите на семейния жизнен цикъл са 6: независим живот, брачна двойка; семейство с деца до училищна възраст; с деца от училищна възраст до зрялост; етап на „празно гнездо”; късен стадий. Всеки се характеризира с различни психологични особености. Третият етап, или появата на дете с ВСМ, се изявява с високо ниво на стрес и тревожност, оформяне и промяна на родителските стилве, отношения с лекари. Водещи за четвъртия етап са постиженията в училище, честите хоспитализации, социалната изолация. Петият етап понякога не настъпва. Шестият е свързан със здравословни проблеми. Първият етап на независимост също е много проблемен и често липсващ. Във втория етап водещи са наследственост, професионална реализация, отношения с партньора. Семейството с ВСМ следва обичайните етапи на жизнен цикъл, но психологичните особености са свързани с наличието на хронично заболяване. Предпочитаните родителски стилове, нивата на тревожност и самооценка се различават от тези, ползвани в семействата без дете с ВСМ. Необходимо е да се разработят тренинги за родители с цел подпомагане на адаптацията и интегриране на болестта в живота на семейството.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Wed, 6 Apr 2022 17:00:03 +0300
Хемодинамична оценка на вродени сърдечни малформации с ляво-десен шънт https://journal.bgcardio.org/article/80835/ Bulgarian Cardiology 28(1): 7-12

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e80835

Authors: Анна Кънева

Abstract: Сърдечната катетеризация с директни измервания на налягане и сатурация в сърдечните кухини и големи съдове и изчисление на системен и белодробен кръвоток, на белодробна и системна резистентност и реактивността на белодробните съдове са златния стандарт за оценка на хемодинамиката на вродените сърдечни малформации (ВСМ) с ляво-десен шънт както при деца, така и при възрастни и са база за определяне на показанията за оперативно или интервенционално лечение. Оценката на кръвотока по Fick и резистентността по закона на Ом са теоретичната основа на хемодинамичните изчисления. Представени са последователно стъпките при оценка на хемодинамиката при пациент с ляво-десен шънт: отношение на белодробен към системен кръвоток, изчисление на белодробна съдова резистентност (БСР) при данни за белодробна хипертония (БХ) и оценка на реактивността на белодробните съдове и тяхното клинично значение. Специално внимание е отделено на оценката хемодинамиката и показанията за затваряне при пациенти в напреднала възраст с междупредсърден дефект (МПД) и левокамерна дисфункция. Представени са ограниченията и източниците на грешки при хемодинамичните изчисления.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Wed, 6 Apr 2022 17:00:02 +0300
Редакционeн коментар https://journal.bgcardio.org/article/83793/ Bulgarian Cardiology 28(1): 5-6

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e83793

Authors: Анна Кънева

Abstract:

HTML

XML

PDF

]]>
Редакционен коментар Wed, 6 Apr 2022 17:00:01 +0300
Рядък случай на разпръснат тип тотално аномално вливане на белодробни вени – ползи от 3D пациент-специфичен модел при предоперативната подготовка https://journal.bgcardio.org/article/81592/ Bulgarian Cardiology 28(1): 144-153

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e81592

Authors: Добри Добрев, Анна Кънева, Стоян Лазаров, Иван Велковски, Светла Динева

Abstract: Изобразяването на точна морфологична диагноза при дете с рядка и комплексна вродена сърдечна малформация (ВСМ) е от изключително значение при планирането на хирургичната корекция и по възможност за редуциране на оперативния риск. Представяме случай на 3-месечно кърмаче с рядък вариант на тотално аномално вливане на белодробни вени (ТАВБВ) от разпръснат (смесен) тип, който илюстрира ползата от употребата на допълнителни образни методи и техники при оперативното планиране. Аномалният дренаж на белодробните вени (БВ) на пациента е както следва: лява и дясна долни БВ – дренирани в коронарния венозен синус, дренаж на горната лява БВ чрез вертикален съд към вена иномината и дренаж на горна дясна БВ към горна празна вена. Клиничната картина се изразява в развитие на сърдечна недостатъчност, белодробен венозен застой и лекостепенна хипоксемия в рамките на първите дни след раждането. Трансторакалната ехокардиография (ТТЕ) демонстрира критериите на ТАВБВ, но чрез метода е трудно определянето на всички от изброените анатомични особености. Точната морфологична диагноза е поставена чрез контрастна компютърна аксиална томография (КАТ). Допълнителните техники на 3D моделиране и 3D принтиране на пациент-специфичен модел на база на проведената КАТ допринесоха за планиране на хирургичната стратегия. Пациентът е опериран на 3- месечна възраст, като уникалното за случая е, че при операцията са използвани всички оперативни техники за корекция на ТАВБВ – деруфинг на коронарен венозен синус, анастомоза на дрениращ съд към ляво предсърдие и Warden техника за тунелиране на горнолобарните десни белодробни вени от устието на горна празна вена към ляво предсърдие. Обратната връзка от оперативния екип показва, че допълнителните образни методи и принтираният 3D модел представят патологичните особености в степен, напълно отговаряща на интраоперативната находка.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Wed, 6 Apr 2022 11:31:00 +0300
Сърдечно-съдови усложнения при анорексия нервоза – клиничен случай с преходна лeвокамерна хипертрофия и обструкция в изходния път на камерата https://journal.bgcardio.org/article/81454/ Bulgarian Cardiology 28(1): 136-143

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e81454

Authors: Петър Шивачев, Калина Ганева, Дарина Крумова, Миглена Георгиева, Петър Петров

Abstract: Анорексия нервоза е хранително разстройство с мултисистемен характер, засягащо предимно женския пол в юношеска възраст. Заболяването е потенциално фатално, като водещи са кардиологичните усложнения. Представяме клиничен случай на 16 годишно момиче с анорексия нервоза след психотравма, хоспитализирано в клиниката в крайно тежко, прекоматозно състояние с тегло 26 kg, BSA – 1,12 m2 и BMI – 10,4. На фона на тежки отклонения в хомеостазата са регистрирани брадикардична сърдечна дейност с лeвокамерни екстрас истоли в бигемения и епизод на тахикардия с честота 238 уд./min. Ехокардиографски са установени намалени сърдечни размери и левокамерна мускулна маса, МИ – I+ степен и малък, апикален, перикарден излив. В хода на ехокардиографското проследяване се намери значима хипертрофия на лявата камера с обструкция в изходния и път, при редуцирани камерни размери, без съществена промяна в левокамерната мускулна маса. В резултат на проведеното продължително, комплексно лечение, с участието на екип от специалисти, се постигна изграждането на истинска поведенческа критичност при пациентката, подобрен хранителен толеранс, увеличаване на теглото до 46 kg с BMI – 18,4 и нормализиране на сърдечната анатомия. Сърдечните усложнения при анорексия нервоза са чести, разнообразни и потенциално летални, поради което изискват н асочено кардиологично мониториране и лечение. Левокамерната хипертрофия с обструкция в изходния път на камерата, описана за първи път през 2006 г., е рядко, но потенциално фатално сърдечно усложнение при пациентите с това заболяване.

HTML

XML

PDF

]]>
Клиничен случай Wed, 6 Apr 2022 11:31:00 +0300
Хемодинамика след операция тип Fontan при комплексни вродени сърдечни малформации с общокамерна циркулация https://journal.bgcardio.org/article/81634/ Bulgarian Cardiology 28(1): 24-33

DOI: 10.3897/bgcardio.28.e81634

Authors: Елисавета Левунлиева

Abstract: Терминът „еднокамерно сърце” обединява множество комплексни вродени сърдечни малформации (ВСМ), чийто основен елемент е наличието на единствена анатомична или функционална камера. В норма сърдечно-съдовата система се състои от два последователно свързани кръга – пулмонален и системен, задвижвани от „двойна помпа” – дясната и лявата камера. При еднокамерното сърце единствената камера трябва да поддържа едновременно системната и белодробната циркулация, които са свързани паралелно, а не последователно, както е при нормалното двукамерно кръвообращение. Класическата операция на Fontan е въведена преди 50 години. Операциите тип Fontan са многоетапни процедури, целящи пълно разделяне на системната и венозната циркулация без подпомагащо действие на субпулмонална камера. Първоначално предназначена за пациенти с трикуспидална атрезия, понастоящем тази концепция се прилага при множество комплексни вродени сърдечни малформация, при които е невъзможна двукамерната корекция. Независимо че разделя кръвообращението и отстранява цианозата, тази физиологична корекция е свързана със съществени промени в хемодинамиката, които трябва да се познават от кардиолозите и педиатрите и ще бъдат разгледани в този обзор.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Wed, 6 Apr 2022 11:00:04 +0300
Дистален радиален достъп. Оклузия на радиалната артерия след перкутанна коронарна интервенция с радиален достъп https://journal.bgcardio.org/article/76435/ Bulgarian Cardiology 27(4): 80-84

DOI: 10.3897/bgcardio.27.e76435

Authors: Дарко Китаноски, Арман Постаджиян, Васил Велчев, Николай Стоянов, Жан Зимбаков, Игор Спироски, Сашко Кедев, Оливер Бушлетик

Abstract: През 2015 г. Европейското дружество по кардиология дадва препоръка клас I за остър коронарен синдром да се използва радиалният досъп като предпочитан метод за достъп за всяка перкутанна коронарна интервенция, независимо от клиничното представяне. Въпреки това използването на радиалния достъп е свързано с някои усложнения, като оклузия на радиална артерия (RAO). Докладваната честота на RAO е силно променлива в диапазона от 2-11%, радиален спазъм, радиална артериална перфорация, радиална артерия псевдоаневризма, артериовенозна фистула, кървене, увреждане на нервите, и комплексен регионален синдром на болката. Налич- ни са ограничени данни по отношение на техниката на дисталния радиален достъп, усложнения и потенциални ползи. Целта на нашето проучване e да се направи сравнение на честотата на оклузия на радиалната артерия между дисталния радиален и конвенционалния радиален достъп. Проучването включва 292 пациенти, подложе- ни на перкутанна коронарна интервенция, при които се усещат пулсации на мястото на пункция на радиалната артерия. Пациентите са проследявани един месец след процедурата, с доплер-ултрасонография или достъп от същата артерия. След един месец оклузия на радиалната артерия е възникнала при 8 (5.7%) пациенти с конвен- ционален радиален достъп и не е имало оклузия на радиалната артерия в групата с дистален радиален достъп. Това показва, че дисталният радиален достъп е свързан с по-ниска честота на оклузия на радиалната артерия.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 31 Dec 2021 17:00:00 +0200
Перипроцедурни усложнения и рискови фактори след каротидно стентиране при пациенти със съпътстваща коронарна болест https://journal.bgcardio.org/article/75361/ Bulgarian Cardiology 27(4): 72-79

DOI: 10.3897/bgcardio.27.e75361

Authors: Георги Горанов, Петър Николов

Abstract: Цел и задачи. Да се проучат и анализират перипроцедурните усложнения при CAS при пациенти със съпътстваща коронарна болест. Материал и методи. В планирано проучване са анализирани честотата и характеристиката на пе- ропроцедурните усложнения след CAS при 329 пациенти, от които със симптомна каротидна стеноза > 50% са 62,2% и с асимптомна – > 70% - 37,8%. Средната възраст е 70,2 (45-88) години при съотношение мъже:жени – 253:76. Степента на каротидните стенози е оценявана ангиографски по NASСET критериите и са стратифицирани по новопредложен каротиден скор в три рискови групи. При САS процедурите са използвани системи за дистална протекция. Резултати. При среден каротиден скор 4,2 точки са регистрирани при 25/349 CAS перипроцедурни усложнения: ТИА – 4,9 %, голям инсулт – 0,6%, малък инсулт – 1,4%, хиперперфузионен синдром – 0,3%, и нито едно сърдечно. Като предиктори за усложненията от анализираните над 20 показателя се оказаха преживени миокарден инфаркт (χ2 = 7.707, р = 0.021) и ин- султ (χ2 = 9.835, р = 0.043); феноменът „забавен кръвоток“ (χ2 = 13.752, р = 0.001), остатъчната стеноза > 20% (χ2=13.752, р=0.001), интрапроцедурното лъчево време (F = 13.323; p = 0.000), количеството използван контраст (F = 5.297; p = 0.006), контраст-индуцираната ОБН (χ2 = 25.845, р = 0.000), съчетанието женски пол с ХБН (χ2 = 8.681, р =0 .013) или с висок каротиден скор (χ2 = 7.329, p = 0,026). Заключение: CAS е безопасна процедура с нисък риск от инфаркт и смърт при пациенти със съпътстващо коронарно заболяване.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 31 Dec 2021 17:00:00 +0200
Преживяемост и прогностични фактори при пациенти след каротидно стентиране и коронарна реваскуларизация https://journal.bgcardio.org/article/73251/ Bulgarian Cardiology 27(4): 61-71

DOI: 10.3897/bgcardio.27.e73251

Authors: Георги Горанов, Петър Николов

Abstract: Цел на проучването. Да се анализират прогностичните фактори и да се създаде модел за прежи вяемостта при пациенти след интервенционална каротидна реваскуларизация. Материал и методи. При 329 пациенти след каротидна интервенционална реваскуларизация е изчислена медианата (MS) и общата преживяемост (OS) за период на наблюдение 20-101 месеца. При всички пациенти преди каротидното стентиране е извършена коро- нарна ангиография и при показания – коронарна реваскуларизация. Анализирани са 4 групи фактори: каротидна болест, коронарна болест, подлежаща сърдечна патология и придружаващи заболявания. Резултати. MS на всички пациенти е 86 месеца, OS на 1-вата, 3-тата, 5-ата и 9-ата година са съответно – 94, 85, 73 и 51%, а EFS – 85 месеца. Чрез Log Rank-Mantel-Cox еднофакторен анализ се доказа достоверно намалена MS при 21 тествани показатели, повечето от които свързани с ИБС. Посредством двустъпков многофакторен Cox-регресионен анализ като независими прогностични фактори за преживяемостта на па циенти с каротидно стентиране се оказаха само 7 от тях: LM стеноза, пълна реваскуларизация, късен МИ, преживян инсулт, възраст над 70 год., клапна болест и каротиден скор. Изводи. Видно е, че преживяемостта на пациентите с САS е лимитирана основно от показатели за КАБ и сърдечна патология. Тяхното поетапно коригиране е в състояние да подобри прогнозата и преживяе- мостта на болните с каротидна стеноза, съчетана с КАБ.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 31 Dec 2021 17:00:00 +0200
Перипроцедурна хемодинамична оценка на перкутанна транскатетърна митрална валвулопластика https://journal.bgcardio.org/article/79371/ Bulgarian Cardiology 27(4): 53-59

DOI: 10.3897/bgcardio.27.e79371

Authors: Елена Йорданова, Васил Велчев, Арман Постаджиян, Николай Стоянов, Благородна Каратанчева, Божидар Финков

Abstract: Освен познатите ехокардиографски параметри за оценка на митрална стеноза, е необходимо познаване и на хе- модинамичноте характеристики. Изложеният текст описва и илюстрира стъпка по стъпка инвазивните параметри и значението им при пълна оценка на митрална стеноза при пациенти, подложени на перкутанна транскатетърна митрална валвулопластика.

HTML

XML

PDF

]]>
Научна статия Fri, 31 Dec 2021 17:00:00 +0200
Хемодинамика при митрална регургитация – преди и след ендоваскуларна корекция с MitraClip https://journal.bgcardio.org/article/76463/ Bulgarian Cardiology 27(4): 40-52

DOI: 10.3897/bgcardio.27.e76463

Authors: Иво Петров, Петър Поломски, Зоран Станков

Abstract: Хемодинамичните промени при митрална инсуфициенция са в основата на тригерирането на симптоматика при пациента и поддържането на сърдечната недостатъчност. Редица ендоваскуларни методи за корекция на мит- ралната регургитация успешно противодействат на патологичната хемодинамика и по този начин успяват да по- добрят както проявите на сърдечна недостатъчност, така и симптоматиката на пациента. В настоящата статия се разглежда физиологията на митралната клапа и промените, настъпващи при налична митрална инсуфициенция. Представени са особеностите в хемодинамиката на лявото предсърдие в условията на митрална инсуфициенция и след някои видове транскатетърното лечение – edge-to-edge корекция на клапата с MitraClip и имплантацията на оклудер при парапротезна митрална инсуфциенция. Промяната в левопредсърдните показатели, отчетена непос- редствено след корекция на порока, има стойност както за оценка на непосрествения процедурен успех, така и за прогнозата на пациента.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Fri, 31 Dec 2021 17:00:00 +0200
Аортна регургитация – хемодинамични промени и оценка https://journal.bgcardio.org/article/77297/ Bulgarian Cardiology 27(4): 30-39

DOI: 10.3897/bgcardio.27.e77297

Authors: Галина Златанчева, Ценка Boneva, Кирил Карамфилов, Добрин Василев

Abstract: Клапните сърдечни заболявания са водеща причина за нарушения в качеството и продължителността на живот. Епидемиологията им варира значително в целия свят. От изключително важно значение е познаването на хемо- динамичните промени, до които водят. Това позволява правилно изработване на статегия относно бъдещи интер- венции върху клапния апарат. През последните години се отбелязва изключителен напредък в разработването на различни методики в сферата на оперативно и интервенционалното лечение на клапните заболявания. В този раздел ние се спираме основно на аортната регургитация и нейната значимост.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Fri, 31 Dec 2021 17:00:00 +0200
Инвазивна хемодинамична оценка при пациенти с кардиомиопатии https://journal.bgcardio.org/article/76255/ Bulgarian Cardiology 27(4): 16-29

DOI: 10.3897/bgcardio.27.e76255

Authors: Моника Шумкова, Кирил Карамфилов, Рая Иванова, Добрин Василев

Abstract: Инвазивната хемодинамична оценка на сърдечните заболявания придобива все по-голяма роля през последни- те десетилетия. Поради по-широката си достъпност и безопасност неинвазивните техники са основните методи, използващи се за оценка на сърдечната функция. Хемодинамичната оценка чрез сърдечна катетеризация се при- лага за решаване на диагностични проблеми, които не могат да бъдат решени чрез рутинните методики. Този тип изследване трябва да бъде индивидуализирано спрямо конкретните проблеми на всеки пациент и базирано на получените от неинвазивните изследвания резултати. Инвазивната диагностика се използва широко при оценка- та на пациентите с различни сърдечно-съдови заболявания, включително и кардиомиопатии. В настоящия обзор разглеждаме ролята на сърдечната катетеризация, нейните предимства и недостатъци като част от цялостната оценка на пациентите с кардиомиопатии.

HTML

XML

PDF

]]>
Обзор Fri, 31 Dec 2021 17:00:00 +0200