2026-03-07T21:03:50Z https://journal.bgcardio.org/oai.php

10.3897/bgcardio.26.e53773 2020-06-05 bgcardio

Liverpool Centre for Cardiovascular Science, University of Liverpool and Liverpool Heart & Chest Hospital, Liverpool, United Kingdom Department of Cardiology, Congenital Heart Diseases and Electrotherapy, Medical University of Silesia, Silesian Centre for Heart Diseases, Zabrz, Poland author Kozieł, Monika https://orcid.org/0000-0003-0384-1975 Price-Evans Chair of Cardiovascular Medicine, University of Liverpool, Liverpool, United Kingdom Department of Cardiology, Congenital Heart Diseases and Electrotherapy, Medical University of Silesia, Silesian Centre for Heart Diseases, Zabrze, Poland School of Medicine, Belgrade University, Belgrade, Serbia author Lip, Gregory Y.H. Cardiology Clinic, Clinical Center of Serbia, Belgrade, Serbia School of Medicine, Belgrade Universit, Belgrade, Serbia author Potpara, Tatjana 2020-06-05 2020-06-05 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 1 5 9 2020 10.3897/bgcardio.26.e53773 https://journal.bgcardio.org/article/53773/ https://journal.bgcardio.org/article/53773/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/53773/download/xml/ Реални световни регистри на пациенти с предсърдно мъждене (ПМ) предоставиха важни данни за съвременния подход към ПМ и за спазването на препоръките при пациенти от повечето европейски региони. Макар че перспективните рандомизирани клинични изпитвания дават златен доказателствен стандарт, трябва да признаем, че те имат специфични критерии за включване/изключване и многогрупи пациенти могат да останат непредставени. Поради това има нужда от данни от реалния свят, целящи допълване и спазване на препоръките, особено при групи пациенти (напр. много възрастни и немощни, етнически малцинства, с краен стадий на бъбречна недостатъчност, от старчески домове, с когнитиви нарушения и т.н.), които са слабо представени или изключени от клинични проучвания. Изследването BALKAN-AF е най-голямият проспективен, многоцентров (общо 49 центъра), набор от обсервационни данни за AF на Балканите – европейски регион, населяван от около 10% от европейското население, който е недостатъчно представен в много предшестващи клинични изпитвания или регистри. В BALKAN-AF са събирани последователни данни за лица с електрокардиографски документирано невалвуларно ПМ от 7 балкански страни (Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Черна гора, Румъния и Сърбия) от кардиолог или специалист по вътрешни болести при липса на кардиолог. Изследването BALKAN-AF е създадено и проведено от Сръбската асоциация по предсърдно мъждене (от декември 2014 до февруари 2015 г.). Real world registries of patients with atrial fi brillation (AF) have provided important evidence on contemporary AF management and adherence to guidelines in real-world patients across most of regions in Europe. While prospective randomized clinical trials are the ‘gold standard’ of evidence, we recognize that trials have specifi c inclusion/exclusion criteria and many groups of patients can be under-represented. Thus, real world evidence is needed to supplement and augment the evidence, especially for the under-represented patient groups (eg. the very elderly and frail, ethnic minorities, end stage renal failure, those in nursing homes, cognitive impairment, etc) that have been largely under-represented or excluded from clinical trials. The BALKAN-AF survey is the largest prospective, multicenter (a total of 49 centres), observational AF dataset from the Balkans, a European region inhabited by about 10% of the European population that has been under-represented in many prior clinical trials or registries. In BALKAN-AF, data regarding consecutive subjects with electrocardiographically documented non-valvular AF were collected in seven Balkan countries (Albania, Bosnia & Herzegovina, Bulgaria, Croatia, Montenegro, Romania and Serbia) by a cardiologist or an internal medicine specialist where cardiologist was not available. The Serbian Atrial Fibrillation Association created and conducted the BALKAN-AF survey (performed from December 2014 to February 2015). text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology предсърдно мъждене реални световни регистри/значение регионални регистри/изследването BALKAN-AF atrial fibrillation real world data/importance regional registries/the Balkan-AF Registry Atrial fibrillation: Importance of real world data from regional registries. A focus on the BALKAN-AF registry Editorial

10.3897/bgcardio.26.e52712 2020-06-05 bgcardio

"Acibadem City Clinic - Cardiovascular center", Sofia, Bulgaria author Cherneva, Aleksandra Sofia University, Sofia, Bulgaria Acibadem City Clinic - Cardiovascular center, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 2020-06-05 2020-06-05 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 1 10 34 2020 10.3897/bgcardio.26.e52712 https://journal.bgcardio.org/article/52712/ https://journal.bgcardio.org/article/52712/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/52712/download/xml/ Резистентната на лечение хипертония, или накратко-резистентната хипертония (РХ) се определя като повишено артериално налягане (АН), въпреки лечението с три правилно дозирани антихипертензивни медикамента, поне единият от които е диуретик. Резистентната хипертония е свързана с повишена честота на нежелани сърдечно-съдови събития, бъбречна увреда и повишена смъртност. Основното лечение на пациенти с РХ се базира на максимизиране на дозите на антихипертензивни медикаменти от различни групи и добавяне на медикаменти с допълващи се механизми на действие. Въпреки комбинираното лечение, включващо множество антихипертензивни медикаменти, малка, но съществена група пациенти остават с неконтролирана хипертензия, подчертавайки необходимостта от намиране и прилагане в практиката на нови терапии за понижаване на високото АН.Този преглед обобщава текущите знания за лечение на РХ, с акцент върху нови терапевтични стратегии за постигане на оптимален контрол на кръвното налягане. Treatment-resistant hypertension, or resistant hypertension (RH), is defined as arterial hypertension (AH) despite treatment with three properly dosed antihypertensive drugs, at least one of which is a diuretic. Resistant hypertension is associated with an increased incidence of adverse cardiovascular events, renal impairment, and increased mortality. The main treatment of patients with RH is based on maximizing doses of antihypertensive drugs from different groups and adding drugs with complementary mechanisms of action. Despite the combination treatment involving multiple antihypertensive drugs, a small but significant group of patients remains with uncontrolled hypertension, emphasizing the need to find and put into practice new therapies to lower high arterial blood pressure (BP). Among these new methods of treatment, the most promising is the renal sympathetic denervation, showing positive results with the second generation devices.This review summarizes current knowledge about the treatment of RH, with an emphasis on new therapeutic strategies to achieve optimal blood pressure control. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology резистентна хипертония комбинирана терапия ренална симпатикусова денервация resistant hypertension combination therapy renal sympathetic denervation Novel approaches to treat resistant hypertension Review Article

10.3897/bgcardio.26.e53735 2020-06-05 bgcardio

Department of Internal Diseases “Prof. St. Kirkovich”, Medical University, Sofia, Bulgaria author Иванов, д-р Андрей UMHAT Alexandrovska, Sofia, Bulgaria author Runev, Nikolay https://orcid.org/0000-0002-2291-5346 Alexandrovska Hospital, Sofia, Bulgaria author Manov, Emil National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Levunlieva, Elisaveta https://orcid.org/0000-0002-8703-8022 2020-06-05 2020-06-05 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 1 36 43 2020 10.3897/bgcardio.26.e53735 https://journal.bgcardio.org/article/53735/ https://journal.bgcardio.org/article/53735/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/53735/download/xml/ Индексът на миокардна производителност (myocardial performance index, MPI) е показател, използван за оценка на глобалната систолно-диастолна левокамерна функция и прогнозата при пациентите със сърдечни заболявания, даващ възможност за преценка на моментното състояние на пациента и проследяване на развитието на заболяването. Класическият метод за изчисляването му е пулсовата Doppler-ехокардиография (ЕхоКГ). Целта на проучването е да се оцени корелацията на индекса на миокардна производителност с класическите показатели на систолната и диастолната функция на лявата камера и да се направи преценка на граничните стойности на индекса на миокардна производителност при 1Р цветна тъканна Doppler-ЕхоКГ през аортната и митралната клапа, предсказващи патологичен MPI от пулсова Doppler-ЕхоКГ. Изследвани са 105 лица (30 здрави контроли, 45 човека с артериална хипертония и 30 - с ИБС. При изследваните пациенти е изчислен MPI с помощта на пулсова Doppler-ЕхоКГ (MPIPW) и едноразмерна цветна тъканна Doppler-ЕхоКГ през аортната (MPIAO1 и MPIAO2) и митралната (MPIMV) клапа. Индексът на миокардна производителност за всички изследвани лица показа ниска до умерена негативна корелация с левокамерната фракция на изтласкване, а установената корелация с изследваните показатели на диастолната функция е умерена до висока. При здравите лица установените корелации при почти всички сравнения не са зна-чими. Получените стойности на MPIAO1, MPIAO2 и MPIMV, предсказващи патологичен MPI от пулсов Doppler (MPIPW ≥ 0,50), са MPIAO1 ≥ 0,578, MPIAO2 ≥ 0,446 и MPIMV ≥ 0,552. Получените гранични стойности за MPI при едноразмерна цветна тъканна Doppler-ЕхоКГ през аортната и митралната клапа могат да се използват при оценката на глобалната левокамерна функция на пациентите със сърдечни заболявания. Необходими са по-нататъшни проучвания върху по-голям брой пациенти за преценка на прогностичната стойност на установените параметри. The myocardial performance index (MPI) is used for global systolic-diastolic left ventricular function and prognosis assessment in patients with heart disease, allowing assessment of the patient‘s current condition and disease development follow-up. The classic method of calculation is pulsed Doppler echocardiography. The aim of the study was to evaluate the correlation of myocardial performance index with established left ventricular systolic and diastolic function indices and to determine cut-off values of the myocardial performance index in M-mode color tissue Doppler echocardiography through the aortic and mitral valves predicting abnormal myocardial performance index by pulsed Doppler echocardiography. One hundred and fi ve subjects were studied, including 30 healthy controls, 45 hypertensive patients, and 30 patients with CHD. MPI was calculated using pulsed Doppler (MPIPW) and M-mode color tissue Doppler echocardiography through the aortic (MPIAO1 and MPIAO2) and mitral (MPIMV) valves. In all patients, the myocardial performance index showed a low to moderatenegative correlation with the left ventricular ejection fraction, and the correlation with the diastolic function indices was moderate to high. In healthy persons, the correlations were not signifi cant in almost all comparisons. The MPIAO1, MPIAO2,and MPIMV values predicting abnormal MPI by pulsed Doppler (MPIPW ≥ 0.50) are MPIAO1 ≥ 0.578, MPIAO2 ≥ 0.446, and MPIMV ≥ 0.552. The cut-off values of MPI by M-mode color tissue Doppler echocardiography through the aortic and mitral valve obtained can be used for global left ventricular function assessment in patients with heart disease. Further studies, on a larger number of patients, are necessary to estimate the predictive value of the parameters established. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology индекс на миокардна производителност пулсов Doppler M-mode цветен тъканен Doppler myocardial performance index pulsed Doppler M-mode color tissue Doppler Abnormal myocardial performance index in M-mode color tissue Doppler-echocardiography Research Article

10.3897/bgcardio.26.e52193 2020-06-05 bgcardio

Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria, Sofia, Bulgaria author Zagorska, Anna https://orcid.org/0000-0003-3703-1364 Military Medical Academy, Sofia, Bulgaria University Multiprofile Hospital for Active Treatment "Saint Ekaterina", Sofia, Bulgaria author Ivanova, Desislava University Multiprofile Hospital for Active Treatment "Aleksandrovska", Sofia, Bulgaria Medical University – Pleven, Pleven, Bulgaria National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Kostova-Lefterova, Desislava https://orcid.org/0000-0002-8357-7029 National Centre of Radiobiology and Radiation Protection, Sofia, Bulgaria author Simeonov, Filip Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Gelev, Valeri National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Bogov, Ivaylo National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Mateev, Hristo National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Александров, Александър Acibadem City Clinic, Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Zheleva-Kyuchukova, Ivayla https://orcid.org/0000-0002-4644-3531 University Multiprofile Hospital for Active Treatment "Saint Anna", Sofia, Bulgaria author Stoyanov, Nikolay https://orcid.org/0000-0001-8905-6008 Military Medical Academy, Sofia, Bulgaria author Romanova, Katerina Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Dyakov, Ilia Multiprofile Regional Hospital for Active Treatment "Dr. Stefan Cherkezov", Veliko Tarnovo, Bulgaria author Krastev, Valentin UMHAT Alexandrovska, Sofia, Bulgaria author Vasilev, Dobrin University Multiprofi le Hospital for Active Treatment „Aleksandrovska“, Sofia, Bulgaria author Ivanov, Vladimir 2020-06-05 2020-06-05 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 1 44 52 2020 10.3897/bgcardio.26.e52193 https://journal.bgcardio.org/article/52193/ https://journal.bgcardio.org/article/52193/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/52193/download/xml/ Въведение. Интервенционалните кардиологични процедури, често са свързани с голямо облъчване на пациентите, поради което изискват специално внимание по отношение на защитата от появата на радиационно индуцирани ефекти при пациента.Материали и методи. Проучването на типичните стойности на дозата е проведено ретроспективно, в девет лечебни заведения, с общо четиринадесет ангиографски уредби. За две от най-често извършваните процедури - перкутанна коронарна интервенция (PCI) и коронарна артериография (CA) са изчислени типичните стойности на величините произведение керма-площ (КАП), кумулативна доза (КД) и време на скопия (ВС) и са сравнени с актуалните Национални диагностични референтни нива (НДРН) за България. Извършен е анализ на данните по отношение на риска от възникване на кожно индуцирани ефекти, вследствие на интервенционалните кардиологични процедури.Цел. 1) да се представят и анализират типичните стойности на величината КАП за най-често провежданите кардиологични процедури - перкутанна коронарна интервенция и коронарна артериография в кардиологични отделения с голяма работна натовареност и да се сравнят с НДРН; 2) да се сравнят дозите на пациентите с публикуваните в Наредба 2 нива за проследяване, за установяване на пациенти с риск за възникване на радиационно индуцирани ефекти.Резултати. Резултатите показват, че типични стойности на изследваните величини за PCI и CA при някои от уредбите, са по-високи от НДРН. Във всяко от разглежданите лечебни заведения има пациенти с поне едно превишено ниво за проследяване за процедура PCI.Изводи. Резултатите показват потенциал за оптимизиране, както на работата в отделенията с високи типични стойности на дозата, така и при уредбите с много ниски типични стойности на изследваните величини. При проследените пациенти не се наблюдават оплаквания и поява на радиационно индуциран ефект. Изготвянето и въвеждането в рутинната клинична практика на процедури за рутинно прилагане на „Инструкцията за пациента след проведена интервенционална/и процедура/и с по-голяма степен на сложност и дълго време на скопия“ ще позволи навременна диагностика и навременно лечение на кожните ефекти в следствие на проведените кардиологични процедури под рентгенов контрол. Introduction. Interventional cardiac procedures are often associated with high patient exposure and therefore require special care in protecting patients from radiation-induced effects.Materials and methods. A retrospective study of typical patients’doses was performed in nine hospitals, with a total number of fourteen angiography systems. The typical values for kerma-area product (KAP), cumulative dose (CD) and fluoroscopy time (FT) for two of the most commonly performed procedures - percutaneous coronary intervention (PCI) and coronary arteriography (CA), were calculated and compared with the Bulgarian National Diagnostic Reference Levels (NDRL). Data analysis, regarding the risk of radiation-induced skin effects due to interventional cardiac procedures, was performed.Aim. 1) to present and analyze the typical KAP values for PCI and CA procedures in cardiology departments with high workload and to compare them with the NDRL; 2) to compare the patient doses with the follow-up levels published in Ordinance 2, to identify patients at risk for radiation-induced effects.Results. The results show that typical values for PCI and CA procedures for some of the angiography systems are higher than the NDRL. In all investigated departments there are patients with at least one exceeded follow-up level for PCI.Conclusions. The results show a potential for optimization in the departments with both high or very low typical dose or FT values. No radiation-induced effect was observed in the followed-up group of patients. The introduction of procedure with "Instruction to the patient after an interventional cardiac procedure(s) with greater complexity and a long fluoroscopy time" for patient follow-up and its regular implementation into the routine clinical practice will help for timely diagnosis and treatment of radiation-induced skin effects after cardiac procedures under fluoroscopy control. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology национални диагностични референтни нива радиационно индуцирани ефекти интервенционална кардиология National Diagnostic Reference Levels radiation-induced effects interventional cardiology Multicentric survey of patient doses in fluoroscopy guided diagnostic and interventional cardiac procedures: comparison with Diagnostic Reference Levels and follow-up levels for patients at risk for radiation induced skin effects Research Article

10.3897/bgcardio.25.e51729 2020-06-05 bgcardio

10.3897/bgcardio.26.e53002 2020-06-05 bgcardio

Acibadem City Clinic-Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Aleksandra Acibadem City Clinic-Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Stankov, Zoran Acibadem City Clinic-Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Zlatareva, Naidenka https://orcid.org/0000-0003-4421-9576 Acibadem City Clinic-Cardiovascular Center, Sofia , Bulgaria author Tasheva, Iveta Acibadem City Clinic-Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Dobrev, Georgi https://orcid.org/0000-0001-9345-253X Acibadem City Clinic - Cardiovascular Center , Sofia , Bulgaria author Georgieva, Galina Sofia University, Sofia, Bulgaria Acibadem City Clinic - Cardiovascular Center , Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 2020-06-05 2020-06-05 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 1 58 70 2020 10.3897/bgcardio.26.e53002 https://journal.bgcardio.org/article/53002/ https://journal.bgcardio.org/article/53002/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/53002/download/xml/ Представяме случай на 73-годишен пациент с комбинирано засягане на аортната клапа при преобладаваща високостепенна, симптоматична аортна регургитация и придружаваща дихателна недостатъчност в терминален стадий, със забранително висок хирургичен риск, при който осъществихме успешно имплантиране на off-label self-expandable аортна клапна протеза Medtronic Core Valve, използвайки т.нар минималистичен подход. Този клиничен случай показва, че саморазширяващата се протеза Medtronic CoreValve Evolut R може да бъде имплантирана без тъканно увреждане и миграция в една умерено калцирана трикуспидна аортна клапа с преобладаваща инсуфициенция при нискостепенна стеноза и да доведе до задоволителни хемодинамични резултати с подобряване на функционалния клас сърдечна недостатъчност при пациент със съпътстваща тежка дихателна недостатъчност. We report a case of a high-risk 73-year–old patient with a combined aortic valve disease with predominant severe, symptomatic aortic regurgitation and a history of an end-stage respiratory failure with prohibitive surgical risk who was successfully treated using a minimalist approach to implant off-label а self-expandable Medtronic Evolut R prosthesis. This case report demonstrates that the self-expandable prosthesis Medtronic Evolut R might be implanted without tissue damage and migration in a moderate-calcified tricuspid aortic valve with predominant regurgitation and mild stenosis with satisfactory hemodynamic results and improvement in functional class heart failure in a patient with concomitant severe respiratory failure. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology аортна регургитация белодробна недостатъчност транскатетърна аортна клапна имплантация aortic regurgitation respiratory failure transcatheter aortic valve implantation Transcatheter aortic valve implantation for severe aortic regurgitation in a patient with end-stage respiratory failure Case Report

10.3897/bgcardio.26.e53407 2020-07-06 bgcardio

Clinic of Cardiology, Medical Institute, Ministry of Interior, Sofia, Bulgaria author Gospodinova, Mariana https://orcid.org/0000-0003-1328-245X Clinic of Cardiology, UMHAT Tsaritsa Yoanna-ISUL, София, Bulgaria author Kinova, Elena https://orcid.org/0000-0001-9935-720X Clinic of Cardiology, Acibadem City Clinic Cardiovascular Center University Hospital, Sofia, Bulgaria author Simova, Iana https://orcid.org/0000-0002-3458-3684 Second Cardiology Clinic - noninvasive, UMHAT Sv. Marina, Medical University Prof Dr P. Stoyanov, Varna, Bulgaria author Yotov, Yoto https://orcid.org/0000-0001-7498-6544 Clinic of Nuclear Medicine, Acibadem City Clinic Mladost, Sofia, Bulgaria author Garcheva-Tsacheva, Marina Clinic of Medical Imaging, Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Kirova-Nedyalkova, Galina https://orcid.org/0000-0002-0158-8972 Clinic of Medical Imaging, UMBALSM “N. I. Pirogov”, Sofia, Bulgaria author Genova, Kameliya Department of Medical Chemistry and Biochemistry, Medical University, Sofia, Bulgaria Genetic Medico-Diagnostic Laboratory “Genica”, Sofia, Bulgaria author Todorova, Albena Clinic of Neurology, University Hospital Alexandrovska, Medical University, Sofia, Bulgaria author Sarafov, Stayko Clinic of Neurology, University Hospital Alexandrovska, Medical University, Sofia, Bulgaria Department of Cognitive Science and Psychology, New Bulgarian University, Sofia, Bulgaria author Tournev, Ivailo UMHAT SVETI GEORGI, Plovdiv, Bulgaria Medical University Plovdiv, Plovdiv, Bulgaria author Tokmakova, Mariya https://orcid.org/0000-0002-8144-6965 Clinic of Cardiology, University Hospital "St. Anna", Sofia, Bulgaria author Velchev, Vasil 2020-07-06 2020-07-06 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 5 20 2020 10.3897/bgcardio.26.e53407 https://journal.bgcardio.org/article/53407/ https://journal.bgcardio.org/article/53407/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/53407/download/xml/ Транстиретиновата сърдечна амилоидоза е рестриктивна кардиомиопатия (ATTR-КМП), резултат от извънклетъчно натрупване на неразтворими транстиретинови амилоидни фибрили в миокарда, има прогресиращ ход и е възможен летален изход в рамките на 2-6 години от поставяне на диагнозата. Бива два вида – наследствена и див тип. Данни от последните години показват, че дивият тип АТТР-КМП е относително честа причина за сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване, особено при по-възрастни мъже. В същото време в България, наследствената транстиретинова амилоидоза не е толкова рядка. Диагностицирни са пет различни патологични мутации. Най-разпространена е р.Glu89Gln, като по данни от юни 2019 г има установени 62 несвързани семейства с 117 пациенти и 72 носители. Диагнозата АТТР-КМП често се поставя със закъснение или се пропуска, а нейното ранно диагностициране е изключително важно, тъй като има одобрен медикамент (стабилизатор на транстиретина), който е по-ефикасен приложен в начален стадий на заболяването. Други медикаменти са в клинични изпитания. Диагностицирането на АТТР-КМП е процес, който изисква мултидисциплинарен подход с участието на подготвени специалисти, мултимодална образна диагностика, добре оборудвани хистопатологична и генетична лаборатории. Изграждането на експертни центрове на функционален принцип би могло да допринесе за по-ранното откриване, своевременното лечение и проследяването на пациентите с АТТР-КМП, което съответно да подобри тяхната прогноза. Transthyretin cardiac amyloidosis is a restrictive cardiomyopathy ((ATTR-CM), caused by an extracellular deposition of insoluble amyloid fibrils in the myocardium. It is a life threatening disease with life expectancy of 2 to 6 years after diagnosis. There are two types – hereditary and wild type. Recent data reveal that the wild type ATTR-CM is a common cause of heart failure with preserved ejection fraction, especially in elderly men. Hereditary ATTR amyloidosis is not so rare in Bulgaria. Five different mutations have been diagnosed, the most common being p.Glu89Gln, identified in 62 unrelated families with 117 patients and 72 mutation carriers. ATTR-CM diagnosis is often delayed or even missed, however its early recognition has become very important as a new drug, which is a transthyretin stabilizer is now available and other drugs are under development. Updated knowledge about the clinical presentation, diagnostic algorithm, available and future therapeutic options for ATTR-CM are a prerequisite for an early identification, timely treatment and better prognosis of the affected patients. The diagnosis requires a multidisciplinary approach with the participation of experienced specialists, multimodality imaging, well equipped histopathological and genetic laboratories. Establishing centres of expertise could improve the management of the patients with ATTR-CM. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology транстиретина амилоидоза кардиомиопатия диагноза лечение transthyretin amyloidosis cardiomyopathy diagnosis treatment Diagnostic algorithm in transthyretin amyloidosis with cardiomyopathy Review Article

10.3897/bgcardio.26.e52960 2020-07-06 bgcardio

Acibadem City Clinic Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Garvanski, Iskren https://orcid.org/0000-0003-3606-1238 Acibadem City Clinic Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 Acibadem City Clinic Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Simova, Iana https://orcid.org/0000-0002-3458-3684 2020-07-06 2020-07-06 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 21 26 2020 10.3897/bgcardio.26.e52960 https://journal.bgcardio.org/article/52960/ https://journal.bgcardio.org/article/52960/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/52960/download/xml/ С нарастване на заболяемостта и обхвата на пандемията от COVID-19 по света е от голямо значение безопасното използване на потенциално ефективни медикаменти за лечение на инфекцията. В последните седмици се появиха редица публикации, описващи вероятен ефект от употребата на познати медикаменти, сред които хлорохин и хидроксихлорохин, както и комбинацията им с азитромицин. Един от най-сериозните рискове, свързани с употребата на тези медикаменти, e медикаментозно-обусловеното удължаване на QT-интервала, което от своя страна повишава риска от развитие на torsades de pointes (TdP) и внезапна сърдечна смърт (ВСС). В настоящия документ описваме подход за скриниране на пациентите и тяхното проследяване с оглед редукция на риска от нежелани лекарствени реакции. With the rising incidence and wider spread of the COVID-19 pandemic worldwide, it is of great importance to safely use potentially effective medicines to treat the infection. In recent weeks, a number of publications have emerged describing the likely effect of the use of known drugs, including chloroquine and hydroxychloroquine, and their combination with azithromycin. One of the most serious risks associated with the use of these medications is the drug-induced QT prolongation, which in turn increases the risk of developing torsades de pointes (TdP) and sudden cardiac death (SCD). In this document, we describe an approach to screen patients and monitor them with the aim to reduce the risk of drug-induced side effects. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology COVID-19 удължен QТс внезапна сърдечна смърт хлорохин COVID-19 prolonged QTc sudden cardiac death chloroquine Recommendations for the follow-up of patients with cardiovascular disease when administering potentially effective medications for the treatment of COVID-19 with a purpose to reduce the risk of QT prolongation and sudden cardiac death Review Article

10.3897/bgcardio.26.e52847 2020-07-06 bgcardio

First Clinic of Cardiology. UMHAT “ Dr. Georgi Stranski”, MU - Pleven, Pleven, Bulgaria author Todorova, Yoana https://orcid.org/0000-0002-4964-5796 First Clinic of Cardiology. UMHAT “ Dr. Georgi Stranski”, MU - Pleven, Pleven, Bulgaria author Господинов, Константин https://orcid.org/0000-0002-9682-1035 First Clinic of Cardiology. UMHAT “ Dr. Georgi Stranski”, MU - Pleven, Pleven, Bulgaria author Stancheva, Nadya https://orcid.org/0000-0001-6354-2833 First Clinic of Cardiology. UMHAT “ Dr. Georgi Stranski”, MU - Pleven, Pleven, Bulgaria author Tisheva-Gospodinova, Snezhanka https://orcid.org/0000-0003-3787-5620 2020-07-06 2020-07-06 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 27 38 2020 10.3897/bgcardio.26.e52847 https://journal.bgcardio.org/article/52847/ https://journal.bgcardio.org/article/52847/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/52847/download/xml/ COVID-19 се причинява от SARS-CoV-2. През март 2020 година СЗО обява пандемия от COVID-19. Вирусът атакува човешки ангиотензин-конвертиращ ензим 2 рецептори(АСЕ2), които се намират в белите дорбове, съдове, сърце, бъбреци. Това е причината за формиране на полиорганна дисфункция при тежките случаи. Последните се наблюдават при пациенти с придружаващи ССЗ, АХ, ЗД, карцином, имунни дефицити. Може да доведе до остри увреди на сърдечно-съдовата система като миокардит и СН. Лечението с противовирусни медикаменти може да бъде причина за възникване на допълнителни уреди на миокарда, включително ритъмно-проводни нарушения. Употребата на АСЕ инхибиторите и ARB продължава според утвърдените до момента ръководства на база на редица доказателства от клинични изпитвания за тяхната ползва, при липса на такива за тяхната вреда до момента в хода на пандемията с COVID-19. COVID-19 is caused by SARS-CoV-2. In March 2020, the WHO declared a pandemic of COVID-19. The virus attacks human angiotensin-converting enzyme 2 receptors (ACE2), which are found in the lungs, vessels, heart, kidneys. This is the cause of the formation of multiple organ dysfunction in severe cases. These ones are observed in patients with accompanying CVD, hypertension, DM, cancer, immune deficiencies. It can lead to hundreds of damage to the cardiovascular system such as myocarditis and CH. Treatment with antiviral medications may cause additional myocardial devices, including rhythm-conduction disorders. The use of ACE inhibitors and ARBs continues according to current guidelines, based on a number of evidence from clinical trials for their use, in the absence of such harm to date in the course of the COVID-19 pandemic. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology COVID-19 АСЕ2 рецептор ССЗ АСЕ инхибитор ARB COVID-19 ACE2 receptors CVD ACE inhibitors ARB COVID-19: when the world falls to its knees because of a virus Review Article

10.3897/bgcardio.26.e54113 2020-07-06 bgcardio

Medical Institute of the Ministry of Internal Affairs, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Zheina University Hospital for Respiratory Diseases “St. Sophia’’, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Radostina 2020-07-06 2020-07-06 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 40 45 2020 10.3897/bgcardio.26.e54113 https://journal.bgcardio.org/article/54113/ https://journal.bgcardio.org/article/54113/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/54113/download/xml/ Липсата на имунитет към торса cove 2 coronavirus (болест на coronavirus 2019 - COVID-19) води до пандемия, при която все още не e установено сигурно терапевтично поведение по отношение на усложненията, свързани с инфекцията. Белите дробове са таргетен орган за COVID-19 - възниква остро белодробно увреждане, което може да прогресира до дихателна и полиорганна недостатъчност. Показват Данните двустранно дифузно белодробно възпаление при COVID-19. Това сие съпровожда от белодробна васкулопатия, определена като белодробна интраваскуларна коагулопатия (белодробна внутрисосудистая коагулопатия-връх), е различна от дисеминираната интраваскуларна коагулопатия (ДИК). Коагулопатията, свързана с COVID-19 инфекцията ce характеризира с ранно повишение на нивата на Д-димер и фибрин/закриването на притока на деградационни продукти, докато протромбиновото време (RT), активираното парциално тромбопластиново време (АЧТВ) и броят на тромбоцитите остава непроменен в ранните етапи на болестта. Е защо за навременната оценка на хода на заболяването e необходимо изследване на Д-димер и закриването на притока. COVID-19-асоциираната коагулопатия трябва да бъде лекувана, следвайки принципите на установената тромбоемболична профилактика. Въпреки че високите нива на Д-димер COVID-19-асоциираната при коагулопатия са показателни за смъртността, последните проучвания показват не рутинно прилагане на антикоагуланти, освен ako не са налице други клинични индикации. При Кървенето COVID-19-асоциираната коагулопатия e рядко, дори и при пациентите с лабораторни дани за ДИК. При наличието mu ce спазват принципите на установеното терапевтично поведение. The lack of prior immunity to SARS-CoV-2 coronavirus (COVID-19) infection has led to pandemic, where there is no certain management, regarding the complications of this viral illness. The lungs are the target organ for COVID-19 and patients develop acute lung injury that may progress to respiratory and multiorgan failure. Recent data shows the presence of diffuse bilateral pulmonary inflammation in COVID-19 infection. It is associated with a specific pulmonary vasculopathy, defined as pulmonary intravascular coagulopathy (PIC) that is distinct from disseminated intravascular coagulopathy (DIC). The coagulopathy in the early stages of COVID-19 is characterized by initial elevation of D-dimer and fibrin/fibrinogen degradation products, while abnormalities in prothrombin time, partial thromboplastin time and platelet counts are uncommon. That is why screening of D-dimer and fibrinogen levels, are mandatory. COVID-19-associated coagulopathy should be treated, following the guidelines for thromboembolic prophylaxis. Although D-dimer is a marker of mortality, current data does not show routine application of anticoagulants, unless otherwise clinically indicated. Bleeding in COVID-19 is uncommon, even when a laboratory constellation for DIC is present. However, if it occurs, standard guidelines for DIC management should be followed. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology коагулопатия coronavirus COVID-19 антикоагулация сепсис coagulopathy coronavirus COVID-19 anticoagulation sepsis Impairments of haemostasis and therapeutic management in patients with COVID-19 Review Article

10.3897/bgcardio.26.e52123 2020-07-06 bgcardio

National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Vassileva, Zornitsa https://orcid.org/0000-0002-9947-0242 National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Kaneva-Nencheva, Anna https://orcid.org/0000-0001-7902-5494 2020-07-06 2020-07-06 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 46 58 2020 10.3897/bgcardio.26.e52123 https://journal.bgcardio.org/article/52123/ https://journal.bgcardio.org/article/52123/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/52123/download/xml/ Дебалансираният атриовентрикуларен септален дефект се среща при около 10-15% от пациентите с тази сърдечна малформация, като поставя сериозно предизвикателство пред лекарите по отношение на избора на най-подходящата оперативна интервенция. Формите с умерена степен на дисбаланс между двете камери, особено когато размерът на лява камера е преценен като граничен, затрудняват значително избора между двукамерна корекция и еднокамерна циркулация. Водещо значение при определяне на дисбаланса при АВСД има не само размерът на камерите, но и нарушеното разпределение на кръвотока. Използването на различни ехокардиографски показатели би могло да допринесе за по-прецизната оценка на показанията за съответната хирургична стратегия, а оттам – и за подобряване на прогнозата за пациентите. Unbalanced atrioventricular septal defect is seen by 10-15% of the patients with this congenital heart disease and poses serious challenges for the treating physicians regarding the choice of the most suitable operative intervention. The forms with moderate degree of unbalance between the two ventricles, especially when the size of the left ventricle is considered borderline, make the choice between two-ventricle correction and single-ventricle palliation quite difficult. The most important factor when judging the degree of unbalance is not the size of the ventricles but rather the redistribution of blood flow. The use of different echocardiographic measurements could contribute to the more precise determination of the indications for one of the two surgical strategies with resulting improvement of patient outcome. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology дебалансиран атриовентрикуларен септален дефект ехокардиографска оценка двукамерна корекция еднокамерна циркулация unbalanced atrioventricular septal defect echocardiographic evaluation two-ventricle correction single-ventricle palliation Echocardiographic preoperative evaluation of unbalanced atrioventricular septal defect Review Article

10.3897/bgcardio.26.e51127 2020-07-06 bgcardio

University Hospital St Marina, Varna, Bulgaria author Rushid, Mesut University Hospital St Marina, Varna, Bulgaria author Chalakova, Tatiana University Hospital St Marina, Varna, Bulgaria author Mircheva, Lilyana University Hospital St Marina, Varna, Bulgaria author Kisheva, Antoniya https://orcid.org/0000-0002-9259-8884 Medical University Prof Dr P Stoyanov, Varna, Bulgaria University Hospital St Marina, Varna, Bulgaria author Yotov, Yoto https://orcid.org/0000-0001-7498-6544 2020-07-06 2020-07-06 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 59 71 2020 10.3897/bgcardio.26.e51127 https://journal.bgcardio.org/article/51127/ https://journal.bgcardio.org/article/51127/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/51127/download/xml/ Сърдечната недостатъчност (СН) е често и с неблагоприятна прогноза заболяване, което намалява качеството на живот. Много са причините за влошаване на симптомите, но през последните години се обръща особено внимание на железния дефицит и на анемията като причина за това. Намаленото количество на желязо в организма се превърна в нов важен таргет на лечение при болните със СН. Цел на настоящето проучване е уточняване на честотата на железния дефицит при болни със СН, хоспитализирани по повод на влошаване на налични или новопоявили се симптоми, както и да се установи връзката му с основни прогностични параметри на болните. Пациенти и методи: изследвани са 209 последователни болни с различна по етиология СН, хоспитализирани в Кардиологична Клиника на УМБАЛ „Св. Марина“-Варна, на средна възраст 68,89±12,06 год. (30-94 год.), 58% мъже. Изследвани са основни демографски показатели, креатинин и еGFR, както и ехокардиографско изследване, проведен е 6-минутен тест с ходене. Железен дефицит (ЖД) е формулиран при стойности на феритина Резултати: Наличие на ЖД се установява при 146 (70%) от болните, като изолиран дефицит без анемия се среща при 38% от болните. Анемичен синдром се намира при 87 (41,6%) от всички болни, като при 76% анемията е желязодефицитна. Изолираният ЖД се среща по-често при жените – 42 (48%) отколкото при мъже – 38 (31%), р=0,014. Няма значима разлика във възрастта, ФИ, физическия капацитет и гломерулната филтрация между болните с и без ЖД. Честотата на ЖД е сходна при болните с различни подвидове на СН – със запазена, междинна или намалена ФИ. Няма много добро съгласие между различните методи за диниране на ЖД, коефициент κ=0,31. Заключение: ЖД е често срещан при болни със СН с различна етиология и форми, независимо от наличието на анемия. Женският пол е по-уязвим на това нарушение. Значимото му присъствие и ролята в прогнозата и симптоматиката на болните налагат болните да бъдат скроинирани за ЖД и той да бъде коригиран своевременно след откриването му. Heart failure (HF) is a common and with poor prognosis disease that impairs quality of life. There are many causes of symptomatic worsening, but lately particular attention has been paid to iron deficiency and anemia as a cause. The reduced iron content in the body has turned to be a new important target for treatment in patients with HF. The aim of this study is to search for the prevalence of iron deficit in patients with HF hospitalized for exacerbation of existing or newly developed symptoms, and to establish its relationship with important prognostic parameters of patients. Patients and Methods: 209 consecutive patients with different etiology of HF were examined and hospitalized at the Cardiology Clinic of the University Hospital “St. Marina”, Varna, at an average age of 68,89±12,06 (30-94 years), 58% of them male. Basic demographic variables, creatinine and eGFR were investigated, as well as an echocardiographic study, and a 6-minute walking test was performed. Iron deficit (ID) is formulated at ferritin values Results: There were 146 (70%) patients presenting with ID, with isolated deficiency without anemia occurring in 38% of patients. Anaemic syndrome is found in 87 (41.6%) of all patients, with 76% of anemia cases being iron deficient. Isolated ID is more common in women - 42 (48%) than in men - 38 (31%), p=0.014. There is no significant difference in age, EF, physical capacity, and glomerular filtration rate between patients with and without ID. The incidence of ID is similar in patients with different types of HF - with preserved, mid-range, or decreased EF. There is not a very good agreement between the different methods of determining ID, with coefficient κ=0.31. Conclusions: Iron deficit is common in patients with HF of various etiology and different forms, regardless of the presence of anemia. Females are more vulnerable to this disorder. Its significant presence and role in the prognosis and symptomatology of the patients require that patients be screened for ID and corrected consequently after its detection. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology сърдечна недостатъчност железен дефицит анемия heart failure iron deficit anemia Iron deficiency and heart failure Research Article

10.3897/bgcardio.26.e51992 2020-07-06 bgcardio

Medical Institute of the Ministry of Internal Affairs, Clinic of Cardiology, Sofia, Bulgaria author Denchev, Stefan National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Emilova, Niya https://orcid.org/0000-0003-1878-9807 Medical Institute of the Ministry of Internal Affairs, Clinic of Cardiology, Sofia, Bulgaria author Gospodinova, Mariana https://orcid.org/0000-0003-1328-245X Clinic of Cardiology, MHAT "Uni Hospital", Panagyurishte, Bulgaria author Dimitrov, Simeon 2020-07-06 2020-07-06 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 72 78 2020 10.3897/bgcardio.26.e51992 https://journal.bgcardio.org/article/51992/ https://journal.bgcardio.org/article/51992/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/51992/download/xml/ Цел: Цел на проучването е определяне на степена на нарушение на коронарния кръвоток във връзка с използвани анти-исхемични медикаменти и индекси за левокамерна функция. Материал и методи: Нарушенията на коронарния кръвток са характеризирани при 70 пациенти с коронарни стенози Резултати: Устновяваме значимо по-ниски скорости на движение на левокамерната стена в диастола (Е’L и E’s) и по-високо преднатоварване (Е/Е‘) при феномена на бавен коронарен кръвоток (SCFP) спрямо болните с микроваскуларна ангина и нормален коронарен кръвоток, и тези с левокамерна хипертрофия при хипертонична болест (SFLVH). При сравнение на болните с SFLVH и SCFP се наблюдава удължено време на децелерация на ранния трансмитрален кръвоток (ДТ), повишена скорост на късния трансмитрален кръвоток (А вълна) и тенденция за по-изразено нарушение на коронарния кръвоток. Липсват различия в камерната функция и коронарния кръвоток в зависимост от приема на β-блокер като монотерапия или при комбинрането му с блокер на калциевите канали или нитрат. Извод: При болни с микроваскуларна аингина, приемащи антиангинозни медикаменти се наблюдва по-бавна камерна релаксация в случаите с левокамерна хипертрофия спрямо пациентите с SCFP и тези с нормален коронарен кръвоток. Purpose: We aimed at assessing the impairment in coronary flow and left ventricular function in patients without obstructive coronary disease on anti-ischemic treatment admitted with diagnosis unstable angina. Material and methods: The epicardial coronary flow was evaluated in 71 patients with unstable angina in absence of coronary stenosis >50% applying the methods the corrected TIMI frame count and systolic arrest of coronary flow at coronary angiography. The abnormalities in the diastolic function were assessed by echocardiography using PW-Doppler of the diastolic mitral flow and tissue Doppler imaging. Results: The early diastolic velocity of interventricular septum (E’sept) and left ventricular free wall (E’ lat) were reduced in the SFLVH group compared to SCFP and the patients with normal coronary flow. Significant difference was found in between the patients with SFLVH and SCFP regarding DT and A-wave velocity in sub-analysis. The epicardial coronary flow of the patients with SFLVH was as tendency impaired compared to SCFP. The therapy with β- blocker alone or combined with calcium channel blocker or nitrate did not influence either cardiac function or coronary flow in this analysis. Conclusion: Slower left ventricular relaxation is typical for the patients with microvascular angina and left ventricular hypertrophy associated with hypertension on treatment compared to SCFP and patients with normal coronary flow. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology микроваскуларна ангина cTFC феномен на бавен коронарен кръвоток левокамерна хипертрофия нитрати блокери на калциевите канали microvascular angina cTFC slow coronary flow phenomenon left ventricular hypertrophy nitrates calcium channel blockers Impairment of coronary flow and left ventricular function in patients with slow coronary flow phenomenon and other types of microvascular angina Research Article

10.3897/bgcardio.26.e52296 2020-07-06 bgcardio

University Hospital Acibadem City Clinic Cardio-vascular center, Sofia, Bulgaria author Marinov, Nikolay University Hospital Acibadem City Clinic Cardio-vascular center, Sofia, Bulgaria author Simova, Iana https://orcid.org/0000-0002-3458-3684 University Hospital Acibadem City Clinic Cardio-vascular center, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 2020-07-06 2020-07-06 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 79 88 2020 10.3897/bgcardio.26.e52296 https://journal.bgcardio.org/article/52296/ https://journal.bgcardio.org/article/52296/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/52296/download/xml/ Миокардитът представлява възпалително заболяване на миокарда, в основата на което стоят множество и различни причинители, затрудняващи поставянето на етиологична диагноза. Макар и рядко миокардитът може да е усложнение на грипна инфекция. В болшинството от случаите вирусният миокардит е самоограничаваща се инфекция, преминаваща без да оставя трайни изменения в миокарда. Представяме клиничен случай на 30 годишна жена, развиваща остра сърдечна недостатъчност в хода на респираторна инфекция съпроводена от тежка систолна дисфункция (левокамерна (ЛК) фракция на изтласкване (ФИ) 16%). При пациентката се проведе лечение съобразено с настоящите препоръки за лечение на остра и хронична сърдечна недостатъчност в комбинация с имуномодулираща и метаболитна терапия. В хода на хоспитализацията от микробиологичните и вирусологични изследвания се установиха острофазови анти-тела към парагрипни вируси. В резултат на проведеното лечението се отчете пълно обратно развитие на симптомите на сърдечна недостатъчност и възстановяване на изходната ФИ (40%). Навременното започване на лечение при миокардит, съпроводено с добър клиничен ход и обратно развитие на ЛК систолната дисфункция, в някой случай може да отмени провеждането на инвазивни процедури като ендомиокардна биопсия. Myocarditis is an inflammatory disease of the myocardium, with heterogeneous etiology. Although rare, myocarditis can be a complication of the influenza infection. In the majority of cases, viral myocarditis is a self-limiting infection passing without permanent changes in the myocardium. We present a clinical case of a 30-year-old woman with acute heart failure in the course of respiratory infection accompanied by severe systolic dysfunction (left ventricular (LV) ejection fraction (EF) 16%). The patient was treated according to the current guideline recommendations for the treatment of acute and chronic heart failure with the conjunction of immunomodulating and metabolic therapy. During hospitalization from microbial and viral testing, acute-phase antibodies to parainfluenza virus were identified. Following the treatment, a complete resolution of heart failure symptoms and restoration of LVEF to baseline (40%) was observed. Timely initiation of treatment in myocarditis, followed by good clinical course and regression of LV systolic dysfunction, in some cases may cancel invasive procedures such as endomyocardial biopsy. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology остър миокардит сърдечна недостатъчност парагрип Acute myocarditis heart failure parainfluenza Acute myocarditis in a patient with parainfluenza infection, seven years after bone marrow transplantation Case Report

10.3897/bgcardio.26.e59342 2020-10-09 bgcardio

Second MHAT, Sofia, Bulgaria author Tsvetanova, Svetla 2020-10-09 2020-10-09 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 5 5 2020 10.3897/bgcardio.26.e59342 https://journal.bgcardio.org/article/59342/ https://journal.bgcardio.org/article/59342/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/59342/download/xml/ Редакционен коментар Editorial text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology Редакционен коментар Editorial Editorial Editorial

10.3897/bgcardio.26.e54743 2020-10-09 bgcardio

Military Medical Academy, Sofia, Bulgaria author Demirevska, Liliya https://orcid.org/0000-0002-0830-4522 Medical Military Academi, Sofia, Bulgaria author Daskalov, Ivaylo 2020-10-09 2020-10-09 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 7 16 2020 10.3897/bgcardio.26.e54743 https://journal.bgcardio.org/article/54743/ https://journal.bgcardio.org/article/54743/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/54743/download/xml/ Сърдечно-съдовите усложнения са основна причина за заболяемост и смъртност при пациентите с краен стадий на чернодробно заболяване, подложени на чернодробна трансплантация (ЧТ). Коронарната артериална болест (КАБ) допринася за голяма част от тях и следователно налага оценка в предоперативния период. Пациентите, чакащи ЧТ, са специална подгрупа, която носи разнородни рискови фактори и има уникални патогенетични и клинични характеристики. Тези пациенти обикновено демонстрират повишен сърдечен дебит и компрометиран отговор на стрес. Понижената системна съдова резистентност и брадикардия също често се наблюдават при цироза и могат да се засилят при използване на бета-блокери. Настоящите неинвазивни тестове, които оценяват за субклинична КАБ, са с ниска чувствителност и променената хемо-динамика по време на хирургичната интервенция за ЧТ може да демаскира латентното сърдечно-съдово заболяване в интраоперативния или в непосредствения следоперативен период. Този обзор се фокусира върху разширяващата се информация за диагноза и стратификация на риска за КАБ при кандидатите за ЧТ. Систематичният подход за оценка на предоперативния риск за КАБ при кандидатите за ЧТ може да е полезен за оптимизиране на изхода след ЧТ. Cardiovascular complications are a major cause of morbidity and mortality in patients with end-stage liver disease undergoing liver transplantation (LT). Coronary artery disease (CAD) contributes to major portion of cardiovascular complications and therefore warrants evaluation in the preoperative period. Patients awaiting LT are a special subgroup that carries heterogeneous risk factors and has unique pathogenic and clinical characteristics. These patients usually demonstrate increased cardiac output and a compromised response to stress. Low systemic vascular resistance and bradycardia are also commonly seen in cirrhosis and can be aggravated by beta-blocker use. Current non-invasive tests that assess for subclinical CAD have low sensitivity, and altered hemodynamics during the LT surgery can unmask latent cardiovascular disease either intraoperatively or in the immediate postoperative period. This review focuses on the expanding body of evidence for diagnosis and risk stratiﬁ cation of CAD in LT candidates. The systematic approach to evaluate preoperative CAD risk in LT candidates may be helpful to optimize post-LT outcome. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology коронарна артериална болест чернодробна трансплантация рискова стратификация coronary artery disease liver transplantation risk stratiﬁ cation Coronary artery disease risk assessment of liver transplant candidates Review Article

10.3897/bgcardio.26.e51199 2020-10-09 bgcardio

National Heart Hospital - Sofia, Sofia, Bulgaria author Bayraktarova, Iskra https://orcid.org/0000-0002-8386-9566 National Heart Hospital - Sofia, Sofia, Bulgaria author Trendafilova, Elina https://orcid.org/0000-0002-7175-4438 2020-10-09 2020-10-09 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 17 25 2020 10.3897/bgcardio.26.e51199 https://journal.bgcardio.org/article/51199/ https://journal.bgcardio.org/article/51199/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/51199/download/xml/ Многоклоновата коронарна болест е честа находка при пациентите, които получават интервенционално изследване и лечение по повод остър миокарден инфаркт със ST-елевация (SТЕМI). Оптималната терапевтична стратегия по отношение на инфарктната лезия е изяснена и е залегнала в редица ръководни правила. Подходът спрямо допълнителните значими коронарни лезии продължава да е обект на дебат и проучвания в световен мащаб както като обем на предприета интервенция, така и като времево позициониране спрямо индексното събитие. Multivessel coronary artery disease is a frequent ﬁ nding during primary PCI procedures in patients with ST-elevation myocardial infarction (STEMI). Optimal therapy of the infarct-related lesion has been largely elucidated and is stipulated in current guideline documents. Therapeutic options for the additional lesions are a subject of active debate and clinical trial worldwide – both the target degree of revascularization and its timing in relation to the index procedure remain unclear. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology миокарден инфаркт със ST-елевация интервенционална реваскуларизация пълна реваскуларизация многоклонова коронарна болест терапевтични стратегии ST-elevation myocardial infarction interventional revascularization complete revascularization multivessel disease therapeutic strategies Complete interventional revascularization versus infarct-related artery revascularization only in SТЕМI patients – part I Review Article

10.3897/bgcardio.26.e55099 2020-10-09 bgcardio

Second MHAT, Sofia, Bulgaria author Yosifov, Boris Second MHAT, Sofia, Bulgaria Medical University - Pleven, Pleven, Bulgaria author Gatzov, Plamen 2020-10-09 2020-10-09 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 26 31 2020 10.3897/bgcardio.26.e55099 https://journal.bgcardio.org/article/55099/ https://journal.bgcardio.org/article/55099/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/55099/download/xml/ Коронарната болест на сърцето (КБС) е една от най-честите причини за внезапна сърдечна смърт, сърдечно-съдова заболяемост и инвалидизация. Рисковите фактори, водещи до нея, вкл. захарен диабет, артериална хипертония, дислипидемия, екстензивно се проучват и до днес. На по-заден план стоят обаче едни от най-разпрострените ендокринологични заболявания и отклонения, а именно свързаните с тиреоидните хормони. Целта на тази обзорна статия е да се разгледа ролята на щитовидната патология и хормони върху развитието на КБС, както и тяхното място като прогностичен белег при острия коронарен синдром. The coronary heart disease is one of the leading causes for sudden cardiac death, cardiovascular morbidity and disability. The main risk factors, such as diabetes mellitus, arterial hypertension, dyslipidaemia, have been extensively studied and researched to this day. In the background, however, are some of the most common endocrinological diseases and abnormalities, mainly those related to thyroid hormones. The purpose of this review is to look at the role of thyroid pathology and hormones in the development of coronary heart disease, as well as their place as a prognostic marker in acute coronary syndrome. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology хипертиреоидизъм хипотиреоидизъм еутиреоиден болестен синдром исхемична болест на сърцето hyperthyroidism hypothyroidism euthyroid disease syndrome ischemic heart disease Role of thyroid hormones in coronary heart disease Review Article

10.3897/bgcardio.26.e53596 2020-10-09 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Nenova - Karakasheva, Kiparisiya https://orcid.org/0000-0001-8164-5262 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Kaneva-Nencheva, Anna https://orcid.org/0000-0001-7902-5494 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Levunlieva, Elisaveta https://orcid.org/0000-0002-8703-8022 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Dimitrov, Lyubomir National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Tzonzarova, Margarita 2020-10-09 2020-10-09 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 33 42 2020 10.3897/bgcardio.26.e53596 https://journal.bgcardio.org/article/53596/ https://journal.bgcardio.org/article/53596/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/53596/download/xml/ Балонната пулмонална валвулопластика (БПВП) е метод на избор за лечение на изолираната клапна пулмонална стеноза (КПС). Най-висок е делът на усложнения и неуспех от процедурата при новородени и кърмачета. Цел: да се установи ефективността и безопасността на БПВП при новородени и кърмачета. Материал и методи: През периода октомври 1986-декември 2016 г. БПВП е предприета при 91 кърмачета (11 новородени) с изолирана КПС и средна възраст 171 ± 115 дни. БПВП е извършена при 86 деца с балонен катетър 127 ± 16% от размера на пръстена. Оценени са ефективността – градиент дясна камера (ДК)–белодробна артерия (БА) ≤ 35 mm Hg, и безопасността (липса на заплашващи живота усложнения, спешна операция или смърт) на процедурата. Резултати: Трансвалвуларният градиент спада от 82 ± 29 mm Hg на 29 ± 24 mm Hg (р = 0,0001), а налягането в ДК се понижава от 101 ± 28 mm Hg на 52 ± 24 mm Hg (p = 0,0001). Процедурата е ефективна при 61 кърмачета (70,9%), предимно при тези с по-ниски изходни градиент и ДК налягане и по-лека инфундибулна реакция. Няма деца с хемодинамично значима следпроцедурна пулмонална инсуфициенция. Усложнения са наблюдавани при 16 от всички катетеризирани с цел БПВП кърмачета (17,6%). Пет деца (5,5%) са с малки (бързопреходни) усложнения, преодолени с консервативни средства. Големи усложнения са наблюдавани при 11 кърмачета (12,1%): ритъмно-проводни нарушения (критична брадикардия, надкамерна/камерна тахикардия, пълен атриовентрикуларен блок) – при 6 деца, хемоперикард или тежки разкъсвания в деснокамерния изходен път – при 5 деца. Еволюцията е благоприятна при 6 от кърмачетата с големи усложнения след интензивно лечение, две са оперирани по спешност (2,2%), смърт, свързана с процедурата, настъпва при 3 (3,3%). При 5 от катетеризираните деца (5,5%), всички с тежка дисплазия на клапата, процедурата е прекъсната и БПВП не е извършена. Заключение: БПВП е ефективна и сравнително безопасна процедура във възрастта под 1 година. Най-рискови са новородените, децата с тежка дисплазия на клапата и супрасистемна ДК. Balloon pulmonary valvuloplasty (BPVP) is the procedure of choice for the treatment of isolated pulmonary valve stenosis. Complications and failure of the procedure are more common in newborns and infants. Aim: To establish the effectiveness and safety of BPVP in newborns and infants. Material and methods: Ninety-one infants (11 newborns) with isolated pulmonary valve stenosis and mean age 171 ± 115 days were catheterized for BPVP between October 1986 and December 2016. BPVP was performed in 86 infants with a balloon catheter size 127±16% from the annulus dimension. The effectiveness (gradient right ventricle (RV) – pulmonary artery (PA) ≤ 35 mm Hg) and safety (lack of life–threatening complications, emergency surgery or death) of the procedure were assessed. Results: Transvalvular pressure gradient decreased from 82 ± 29 mm Hg to 29 ± 24 mm Hg (р = 0,0001) and RV pressure - from 101 ± 28 mm Hg to 52 ± 24 mm Hg (p = 0,0001). BPVP was effective in 61 infants (70,9%), mainly in those with lower initial gradient, RV pressure and less signiﬁ cant infundibular obstruction. There were no children with hemodynamically signiﬁ cant postprocedural pulmonary insufﬁ ciency. Complications were observed in 16 of the infants catheterized for BPVP (17,6%). In 5 of the children (5,5%), minor (transient) complications arose and were overcome by conservative means. Major complications were observed in 11 infants (12,1%): rhythm and conductive disorders (critical bradycardia, supraventricular/ventricular tachycardia, complete atrioventricular block) in 6 children, hemopericardium or severe right ventricular outﬂ ow tract rupture – in 5. The evolution was favorable after intensive treatment in 6 children with major complications, two children were sent for emergency surgery (2,2%) and death occurred in 3 of the children associated with the procedure (3,3%). The procedure was interrupted and BPVP was not performed in ﬁ ve of the catheterized children (5,5%), all with severely dysplastic valve. Conclusion: BPVP is effective and comparatively safe procedure under the age of 1 year. Newborns, children with severely dysplastic valve and suprasystemic RV pressure are the most at-risk. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology клапна пулмонална стеноза балонна валвулопластика новородени кърмачета pulmonary valve stenosis balloon valvuloplasty newborns infants Effectiveness and safety of balloon pulmonary valvuloplasty in newborns and infants Research Article

10.3897/bgcardio.26.e54126 2020-10-09 bgcardio

Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Zheleva-Kyuchukova, Ivayla https://orcid.org/0000-0002-4644-3531 Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Gelev, Valeri 2020-10-09 2020-10-09 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 43 51 2020 10.3897/bgcardio.26.e54126 https://journal.bgcardio.org/article/54126/ https://journal.bgcardio.org/article/54126/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/54126/download/xml/ Реваскуларизацията при пациенти със сигнификантна стеноза на ствола на лявата коронарна артерия (ЛКА) значително подобрява тяхната прогноза. Съвременните клинични проучвания, регистри и метаанализи определят перкутанната коронарна интервенция (ПКИ) на стволовите лезии като приемлива и безопасна алтернатива на аортокоронарния байпас (АКБ) при пациенти с ниска и интермедиерна сложност на лезиите. Цел: Да се представи безопасността и ефективността на ПКИ с имплантация на втора генерация медикамент-излъчващи стентове (МИС) при пациенти с непротектирана стволова стеноза и придружаваща комплексна коронарна патология. Материал и методи: За периода март 2013-октомври 2018 г. в нашия център са проведени 225 интервенции на пациенти със стволова стеноза. При 170 последователни пациенти е извършена ПКИ при непротектирана стволова стеноза, като са разделени на две групи съобразно Syntax Score-I (SS). Aнализиранa e честотата на големи сърдечно-съдови събития (от англ. МАСЕ – major adverse cardio-vascular events) (обща смъртност, сърдечна смъртност, инсулт и повторна реваскуларизация на таргетната лезия), както и времето до поява на първо събитие при системно проследяване. Резултати: От анализираните 170 пациенти, 103-ма са със SS Заключение: ПКИ при непротектирана стволова стеноза е с висок процедурен успех и благоприятни непосредствени и средносрочни резултати дори при пациенти с придружаваща комплексна коронарна патология. Анатомичната сложност на коронарните лезии с дефиниран SS ≥ 32 не се свързва с неблагоприятни клинични резултати при пациенти от реалната клинична практика. Revascularization in patients with severe stenosis of left coronary artery (LCAS) trunk signiﬁ cantly improves their prognosis. Modern clinical studies, registries and meta-analyses have identiﬁ ed percutaneous coronary intervention (PCI) of LCAS as a safe alternative to aorto-coronary bypass (ACB) in patients with low and intermediate lesion complexity. Aims: To conﬁ rm the safety and effectiveness of PCI and implantation of second generation drug eluting stent (DES) in patients with unprotected LCAS and concomitant complex coronary pathology. Material and Methods: For the period March 2013–October 2018 we performed 225 PCIs of patients with LCAS. 170 of patients who received PCI were divided into 2 groups, according to their SS-1 (ST elevation excluded). We analyzed the major adverse cardio-vascular events (MACE – all-cause mortality, cardiac mortality, stroke and ischemia driven TLR) rate and time-to-ﬁ rst MACE during follow up. Results: 103 patients had SS-I < 32 and 67 patients had SS-I ≥ 32 and their mean age was 67,25 ± 11,03. The median follow-up was 26,6 ± 19,1 months. MACE rate was 12,4% and there was no signiﬁ cance between groups (p = 0,118). Conclusions: PCI of unprotected LCAS has high procedural success rate and good mid-term results, even in pts with complex anatomy. High anatomical complexity of coronary lesions deﬁ ned by SS-I ≥ 32 is not predictive for poor clinical outcome after PCI. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology стволова стеноза перкутанна коронарна интервенция комплексна коронарна болест left main stenosis percutaneous coronary intervention complex coronary artery Is left main percutaneous coronary intervention justified in the presence of concomitant complex coronary artery disease – immediate and remote results – single Bulgarian center experience Research Article

10.3897/bgcardio.26.e56371 2020-10-09 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Shalganov, Tchavdar https://orcid.org/0000-0003-2268-0759 National Heart Hoslital, Sofia, Bulgaria author Stoyanov, Milko https://orcid.org/0000-0002-1226-6119 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Mirazchiyski, Metodi National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Kunev, Boyan https://orcid.org/0000-0001-6967-7595 2020-10-09 2020-10-09 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 52 64 2020 10.3897/bgcardio.26.e56371 https://journal.bgcardio.org/article/56371/ https://journal.bgcardio.org/article/56371/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/56371/download/xml/ Оскъдни са проучванията, изследващи връзката между левопредсърдната (ЛП) дилатация и общата площ на ЛП и площта на зоните с абнормен волтаж при пациенти с предсърдно мъждене (ПМ). Целта ни беше да определим площта на ЛП и сегментите му с високоплътностен мепинг при пациенти с пристъпно ПМ, и да корелираме ехографски установената ЛП дилатация с общата и абнормната ЛП площ. Материал и методи. Ретроспективно проучване на пациенти с пристъпно ПМ и изолация на белодробни вени, предхождана от високоплътностен мепинг в синусов ритъм. Всички са имали ехокардиография и при наличие на ЛП дилатация тя е била градирана като лека/умерена-тежка. ЛП волтаж е дефиниран като нисък (< 0.5 mV) или цикатрисиален (< 0.1 mV). ЛП беше разделено на 5 сегмента. Бяха измерени общата и сегментната площ, нисковолтажната и цикатрисиалната площи. Данните са представени като средна стойност ± SD или като медиана с интерквартилен интервал (25-75%) в зависимост от нормалността на разпределение. Използвани бяха тест на Shapiro-Wilk, корелация на Spearman, Kruskal-Wallis и ANOVA анализи. Стойност на р < 0.05 е приета за сигнификантна. Резултати. Проучени са 67 пациенти (66% мъже). ЛП дилатация имаше при 58% (лека в 39%, умерена/тежка в 19%). Нисковолтажни и цикатрисиални зони бяха открити и в двете групи със и без ЛП дилатация. Беше установена умерена корелация между относителния дял на абнормната площ и степента на ЛП дилатация (липсваща с/у лека с/у умерена/тежка), rho = 0.44, p = 0.0002. При пациенти без ЛП дилатация средната обща ЛП площ беше 100.4 ± 17 cm2, а абнормната площ беше < 10% (9.9%, 6.2-14.8%), с почти липсващ цикатрикс. При пациенти с ЛП дилатация общата площ беше с около 10% по-голяма (109.8 cm2, 100.9-123.8 cm2), но абнормната площ беше почти двойно по-голяма (17.1%, 11.1-26.8%), с малка, но измерима цикатрисиална площ. Заключение. ЛП зони с нисък волтаж < 0.5 mV се откриват повсеместно с високоплътностен мепинг при пациенти с пристъпно ПМ, независимо дали има ЛП дилатация. Само при пациенти с ЛП дилатация обаче се установяват измерими цикатрисиални полета. Общата абнормна площ корелира умерено със степента на ЛП дилатация, оценена ехокардиографски. There is paucity of studies correlating the left atrial (LA) dilation and the LA total and abnormal voltage areas in patients with atrial ﬁ brillation (AF). We sought to determine the area of LA and its segments by high-density mapping in patients with paroxysmal AF, and to correlate the LA dilation deﬁ ned by echocardiography with the total and the abnormal LA areas. Material and Methods. Retrospective study of patients with paroxysmal AF and pulmonary vein isolation proceeded by high-density mapping in sinus rhythm. All had transthoracic echocardiography and LA dilation, if present, was graded as mild/moderate-severe. LA voltage was deﬁ ned as low (< 0.5 mV) or scar (< 0.1 mV). The LA was divided in 5 segments and the total and segmental area, low voltage area and scar area were measured. Data were presented as mean ± SD or median and interquartile interval (25-75%) depending on normality of distribution. Shapiro-Wilk test, Spearman T correlation, Kruskal-Wallis, and ANOVA analysis were used. A p-value < 0.05 was considered significant. Results. Sixty-seven patients (66% males) were studied. LA enlargement was present in 58% (mild enlargement in 39%, moderate/severe in 19%). Low voltage and scar areas were found in both groups with and without LA dilation. Moderate correlation was found between the percentage of abnormal area and the degree of LA dilation (none vs mild vs moderate/severe), rho = 0.44, p = 0.0002. In patients with non-dilated LA the mean total LA area was 100.4 ± 17 cm2 and the abnormal area was < 10% (9.9%, 6.2-14.8%), with barely detectable scar. In patients with LA enlargement the total area was approximately 10% larger (109.8 cm2, 100.9-123.8 cm2), however the abnormal area was almost doubled (17.1%, 11.1-26.8%), and there were small yet measurable dense scar areas. Conclusions. Low voltage LA areas < 0.5 mV were found universally by high-density mapping in patients with paroxysmal AF, irrespective of the presence of LA enlargement. However, only patients with LA enlargement had measurable scar areas. The total abnormal area correlated moderately with the degree of LA dilation deﬁ ned by echocardiography. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology изолация на белодробни вени ехокардиография високоплътностен мепинг волтажен мепинг плътен цикатрикс pulmonary vein isolation echocardiography high-density mapping voltage mapping dense scar Distribution and area of low voltage and dense scar zones and their relation to left atrial enlargement in ablation-naïve patients with paroxysmal atrial fibrillation Research Article

10.3897/bgcardio.26.e53040 2020-10-09 bgcardio

Medical Institute of the Ministry of Internal Affairs, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Zheina University Hospital for Respiratory Diseases “St. Sophia’’, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Radostina 2020-10-09 2020-10-09 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 65 73 2020 10.3897/bgcardio.26.e53040 https://journal.bgcardio.org/article/53040/ https://journal.bgcardio.org/article/53040/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/53040/download/xml/ Въведение: При нормоксемични пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) често се наблюдават белодробна съдова патология, деснокамерни структурни промени и функционални нарушения. Въпреки че те се асоциират с намален физически капацитет, екзацербации и прогресия на заболяването, тяхното ранно диагностициране и правилно лечение е затруднено. Цел: Целта на нашето проучване е да се установи честотата на стрес-индуцираната деснокамерна диастолна дисфункция (ДКДД) и нейните ехокардиографски предиктори при пациенти с нетежък ХОББ, без изявени сърдечно-съдови заболявания (ССЗ) (исхемична болест, сърдечна недостатъчност, неконтролирана артериална хипертония), които имат задух при усилие. Материал и методи: Проведено е кардиопулмонално тестуване при 104 пациенти с нетежък ХОББ. Използван е рамп-протокол. Ехокардиография е осъществена в покой и 1-2 минути след върха на натоварването. За сut-off стойности на стрес-индуцирана ДКДД е прието повишаване на деснокамерното (ДК) E/e’ съотношение > 6. Използван е ROC анализ, за да се определи кои от ехокардиографските параметри в покой биха били с диагностична стойност за стрес-индуцирана ДКДД. За оценка на тяхната предиктивна стойност са приложени уни- и мултивариантен линеарен регре-сионен анализ. Резултати: 78% от пациентите имат стрес-индуцирана ДКДД. Стойностите на деснопредсърдния обемен индекс (right atrium volume index – RAVI) над 20.55 ml/m2 доказват ДКДД с чувствителност – 86%; специфичност – 86%; стойностите на дебелината на ДК стена (right ventricular wall thickness – RVWT) над 5.25 mm са с чувствителност – 100%; специфичност – 63%; ДК E/A отношение в покой над 1.05 са с чувствителност – 79.7%; специфичност – 90.5%. Тези три ехокардиографски параметъра са най-добрите предиктори за стрес-ДКДД. При унивариантен регресионен анализ отношението ДК E/A показва най-висока стойност на отношение на шансовете (OR) – 19.73; (95% CI – 18.52-21.01); последвано от RAVI – OR 3.82; (95% CI – 2.04 -7.14). Заключение: Налице е висока честота на стрес-индуцирана ДКДД при пациенти с нетежък ХОББ, без изявено ССЗ и задух при усилие. RAVI, RVWT, ДК E/A и ДК E/e’ съотношение в покой могат да бъдат използвани като предиктори за стрес-индуцирана ДКДД. Посоченият диагностичен панел би подобрил оценката на риска и правилното терапевтично поведение при тази група пациенти. Background: Pulmonary vasculopathy, right heart structural and functional abnormalities occur even in normoxemic chronic obstructive pulmonary disease patients. Despite of being associated with functional limitation, exacerbations and disease progression, their detection and proper management is still delayed. Aim: Our aim was to establish the frequency of stress induced right ventricular diastolic dysfunction (RVDD) in non-severe COPD patients, free of clinically overt cardiovascular diseases (ischaemic heart disease, heart failure, uncontrolled arterial hypertension), who complain of exertional dyspnea and to look for echocardiographic predictors of it. Materials and method: We applied cardio-pulmonary exercise testing (CPET) in 104 non-severe, COPD patients. A ramp protocol was performed. Echocardiography was done before and 1-2 minutes after peak exercise. Cut-off values for stress induced RVDD were right ventricular (RV) E/e’ ratio > 6, measured by PWD of the tricuspid valve. Receiver operating curves were constructed for echo parameters at rest to determine if any of them may discriminate stress induced RV E/e’ > 6 or < 6. Uni- and multivariable linear regression analysis was also performed to assess the predictive power of each of them. Results: 78% of the patients had stress induced RVDD. RAVI (cut-off > 20.55 ml/m2; sensitivity – 86%; speciﬁ city – 86%), RVWT (cut-off > 5.25 mm; sensitivity – 100%; speciﬁ city – 63%) and RV E/A ratio at rest (cut-off > 1.05; sensitivity – 79.7%; speciﬁ city – 90.5%) were the best predictors of stress RV E/e. In univariate regression analysis RV E/A showed the highest OR 19.73; (95% CI – 18.52-21.01); followed by RAVI – OR 3.82; (95% CI – 2.04-7.14). Conclusion: There is a high prevalence of stress induced RVDD in non-severe COPD patients with exertional dyspnea, free of overt cardiovascular disease. RAVI, RVWT, RV E/A and RV E/e’ ratio at rest may be used as predictors for stress RVDD and may facilitate patients’ risk stratiﬁ cation and proper management. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology стрес-ехокардиография хронична обструктивна белодробна болест стрес-индуцирана деснокамерна диастолна дисфункция stress echocardiography chronic obstructive pulmonary disease stress induced right ventricular diastolic dysfunction Echocardiographic predictors for stress induced right ventricular diastolic dysfunction in non-severe chronic obstructive pulmonary disease Research Article

10.3897/bgcardio.26.e54638 2020-10-09 bgcardio

Acibadem City Clinic Cardiovascular Centre, Sofia, Bulgaria author Adam, Gloria Acibadem City Clinic Cardiovascular Centre, Sofia, Bulgaria author Царева, Инна Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Kirova-Nedyalkova, Galina https://orcid.org/0000-0002-0158-8972 Acibadem City Clinic Cardiovascular Centre, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 2020-10-09 2020-10-09 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 74 82 2020 10.3897/bgcardio.26.e54638 https://journal.bgcardio.org/article/54638/ https://journal.bgcardio.org/article/54638/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/54638/download/xml/ Дивертикулите на сърцето са находка, която се среща сравнително рядко в практиката. Приема се, че са вродени аномалии на сърдечната стена, най-често на лявата камера (ЛК), които в голям процент от случаите се съпътстват с други аномалии – сърдечни, съдови или торако-абдоминални. Липсата на характерна клинична симптоматика и на електрокардиографски промени при наличието на сърдечни дивертикули води най-често до тяхното случайно откриване и диагностициране при изследване с образна методика. Диагнозата дивертикул на ЛК може да се постави с ехокардиография (ЕхоКГ), лява вентрикулна ангиография (ЛВГ), компютърна томография (КТ) и магнитно-резонансна томография (МРТ). От тези методи МРТ дава най-добра морфологична оценка на стената на дивертикула, локализацията и отношението му към околните тъкани и динамичното му поведение по време на систола и диастола. МРТ може да изключи възпалителна, травматична и исхемична сърдечна патология, кардиомиопатия и да диференцира дивертикул от миокардни крипти или патологично формирана фокална аневризма или псевдоаневризма на ЛК. Следователно МРТ е предпочитаният неинвазивен метод за оценка в детайл на сърдечната стена и помага за диференцирането и дефинитивното поставяне на диагнозата конгенитален сърдечен дивертикул, която в повечето случаи не изисква терапевтична интервенция. Myocardial diverticula are rare and incidental ﬁ ndings. They are most probably congenital anomalies of the cardiac wall, mainly of the left ventricle (LV), which in the majority of the cases are associated with other anomalies – cardiac, vascular or thoraco-abdominal. The lack of speciﬁ c clinical symptoms and electrocardiographic changes in the presence of cardiac diverticulum, make them most commonly an incidental ﬁ nding during a diagnostic imaging examination. The diagnosis of LV diverticulum can be made with echocardiography, left ventriculography, computed tomography or magnetic-resonance imaging (MRI). Among all, MRI gives the best morphologic assessment of the ventricular wall, the location and the relation of the diverticulum to surrounding structures and its dynamic behaviour during systole and diastole. MRI can rule out inﬂ ammatory, traumatic and ischemic cardiac pathology, and cardiomyopathy, and thus differentiate the diverticulum from another entity – myocardial crypts, pathologically formed focal aneurysm or pseudoaneurysm of the LV. Therefore, MRI is the preferred non-invasive method for evaluating the cardiac wall in detail and helps to differentiate and deﬁ nitively diagnose congenital cardiac diverticulum, which in most cases does not require therapeutic intervention. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology дивертикул лява камера магнитно-резонансна томография diverticulum left ventricle magnetic resonance imaging Congenital diverticulum of the left ventricle – diagnosis with echocardiography, ventriculography and magnetic resonance imaging: clinical case Case Report

10.3897/bgcardio.26.e57740 2020-10-09 bgcardio

SHATC “Sv. George”, Pernik, Bulgaria author Стоянова, Велина 2020-10-09 2020-10-09 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 83 85 2020 10.3897/bgcardio.26.e57740 https://journal.bgcardio.org/article/57740/ https://journal.bgcardio.org/article/57740/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/57740/download/xml/ Исхемичната болест на сърцето (ИБС) е социално значимо, хронично прогресиращо заболяване в резултат на обструктивно или необструктивно атеросклеротично засягане на епикардните съдове. Тя е една от водещите причини за влошаване качеството на живот и сърдечно-съдова смъртност. ИБС има динамичен характер на протичане и най-общо се дели на остър коронарен синдром (STEMI, NSTEMI, НАП) и хроничен стабилен исхемичен синдром. В представения клиничен случай описваме алгоритъма за поведение при пациент с хроничен стабилен исхемичен синдром: от оптимизиране на медикаментозната терапия, използване на обективни методи на изследване до вземането на решение за интервенционално лечение и значението на последващото системно проследяване. Coronary artery disease (CAD) is a chronic progressive disease with social signiﬁ cance, result ofobstructive or non- obstructive atherosclerotic plaque accumulation in the epicardial arteries. CAD is one of the leading causes for deterioration in quality of life and cardiovascular mortality. CAD has dynamic character and its major clinical presentations are: acute coronary syndromes (STEMI, NSTEMI, UA) and chronic coronary syndromes. In this case report we present the treatment algorithm in patient with chronic coronary syndrome: from optimal medical therapy, through objective methods of examination leading to the decision for interventional treatment and the importance of regular follow-up. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology хроничен стабилен коронарен синдром исхемична болест на сърцето стенокардия комплексен подход chronic coronary syndromes ischemic heart disease angina complex approach A comprehensive approach to the diagnosis and treatment of chronic coronary syndrome Case Report

10.3897/bgcardio.26.e59343 2020-10-09 bgcardio

Second MHAT, Sofia, Bulgaria author Tsvetanova, Svetla 2020-10-09 2020-10-09 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 86 87 2020 10.3897/bgcardio.26.e59343 https://journal.bgcardio.org/article/59343/ https://journal.bgcardio.org/article/59343/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/59343/download/xml/ ОБРАЗОВАНИЕ EDUCATION text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology ОБРАЗОВАНИЕ EDUCATION Education Editorial

10.3897/bgcardio.26.e55814 2020-12-30 bgcardio

Cardiology Clinic, UMHAT “Tsaritsa Yoanna” – ISUL, Medical University, Sofia, Bulgaria author Kalaydzhiev, Petar https://orcid.org/0000-0002-9173-483X Cardiology Clinic, UMHAT “Tsaritsa Yoanna” – ISUL, Medical University, Sofia, Bulgaria author Сомлева, Десислава https://orcid.org/0000-0003-4777-7207 Cardiology Clinic, UMHAT “Tsaritsa Yoanna” – ISUL, Medical University, Sofia, Bulgaria author Kinova, Elena https://orcid.org/0000-0001-9935-720X Cardiology Clinic, UMHAT “Tsaritsa Yoanna” – ISUL, Medical University, Sofia, Bulgaria author Goudev, Assen 2020-12-30 2020-12-30 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 5 11 2020 10.3897/bgcardio.26.e55814 https://journal.bgcardio.org/article/55814/ https://journal.bgcardio.org/article/55814/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/55814/download/xml/ Сърдечната недостатъчност често е съпътствана от заболявания, свързани с нарушение на съня. Терапията с непрекъснато положително налягане в дихателните пътища (Continuous Positive Airway Pressure – CPAP) е утвърдена за лечение на обструктивна сънна апнея, но ползите при коморбидни пациенти и при лица със сърдечна недостатъчност още се изследват. От друга страна, централната сънна апнея също е с висока честота при тези болни, но е по-трудна за терапия. Целта на настоящата публикация е да се направи кратък обзор на острата и обострената хронична сърдечна недостатъчност при пациенти с нарушения на съня – честота, тежест и начини на повлияване. Heart failure is often accompanied by sleep disorders. Continuous Positive Airway Pressure (CPAP) therapy has proven in the treatment of obstructive sleep apnea, but the beneﬁts associated with comorbid patients and patients with heart failure is still under research. On the other hand, central sleep apnea is also with high frequency in these patients and more difﬁcult to treat. The aim of the current publication is to make a brief review of acute and exacerbated chronic heart failure in patients with sleep disorders – frequency, severity, and types to treat. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology сърдечна недостатъчност обструктивна сънна апнея СИПАП терапия централна сънна апнея heart failure obstructive sleep apnea CPAP therapy central sleep apnea Sleep disorders in patients with acute and exacerbated chronic heart failure Review Article

10.3897/bgcardio.26.e59263 2020-12-30 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Shalganov, Tchavdar https://orcid.org/0000-0003-2268-0759 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Stoyanov, Milko https://orcid.org/0000-0002-1226-6119 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Mirazchiyski, Metodi National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Kunev, Boyan https://orcid.org/0000-0001-6967-7595 2020-12-30 2020-12-30 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 13 25 2020 10.3897/bgcardio.26.e59263 https://journal.bgcardio.org/article/59263/ https://journal.bgcardio.org/article/59263/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/59263/download/xml/ Някои от факторите за рецидив на предсърдно мъждене (ПМ) след изолация на белодробните вени са наличието на левопредсърдна (ЛП) дилатация, както и наличието и обширността на зони с абнормен миокарден волтаж в ЛП. Целта ни беше да проучим честотата на рецидивите след първа аблация на ПМ при пациенти със и без ЛП дилатация или абнормен миокарден волтаж при проследяване. Материал и методи. Извършено е ретроспективно проучване на пациенти с пристъпно ПМ и първа изолация на белодробни вени, предхождана от високоплътностен волтажен мепинг в синусов ритъм. Проучени са клинични и процедурни характеристики, преживяемост без рецидив и предиктори за рецидив. Стойност на р < 0.05 е приета за сигнификантна. Резултати. Проучени са 63-ма пациенти (65% мъже). Средната продължителност на проследяване е 12 месеца след изтичане на тримесечния заслепен период. Преживяемостта без рецидив на 12-ия месец е 74.8%, но варира силно в зависимост от наличието на ЛП дилатация или на ранни рецидиви в заслепения период. При пациенти с недилатирано ЛП преживяемостта без аритмии е 82% срещу 66% при тези с ЛП дилатация, HR = 2.61, 95% CI 1.06-6.41, logrank p = 0.07. Пациентите без ранен рецидив имат 12-месечна преживяемост без последващ рецидив от 83.8% срещу 52% при тези с ранен рецидив, HR 4.17, 95% CI 1.48-11.76, logrank p = 0.001. Не се установиха разлики в наличието и площта на зони с абнормен волтаж при пациенти със и без рецидиви. Заключение. Рецидивите на ПМ след електрическа изолация на белодробните вени 15 месеца след процедурата са 25%, но честотата им зависи в голяма степен от възниква- нето на ранни рецидиви по време на заслепения период и от степента на ЛП дилатация. The presence of left atrial (LA) dilation, as well as the presence and extent of LA zones with abnormal myocardial voltage are among the factors for recurrence of atrial fibrillation (AF) after pulmonary vein isolation (PVI). Our aim was to study the rate of recurrences after first ablation for AF in patients with and without LA dilation or abnormal myocardial voltage at follow-up. Material and Methods. This is a retrospective study of patients with paroxysmal AF and first PVI preceded by high density voltage mapping in sinus rhythm. Clinical and procedural characteristics, recurrence-free survival and predictors for recurrence were studied. P value < 0.05 was considered significant. Results. Sixty-three patients (65% males) were studied. Mean follow- up duration was 12 months beyond the end of the 3-month blinding period. Recurrence-free survival at 12 months was 74.8% and varied widely with the presence of LA dilation or early recurrences within the blinding period. In patients with non-dilated LA arrhythmia-free survival was 82% vs. 66% in those with LA dilation, HR = 2.61, 95% CI 1.06-6.41, logrank p = 0.07. Patients without early recurrence had 12-month recurrence-free survival of 83.8% vs. 52% in those with early recurrence, HR 4.17, 95% CI 1.48-11.76, logrank p = 0.001. The presence and area of abnormal voltage zones were not different in patients with and without recurrence. Conclusion. The rate of AF recurrences after PVI at 15 months after the procedure was 25%, but it depended highly on the early recurrences during the blinding period and the degree of LA dilation. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology ранен рецидив заслепен период левопредсърдна дилатация волтажен мепинг нисковолтажна зона early recurrence blinding period left atrial dilation voltage mapping low voltage zone Recurrences of atrial fibrillation after first radiofrequency pulmonary vein isolation in patients with paroxysmal atrial fibrillation: single center follow-up Research Article

10.3897/bgcardio.26.e58770 2020-12-30 bgcardio

Cardiovascular Centre, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 Cardiovascular Centre, Sofia, Bulgaria author Zlatareva, Naidenka https://orcid.org/0000-0003-4421-9576 Medical University, Sofia, Bulgaria author Kundurzhiev, Todor https://orcid.org/0000-0002-9087-1728 Cardiovascular Centre, Sofia, Bulgaria author Димитрова, Viktoria https://orcid.org/0000-0001-8088-0121 2020-12-30 2020-12-30 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 26 39 2020 10.3897/bgcardio.26.e58770 https://journal.bgcardio.org/article/58770/ https://journal.bgcardio.org/article/58770/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/58770/download/xml/ Острите коронарни синдроми (ОКС) са спешни състояния в отделенията за интензивна кардиологична помощ, които изискват незабавно и специфично лечение. Особен интерес за кардиолозите представлява острият миокарден инфаркт (ОМИ) при младите пациенти. Снемането на подробна фамилна анамнеза за преждевременна коронарна артериална болест (КАБ) и установяването на генетичните фактори, отговорни за процесите на кръвосъсирване, са от съществено значение при тази група пациенти. Златен стандарт при поставянето на диагнозата ОМИ е провежда-нето на селективна коронарна ангиография (КА), която обикновено е мост към ендоваскуларно лечение (ЕВЛ) след поставяне на диагнозата. Ако при млади пациенти се установи интракоронарна тромботична формация, могат да бъдат разгледани различни диагностични възможности. Тромбофилията (ТФ) представлява нарушение в коагулацията, водещо до повишен риск от тромбози. Последната може да засегне различни компоненти на сърдечно-съдовата система, най-често венозни, но също така и артериални. Поставянето на диагнозата може да се осъществи чрез лабораторни генетични изследвания. В нашия сърдечно-съдов център бяха изследвани 41 млади пациенти с първа изява на ОКС преди 55-годишна възраст за период от 5 години. При всички пациенти бяха проведени селективна КА и ЕВЛ. В зависимост от тромботичния риск ние дефинирахме високорискова група, при която към стандартната двойна антиагрегантна терапия (ДААТ) се провежда допълнително антикоагулантно (АК) лечение. Пациентите са изследвани за най-честите генетични мутации, водещи до изява на ТФ сред българската популация. Съществуват противоречиви данни по този въпрос при различните етнически групи. Основните цели на проведеното проучване бяха: да се установи вероятна връзка между ТФ и артериалните тромбози при млади пациенти с ОКС, да се определят специфични терапевтични стратегии с оглед подобряване на прогнозата при пациентите. Acute coronary syndrome (ACS) represent emergency state in an intensive cardiovascular care unit, which implies immediate and speciﬁc treatment. Of peculiar interest for cardiologists are young patients with acute myocardial infarction (AMI). The family history taking for premature coronary artery disease (CAD) and establishment of genetic factors, responsible for coagulation, both are on target for this group of patients. Gold standard for AMI diagnosis is coronary angiography (CA), which usually implies endovascular treatment (EVT). When coronary thrombus formation is found in young patients, different diagnostic opportunities are possible. Thrombophilia (TF) represents blood coagulation abnormality resulting in an increased risk of thrombosis. It could affect different sections of the cardiovascular system, most commonly venous, but also arterial. This clinical condition could be conﬁrmed by performing laboratory genetic tests. We studied a group of forty-one young patients with ﬁrst appearance of ACS ≤ 55 years old included for a ﬁve-year period. All of them were evaluated with CA and received EVT. According to the thrombotic risk, we deﬁned a high-risk group, treated with anticoagulant (AC) on top of dual antiplatelet therapy (DAPT). The patients were followed-up for recurrent ischemic and bleeding events. We performed laboratory tests for the most frequent TF gene mutations in Bulgarian population. There is a conﬂicting data about this issue in different ethnic origins. The aim of our study is to estimate the possible relationship between the TF and the arterial thrombosis in young ACS patients, to deﬁ ne speciﬁc treatment strategies, improving the prognosis of the patients. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology остър миокарден инфаркт коронарна артериална болест тромбофилия генетичен скрининг acute myocardial infarction coronary artery disease thrombophilia genetic screening Acute myocardial infarction,arterial thrombosis and thrombophilia in young patients Research Article

10.3897/bgcardio.26.e58060 2020-12-30 bgcardio

UMHAT Tsaritsa Yoanna-ISUL, Sofia, Bulgaria author Ilieva, Radostina UMHAT Tsaritsa Yoanna-ISUL, Sofia, Bulgaria author Савова, Румена UMHAT Tsaritsa Yoanna-ISUL, Sofia, Bulgaria author Спасова, Наталия UMHAT Tsaritsa Yoanna-ISUL, Sofia, Bulgaria author Сомлева, Десислава https://orcid.org/0000-0003-4777-7207 UMHAT Tsaritsa Yoanna-ISUL, Sofia, Bulgaria author Krastev, Bozhidar National Patients' Organization, Sofia, Bulgaria author Milanov, Alexander National Patients' Organization, Sofia, Bulgaria author Hasardzhiev, Stanimir UMHAT Tsaritsa Yoanna-ISUL, Sofia, Bulgaria author Goudev, Assen 2020-12-30 2020-12-30 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 40 45 2020 10.3897/bgcardio.26.e58060 https://journal.bgcardio.org/article/58060/ https://journal.bgcardio.org/article/58060/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/58060/download/xml/ Въведение: Телемедицината е алтернатива на стандартните консултации със специалист по време на COVID-19 пандемията. Въпреки че ползите им все още не са достатъчно проучени, телефонните консултации са потенциално ефективно средство за оказване на медицинска и психологична помощ на пациентите с хронични заболявания в условията на социална изолация. Цел: Да се оценят демографските и клиничните характеристики на пациентите, потърсили кардиологична помощ по телефона, както и най-честите причини за тези консултации. Материал и методи: Анализирахме данните на 196 последователни пациенти с хронично сърдечно заболяване, които са се обадили на телефона за кардиологична консултация към Националната пациентска организация за периода 22.04-31.07.2020 г. Резултати: Средната възраст на включените в изследването пациенти е 71,7 ± 11,3 години (17 ÷ 92), като 149 от тях (76%) са над 65 години (които ние дефинираме като възрастни). 114 (58%) от консултираните по телефона са жени. 96 пациенти (49%) са се обадили от София. Средната продължителност на разговора е 8,5 минути. Най-честите причини за телеконсултация са нестабилно артериално налягане – при 30% от пациентите (n = 59), и тревожност – 17% (n = 33). Други причини за търсене на кардиологична помощ са: доуточняване на терапията (различна от антихипертензивната) – 8%, гръдна болка – 7%, задух – 7%, въпроси относно проследяването на хронично заболяване – 7%, сърцебиене – 6%, мониториране на INR – 4%, второ мнение преди операция или процедура – 2%, проблеми с набавяне на лекарства или протоколи – 1,5%, административни въпроси (ТЕЛК/ЛКК) – 1,5%. Най-честите хронични заболявания на консултираните по телефона са: артериална хипертония (89%), сърдечна недостатъчност (31%), исхемична болест на сърцето (25%), захарен диабет (22%) и предсърдно мъждене (15%). Изводи: В условията на COVID-19 пандемията възрастните пациенти, както и жените по-често търсят кардиологична помощ по телефона. Неоптималният контрол на артериалното налягане и тревожността, породена от пандемичната обстановка, са най-честите причини за телефонни консултации на пациентите с хронични сърдечни заболявания. Background: Telemedicine is an alternative to the standard consultation with a specialist during COVID-19 pandemic. Though their benefits are not well studied, the phone consultations are a potential effective resource for providing medical and psycho-social help to patients with chronic diseases during social isolation. Aim: To assess the demographic and clinical characteristics of patients, who looked for cardiology help on the phone, and the most common reasons for these consultations. Material and Methods: We analyzed the data of 196 consecutive patients with chronic cardiovascular diseases, who called for cardiology consultation at the National Patients’ Organization between 22.04.2020 and 31.07.2020. Results: The mean age of the included patients was 71,7 ± 11,3 years (17 ÷ 92), and 149 of them (76%) were above the age of 65 years (who we deﬁ ned as elderly). 114 (58%) of the consulted on the phone were females. 96 patients (49%) called from Soﬁ a. The mean duration of the call was 8,5 minutes. The most common reasons for teleconsultation were unstable blood pressure – in 30% of the patients (n = 59) and anxiety – 17% (n = 33). Other reasons for seeking cardiology help were adjusting the therapy (different from the antihypertensive one) – 8%, chest pain – 7%, dyspnea – 7%, questions about follow-up of a chronic disease – 7%, palpitations – 6%, monitoring of INR – 4%, second opinion before an operation or a procedure – 2%, problems getting medications or protocols – 1,5%, administrative issues (TELK/LKK) – 1,5%. The most common chronic diseases of the consulted were: arterial hypertension (89%), heart failure (31%), ischemic heart disease (25%), diabetes mellitus (22%) and atrial ﬁbrillation (15%). Conclusion: During COVID-19 pandemic the elderly and the women more often look for cardiology help on the phone. The suboptimal control of the blood pressure and the anxiety, caused by the pandemic, are the most common reasons for phone consultations of the patients with chronic cardiovascular diseases. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology COVID-19 телемедицина телефонна консултация артериална хипертония тревожност COVID-19 telemedicine teleconsultation arterial hypertension anxiety Telecardiology for patients with chronic heart diseases during COVID-19 pandemic Research Article

10.3897/bgcardio.26.e58373 2020-12-30 bgcardio

Medical Institute of the Ministry of Interior, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Zheina Medical University - Sofia, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Radostina 2020-12-30 2020-12-30 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 46 54 2020 10.3897/bgcardio.26.e58373 https://journal.bgcardio.org/article/58373/ https://journal.bgcardio.org/article/58373/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/58373/download/xml/ Въведение: Автономната дисфункция (АД) и параметрите при кардиопулмоналното тестване (КПТ) се асоциират със сърдечна недостатъчност със запазена систолна функция (heart failure with preserved ejection fraction – HFpEF) в общата популация. При пациенти с нетежка хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) тяхното клинично значение и връзка с маскираната HFpEF е неизяснено. Цел: Целта на проучването е да се определят връзката и клиничното значение на АД и кардиопулмоналните параметри с HFpEF при пациенти с нетежък ХОББ, които се оплакват от задух при усилие, без клинично изявено сърдечно-съдово заболяване (ССЗ) (исхемична болест, сърдечна недостатъчност, неконтролирана артериална хипертония). Методи и резултати: При 68 пациенти с нетежък ХОББ без изявено ССЗ е приложено КПТ. Проведена е ехокардиография в покой и 1-2 минути след натоварването. Пациентите са разделени на две групи въз основа на стрес-индуцираното съотношение E/e’: пациенти с левокамерна диастолна дисфункция (ЛКДД) – E/e’ > 15 (пациенти с маскирана HFpEF) и пациенти без стрес-ЛКДД (пациенти без маскирана HFpEF). Хронотропната недостатъчност включва намаления индекс на хронотропен отговор (ИХО Заключение: Неправилното възстановяване на сърдечната честота след натоварването е единственият независим предиктор за маскирана HFpEF при пациенти с нетежък ХОББ. По-ниските нива на ’VO2, кислороден пулс, физическо натоварване, както и по-високото ’VE/’VCO2 съотношение се асоциират с маскирана HFpEF, като вероятно са нейно последствие, а не тригер. Background: Autonomic dysfunction (AD) and cardio-pulmonary exercise testing (CPET) parameters have been associated with masked heart failure with preserved ejection fraction (HFpEF) in the general population. Their clinical signiﬁcance for masked HFpEF in chronic obstructive pulmonary disease (COPD) is however elusive. Aim: The aim of the study was to determine the prevalence, correlation and clinical signiﬁcance of AD and CPET with masked HFpEF, in non-severe COPD patients, complaining of exertional dyspnea, without clinically overt cardio-vascular (CV) comorbidities (ischaemic heart disease, heart failure, uncontrolled arterial hypertension). Methods and results: We applied CPET and echocardiography in 68 COPD subjects. Echocardiography was performed before CPET and 1-2 minutes after peak exercise. Patients were divided into two groups: patients with and without masked HFpEF. Peak E/e’ – 15 was applied as a cut-off. Chronotropic incompetence (CI) was assumed if both failure to reach the target heart rate (HR) on exercise and diminished heart rate reserve Conclusion: Abnormal HRR is the only independent predictor of masked HFpEF in non-severe COPD patients. Despite of being associated with masked HFpEF, the lower ’VO2, lower oxygen pulse, higher ’VE/’VCO2 slope and lower exercise load seem to be the consequences, rather than the triggers for it. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology хронотропна недостатъчност кардиопулмонално тестване неправилно възстановяване на сърдечната честота сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване хронична обструктивна белодробна болест chronotropic intolerance cardio-pulmonary exercise abnormal heart rate recovery heart failure with preserved ejection fraction chronic obstructive pulmonary disease Autonomic dysfunction, cardio-pulmonary parameters and masked heart failure in non-severe chronic obstructive pulmonary disease Research Article

10.3897/bgcardio.26.e58048 2020-12-30 bgcardio

Aleksandrovska University Hospital, Sofia, Bulgaria author Zlatancheva, Galina https://orcid.org/0000-0002-6097-7636 Aleksandrovska University Hospital, Sofia, Bulgaria author Vasilev, Dobrin Aleksandrovska University Hospital, Sofia, Bulgaria author Ivanova, Raya Aleksandrovska University Hospital, Sofia, Bulgaria author Genadieva, Marusya 2020-12-30 2020-12-30 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 56 60 2020 10.3897/bgcardio.26.e58048 https://journal.bgcardio.org/article/58048/ https://journal.bgcardio.org/article/58048/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/58048/download/xml/ Засягането на сърцето е често срещано състояние сред пациенти, хоспитализирани с COVID-19, и е свързано с по-висок риск от болнична смъртност. От първите анализирани случаи в Китай е забелязан повишен сърдечен тропонин при значителна част от пациентите, което предполага увреждане на миокарда като възможен патогенен механизъм, допринасящ за тежко заболяване и смъртност. Лекарите трябва да обърнат внимание на възможността за миокардит в случаите на COVID-19. Представяме ви първи възможен случай на миокардит, свързан със SARS-CoV-2, потвърден с аутопсиен преглед. Припокриването с остър коронарен синдром, остра декомпенсирана сърдечна недостатъчност трябва да се вземе предвид при сегашното състояние на епидемията COVID-19. Cardiac injury is a common condition among patients hospitalized with COVID-19, and it is associated with a higher risk of in-hospital mortality. Since the ﬁrst data analyses in China, elevated cardiac troponin has been noted in a substantial proportion of patients, implicating myocardial injury as a possible pathogenic mechanism contributing to severe illness and mortality. Physicians need to pay heed to the possibility of myocarditis in cases of COVID-19. We present a ﬁrst possible SARS-CoV-2 associated myocarditis case, conﬁrmed by autopsy examination. The overlap with acute coronary syndrome, acute decompensated heart failure should be taken into consideration in the current state to COVID-19 epidemics. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology миокардит сърдечна недостатъчност коронавирус myocarditis heart failure coronavirus Pneumonia and acute myocarditis revealing COVID-19 infection in histopathology Case Report

10.3897/bgcardio.26.e53932 2020-12-30 bgcardio

Acibadem City Clinic - Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Dimitrov, George https://orcid.org/0000-0002-9925-9025 Acibadem City Clinic - Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Samardzhieva, Martina Acibadem City Clinic - Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Stankov, Zoran UMHAT Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Getsov, Y. Acibadem City Clinic - Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Simova, Iana https://orcid.org/0000-0002-3458-3684 Acibadem City Clinic - Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Zlatareva, Naidenka https://orcid.org/0000-0003-4421-9576 UMHAT Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Adam, Gloria Sofia University, Sofia, Bulgaria Acibadem City Clinic - Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 2020-12-30 2020-12-30 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 61 67 2020 10.3897/bgcardio.26.e53932 https://journal.bgcardio.org/article/53932/ https://journal.bgcardio.org/article/53932/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/53932/download/xml/ Представяме клиничен случай на 78-годишна жена с анамнеза за артериална хипертония, пароксизмално предсърдно мъждене (ППМ) и исхемичен мозъчен инсулт, която е хоспитализирана по спешност с гръдна болка с давност от 1 час и ЕКГ данни за новопоявил се ляв бедрен блок. Ехокардиографията (ЕхоКГ) при постъпването показа септо-апикална хипокинезия, редуцирана фракция на изтласкване на лявата камера (ФИЛК) от 38%, умерена митрална регургитация. На контролната ЕхоКГ на следващия ден е установен дефект на междукамерната преграда (с размер 7/14 mm), причиняващ значителен ляво-десен шънт (Qp/Qs = 1.8/1.0). Установеният междукамерен дефект (МКД) при пациентката беше лекуван успешно перкутанно. Селективната коронарна ангиография (СКАГ) демонстрира липса на обструкция на коронарните артерии, поради което се постави работна диагноза – миокарден инфаркт с необструктивни коронарни артерии – MINOCA. Въведе се интрааортна балонна помпа (ИАБП), вследсвие на което се постигна подобряване в помпената функция на лявата камера и хемодинамично стабилизиране на пациентката. При интер-венцията бе използван двоен достъп през дясната югуларна вена и дясната радиална артерия. Затварянето на МКД беше извършено с имплантиране на устройство за затваряне на междупредсърдни дефекти (с размери 20.5/16.5 mm), въведен през венозния интродюсер под постоянен ангиографски и трансезофагеален ехографски (ТЕЕ) контрол. Незабавното елиминиране на шънта бе потвърдено ехографски и ангиографски. Постпроцедурно пациентката бе хемодинамично стабилна, без оплаквания. В хода на 6-месечно проследяване се обективизираха липса на сърдечно-съдови събития и стабилна позиция на имплантирания оклудер без данни за шънт. We present a case of a 78-year-old female with a history of hypertension, paroxysmal atrial ﬁ brillation and ischemic stroke which was admitted due to an hour-long chest pain with ECG changes indicating sinus rhythm and a newly formed LBBB. Subsequently a ventricular septal defect (VSD) was discovered which we successfully treated percutaneously. At admission, echocardiography revealed septo-apical hypokinesis with an accompanying reduced left ventricular ejection fraction of 38%, in addition to the mid-ventricular septal defect (7/14 mm in size) causing a signiﬁ cant left to right shunt (QP/QS = 1.8/1.0). Coronary angiography demonstrated lack of obstruction of the coronary vessels – MINOCA. Rapid response and Intensive care treatment, including Intra-Aortic Balloon Catheter insertion, lead to LV-functional improvement and hemodynamic stabilization. A dual access approach through the right jugular vein and right radial artery was used and eventual closure of the VSD was achieved with an Occlutech ASD occluder (20.5/16.5 mm), inserted via the venous introducer, while under constant angiographic and transesophageal echo guidance. Immediate VSD shunt elimination was disclosed by EchoCG and angiography. Overall, an uneventful in-hospital stay and six months event-free follow-up period were registered including further EchoCG which conﬁ rmed lack of major cardio-vascular events and the stable position of the occluder, without a visible shunt. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology MINOCA междукамерен дефект миокарден инфаркт лечение на MINOCA ендоваскуларно лечение на миокаредн инфаркт перкутанно затваряне на междукамерен дефект MINOCA VSD MI percutaneous treatment of VSD post MINOCA ventriculography Percutaneous treatment of a ventricular septal defect caused by MINOCA Case Report

10.3897/bgcardio.26.e60521 2020-12-30 bgcardio

UMHAT Alexandrovska, Sofia, Bulgaria IInd Multiprofile hospital, Sofia, Bulgaria author Tsonev, Svetlin https://orcid.org/0000-0002-4002-6294 2020-12-30 2020-12-30 2020 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 26 68 72 2020 10.3897/bgcardio.26.e60521 https://journal.bgcardio.org/article/60521/ https://journal.bgcardio.org/article/60521/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/60521/download/xml/ Етиологията, диагностика и терапията на пациенти с ангиноподобна гръдна болка и коронарна ангиография без изменения остава неясна. Микроваскуларната дисфункция е в основата на ангинозната симптоматика при тези пациенти. Гръдната болка обичайно е по-тежка по сила и продължителност в сравнение с тази при пациенти с обструктивна коронарна болест, което води до намален функционален капацитет и по-чести хоспитализации. Стандартната антиисхемична терапия при пациенти с микроваскуларна ангина е с намалена ефективност, докато медикаментите от метаболитен клас купират по-успешно ангинозната симптоматика и намаляват броя и продължителността на пристъпите. Представени са данни от оригинално проучване и клиничен случай демонстративен за пациентка с дългогодишна давност на тежка ангинозна симптоматика и верифицирана микро-васкуларна ангина. Etiology, diagnostics and treatment of patients with angina like symptoms and angiographically coronary arteries with no changes remain uncertain. Microvascular dysfunction is main cause for the symptoms in these patients. Chest pain is usually severe and longer than in patients with obstructive coronary artery disease and this results in reduced functional capacity and often hospitalizations. Classic scheme of antiischemic treatment is insufﬁcient in patients with microvascular dysfunctions, but metabolic class medicines reduce anginal episodes and their duration. We represent original data from our study and clinical case of a woman with long history of severe stenocardia and veriﬁed microvascular angina. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology микроваскуларна ангина ендотелна дисфунция терапия microvascular angina endothelial dysfunction treatment Мicrovascular angina - terapeutic challenge. analisis of medical treatment options and a clinical case Case Report

10.3897/bgcardio.27.e66862 2021-04-07 bgcardio

UMHAT Tsaritsa Yoanna - ISUL, Sofia, Bulgaria author Goudev, Assen 2021-04-07 2021-04-07 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 1 5 6 2021 10.3897/bgcardio.27.e66862 https://journal.bgcardio.org/article/66862/ https://journal.bgcardio.org/article/66862/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/66862/download/xml/ Една година след COVID-19 One year after COVID-19 text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology COVID-19 COVID-19 One year after COVID-19 Editorial

10.3897/bgcardio.27.e66863 2021-04-07 bgcardio

Bulgarian Academy of Science, Sofia, Bulgaria author Petrunov, Bogdan 2021-04-07 2021-04-07 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 1 7 11 2021 10.3897/bgcardio.27.e66863 https://journal.bgcardio.org/article/66863/ https://journal.bgcardio.org/article/66863/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/66863/download/xml/ Видове ваксини, предимства и недостатъци. Интервю с акад. д-р Богдан Петрунов Types of vaccines, advantages and disadvantages. Interview with Acad. Dr. Bogdan Petrunov text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology Видове ваксини Types of vaccines Types of vaccines, advantages and disadvantages Editorial

10.3897/bgcardio.27.e64020 2021-04-07 bgcardio

Acibadem City Clinic Tokuda Hospital and Medical Center, Clinical Laboratory, Sofia, Bulgaria author Argirova, Radka Acibadem City Clinic Tokuda Hospital and Medical Center, Clinical Laboratory, Sofia, Bulgaria author Koleva, Vesselina https://orcid.org/0000-0002-9900-708X 2021-04-07 2021-04-07 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 1 12 21 2021 10.3897/bgcardio.27.e64020 https://journal.bgcardio.org/article/64020/ https://journal.bgcardio.org/article/64020/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/64020/download/xml/ Бързото и точно диагностициране на причинителя SARS-CoV-2 в условията на пандемията COVID-19 е изключително важно за контрола на инфекцията както сред асимптомните носители, така и сред заболелите. Диагностичните тестове позволяват идентификация на контактните лица, навременно започване на лечението, правят възможна оценката за прогресиране на заболяването. Тестовете имат отношение към важни за обществото решения за минимализиране на разпространението на инфекцията, особено при липса на специфична терапия и ваксини. В настоящия обзор обобщаваме данните за двете основни групи диагностични тестове – молекулярно-биологични и серологични – обект на постоянно развитие и усъвършенстване. Специално внимание се отделя на фактори, влияещи на тяхното изпълнение като вида на пробите, предназначението на отделните тестове и тяхната интер-претация. Rapid and precise diagnosis of the causative virus SARS-CoV-2 under COVID-19 pandemic conditions is essential for the control of infection in both asymptomatic viral carriers and individuals with signs of the disease. Diagnostic tests allow identiﬁ cation of contact persons, timely starting of treatment, possibilities for assessing progress of disease. They are the basis for important decisions aiming minimizing of the virus spread in the society, especially when effective therapy and appropriate vaccines are lacking. In this review, we summarize the two main groups of diagnostic tests – molecular and serologic ones – a subject of permanent evolving and improvement. Special attention is paid to different factors during performance of the tests as types of samples, intended use of every test and its correct interpretation. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology SARS-CoV-2 COVID-19 молекулярно-биологични тестове серологични тестове интерпретация на различните тестове диагностика SARS-CoV-2 COVID-19 molecular tests serologic tests test interpretation diagnostic Specific diagnosis of SARS-CoV-2 Review Article

10.3897/bgcardio.27.e63791 2021-04-07 bgcardio

UMBALSM N.I. Pirogov, Sofia, Bulgaria author Genova, Kameliya National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Partenova, Anelia 2021-04-07 2021-04-07 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 1 22 30 2021 10.3897/bgcardio.27.e63791 https://journal.bgcardio.org/article/63791/ https://journal.bgcardio.org/article/63791/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/63791/download/xml/ Вирусът SARS-CoV-2, идентифициран за първи път през декември 2019 г. в град Ухан (Китай), се превърна в голямо предизвикателство за общественото здраве, като към момента в световен мащаб броят на инфектираните е близо 90 млн., а докладваните смъртни случаи над 1.9 млн. Въпреки че основен фокус на заболяването са усложненията от страна на дихателната система, напоследък голямо внимание се обръща и на екстрапулмоналната изява на вируса, която в част от случаите е и определяща за хода на протичане на заболяването. Все повече данни сочат, че вирусът може директно да засегне сърдечно-съдовата система и да доведе до усложнения като миокардит, остър коронарен синдром, ритъмно-проводни нарушения и венозни тромбоемболии. Патогенезата на сърдечната увреда към момента не е достатъчно изяснена. Предполагаемите механизми включват директна вирусна инвазия, цитокин-медиирана увреда, несъответствие между нуждите и доставката на кислород и исхемична увреда в резултат на микроваскуларни тромбози. Важна роля за оценка на промените в миокарда при пациенти с COVID-19 заема кардиомагнитнорезонансната томография. Методът позволява оценка на сърдечната морфология и функция, както и характеризиране на тъканните промени в миокарда. Най-често наблюдаваните магнитно-резонансни промени при пациенти с COVID-19 са белези на миокардит с различна степен на засягане на миокарда, като идентифицирането на некроза и фиброза е важен предиктивен белег по отношение на прогнозата при тези пациенти. Целта на насто-ящата статия е да се направи преглед на публикуваните до момента проучвания и да споделим нашия опит при оценка на увредата на миокарда при COVID-19 чрез кардиомагнитнорезонансна томография. The SARS-CoV-2 virus, ﬁ rst identiﬁ ed in December 2019 in the city of Wuhan, has become a huge public health care challenge, with nearly 90 million people infected and more than 1.9 million reported deaths worldwide. Although the main focus of the disease are the respiratory system complications, recently much attention has been drawn to the extrapulmonary manifestation of the virus, which in some cases is decisive for the course of the disease. Increasing evidence suggests that the virus can directly affect the cardiovascular system and lead to complications such as myocarditis, acute coronary syndrome, arrhythmias and venous thromboembolism. The pathogenesis of cardiac damage is currently unclear. Presumed mechanisms include direct viral invasion, cytokine-mediated damage, mismatch between needs and oxygen supply, and ischemic damage resulting from microvascular thrombosis. Cardiac magnetic resonance imaging plays an important role in assessing myocardial changes in patients with COVID-19. The method allows assessment of cardiac morphology and function, as well as characterization of tissue changes in the myocardium. The most commonly observed magnetic resonance changes in patients with COVID-19 are signs of myocarditis with varying degrees of myocardial involvement, and the identiﬁ cation of necrosis and ﬁ brosis is an important predictive sign for the prognosis in these patients. The purpose of this paper is to review the literature and to share our experience with assessment of myocardial damage in COVID-19 with cardiac magnetic resonance imaging. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology COVID-19 сърдечно-съдови усложнения промени в миокарда кардиомагнитнорезонансна томография COVID-19 cardio-vascular complications myocardial tissue damage cardiac magnetic resonance imaging Cardiac magnetic resonance imagining for assessment of the myocardial involvement in COVID-19 Review Article

10.3897/bgcardio.27.e63645 2021-04-07 bgcardio

Medical University of Sofia, Sofia, Bulgaria author Runev, Nikolay https://orcid.org/0000-0002-2291-5346 Medical University of Sofia, Sofia, Bulgaria author Manov, Emil 2021-04-07 2021-04-07 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 1 31 38 2021 10.3897/bgcardio.27.e63645 https://journal.bgcardio.org/article/63645/ https://journal.bgcardio.org/article/63645/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/63645/download/xml/ В условията на пандемия от COVID-19 продължават проучванията на ранните и късните белодробни и сърдечно-съдови промени, нарушенията в коагулацията и риска от венозен тромбоемболизъм в хода на инфекцията. Особен интерес предизвикват публикуваните данни по тези теми и препоръките за антикоагулантна профилактика и лечение в клиничната практика. В този обзор са представени накратко отговори на някои от най-често задаваните въпроси за COVID-19: честота на тромбоемболични усложнения; необходимо ли е всички пациенти с COVID-19 да получават профилактична доза антикоагулант; кои антикоагуланти се препоръчват за приложение при пациенти, хоспитализирани в общо или интензивно отделение; с какви възможни лекарствени взаимодействия трябва да се съобразяваме при пациенти на антикоагулантна или антитромбоцитна терапия, които приемат и медикаменти за лечение на COVID-19; при кои пациенти с COVID-19 се препоръчва да се продължи антитромбозната профилактика и след изписването им от болница. Надяваме се тази информация да е полезна за всички медицински специалисти, лекуващи пациенти с COVID-19: интернисти, пулмолози, кардиолози, общопрактикуващи лекари During the COVID-19 pandemic, studies of the early and late pulmonary and cardiovascular changes, coagulation disorders and risk of venous thromboembolism in thе course of the infection are ongoing. Of particular interest are the published data on these topics and the recommendations for anticoagulant prophylaxis and treatment in the clinical practice. This review summarizes answers to some of the most commonly asked questions about COVID-19: incidence of thromboembolic complications; should all patients with COVID-19 receive a prophylactic dose of anticoagulant; which anticoagulants are recommended for use in patients hospitalized in a general ward or intensive care unit; what potential drug interactions should be considered in patients on anticoagulant or antiplatelets who are also taking COVID-19 therapies; which patients with COVID-19 are recommended to continue antithrombotic prophylaxis after their hospital discharge. We hope this information will be useful for all medical specialists who are dealing with COVID-19 patients: internists, pulmonologists, cardiologists, general practitioners text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology COVID-19 антикоагуланти профилактика тромбоемболизъм COVID-19 anticoagulants prophylaxis thromboembolism Anticoagulant prophylaxis and therapy in patients with COVID-19 Review Article

10.3897/bgcardio.27.e64765 2021-04-07 bgcardio

Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Traykov, Vassil https://orcid.org/0000-0002-9523-6416 Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Gelev, Valeri 2021-04-07 2021-04-07 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 1 39 56 2021 10.3897/bgcardio.27.e64765 https://journal.bgcardio.org/article/64765/ https://journal.bgcardio.org/article/64765/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/64765/download/xml/ В хода на пандемията от коронавирус се натрупаха много данни за ролята на COVID-19 за изявата на аритмии. Аритмиите при COVID-19 са проявяват по-често при тежко или критично болните пациенти. Възможните механизми на аритмогенеза са хипоксията, миокардната увреда по директен или исхемичен тип, както и ролята на имунния отговор към вируса. Въпреки че поведението при тези аритмии в условията на пандемията от коронавирус не е различно от общоприетото, трябва да се има предвид потенциалът за лекарствени взаимодействия, както и ефектът на някои от антивирусните медикаменти върху QTc-интервала. Целта на настоящия обзор е да се обобщи публикуваната до момента информация относно диагностиката и поведението при пациенти с аритм ии в хода на COVID-19 и да се предложат практически насоки за поведение. Coronavirus pandemic has led to the accumulation of substantial evidence about the arrhythmogenic potential of COVID-19. Arrhythmias in COVID-19 develop more frequently in severely and critically ill patients. Hypoxia, direct or indirect myocardial injury as well as the role of immune response to the virus are among the possible mechanisms of arrhythmia. Although management of these arrhythmias during the pandemic does not differ signiﬁ cantly from the currently accepted standard of care, the potential for drug interactions and the impact of some antiviral medications on the QTc interval should be taken into consideration. The current review aims to summarize the available evidence and provide practical guidance on the management of arrhythmia patients with COVID-19. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology коронавирус SARS-CoV-2 COVID-19 предсърдно мъждене полиморфна камерна тахикардия torsades-de-pointes надкамерна тахикардия coronavirus SARS-CoV-2 COVID-19 atrial ﬁ brillation polymorphic ventricular tachycardia torsades-de-pointes supraventricular tachycardia Arrhythmias in COVID-19 Review Article

10.3897/bgcardio.27.e61781 2021-04-07 bgcardio

Military Medical Academy, Sofia, Bulgaria author Demirevska, Liliya https://orcid.org/0000-0002-0830-4522 University of Chicago, Chicago, United States of America author Doycheva, Iliana Military Medical Academy, Sofia, Bulgaria author Daskalov, Ivaylo 2021-04-07 2021-04-07 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 1 58 65 2021 10.3897/bgcardio.27.e61781 https://journal.bgcardio.org/article/61781/ https://journal.bgcardio.org/article/61781/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/61781/download/xml/ Сърдечно-съдовите усложнения са основна причина за заболяемост и смъртност при пациентите в краен стадий на чернодробна недостатъчност след чернодробна трансплантация (ЧТ). Образните изследвания на сърцето играят интегрална роля при оценката на кандидатите за ЧТ. Ехокардиографията остава най-често прилаганата техника. В този обзор разглеждаме ролята на ехокардиографията в неинвазивната предоперативна оценка за състояния като коронарна артериална болест, циротична кардиомиопатия, хепатопулмонален синдром, портопулмонална хипертония, обструкция на левокамерния изходен тракт, перикардни изливи. Cardiovascular complications are a major cause of morbidity and mortality in patients with end-stage liver disease undergoing liver transplantation (LT). Cardiac imaging plays an integral role in the assessment of LT candidates. Echocardiography remains the most commonly utilized technique. In this review, we discuss the role of echocardiography in non-invasive pre-operative assessment of coronary artery disease, cirrhotic cardiomyopathy, hepatopulmonary syndrome, portopulmonary hypertension, left ventricular outﬂ ow tract obstruction, pericardial effusions. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology чернодробна трансплантация ехокардиография предоперативна оценка liver transplantation echocardiography pre-operative assessment Echocardiography in liver transplant candidates Review Article

10.3897/bgcardio.27.e53896 2021-04-07 bgcardio

Univesity Hospital - Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Stankov, Zoran Univesity Hospital - Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Tasheva, Iveta Univesity Hospital - Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Polomski, Petar https://orcid.org/0000-0002-6963-6512 Univesity Hospital - Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Aleksandra Univesity Hospital - Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Dotseva, Mariya Univesity Hospital - Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Царева, Инна Univesity Hospital - Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Dobrev, Georgi https://orcid.org/0000-0001-9345-253X Univesity Hospital - Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 2021-04-07 2021-04-07 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 1 66 78 2021 10.3897/bgcardio.27.e53896 https://journal.bgcardio.org/article/53896/ https://journal.bgcardio.org/article/53896/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/53896/download/xml/ Транскатетърната имплантация на аортна клапа е все по-често използван метод за лечение на аортна стеноза, като в световен мащаб се установи стабилна тенденция за увеличаване на броя на TAVI процедурите и намаляване на възрастта на пациентите. В Европа към момента годишно се реализират над 180 000 TAVI процедури. Настоя щият обзор има за цел да оцени прогнозата за пациента при различните подходи, техническите затруднения по време на процедурата, както и да предложи полезни съвети за преодоляването им. Публикуваме нашият опит при транскатетърно лечение на исхемичната болест на сърцето след имплантация на TAVI. Transcatheter implantation of the aortic valve is an increasingly used method for the treatment of aortic stenosis, with a steady trend worldwide to increase the number of TAVI procedures and reduce the age of patients. In Europe, over 180,000 TAVI procedures are currently implemented annually. This review aims to evaluate the patient’s prognosis for the different approaches, the technical difﬁ culties during the procedure, and to offer useful tips for overcoming them. We publish our experience in transcatheter treatment of ischemic heart disease after TAVI implantation. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology ендоваскуларно лечение на исхемична болест на сърцето PCI TAVI endovascular treatment of coronary artery disease PCI TAVI Percutaneous coronary artery intervention after transcatheter aortic valve implantation Review Article

10.3897/bgcardio.27.e72372 2021-07-21 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Gotcheva, Nina 2021-07-21 2021-07-21 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 102 102 2021 10.3897/bgcardio.27.e72372 https://journal.bgcardio.org/article/72372/ https://journal.bgcardio.org/article/72372/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/72372/download/xml/ text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology Project - Master Class for training of specialists and specialists in cardiology in the field of scientific publications - Critical Reading and Medical Writing Editorial

10.3897/bgcardio.27.e71702 2021-07-21 bgcardio

UMHAT Sveti Georgi, Plovdiv, Bulgaria Medical University Plovdiv, Plovdiv, Bulgaria author Tokmakova, Mariya https://orcid.org/0000-0002-8144-6965 2021-07-21 2021-07-21 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 5 5 2021 10.3897/bgcardio.27.e71702 https://journal.bgcardio.org/article/71702/ https://journal.bgcardio.org/article/71702/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/71702/download/xml/ Коментар на броя Comment on the issue text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology Коментар на броя Comment on the issue Editorial Editorial

10.3897/bgcardio.27.e71683 2021-07-21 bgcardio

Brigham and Women's Hospital, and Harvard Medical School, Boston, United States of America author Pfeffer, Marc 2021-07-21 2021-07-21 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 7 11 2021 10.3897/bgcardio.27.e71683 https://journal.bgcardio.org/article/71683/ https://journal.bgcardio.org/article/71683/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/71683/download/xml/ Стълбовете на доказателствата са гаранция за бъдещите открития за СН Pillars of evidence support future heart failure discoveries text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology сърдечна недостатъчност/лечение заболяемост и смъртност фармакологични агенти бъдещи усилия heart failure/treat morbidity and mortality pharmacologic agents future efforts Pillars of evidence support future heart failure discoveries Editorial

10.3897/bgcardio.27.e68497 2021-07-21 bgcardio

National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Katova, Tzvetana 2021-07-21 2021-07-21 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 12 16 2021 10.3897/bgcardio.27.e68497 https://journal.bgcardio.org/article/68497/ https://journal.bgcardio.org/article/68497/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/68497/download/xml/ Дружеството на кардиолозите в България се придържа към Европейските препоръки за сърдечна недостатъчност (СН). Завършилите проучвания и множеството дебати и анализи след 2016 г. са предпоставка за ново ръководство за диагноза и поведение при тези болни. Особен интерес предизвиква т.нар. „сива зона“, дефинирана за момента като сърдечна недостатъчност с умерено редуцирана фракция на изтласкване (СНурФИ). Bulgarian Society of Cardiology adhere to the European Guidelines on Heart Failure (HF). The ﬁ nalized studies and many debates and analyses after 2016 are prerequisite to creation of a new guideline for diagnosis and management on these patients. So called “grey zone” is of particular interest, which is now deﬁ ned as heart failure with mid-range ejection fraction (HFmrEF). text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology сърдечна недостатъчност фракция на изтласкване класификация на сърдечна недостатъчност лечение на сър-дечна недостатъчност heart failure ejection fraction classiﬁcation of heart failure treatment of heart failure Heart failure with mid-range ejection fraction. Where are we today? Review Article

10.3897/bgcardio.27.e69589 2021-07-21 bgcardio

10.3897/bgcardio.27.e68450 2021-07-21 bgcardio

University Hospital St Marina, Varna, Bulgaria Medical University Prof Dr P Stoyanov, Varna, Bulgaria author Yotov, Yoto https://orcid.org/0000-0001-7498-6544 2021-07-21 2021-07-21 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 38 59 2021 10.3897/bgcardio.27.e68450 https://journal.bgcardio.org/article/68450/ https://journal.bgcardio.org/article/68450/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/68450/download/xml/ Острата сърдечна недостатъчност (ОСН) е неразривна част от хода на хронично заболяване, каквото представлява СН. Тя може да е инициална или декомпенсирана хронична СН, като това разделение се оспорва в новата универсална дефиниция на СН. Разгледани са основни и нови диагностични методи, които да помогнат на лекаря в търсене на точната причниа за диспнея и за дефиниране на болните с повишен риск от неблагоприятен изход. Обсъждат се треапевтичните възможности за повлияване на ОСН през последните години с успехите и неуспехите. Прави се заключение, че ОСН е клиничен синдром с все още висока смъртност и честота на рехоспитализациите, чието ранно диагностициране и лечение може да повлияе благоприятно прогнозата. Acute heart failure (AHF) is an integral part of the course of chronic disease, such as HF. It can be initial de novo or acutely decompensated chronic HF, but this cardinal division is contested in the new published universal deﬁ nition of HF. Basic and newer diagnostic methods are considered in this review to help the medical professionals in ﬁ nding the exact reason for dyspnea and to deﬁ ne patients at increased risk of adverse outcomes. The therapeutic possibilities for managing AHF in recent years with their successes and failures are discussed. It is concluded that AHF is a clinical syndrome with still high mortality and rehospitalization rates and that the timely diagnosis and treatment may favourably affect the prognosis. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology остра сърдечна недостатъчност биомаркери конгестия съобразена с ръководствата терапия acute heart failure biomarkers congestion guidelines lead medical therapy What are the novelties in acute heart failure? Review Article

10.3897/bgcardio.27.e70144 2021-07-21 bgcardio

Medical University - Pleven, Pleven, Bulgaria author Gatzov, Plamen 2021-07-21 2021-07-21 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 60 64 2021 10.3897/bgcardio.27.e70144 https://journal.bgcardio.org/article/70144/ https://journal.bgcardio.org/article/70144/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/70144/download/xml/ Сърдечно-съдовите заболявания са една от основните причини за смъртност за страните от Европа и Северна Америка. Сърдечната недостатъчност (СН) и захарният диабет (ЗД) са широко разпространени заболявания, които стават по-чести със застаряването на населението в тези региони. Алгоритъмът за лечение на СН през последните 2 десетилетия включи няколко нови медикамента. SGLT-2-инхибиторите (дапаглифлозин, емпаглифлозин и канаглифлозин) са нов клас противодиабетни лекарства, които имат положителен ефект върху сърдечно-съдовите усложнения при болните както със, така и без ЗД. Основните проучвания, използващи тези медикаменти при тази група болни, както и някои от вероятните механизми, отговорни за техните ефекти, са обект на обзора. The cardiovascular diseases are one of the main causes of mortality in the countries of Europe and North America. The heart failure (HF) and diabetes mellitus (DM) are widely spread diseases that become more frequent with the population aging in those regions. The algorithm of HF treatment in the last two decades includes several new medications. The SGLT-2 inhibitors (dapagliﬂ ozin, empagliﬂ ozin and canagloﬂ ozin) are new class anti diabetic medications which have positive effect on cardiovascular complications in patients with and without DB. The main trials using those medications in this group of patients and the most probable mechanisms, responsible for their effects, are the topic of this review. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology сърдечна недостатъчност сърдечно-съдови усложнения SGLT-2 инхибитори heart failure cardio vascular complications SGLT-2 inhibitors New glucose-lowering drugs in patients with heart failure Review Article

10.3897/bgcardio.27.e69610 2021-07-21 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Bayraktarova, Iskra https://orcid.org/0000-0002-8386-9566 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Katova, Tzvetana 2021-07-21 2021-07-21 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 66 71 2021 10.3897/bgcardio.27.e69610 https://journal.bgcardio.org/article/69610/ https://journal.bgcardio.org/article/69610/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/69610/download/xml/ Сърдечната недостатъчност (СН) се превръща във все по-голяма част от ежедневната кардиологична практика. Натрупването на разнопосочни знания за фенотипното разнообразие, както и за терапевтичното повлияване на различните варианти на СН води до динамично преосмисляне както на използваните класификации, така и на доказаните и официално препоръчвани терапевтични схеми. Понастоящем липсата на ясни препоръки за оптимална медикаментозна терапия при пациентите със сърдечна недостатъчност с междинна фракция на изтласкване (СНмФИ), както и обичайно сложната им съпътстваща патология поставят много въпроси пред клинициста. Разрешаването им и постигането на клинична стабилизация на пациента често са въпрос на добро познаване на съвременните научни постижения в областта, на творчески подход в диагностиката и терапията и на интердисци-плинарна грижа и проследяване. Представяме случай на пациентка със СНмФИ с често срещан клиничен облик и предлагаме вариант на медикаментозна стратегия. Heart failure takes up an increasing portion of everyday cardiology practice. The accumulation of knowledge about the range of phenotypes and the therapeutic responses across the spectrum of heart failure leads to dynamic reconsideration of the best classiﬁ cation schemes and also of the ofﬁ cially recommended therapeutic guidelines. At the moment the lack of clearly structured therapy recommendations for patients with heart failure with mid-range ejection fraction (HFmrEF) poses a lot of questions before the clinician. Their answers, as well as the patient’s clinical stabilization, require a high level of ﬂ uency in latest clinical practices, creative usage of diagnostics and available therapeutics, and competent interdisciplinary long-term follow up. We present a case report of a patient with a relatively typical clinical proﬁ le and suggest a possible therapeutic strategy. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology сърдечна недостатъчност с междинна фракция на изтласкване оптимална медикаментозна терапия сакубитрил/валсартан SGLT2 инхибитор heart-failure with mid-range ejection fraction optical medical treatment sacubitril/valsartan SGLT2 inhibitors Тhe uncharted middle ground – when the patient asks, but the guideliness don’t answer Case Report

10.3897/bgcardio.27.e67905 2021-07-21 bgcardio

UMBAL Sv. Marina, Varna, Bulgaria Medical University of Varna, Varna, Bulgaria author Маринова, Женя https://orcid.org/0000-0002-5119-1754 UMBAL Sv. Marina, Varna, Bulgaria Medical University of Varna, Varna, Bulgaria author Slavcheva, Svetoslava https://orcid.org/0000-0002-2431-6398 UMBAL Sv. Marina, Varna, Bulgaria Medical University of Varna, Varna, Bulgaria author Angelov, Atanas Medical University of Varna, Varna, Bulgaria author Вълков, В. 2021-07-21 2021-07-21 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 72 77 2021 10.3897/bgcardio.27.e67905 https://journal.bgcardio.org/article/67905/ https://journal.bgcardio.org/article/67905/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/67905/download/xml/ Представяме случай на 75-годишен мъж с проведена първична перкутанна коронарна интервенция в хода на остър миокарден инфаркт със ST-елевация, който 12 дни по-късно е хоспитализиран с COVID-19 пневмония. По-късно пациентът реализира повторен остър коронарен синдром със ST-елевация в същата зона в резултат на инстент тромбоза. Регистрирани са преходни атриовентрикуларни проводни нарушения преди и след провеждането на коронарната ангиография. Обсъждат се възможните причинно-следствени връзки между COVID-19 инфекцията и настъпилата инстент тромбоза, както и подлежащите патофизиологични механизми. We present a case of a 75-year-old male who underwent percutaneous coronary intervention in the setting of acute myocardial infarction with ST-segment elevation and who was hospitalized 12 days afterwards with COVID-19 pneumonia. Later the patient presented himself again with acute coronary syndrome with ST-segment elevation in the same region due to in-stent thrombosis. Transient atrioventricular conduction disorders were registered before and after the percutaneous coronary intervention. Possible pathophysiological mechanisms of the in-stent thrombosis following COVID-19 infection are discussed. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology инстент тромбоза коронавирус остър миокарден инфаркт in-stent thrombosis coronavirus acute myocardial infarction Acute coronary syndrome with ST-segment elevation caused by in-stent thrombosis in the setting of COVID-19 infection Case Report

10.3897/bgcardio.27.e60233 2021-07-21 bgcardio

University Hospital Virgin Mary, Burgas, Bulgaria author Бисеров, Денислав University Hospital Virgin Mary, Burgas, Bulgaria author Йончева, Иванета https://orcid.org/0000-0002-0965-1833 University Hospital Virgin Mary, Burgas, Bulgaria author Контева, Мариана University Hospital Virgin Mary, Burgas, Bulgaria author Гогов, Светослав 2021-07-21 2021-07-21 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 78 83 2021 10.3897/bgcardio.27.e60233 https://journal.bgcardio.org/article/60233/ https://journal.bgcardio.org/article/60233/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/60233/download/xml/ Лъчетерапията е в основата на лечението на голям брой неопластични заболявания. Подобрената преживяемост при тази група пациенти доведе до изявата на нова нозологична единица – радиационно индуцирана увреда на съседни на тумора органи и системи. Засягането на сърцето след лъчетерапия в областта на гръдния кош е доказано категорично след натрупните данни през последните десетилетия. Сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смъртност при пациентите с онкологични заболявания в ремисия. Изявата на радиационно индуциранатo сърдечнo заболяване (RIHD) може да е ранна, с клиниката на остър миокардит, и късна – с прояви на констриктивен перикардит, рестриктивна кардиомиопатия, коронарна артериална болест, клапно засягане, сърдечна недостатъчност и проводна патология. Манифестацията на клиничната симптоматика може да е години след експозицията на сърцето на лъчение. Екипът ни направи миниревю на проблема, след което споделяме собствения си опит при 10 пациентки, претърпели лъчетерапия в миналото и преминали през Кариологичното отделение на УМБАЛ ”Дева Мария” с клиника на ОКС. Radiation therapy is the main treatment for a large number of neoplastic diseases. Improved survival in this group of patients led to the emergence of a new nosological unit – radiation-induced damage to neighbouring organs and systems. Data accumulated in recent decades has proven conclusively that chest radiotherapy could result in heart damage. Cardiovascular diseases are the leading cause of death in oncological patients in remission. The onset of radiation-induced heart disease (RIHD) can be early with clinical picture of acute myocarditis and late with manifestations of constrictive pericarditis, restrictive cardiomyopathy, coronary artery disease, valvular involvement, heart failure and conduction pathology. Clinical symptoms may manifest years after exposure to radiation. Our team performed a mini-review on the topic, after which we shared our own experience in 10 patients who underwent radiation therapy in the past and were admitted to the Clinic of Cardiology of University Multyprofile Hospital for Active Treatment „Deva Mariya“ with a clinical picture of ACS. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology рак на гърдата лъчетерапия остър коронарен инцидент breast cancer radiation therapy acute coronary event Coronary pathology in patients after chest radiotherapy Case Report

10.3897/bgcardio.27.e69592 2021-07-21 bgcardio

Medical Center "Sana Medic", Varna, Bulgaria author Kanazirev, Branimir https://orcid.org/0000-0003-4645-0106 2021-07-21 2021-07-21 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 84 101 2021 10.3897/bgcardio.27.e69592 https://journal.bgcardio.org/article/69592/ https://journal.bgcardio.org/article/69592/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/69592/download/xml/ В съответствие с разбирането за връзката коморбидност−възпаление се предполага, че съпътстващите заболявания, особено метаболитните, стимулират развитието и тежестта на сърдечната недостатъчност със запазена фракция на изтласкване (СНзФИ) през каскада механизми, поддържащи системно тъканно възпаление, водещо като краен резултат до миокардна фиброза. Напоследък се появяват нови експериментални и клинични доказателства, които засилват валидността и верифицират възпалително-профибротична парадигма. Тези доказателства се състоят във: (1) инфилтрация на миокарда с имунокомпетентни клетки не само поради метаболитно натоварване, предизвикано от затлъстяване, но и поради индуцирано от артериална хипертония хемодинамично натоварване на компоненти от извънклетъчния матрикс (като базалния ламинин), които взаимодействат с кардио-миоцитния титин; (2) експресия в кардиомиоцитите на индуцируема азотно-оксидна синтетаза под въздействието на циркулиращи проинфламаторни цитокини, което води до натрупване в миокарда на разградени протеини поради неразгънат протеинов отговор; (3) дефиниране на феногрупи пациенти със СНзФИ с отчетлив възпалителен и профибротичен компонент чрез алгоритми за машинна обработка; (4) директно свързване при медиационен анализ между съпътстващи заболявания, възпалителни биомаркери и нарушена миокардна структура и функция с ендотелна експресия на адхезионни молекули, вече натрупани в ранната предклинична СНзФИ (СН стадий A, B). Тези нови доказателства проправят пътя за бъдещо лечение на СНзИФ с биологични препарати насочени срещу 1) възпалителни цитокини, 2) стимулиране на разгръщане на пълен протеинен отговор и ненатрупване на протеини в миокарда чрез инхибитори на фосфодиестераза-1, 3) корекция на ригидността на титин чрез натриуретичен пептид – партикулатната гуанилил циклаза – PDE9 (фосфодиестераза 9), и 4) молекулярни и клетъчни регулаторни механизми, които контролират миокардната фиброза. Consistent with the understanding of the comorbidity-inﬂ ammation relationship, concomitant diseases and especially metabolic comorbidities are thought to stimulate the development and severity of heart failure with preserved ejection fraction through a cascade of mechanisms supporting systemic tissue inﬂ ammation leading to myocardial ﬁ brosis. Recently, new experimental and clinical evidence has emerged that enhances validity and veriﬁ es the inﬂ ammatory-proﬁ brotic paradigm. This evidence consists of: (1) myocardial inﬁ ltration with immunocompetent cells not only due to metabolic load caused by obesity but also due to arterial hypertension-induced haemodynamic loading of extracellular matrix components (such as basal laminatin interacting with basal laminate); (2) expression in cardiomyocytes of inducible nitric oxide synthetase under the inﬂ uence of circulating proinﬂ ammatory cytokines, which leads to accumulation of degraded proteins in the myocardium due to an unfolded protein response; (3) deﬁ ning phenogroups of patients with heart failure with preserved ejection fraction with a distinct inﬂ ammatory and proﬁ brotic component by machining algorithms; (4) direct association. in mediation analysis between comorbidities, inﬂ ammatory biomarkers and impaired myocardial structure and function with endothelial expression of adhesion molecules already accumulated in early preclinical heart failure with preserved ejection fraction (CH stage A, B). This new evidence paves the way for future treatment of heart failure with a conserved ejection fraction with biologics directed against 1) inﬂ ammatory cytokines, 2) stimulating the development of a complete protein response and non-accumulation of protein in the chiocardia by phosphodiesterase inhibitors 1) the rigidity of titin by natriuretic peptide – the particular guanylyl cyclase – PDE9 (phosphodiesterase 9) and 4) molecular and cellular regulatory mechanisms that control myocardial ﬁ brosis. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology сърдечна недостатъчност/запазена фракция на изтласкване сърдечна недостатъчност/редуцирана фракция на изтласкване лечение heart failure/preserved ejection fraction heart failure/reduced ejection fraction treatment Heart failure with preserved ejection fraction – new elements of evidence in the field of pathophysiology and new treatment options An Interpretation of Congresses

10.3897/bgcardio.27.e67571 2021-10-18 bgcardio

Acibadem City Clinic Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Boychev, Damyan https://orcid.org/0000-0002-7263-8308 Acibadem City Clinic Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Zlatareva, Naidenka https://orcid.org/0000-0003-4421-9576 Acibadem City Clinic Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 16 23 2021 10.3897/bgcardio.27.e67571 https://journal.bgcardio.org/article/67571/ https://journal.bgcardio.org/article/67571/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/67571/download/xml/ Пандемията от COVID-19 засегна здравето и икономиката на света в безпрецедентен мащаб. От откриването на новия коронавирус през декември 2019 до май 2021 повече от 167 млн. души са заразени и над 3.5 млн. са загубили живота си. Хората, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, са сред едни от най-засегнатите групи. Първо, защото сърдечните заболявания, като исхемична болест на сърцето и преживян миокарден инфаркт, намаляват възможностите на организма да се справи със стреса от инфекциозния процес. Второ, тъй като COVID-19 е асоцииран с множество различни механизми, по които засяга сърдечно-съдовата система и предизвиква увреждане. Развитието на сърдечно-съдови усложнения, дължащи се на COVID-19, е свързано с увеличена смъртност и по-тежко протичане. Целта на настоящата публикация е да представи обзор на известните до момента механизми на сърдечно-съдова увреда и последствия. The coronavirus disease 2019 (COVID-19) pandemic has affected health and economies around the globe at an unprecedented scale. Since the ﬁ rst registered case of Covid-19 in December of 2019 until May 2021, more than 167 mil people have been infected and more than 3.5 mil have died. Patients with cardiovascular disease are one of the most affected groups. First, because cardiovascular disease, for example, stable angina or past myocardial infarction, weakens system’s abilities of dealing with stress due to inﬂ ammation. Secondly, because COVID-19 is associated with multiple different mechanisms of cardiovascular injury. Developing COVID-19 related cardiovascular complications is associated with increased morbidity and mortality. The goal of this review is to present the known up to this moment mechanisms of cardiovascular injury and complications after COVID-19. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology COVID-19 сърце сърдечно-съдова увреда белодробен тромбоемболизъм coronavirus disease 2019 heart cardiovascular injury platelet embolism Cardiovascular system and COVID-19 Review Article

10.3897/bgcardio.27.e64222 2021-10-18 bgcardio

Medical Institute of the Ministry of Interior, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Zheina Medical University of Sofia, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Radostina 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 24 29 2021 10.3897/bgcardio.27.e64222 https://journal.bgcardio.org/article/64222/ https://journal.bgcardio.org/article/64222/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/64222/download/xml/ Отличителна черта на COVID-19 инфекцията са силно изразеният възпалителен отговор с предимно белодробно засягане, цитокиновата буря и острият респираторен дистрес синдром (acute respiratory distress syndrome). Тромботичните усложнения са водеща причина за болестност и смъртност при тези пациенти. Пациентите с предшестващи сърдечно-съдови заболявания или рискови фактори за такива – затлъстяване, артериална хипертония, захарен диабет, напреднала възраст, са с по-голям риск от смъртност. Както коагулопатията, така и тромбоцитопатията и ендотелната дисфунция са определящи патофизиологични фактори за тежкото протичане на инфекцията. Освен антикоагулантното лечение, прицелни терапевтични стратегии са необходими и по отношение на тромбоцитопатията и ендотелната дисфунция при лечението на пациенти с COVID 19. COVID-19 infection is characterized with hyperstimulated inﬂ ammatory response that affects lungs, cytokine storm and acute respiratory distress syndrome. Thrombotic complications are the leading reason for death in COVID-19 patients. Those of them with previous cardio-vascular diseases or risk factors – obesity, arterial hypertension, diabetes mellitus, advanced age are with higher risk for worse clinical outcome. Coagulopathy as well as thrombocytopathy and endothelial dysfunction are signiﬁ cant pathophysiological factors for the severe clinical course of the infection. Beside anticoagulation therapy, targetеd strategies regarding thrombocytopathy and endothelial dysfunction are necessary for the treatment of patients with COVID-19 infection. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology коагулопатия COVID-19 антикоагулантна терапия антиагрегантна терапия coagulopathy COVID-19 anticoagulation therapy antiplatelet therapy Anticoagulation ant antiplatеlet therapy in patients with COVID-19 infection Review Article

10.3897/bgcardio.27.e66077 2021-10-18 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Shalganov, Tchavdar https://orcid.org/0000-0003-2268-0759 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Stoyanov, Milko https://orcid.org/0000-0002-1226-6119 Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Traykov, Vassil https://orcid.org/0000-0002-9523-6416 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 31 42 2021 10.3897/bgcardio.27.e66077 https://journal.bgcardio.org/article/66077/ https://journal.bgcardio.org/article/66077/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/66077/download/xml/ Настоящата статия представя данни от националния електронен регистър BG-EPHY за електрофизиологичните катетърни аблации през 2019 и 2020 г. Материал и методи. Извършено е ретроспективно проучване на пълна двугодишна извадка от регистъра BG-EPHY. Представени са разпределение на пациентите по пол и възраст, брой процедури, честота на използване на електроанатомичен мепинг (ЕАМ) и на иригирана аблация, честота на електрофизиологичните диагнози, брой и относителен дял на успешните процедури, интрапроцедурни усложнения. Резултати: През 2019 г. в 4 електрофизиологични центъра са извършени 1033 аблации при 652-ма мъже (63.1%) и 381 жени, вкл. 12 пациенти на възраст ‹ 18 год. (1.2%). ЕАМ е използван при 46.7% от аблациите, иригиран катетър – в 52.2%, а криокатетър – в 0.5%. Най-често е правена изолация на белодробни вени, следвана от аблация на АV нодална риентри тахикардия и типично предсърдно трептене. През 2020 г. в 5 електрофизиологични центъра са извършени 835 аблации при 508 мъже (60.8%) и 327 жени, вкл. 8 пациенти на възраст ‹ 18 год. (1%). ЕАМ е прилаган в 50.9%, иригиран катетър – в 54.5%, криокатетър – в 3.8%. Най-честата аблация отново е изолацията на белодробни вени, но аблацията при типично предсърдно трептене изпреварва АV нодалната риентри тахикардия. През 2020 г. отчетливо намаляват и аблациите на допълнителни проводни връзки с 37%. И през двете години непосредственият успех е над 98%, а усложненията – под 2%. Заключение. Националният регистър по електрофизиология включва системно и непрекъснато основни данни за сърдечните аблации, извършвани в страната. Структурата на дейността е много сходна с тази в други европейски страни. Непосредственият процедурен успех е много висок, а интрапроцедурните усложнения – много редки. През 2020 година се отчита спад в броя на извършените аблации с 19% спрямо предходната година в резултат на пандемията от COVID-19. This study presents data from the national electronic registry BG-EPHY on electrophysiologic (EP) cardiac ablations in 2019 and 2020. Material and methods. This is a retrospective study of a full two-year sample of the BG-EPHY registry. Sex and age distribution of the patients, number of ablations, electroanatomic mapping (EAM), irrigated ablations, distribution of different types of arrhythmia, intraprocedural success and complications are presented. Results. In 2019 four EP laboratories performed 1033 ablations in 652 men (63.1%) and 381 women, incl. 12 pediatric ablations (1.2%). EAM was used in 46.7% of the procedures, irrigation catheter was used in 52.2%, and cryocatheter – in 0.5%. The most common procedure was pulmonary vein isolation, followed by ablation for AV nodal reentrant tachycardia and typical atrial flutter. In 2020 five EP laboratories performed 835 ablations in 508 men (60.8%) and 327 women, incl. 8 pediatric ablations (1%). EAM was used in 50.9% of the ablations, irrigation catheter – in 54.5%, and cryocatheter – in 3.8%. The most common procedure was again pulmonary vein isolation. Ablation of typical atrial flutter was the second most frequently performed procedure, ahead of AV nodal reentrant tachycardia. In 2020 the number of ablations of accessory pathways also distinctly dropped by 37%. In both years the acute success was over 98%, and the complications were less than 2%. Conclusion. The national registry of electrophysiology collects systematically and continuously basic data on all cardiac ablations performed in the country. The structure of the EP service is remarkably similar to other European countries. Acute success is very high, while intraprocedural complications are rare. In 2020 the number of the ablations dropped by 19% as a consequence of the COVID-19 pandemic. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology инвазивна електрофизиология катетърна аблация електроанатомичен мепинг invasive electrophysiology catheter ablation electroanatomic mapping Review of interventional electrophysiology in Bulgaria in 2019 and 2020: data from the electronic ablation registry BG-EPHY Research Article

10.3897/bgcardio.27.e68838 2021-10-18 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Shalganov, Tchavdar https://orcid.org/0000-0003-2268-0759 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Stoyanov, Milko https://orcid.org/0000-0002-1226-6119 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 43 54 2021 10.3897/bgcardio.27.e68838 https://journal.bgcardio.org/article/68838/ https://journal.bgcardio.org/article/68838/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/68838/download/xml/ Катетърната аблация на сърдечни аритмии предизвиква деструкция на миокардна тъкан и повишаване на сърдечния тропонин и на С-реактивния протеин (CRP). Данните относно динамиката на високосензитивния тропонин при иригирана аблация са по-оскъдни, а при диагностични електрофизиологични изследвания (ЕФИ) изобщо липсват. Целта ни беше да проучим перипроцедурната динамика на високосензитивния сърдечен тропонин I (hscTn I) и на CRP, както и връзката им с различни процедурни параметри при ЕФИ и аблация на различни аритмии. Материал и методи: Проспективно са проучени последователни пациенти с извършено ЕФИ или аблация. Представени са клиничните и процедурните им характеристики, и преди следпроцедурните стойности на hscTn I и CRP в ден 1, 2 и 3. За процедурни маркери на индуцираната миокардна некроза бяха избрани 6 показателя. При статистическите тестове стойност на р < 0,05 беше приета за значима. Резултати: При 103-ма пациенти (58 мъже, 56,3%) са извършени 98 аблации и 8 ЕФИ. При аблации изходните стойности на hscTn I в ден 1 бяха 3,2 ng/L (1,7-4,93), а следпроцедурните стойности на ден 2 и 3 бяха съответно 500 ng/L (269-1044) и 404 ng/L (179-1017), р < 0,05 за всички дни. Следпроцедурните стойности на hscTn I бяха умерено до силно свързани с радиофреквентната (РФ) енергия, време и броя апликации. Следпроцедурното повишение на CRP също беше значимо, макар и много по-слабо. Корелацията с процедурните параметри беше слаба. При ЕФИ изходните стойности на hscTn I бяха 5,95 ± 5,34 ng/L (0,6-15,9), а за следващите два дни съответно 53,2 ± 43,1 ng/L (13,3-144) и 16,7 ± 9,65 ng/L (3,3-30,9), р < 0,05 за всички дни. Заключение: При всички електрофизиологични процедури – аблации и ЕФИ, се установява значимо следпроцедурно повишаване на hscTn I. Това повишаване е особено изразено при аблациите, при които то се задържа и през първия следпроцедурен ден, и показва ясна връзка с кумулативната РФ енергия, РФ време и броя на РФ апликациите. Ранното повишение на CRP също е значимо, но е много малко и в слаба корелация с процедурните параметри. The catheter ablation of cardiac arrhythmias causes myocardial destruction and increase of the cardiac troponin and C-reactive protein (CRP). Data regarding dynamics of high-sensitivity troponin during irrigated ablation are scarce, and for diagnostic electrophysiological studies (EPS) are lacking. We aimed to study the periprocedural dynamics of high-sensitivity cardiac troponin I (hscTn I) and CRP, as well as their relation to different procedural parameters during EPS and ablation of various arrhythmias. Material and methods: Consecutive patients with EPS or ablation performed were studied prospectively. Clinical and procedural characteristics, and pre- and postprocedural values of hscTn I and CRP are presented at days 1, 2 and 3. Six indices were chosen as procedural markers of induced myocardial injury. P-value < 0.05 was accepted as statistically signiﬁ cant for all tests performed. Results: Eight EPS and 98 ablations were performed in 103 patients (58 males, 56.3%). For ablations the baseline values of hscTn I at day 1 were 3.2 ng/L (1.7-4.93), while postprocedural values at days 2 and 3 were 500 ng/L (269-1044) and 404 ng/L (179-1017), р < 0.05 for all days. Postprocedural hscTn I values were moderately to strongly correlated to radiofrequency (RF) energy, time and number of RF applications. Postprocedural increase of CRP was also significant, but its magnitude was much smaller. Its correlation to procedural indices was weak. For EPS the baseline values of hscTn I were 5.95 ± 5.34 ng/L (0.6-15.9), while for the next 2 days these were 53.2 ± 43.1 ng/L (13.3-144) и 16.7 ± 9.65 ng/L (3.3-30.9), р < 0.05 for all days. Conclusion: Signiﬁ cant postprocedural increase of hscTn I was detected in all electrophysiology procedures – EPS and ablations. This increase was more pronounced and prolonged to at least the next day after ablation. It was clearly correlated to the cumulative RF energy, RF time and number of RF applications. Early increase of CRP was also signiﬁ cant, but to a lesser magnitude and in weak correlation to the procedural parameters. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology миокардно увреждане възпаление индуцирана миокардна некроза радиофреквентна аблация електрофизиологично изследване myocardial injury inﬂammation induced myocardial necrosis radiofrequency ablation electrophysiological study. High-sensitivity cardiac troponin and C-reactive protein dynamics after cardiac electrophysiological procedures Research Article

10.3897/bgcardio.27.e71311 2021-10-18 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Dineva, Svetla https://orcid.org/0000-0002-5163-4631 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Stoyanov, Milko https://orcid.org/0000-0002-1226-6119 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Partenova, Anelia National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Kunev, Boyan https://orcid.org/0000-0001-6967-7595 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Stoyanova, Viktoriya National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Shalganov, Tchavdar https://orcid.org/0000-0003-2268-0759 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 55 68 2021 10.3897/bgcardio.27.e71311 https://journal.bgcardio.org/article/71311/ https://journal.bgcardio.org/article/71311/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/71311/download/xml/ Анатомични варианти на белодробния венозен дренаж в лявото предсърдие се откриват често. Съобщават се разнопосочни резултати относно влиянието на вариантната анатомия върху рецидивите на предсърдно мъждене (ПМ) след катетърна аблация. Поставихме си за цел да изследваме честотата на различните анатомични варианти на белодробния венозен дренаж и връзката им с документирани рецидиви на ПМ след аблация. Материал и методи: Ретроспективно проучване на пациенти с ПМ, при които е извършена радиофреквентна изолация на белодробните вени след предварително направена мултидетекторна компютърна томография на сърцето с контраст. Проучени са клинични и процедурни характеристики, вид и честота на анатомичните варианти на вено-атриалното свързване и връзката им с рецидиви на ПМ. Резултати: Проучени са 177 пациенти (112 мъже, 63,3%) с ПМ, от които 148 (83,6%) с пристъпно ПМ. Вариантна анатомия се откри в 91 пациенти (51,4%). В 20,9% се установи общ ляв ствол, в 23,2% – повече или по-малко от две десни вени, а в 7,3% – вариетети едновременно за десните и левите вени. Между групите с нормална и вариантна анатомия не се откриха разлики в клиничните и процедурните характеристики. Рецидивите на ПМ и връзката им с белодробната венозна анатомия бяха проучени при 104 пациенти с проследяване ≥ 3 месеца. Не се откри значима връзка между наличието на вариантна анатомия и рецидивите на ПМ в слепия период след аблация, OR = 0,864, 95% CI = 0,397 – 1,88, p = 0,843, нито след изтичането му, OR = 1,12, 95% CI = 0,5 – 2,5, p = 0,839. Регресионният анализ на Сох не показа разлики в преживяемостта без рецидив на ПМ независимо от анатомичния вариант на белодробния венозен дренаж, HR = 1,09, 95% CI = 0,58 – 2,05, p = 0,779. Заключение: В местна популация пациенти с ПМ честотата на вариантен белодробен венозен дренаж е малко над 50%. Не се установи връзка между вариантната анатомия и честотата на рецидиви на ПМ след първа изолация на белодробните вени. Anatomical variants of pulmonary venous drainage in the left atrium are often found. Divergent results have been reported on the impact of variant anatomy on atrial ﬁ brillation (AF) recurrence after catheter ablation. We aimed to study the frequency of different anatomical variants of pulmonary venous drainage and their relationship with documented recurrences of AF after ablation. Material and methods: A retrospective study of patients with AF in whom radiofrequency pulmonary vein isolation was done after previously performed cardiac contrast-enhanced multidetector computed tomography. Clinical and procedural characteristics, type and frequency of anatomical variants of the veno-atrial junction and their association with AF recurrences were studied. Results: One hundred seventy-seven patients (112 men, 63.3%) with AF were studied, of which 148 (83.6%) with paroxysmal AF. Variant anatomy was found in 91 patients (51.4%). In 20.9% there was a common left trunk, in 23.2% – more or less than two right-sided veins, and in 7.3% – variations for both right and left veins. No differences in clinical and procedural characteristics were found between the groups with normal and variant anatomy. Recurrences of AF and their association with pulmonary venous anatomy were studied in 104 patients with follow-up ≥ 3 months. No signiﬁ cant relation was found between the presence of variant anatomy and AF recurrences within the blinding period after ablation, OR = 0.864, 95% CI = 0.397 – 1.88, p = 0.843, nor afterwards, OR = 1.12, 95% CI = 0.5 – 2.5, p = 0.839. Cox regression analysis showed no differences in AF recurrence-free survival regardless of the anatomical variant of pulmonary venous drainage, HR = 1.09, 95% CI = 0.58 – 2.05, p = 0.779. Conclusion: In this local population of patients with AF, the incidence of variant pulmonary venous drainage is just over 50%. No association was found between variant anatomy and the rate of AF recurrences after ﬁ rst pulmonary vein isolation. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology белодробни вени мултидетекторна компютърна томография катетърна аблация предсърдно мъждене pulmonary veins multidetector computed tomography catheter ablation atrial ﬁbrillation Anatomic variants of pulmonary venous drainage and their relation to recurrences of atrial fibrillation after pulmonary vein isolation Research Article

10.3897/bgcardio.27.e71177 2021-10-18 bgcardio

Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Traykov, Vassil https://orcid.org/0000-0002-9523-6416 Sveta Ekaterina Hospital, Sofia, Bulgaria author Iovev, Svetoslav MHAT Trakiya, Stara Zagora, Bulgaria author Борисов, Борислав National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author , Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Marinov, Momchil UMHAT Sveta Anna, Sofia, Bulgaria author Velchev, Vasil 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 69 87 2021 10.3897/bgcardio.27.e71177 https://journal.bgcardio.org/article/71177/ https://journal.bgcardio.org/article/71177/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/71177/download/xml/ Настоящата разработка представя анализ на дейността по електрокардиостимулация в България през 2019, 2020 и 2021 година на базата на данни от национален регистър на имплантираните пациенти. Материали и методи. Данните, въведени в регистъра BG-Pace за периода м .08-2019 – м. 06.2021 са изследвани ретроспективно. Анализирани са демографски данни на пациентите, типа процедура, типа устройство, режима на стимулация, етиологията, симптомите и ЕКГ образа преди имплантацията. Направен е и анализ на броя имплантации при различните типове устройства и обема дейност на центрове и оператори. Резултати. За изследвания период са имплантирани 6949 устройства от 47 оператори в 28 центъра. Възрастта на пациентите при имплантацията е била 75 (IQR 68-81, 21-103) години за мъжете и 77 (IQR 71-82, 17-98) години за жените, Р ‹ 0,05. Най-голям брой имплантации са осъществени във възрастовата група 70-79 години. Основен дял заемат антибрадикардните стимулатори, от които за периода м.08.2019-м.08.2020 г. са имплантирани общо 486,7/милион, а за периода м. 08.2020-м. 06.2021 г. този брой е 353,9/милион. Броят на имплантираните кардиовертер-дефибрилатори нараства за периода 08.2020-06.2021 г. спрямо предходния период – от 14,1 на 20,1/милион, а броят имплантирани устройства от всички типове спада по време на двете епидемични вълни от КОВИД-19. Средният брой имплантации за център за целия период е 232,3 ± 204 (2-705), а за оператор – 148±139,1 (2-660) устройства. Преобладават имплантациите на двукухинни устройства, чийто дял е 65,8% при АV блок І и ІІ степен, 63,5% при пълен АV блок, 59,8% при нарушения на вътрекамерната проводимост и 60,9% при синдрома на болния синусов възел. Режимите, позволяващи предсърден сензинг демонстрират превъзходство – над 55% при всички проводни нарушения. Налице е значимо (Р ‹ 0,001) нарастване на дяла на VVІ режима с нарастване на възрастта. Заключение. Националният регистър BG-Pace включва системно въведени клинични, демографски и процедурни данни на имплантираните пациенти. Демонстрира се нисък брой имплантации в сравнение със средното европейско ниво като се забелязва значим спад по време на двете вълни на пандемията от КОВИД-19. The current study analyses the activity in cardiac pacing in Bulgaria in 2019, 2020 and 2021 based on data derived from a national registry of patients with cardiac electronic implantable devices (CIEDs). Materials and methods. Data from the national registry BG-Pace in the period 08.2019-06.2021 was retrospectively studied. Demographic data, procedure and device type, pacing mode, etiology, symptoms, preimplantation ECG, number of implantations and centre and operator volumes were analysed. Results. Six thousand nine hundred forty-nine devices were implanted by 47 operators in 28 centres for the study period. Median age was 75 (IQR 68-81, 21-103) years in males and 77 (IQR 71-82, 17-98) years in females, P ‹ 0.05. The largest number of devices were implanted in the age group 70-79 years. The most commonly implanted CIEDs were antibradycardia devices with a total of 486.7/million implantations for the period 08.2019-08.2020 and 353.9/million for the period 08.2020-06.2021. Implanted cardioverter-deﬁbrillators demonstrated a growth from 14.1/million to 20.1/million in the period 08.2020 – 06.2021. The number of all implantations dropped signiﬁ cantly during the two epidemic waves of COVID-19. The mean number of implantations per centre and per operator for the whole period was 232.3±204 (2-705) and 148±139.1 (2-660), respectively. Dual chamber device implantations were more prevalent, representing 65.8% of implantations in AV block I and II degree, 63.5% in complete AV block, 59.8% in intraventricular conduction disturbances and 60.9% in sick sinus syndrome. Pacing modes with atrial sensing represented more than 55% of the implantations for all indications. Increasing age was associated with signiﬁ cantly more common use of VVI pacing mode (P ‹ 0.001). Conclusion. The national registry BG-Pace includes systematic clinical, demographical and procedural data for CIED implantations in Bulgaria. Results demonstrate lower number of implantations compared to the average European volume. There was a signiﬁ cant drop in the implantation rate during the two waves of COVID-19. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology електрокардиостимулатор имплантируем кардиовертер-дефибрилатор система за ресинхронизираща терапия обем имплантации режим на стимулация регистър pacemaker implantable cardioverter-deﬁbrillator cardiac resynchronization therapy implantation volume pacing mode registry Cardiac implantable electronic devices in Bulgaria: results from the electronic registry BG-Pace for the period 2019-2021 Research Article

10.3897/bgcardio.27.e71365 2021-10-18 bgcardio

National Heart Hospital , Sofia, Bulgaria author Kunev, Boyan https://orcid.org/0000-0001-6967-7595 National Heart Hospital , Sofia, Bulgaria author Bogdanova, Bilyana National Heart Hospital , Sofia, Bulgaria author Popeski, Pero https://orcid.org/0000-0002-4766-4483 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Shalganov, Tchavdar https://orcid.org/0000-0003-2268-0759 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 88 98 2021 10.3897/bgcardio.27.e71365 https://journal.bgcardio.org/article/71365/ https://journal.bgcardio.org/article/71365/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/71365/download/xml/ Предсърдното мъждене (ПМ) е най-честата аритмия при възрастни и при наличие на рискови фактори, изисква трайна антикоагулантна терапия. Въпреки това при немалък дял от пациентите се установява наличие на левопредсърдна (ЛП) тромбоза на фона на перорална антикоагулантна терапия. Целта ни беше да установим честотата на ЛП тромбоза на фона на непрекъснат орален антикоагулант (ОАК) при пациенти с ПМ и да установим демографски, клинични, ехокардиографски и компютър-томографски параметри, които се асоциират с нея. Материал и методи: Ретроспективно са проучени 702 хоспитализации при 582-ма пациенти (397 мъже, 68,2%) с ПМ и/или предсърдно трептене, приемали непрекъснато ОАК за поне 3 седмици и оценени за наличие на ЛП тромбоза посредством трансезофагеална ехокардиография и/или компютърна томография на сърце. При статистическите анализи приехме за сигнификантна вероятностна стойност p ‹ 0,05. Резултати: Установи се честота на ЛП тромбоза в 6,2% от пациентите, без значима разлика между лекуваните с директен ОАК (ДОАК) и тези, приемащи аценокумарол (ВКА). Установи се асоциация между непристъпeн характер на аритмията и откриването на ЛП тромб, OR 0,369, 95% CI 0,159-0,857, p = 0,02. При пациенти, приемащи ВКА, субтерапевтичен INR се установи при 30,7%, докато при пациенти, приемащи ДОАК, дозата е била твърде ниска при 9,7%, OR 4,1, 95% CI 2,7-6,23, р ‹ 0,001. Не бе намерена сигнификантна връзка между морфологичния тип на ЛП ухо и наличието на ЛП тромбоза. В рамките на проследяване с медиана 30 дни нов инсулт/транзиторна исхемична атака (ТИА)/системен емболизъм (СЕ) се установи при 7 пациенти (1,34%), нито един от които не е имал ЛП тромбоза. Заключение: Честотата на ЛП тромбоза в проучената кохорта български пациенти е съпоставима с данните от литературата и изглежда няма връзка с вида на ОАК. Честотата на мозъчен инсулт/ТИА/СЕ е ниска на фона на непрекъсната орална антикоагулация при краткосрочно проследяване, като липсва асоциация между наличната ЛП тромбоза и последващ тромбоемболичен инцидент. Atrial ﬁ brillation (AF) is the most common arrhythmia in adults and requires permanent anticoagulation in the presence of risk factors. Left atrial (LA) thrombus is found in a signiﬁ cant minority of patients despite anticoagulant treatment. We aimed to estimate the prevalence of LA thrombosis on uninterrupted oral anticoagulation (OAC) in AF patients and to determine associated demographic, clinical, echocardiographic and tomographic parameters. Material and methods: We present retrospective study of 702 hospitalizations in 582 patients (397 males, 68.2%) with AF and/or atrial ﬂ utter on uninterrupted OAC for at least 3 weeks, assessed for LA thrombosis with transoesophageal echocardiography and/or cardiac computed tomography. Probability value of p ‹ 0.05 was considered signiﬁ cant for all statistical analyses. Results: The prevalence of LA thrombosis was 6.2%, without signiﬁ cant difference between patients on direct OAC (DOAC) or acenocoumarol (VKA). Non-paroxysmal arrhythmia was signiﬁ cantly associated with LA thrombus, OR 0.369, 95% CI 0.159-0.857, p = 0.02. The proportion of patients on VKA with subtherapeutic INR was signiﬁ cantly higher (30.7%), than the proportion of patients receiving too low dose of DOAC (9.7%), OR 4.1, 95%, CI 2 CI 2.7-6.23, р ‹ 0.001. No association was found between the LA appendage morphology type and the presence of LA thrombus. During a median follow-up of 30 days new stroke/transitory ischemic attack (TIA)/systemic embolism (SE) was registered in seven patients (1.34%), none of them with LA thrombus. Conclusion: The prevalence of LA thrombosis in the studied cohort is comparable to the published data and seemingly had no association with the OAC type. The incidence of stroke/TIA/SE was low on uninterrupted oral anticoagulation during short-term follow-up and there was no association between the presence of LA thrombus and thromboembolic event on follow-up. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology предсърдно мъждене мултидетекторна компютърна томография трансезофагеална ехокардиография atrial ﬁbrillation multi-detector computed tomography transoesophageal echocardiography Left atrial thrombosis in patients with atrial fibrillation during uninterrupted oral anticoagulation Research Article

10.3897/bgcardio.27.e72412 2021-10-18 bgcardio

UMF "Carol Davila" Bucuresti, Bucharest, Romania author Dardari, Mohamed Spitalul Clinic de Urgenta ELIAS, Bucharest, Romania author Nastasa, Alexandrina Spitalul Clinic de Urgenta Bucuresti, Bucharest, Romania author Iorgulescu, Corneliu Spitalul Clinic de Urgenta Bucuresti, Bucharest, Romania author Bogdan, Stefan Spitalul Clinic de Urgenta Bucuresti, Bucharest, Romania author Bataila, Vlad Spitalul Clinic de Urgenta Bucuresti, Bucharest, Romania author Vatasescu, Radu 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 99 102 2021 10.3897/bgcardio.27.e72412 https://journal.bgcardio.org/article/72412/ https://journal.bgcardio.org/article/72412/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/72412/download/xml/ Цел: Радиофреквентната катетърна аблация е ефективен метод на лечение на сърдечни аритмии, вкл. комплексни и камерни аритмии. Дистанционната магнитна катетърна навигация (RMN) беше разработена като нов подход с цел подобряване на резултатите и намаляване на честотата на усложнения, както и намаляване на лъчевото натоварване за оператора и пациентите. Целта ни беше да сравним честотата на успех и усложнения при пациенти със или без тежко намалена левокамерна фракция на изтласкване (ФИЛК). Методи: Анализирахме ретроспективно всички пациенти с RMN в нашия център от 2015 до 2021 г. (n = 98). Не са прилагани специални критерии за подбор на пациентите за RMN. Бяха събрани всички клинични, параклинични и процедурни данни. Пациентите бяха разделени в 2 групи – със или без тежко намалена ФИЛК >/= 35%. Система CARTO беше използвана за 3D електроанатомичен мепинг. RMN беше осъществена посредством система Niobe ES и магнитен аблационен катетър с отворена иригация. Успехът беше дефиниран като пълно елиминиране на клиничната аритмия. Неиндуцируемостта след аблация беше оценена при всички пациенти с какъвто и да било вид камерна аритмия извън камерни екстрасистоли. Тестването на индуцируемост беше направено с програмирана камерна стимулация с до 4 екстрастимула. Статистическият анализ беше извършен със софтуерен пакет SPSS. Стойност на р Резултати: Успешна аблация с пълно елиминиране на клиничната аритмия, беше постигната при 92,3% от пациентите с тежко намалена ФИЛК и при 88,1% от пациентите с ФИЛК > 35% (р = 0,73). Общата честота на малки усложнения беше 2,04% със спонтанна резолюция. Не бяха регистрирани тежки усложнения. Неиндуцируемост беше постигната в 56,4% от пациентите с ФИЛК >/=35% и в 79,2% от пациентите с ФИЛК > 35% (р = 0,023). Заключение: Радиофреквентната катетърна аблация чрез RMN е ефективна и безопасна, независимо от наличието или не на тежко намалена ФИЛК. Objective. Radiofrequency catheter ablation is an effective treatment option for cardiac arrhythmias including complex and ventricular arrhythmias. Remote magnetic catheter navigation (RMN) has been developed as a novel way of approach aiming to improve outcome and reduce complication rate, and reduce radiation exposure for both operator and patient. Our aim was to compare success and complication rate in patients with or without severely reduced left ventricular ejection fraction (LVEF). Methods. We retrospectively analyzed all the patients (n = 98) which have undergone RMN in our center between 2015-2021. No selection criteria for RMN procedure have been applied. All clinical and paraclinical, as well as procedural data were collected. Patients were divided into two groups, with or without severely reduced LVEF ≤ 35%. CARTO system was used for 3D electroanatomic mapping. RMN was done using Niobe ES system and an open-irrigated magnetic ablation catheter. Success rate was deﬁ ned by complete elimination of clinical arrhythmia. Non-inducibility following ablation was assessed in all patients presenting with any type of ventricular arrhythmia other than premature ventricular contractions. Testing for inducibility was done by ventricular programmed pacing with up to four extra-stimuli. The statistical analysis was performed using SPSS software. P-value Results. Successful ablation with complete elimination of the clinical arrhythmia was achieved in 92.3% of the patients with severely reduced LVEF and in 88.1% of patients with LVEF > 35% (p = 0.73). Overall minor complication rate was 2.04% with spontaneous resolution. No major complications were reported. Non-inducibility was achieved in 56.4% of the patients with LVEF ≤ 35% and in 79.2% of the patients with LVEF >35% (p = 0.023). Conclusion. Radiofrequency catheter ablation using RMN is effective and safe regardless of the presence or not of a severely reduced LVEF. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology катетърна аблация камерни аритмии дистанционна магнитна навигация намалена фракция на изтласкване на лявата камера catheter ablation ventricular arrhythmias remote magnetic navigation reduced left ventricular ejection fraction Catheter ablation for ventricular arrhythmias using remote magnetic navigation in patients with reduced ejection fraction Research Article

10.3897/bgcardio.27.e72195 2021-10-18 bgcardio

University hospital Saint Anna, Sofia, Bulgaria Medical university-Sofia, Sofia, Bulgaria author Stoyanov, Nikolay https://orcid.org/0000-0001-8905-6008 University hospital Saint Anna, Sofia, Bulgaria author Kamburov, Dinko University hospital Saint Anna, Sofia, Bulgaria author Bonev, Nikolay University hospital Saint Anna, Sofia, Bulgaria author Protich, Mihail University hospital Saint Anna, Sofia, Bulgaria author Velchev, Vasil 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 103 112 2021 10.3897/bgcardio.27.e72195 https://journal.bgcardio.org/article/72195/ https://journal.bgcardio.org/article/72195/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/72195/download/xml/ Броят на имплантациите на електронни устройства за кардиостимулация постоянно се повишава в световен мащаб. С това респективно се увеличава и броят на пациентите, които имат абсолютни индикации за екстракция на електроди (пейсмейкърни и ICD). Целта на настоящото проучване е да се представят непосредствените и дългосрочните резултати при пациенти след трансвенозна екстракция на електроди, проведена в Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Света Анна“ – София. Материали и методи: Проведено е ретроспективно проучване при пациенти с имплантирано устройство за електрокардиостимулация с давност повече от 1 година, при които е направена екстракция на трансвенозните електроди. Проучени са клиничните и процедурните характеристики, успеваемостта и усложненията с проследяване честотата на реинфекция след процедурата. Резултати: В периода август 2016–май 2021 г. при нас са постъпили 54 пациенти с абсолютна индикация за екстракция на системата за електрокардиостимулация. При проведените 54 процедури са екстрахирани 114 пейсмейкърни и ICD електрода. При 47 процедури (87%) е постигнат пълен технически успех с премахване на всички електроди, а при 53 (98,1%) – клиничен успех на процедурата. Регистрирани са 2 големи перипроцедурни усложнения (3,7%), изискващи спешна кардиохирургична интервенция. При направеното проследяване се установява много ниска честота на повторна инфекция – само при 1 пациент (1.9%). Изводи: Екстракцията на трансвенозни електроди е ефективна и безопасна процедура. Изграждането на специализиран център с организирана програма за екстракция на електроди е от ключово значение за постигането на добри непосредствени и дългосрочни резултати. There has been increased rate of cardiac implantable electronic devices (CIED) implanted worldwide. Respectively the numbers of patients with absolute indications for lead extraction (pacemaker and ICD) grow up exponentially. The aim of our study is to present the initial experience and long-term results of pacemaker and ICD lead extraction in patients treated in Cardiology department of University hospital “Sveta Anna” Soﬁ a. Material and Methods: Retrospective study was performed of patients with CIED implanted greater than 1 year and indications for lead extraction. Clinical and procedural characteristics, success rate, complications rate, and reinfection rate data were collected and analyzed. Results: In the period August 2016 to May 2021, a total of 54 patients were admitted to our department with an absolute indication for lead extraction. A total of 114 pacemakers and ICD electrodes were extracted during 54 procedures. In 47 patients (87%) was shown complete technical success with removal of all hardware and in 53 patients (98.1%) clinical success of the procedure was found. The incidence of major periprocedural complications requiring urgent cardiac surgery in our series was 2 (3.7%). Follow-up revealed a very low recurrence infection rate – only 1 patient (1.9%). Conclusion: Lead extraction is a safe and effective procedure. The establishment of a specialized center with an organized system for lead extraction is key in achieving excellent short- and long-term results. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology електрокардиостимулатор инфекция екстракция на трансвенозни елекроди пейсмейкър implantable electronic devices (CIED) infection lead extraction pacemaker Transvenous lead extraction – summary of the experience of a single Bulgarian center – a retrospective study Research Article

10.3897/bgcardio.27.e75847 2021-10-18 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Shalganov, Tchavdar https://orcid.org/0000-0003-2268-0759 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 5 6 2021 10.3897/bgcardio.27.e75847 https://journal.bgcardio.org/article/75847/ https://journal.bgcardio.org/article/75847/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/75847/download/xml/ Коментар на броя Editorial text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology Коментар на броя Editorial Editorial Editorial

10.3897/bgcardio.27.e73142 2021-10-18 bgcardio

Sveta Ekaterina Hospital, Sofia, Bulgaria author Iovev, Svetoslav Sveta Ekaterina Hospital, Sofia, Bulgaria author Zhivkov, Peyo Simeonov https://orcid.org/0000-0003-1882-625X Deva Maria Hospital, Burgas, Bulgaria author Контева, Мариана 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 7 15 2021 10.3897/bgcardio.27.e73142 https://journal.bgcardio.org/article/73142/ https://journal.bgcardio.org/article/73142/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/73142/download/xml/ Имплантацията на система за сърдечна ресинхронизираща терапия (CРТ) чрез електрод за стимулация на лявата камера през клон на коронарен синус (КС) е утвърден метод на лечение при пациенти с конгестивна сърдечна недостатъчност и асинхронна камерна контракция. Успешната терапия зависи от имплантацията на левокамерен електрод, обикновено в латерален или постеролатерален клон на КС, което технически се оказва по-предизвикателна и тежка процедура в сравнение с имплантацията на еднокухинна или двукухинна система за кардиостимулация. Без опит и подготовка на оператора тази процедура може да се превърне в доста продължителен кошмар и дори да завърши без успех или още по-лошо – с усложнение. По тази причина методите за имплантация на ЛК електрод с фокус върху усложненията при този вид процедура са разгледани в настоящия обзор, базирайки се на световната литература в тази област и на собствения ни опит, който имаме с повече от 4500 процедури за периода 2002-2021 г. Cardiac resynchronization therapy (CRT) using coronary sinus (CS) leads is an established method for the therapy of congestive heart failure (CHF) in the case of asynchronous ventricular contractions. Successful therapy depends on the placement of left ventricular leads usually via the coronary sinus (CS), a technically more challenging procedure than regular pacemaker implantations. Without speciﬁ c precautions CRT implantation can be the gateway to a time-consuming nightmare. Therefore, CS lead implantation methods, with a focus on complications, were reviewed according to the literature and our own experience with approximately 4500 procedures from 2002-2021. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology сърдечна ресинхронизираща терапия коронарен синус екстракция на електрод cardiac resynchronization therapy coronary sinus lead extraction Cardiac resynchronization therapy system implantation complications Review Article

10.3897/bgcardio.27.e71009 2021-10-18 bgcardio

Acibadem City Clinic UMHAT Tokuda , Sofia, Bulgaria author Traykov, Vassil https://orcid.org/0000-0002-9523-6416 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Shalganov, Tchavdar https://orcid.org/0000-0003-2268-0759 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Dimitrov, Lyubomir National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Kaneva-Nencheva, Anna https://orcid.org/0000-0001-7902-5494 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Lazarov, Stojan National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Dobrev, Dobri https://orcid.org/0000-0002-8493-1130 Acibadem City Clinic UMHAT Tokuda , Sofia, Bulgaria author Gelev, Valeri 2021-10-18 2021-10-18 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 113 122 2021 10.3897/bgcardio.27.e71009 https://journal.bgcardio.org/article/71009/ https://journal.bgcardio.org/article/71009/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/71009/download/xml/ Представяме случай на 23-годишен мъж с комплексна вродена сърдечна малформация с еднокамерна физиология, наложила многократни оперативни интервенции, включително и извършване на тотална кавопулмонална анастомоза. Пациентът се представя с често (почти ежедневно) рецидивираща предсърдна тахикардия с висока камерна честота и лоша субективна и хемодинамична поносимост. Поради неуспех от лечението с антиаритмични медикаменти пациентът беше насочен за извършване на катетърна аблация. За достъп до предсърдието беше използвана пункция на кондуита със стандартен комплект за транссептална пункция. Преминаването на транссепталния интродюсер в предсърдието беше неуспешно поради значителна резистентност от стената на кондуита и предсърдната стена. Затова се наложи балонна дилатация на пункционното отверстие с режещ балон, което даде възможност за безпрепятствено въвеждане на управляем транссептален интродюсер в предсърдието. Индуцираха се няколко предсърдни тахиаритмии, две от които позволиха изграждане на активационна карта. Диагностицираха се макрориентри тахикардия, вероятно зависима от кавоануларния истмус, и макрориентри тахикардия със сложен кръг тип осморка, ангажираща десните белодробни вени и деснопредсърдното ухо. След създаване на линейни лезии през критичните истмуси на двата кръга се постигна неиндуцируемост. Пациентът е проследен за период от 9 месеца, през които не са регистрирани ритъмни нарушения. We present the case of a 23-year-old male diagnosed with a complex congenital heart disease (with single ventricle physiology) which necessitated many surgical interventions including total cavopulmonary connection. The patient presents with recurrent (almost daily) highly symptomatic atrial tachycardia with rapid ventricular rate and poor haemodynamic tolerance. Due to failure of antiarrhythmic drug therapy the patient was referred for catheter ablation. Atrial access was provided following transconduit puncture with a standard transseptal set. Crossing to the atrium with the transseptal introducer was not successful due to resistance from the conduit and the atrial wall. Therefore, balloon dilation of the puncture using a cutting balloon was carried out which resulted in easy crossing to the atrium with a steerable transseptal introducer. Several atrial tachyarrhythmias were induced two of which allowed mapping demonstrating a macroreentrant tachycardia dependent on the cavoannular isthmus as well as a complex figure-of-eight circuit involving right pulmonary veins and the right atrial appendage. Linear lesions transecting the critical isthmuses of the two circuits were delivered which rendered the patient noninducible. During a 9-month follow-up period the patient remained arrhythmia free. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology тотална кавопулмонална анастомоза екстракардиален кондуит предсърдна тахикардия катетърна аблация total cavopulmonary connection extracardiac conduit atrial tachycardia catheter ablation Catheter ablation of macroreentrant atrial tachycardias following transconduit puncture access in a patient after total cavopulmonary connection with an extracardiac conduit Case Report

10.3897/bgcardio.27.e79965 2021-12-31 bgcardio

UMHAT Alexandrovska, Sofia, Bulgaria author Vasilev, Dobrin 2021-12-31 2021-12-31 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 5 6 2021 10.3897/bgcardio.27.e79965 https://journal.bgcardio.org/article/79965/ https://journal.bgcardio.org/article/79965/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/79965/download/xml/ text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology Editorial Editorial

10.3897/bgcardio.27.e76672 2021-12-31 bgcardio

UMHAT "Alexandrovska", Sofia, Bulgaria author Shumkova, Monika UMHAT "Alexandrovska", Sofia, Bulgaria author Karamfiloff, Kiril UMHAT "Alexandrovska", Sofia, Bulgaria author Ivanova, Raya UMHAT "Alexandrovska", Sofia, Bulgaria author Stoyanova, Kristina UMHAT "Alexandrovska", Sofia, Bulgaria author Vasilev, Dobrin 2021-12-31 2021-12-31 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 7 15 2021 10.3897/bgcardio.27.e76672 https://journal.bgcardio.org/article/76672/ https://journal.bgcardio.org/article/76672/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/76672/download/xml/ Кардиомиопатиите са хетерогенна група заболявания. Основният патогенетичен механизъм е миокардна увреда, резултат най-често на генетични мутации. Те са една от водещите причини за развитие на сърдечна недостатъч- ност, внезапна сърдечна смърт и животозастрашаващи аритмии. Прогнозата при пациентите с кардиомиопатии се определя основно от наличието или липсата на определени фактори, асоциирани с неблагоприятно протичане, както и от етапа на диагностицирането им. Преживяемостта при отделните видове кардиомиопатии е различна, като водеща причина за повишена смъртност е късното откриване на заболяването и съответно забавеното за- почване на лечение. Основните кардиомиопатии, разгледани в настоящия обзор, са хипертрофична, дилативна, рестриктивна, ЛК некомпактност и аритмогенна деснокамерна кардиомиопатия. Cardiomyopathies are a heterogeneous group of diseases. The main pathogenetic mechanism is myocardial damage due to genetic mutations. Cardiomyopathies are one of the leading causes of heart failure, sudden cardiac death, and life-threatening arrhythmias. Certain factors associated with poor prognosis determined the prognosis in this group of patients. Survival in different types of cardiomyopathies depends on the time of diagnosis and initial treatment. The types of cardiomyopathies discussed in this review are hypertrophic cardiomyopathy, dilative cardiomyopathy, restrictive cardiomyopathy, left ventricle non-compaction, and arrhythmogenic right ventricular cardiomyopathy. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology кардиомиопатия сърдечна недостатъчност преживяемост cardiomyopathy heart failure survival Survival of patients with cardiomyopathies Review Article

10.3897/bgcardio.27.e76255 2021-12-31 bgcardio

UMHAT "Alexandrovska", Sofia, Bulgaria author Shumkova, Monika UMHAT "Alexandrovska", Sofia, Bulgaria author Karamfiloff, Kiril UMHAT "Alexandrovska", Sofia, Bulgaria author Ivanova, Raya UMHAT "Alexandrovska", Sofia, Bulgaria author Vasilev, Dobrin 2021-12-31 2021-12-31 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 16 29 2021 10.3897/bgcardio.27.e76255 https://journal.bgcardio.org/article/76255/ https://journal.bgcardio.org/article/76255/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/76255/download/xml/ Инвазивната хемодинамична оценка на сърдечните заболявания придобива все по-голяма роля през последни- те десетилетия. Поради по-широката си достъпност и безопасност неинвазивните техники са основните методи, използващи се за оценка на сърдечната функция. Хемодинамичната оценка чрез сърдечна катетеризация се при- лага за решаване на диагностични проблеми, които не могат да бъдат решени чрез рутинните методики. Този тип изследване трябва да бъде индивидуализирано спрямо конкретните проблеми на всеки пациент и базирано на получените от неинвазивните изследвания резултати. Инвазивната диагностика се използва широко при оценка- та на пациентите с различни сърдечно-съдови заболявания, включително и кардиомиопатии. В настоящия обзор разглеждаме ролята на сърдечната катетеризация, нейните предимства и недостатъци като част от цялостната оценка на пациентите с кардиомиопатии. Invasive hemodynamic assessment of cardiac diseases has become an important diagnostic tool in recent decades. Non-invasive methods are the main techniques used to assess cardiac function, due to their wider availability. Cardiac catheterization is useful when there are diagnostic problems that cannot be solved with routine methods. Cardiac catheterization should be individualized according to the specific problems of the patient and based on the results from non-invasive methods. Invasive diagnostics is used in the assessment of patients with various cardiovascular diseases, including cardiomyopathies. In this review, we consider the role of cardiac catheterization, its advantages and disadvantages as part of the overall assessment of patients with cardiomyopathies. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology кардиомиопатия инвазивна хемодинамика сърдечна катетеризация cardiomyopathy heart failure survival Invasive hemodynamic assessment of patients with cardiomyopathies Review Article

10.3897/bgcardio.27.e77297 2021-12-31 bgcardio

Aleksandrovska University Hospital, Sofia, Bulgaria author Zlatancheva, Galina https://orcid.org/0000-0002-6097-7636 Aleksandrovska University Hospital, Sofia, Bulgaria author Boneva, Tzenka Alexandrovska University Hospital, Sofia, Bulgaria author Karamfiloff, Kiril Medica Cor, Ruse, Bulgaria author Vasilev, Dobrin 2021-12-31 2021-12-31 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 30 39 2021 10.3897/bgcardio.27.e77297 https://journal.bgcardio.org/article/77297/ https://journal.bgcardio.org/article/77297/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/77297/download/xml/ Клапните сърдечни заболявания са водеща причина за нарушения в качеството и продължителността на живот. Епидемиологията им варира значително в целия свят. От изключително важно значение е познаването на хемо- динамичните промени, до които водят. Това позволява правилно изработване на статегия относно бъдещи интер- венции върху клапния апарат. През последните години се отбелязва изключителен напредък в разработването на различни методики в сферата на оперативно и интервенционалното лечение на клапните заболявания. В този раздел ние се спираме основно на аортната регургитация и нейната значимост. Valvular diseases are a leading cause of morbidity, mortality and impaired quality of life in all over the world with different epidemiology. It is extremely important to know the hemodynamic changes for the proper development of a strategy for future interventions. The recent years shows progress in various methodologies of the field of surgery and interventional treatments of valvular diseases. In this section, we focus mainly on aortic regurgitation and its clinical significance. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology клапни болести съдечна недостатъчност ехокардиография аортография valve diseases heart failure echocardiography aortography Аortic regurgitation – hemodynamic changes and evaluation Review Article

10.3897/bgcardio.27.e76463 2021-12-31 bgcardio

ACIBADEM-CITY CLINIC CARDIOVASCULAR CENTER, Sofia, Bulgaria Sofia University, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 ACIBADEM-CITY CLINIC CARDIOVASCULAR CENTER Sofia University, Sofia, Bulgaria author Polomski, Petar https://orcid.org/0000-0002-6963-6512 ACIBADEM-CITY CLINIC CARDIOVASCULAR CENTER Sofia University, Sofia, Bulgaria author Stankov, Zoran 2021-12-31 2021-12-31 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 40 52 2021 10.3897/bgcardio.27.e76463 https://journal.bgcardio.org/article/76463/ https://journal.bgcardio.org/article/76463/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/76463/download/xml/ Хемодинамичните промени при митрална инсуфициенция са в основата на тригерирането на симптоматика при пациента и поддържането на сърдечната недостатъчност. Редица ендоваскуларни методи за корекция на мит- ралната регургитация успешно противодействат на патологичната хемодинамика и по този начин успяват да по- добрят както проявите на сърдечна недостатъчност, така и симптоматиката на пациента. В настоящата статия се разглежда физиологията на митралната клапа и промените, настъпващи при налична митрална инсуфициенция. Представени са особеностите в хемодинамиката на лявото предсърдие в условията на митрална инсуфициенция и след някои видове транскатетърното лечение – edge-to-edge корекция на клапата с MitraClip и имплантацията на оклудер при парапротезна митрална инсуфциенция. Промяната в левопредсърдните показатели, отчетена непос- редствено след корекция на порока, има стойност както за оценка на непосрествения процедурен успех, така и за прогнозата на пациента. Haemodynamic changes in mitral regurgitation underlie triggering of patient’s symptoms and development of heart failure. A number of endovascular methods for the correction of mitral regurgitation successfully counteract pathological hemodynamics and thus manage to improve both the manifestations of heart failure and the patient's symptoms. This article is a review of the physiology of the mitral valve and the changes that occur in the presence of mitral regurgitation. The peculiarities of the hemodynamics of the left atrium in the conditions of mitral regurgitation and after some types of transcatheter treatment – edge-to-edge correction of the valve with Mitraclip and the implantation of an occluder in paraprosthetic mitral regurgitation are considered. The change in left atrial parameters immediately after correction of the defect is of value both for the assessment of immediate procedural success and for the patient's prognosis. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology митрална недостатъчност хемодинамична MitraClip mitral insufficiency haemodynamic MitraClip Hemodynamics in mitral regurgitation – before and after correction with MitraClip Review Article

10.3897/bgcardio.27.e79371 2021-12-31 bgcardio

University Multiprofile Hospital for Active Treatment "Sveta Anna", Sofia, Bulgaria author Yordanova, Elena University Multiprofile Hospital for Active Treatment "Sveta Anna", Sofia, Bulgaria author Velchev, Vasil University Multiprofile Hospital for Active Treatment "Sveta Anna", Sofia, Bulgaria author Postadzhiyan, Arman University Multiprofile Hospital for Active Treatment "Sveta Anna", Sofia, Bulgaria author Stoyanov, Nikolay https://orcid.org/0000-0001-8905-6008 University Multiprofile Hospital for Active Treatment "Sveta Anna", Sofia, Bulgaria author Karatancheva, Blagorodna University Multiprofile Hospital for Active Treatment "Sveta Anna", Sofia, Bulgaria author Finkov, Bojidar 2021-12-31 2021-12-31 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 53 59 2021 10.3897/bgcardio.27.e79371 https://journal.bgcardio.org/article/79371/ https://journal.bgcardio.org/article/79371/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/79371/download/xml/ Освен познатите ехокардиографски параметри за оценка на митрална стеноза, е необходимо познаване и на хе- модинамичноте характеристики. Изложеният текст описва и илюстрира стъпка по стъпка инвазивните параметри и значението им при пълна оценка на митрална стеноза при пациенти, подложени на перкутанна транскатетърна митрална валвулопластика. Besides the standart echcardiografic parameters for mitral stenosis assessment it is necessary to inquire the hemodynamic characteristics as well. The following article describes and illustrates step-by-step the invasive parameters and their significance in the assessment of mitral stenosis in patients who underwent percutaneous balloon mitral valvuloplasty. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology митрална стеноза перкутанна транскатетърна митрална валвулопластика инвазивна оценка на митрална стеноза mitral stenosis percutaneus balloon mitral valvuloplasty invasive assessment of mitral stenosis Periprocedural hemodynamic assessment of percutaneous balloon mitral valvuloplasty Research Article

10.3897/bgcardio.27.e73251 2021-12-31 bgcardio

MU-Plovdiv, Plovdiv, Bulgaria author Goranov, Georgi MU-Plovdiv, Plovdiv, Bulgaria author Nikolov, Petar 2021-12-31 2021-12-31 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 61 71 2021 10.3897/bgcardio.27.e73251 https://journal.bgcardio.org/article/73251/ https://journal.bgcardio.org/article/73251/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/73251/download/xml/ Цел на проучването. Да се анализират прогностичните фактори и да се създаде модел за прежи вяемостта при пациенти след интервенционална каротидна реваскуларизация. Материал и методи. При 329 пациенти след каротидна интервенционална реваскуларизация е изчислена медианата (MS) и общата преживяемост (OS) за период на наблюдение 20-101 месеца. При всички пациенти преди каротидното стентиране е извършена коро- нарна ангиография и при показания – коронарна реваскуларизация. Анализирани са 4 групи фактори: каротидна болест, коронарна болест, подлежаща сърдечна патология и придружаващи заболявания. Резултати. MS на всички пациенти е 86 месеца, OS на 1-вата, 3-тата, 5-ата и 9-ата година са съответно – 94, 85, 73 и 51%, а EFS – 85 месеца. Чрез Log Rank-Mantel-Cox еднофакторен анализ се доказа достоверно намалена MS при 21 тествани показатели, повечето от които свързани с ИБС. Посредством двустъпков многофакторен Cox-регресионен анализ като независими прогностични фактори за преживяемостта на па циенти с каротидно стентиране се оказаха само 7 от тях: LM стеноза, пълна реваскуларизация, късен МИ, преживян инсулт, възраст над 70 год., клапна болест и каротиден скор. Изводи. Видно е, че преживяемостта на пациентите с САS е лимитирана основно от показатели за КАБ и сърдечна патология. Тяхното поетапно коригиране е в състояние да подобри прогнозата и преживяе- мостта на болните с каротидна стеноза, съчетана с КАБ. Aim: To analyze the prognostic factors and create a model for survival in patients after interventional carotid revascularization. Methods: In 329 patients after carotid artery stenting (CAS), the median (MS) and overall survival (OS) were calculated for a follow-up period of 2-101 months. All patients underwent coronary angiography prior to carotid stenting and, if indicated, coronary revascularization. 4 groups of factors were analyzed: carotid disease, coronary artery disease (CAD), underlying cardiac pathology and concomitant diseases. Results: MS in all patients was 86 months, OS at 1, 3, 5, and 9 years was – 94%, 85%, 73%, and 51% respectively. Event free survival was 85 months. Log Rank- Mantel-Cox analysis demonstrated significantly reduced MS in 21 tested factors, most of them related to CAD. Two-step multifactorial Cox regression analysis defined only 7 of them as independent prognostic factors for the survival of patients after CAS: left main stenosis, complete revascularization, late myocardial infarction (MI), stroke, age over 70 years, valvular disease and carotid score. Conclusion: Survival of patients after CAS is limited mainly by CAD and underlying cardiac pathology. Staged revascularization treatment strategy may improve the prognosis and survival of patients with both carotid and coronary disease. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology CAS преживяемост прогностични фактори CAS survival prognostic factors Survival and prognostic factors in patients after carotid stenting and coronary revascularization Research Article

10.3897/bgcardio.27.e75361 2021-12-31 bgcardio

MU-Plovdiv, Plovdiv, Bulgaria author Goranov, Georgi MU-Plovdiv, Plovdiv, Bulgaria author Nikolov, Petar 2021-12-31 2021-12-31 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 72 79 2021 10.3897/bgcardio.27.e75361 https://journal.bgcardio.org/article/75361/ https://journal.bgcardio.org/article/75361/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/75361/download/xml/ Цел и задачи. Да се проучат и анализират перипроцедурните усложнения при CAS при пациенти със съпътстваща коронарна болест. Материал и методи. В планирано проучване са анализирани честотата и характеристиката на пе- ропроцедурните усложнения след CAS при 329 пациенти, от които със симптомна каротидна стеноза > 50% са 62,2% и с асимптомна – > 70% - 37,8%. Средната възраст е 70,2 (45-88) години при съотношение мъже:жени – 253:76. Степента на каротидните стенози е оценявана ангиографски по NASСET критериите и са стратифицирани по новопредложен каротиден скор в три рискови групи. При САS процедурите са използвани системи за дистална протекция. Резултати. При среден каротиден скор 4,2 точки са регистрирани при 25/349 CAS перипроцедурни усложнения: ТИА – 4,9 %, голям инсулт – 0,6%, малък инсулт – 1,4%, хиперперфузионен синдром – 0,3%, и нито едно сърдечно. Като предиктори за усложненията от анализираните над 20 показателя се оказаха преживени миокарден инфаркт (χ2 = 7.707, р = 0.021) и ин- султ (χ2 = 9.835, р = 0.043); феноменът „забавен кръвоток“ (χ2 = 13.752, р = 0.001), остатъчната стеноза > 20% (χ2=13.752, р=0.001), интрапроцедурното лъчево време (F = 13.323; p = 0.000), количеството използван контраст (F = 5.297; p = 0.006), контраст-индуцираната ОБН (χ2 = 25.845, р = 0.000), съчетанието женски пол с ХБН (χ2 = 8.681, р =0 .013) или с висок каротиден скор (χ2 = 7.329, p = 0,026). Заключение: CAS е безопасна процедура с нисък риск от инфаркт и смърт при пациенти със съпътстващо коронарно заболяване. Backgrounds and purpose: To analyse the periprocedural CAS complications in patients with concomitant coronary disease. Material and methods: A prospective study analysed the frequency and characteristics of periprocedural complications after CAS in 329 patients, of whom 62.2% had symptomatic carotid stenosis > 50% and 37.8% had asymptomatic > 70%. The mean age was 70.2 (45-88) years, male/female ratio – 253/76. The degree of carotid stenosis was assessed angiographically according to NASCET criteria and was stratified by a newly proposed carotid score in three risk groups. Distal embolic protection was used in all patients. Results: Periprocedural complications were observed in 25/349 CAS interventions: TIA – 4.9%, major stroke – 0.6%, minor stroke – 1.4%, hyperperfusion syndrome – 0.3%. No MI and death were registered. Out of more than 20 factors analysed, previous MI (χ2 = 7,707; p = 0.021) and stroke (χ2 = 9,835, p = 0.043), “slow flow” (χ2 = 3.752; p = 0.001), residual stenosis> 20% (χ2 = 13.752; p = 0.001), radiation time (F = 13.323; p = 0.000), the amount of contrast used (F = 5.297; p = 0.006), contrast- induced OBN (χ2 = 25.845; p = 0.000), females with CKD (χ2 = 8.681; p = 0.013) or with a high carotid score (χ2 = 7.329; p = 0.026) were found to be predictors of complications. Conclusion: CAS is a safe procedure with low risk of MI and death in patients with concomitant coronary disease. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology CAS перипроцедурни усложнения рискови фактори CAS periprocedural complications risk factors Periprocedural complications and risk factors after carotid stenting in patients with concomitant coronary artery disease Research Article

10.3897/bgcardio.27.e76435 2021-12-31 bgcardio

University Clinic of Cardiology - Skopie, Skopje, Republic of North Macedonia author Kitanoski, Darko https://orcid.org/0000-0002-6838-0826 Clinic of Cardiology, UMHAT “Sv. Anna”, Sofia, Bulgaria author Postadzhiyan, Arman Clinic of Cardiology, UMHAT “Sv. Anna”, Sofia, Bulgaria author Velchev, Vasil Clinic of Cardiology, UMHAT “Sv. Anna”, Sofia, Bulgaria author Stoyanov, Nikolay https://orcid.org/0000-0001-8905-6008 University Clinic of Cardiology - Skopie, Skopje, Republic of North Macedonia author Zimbakov, Zhan University Clinic of Cardiology - Skopie, Skopje, Republic of North Macedonia author Spiroski, Igor University Clinic of Cardiology - Skopie, Skopje, Republic of North Macedonia author Kedev, Sasko University Clinic of Cardiology - Skopie, Skopje, Republic of North Macedonia author Bushljetikj, Oliver https://orcid.org/0000-0002-2761-4948 2021-12-31 2021-12-31 2021 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 27 80 84 2021 10.3897/bgcardio.27.e76435 https://journal.bgcardio.org/article/76435/ https://journal.bgcardio.org/article/76435/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/76435/download/xml/ През 2015 г. Европейското дружество по кардиология дадва препоръка клас I за остър коронарен синдром да се използва радиалният досъп като предпочитан метод за достъп за всяка перкутанна коронарна интервенция, независимо от клиничното представяне. Въпреки това използването на радиалния достъп е свързано с някои усложнения, като оклузия на радиална артерия (RAO). Докладваната честота на RAO е силно променлива в диапазона от 2-11%, радиален спазъм, радиална артериална перфорация, радиална артерия псевдоаневризма, артериовенозна фистула, кървене, увреждане на нервите, и комплексен регионален синдром на болката. Налич- ни са ограничени данни по отношение на техниката на дисталния радиален достъп, усложнения и потенциални ползи. Целта на нашето проучване e да се направи сравнение на честотата на оклузия на радиалната артерия между дисталния радиален и конвенционалния радиален достъп. Проучването включва 292 пациенти, подложе- ни на перкутанна коронарна интервенция, при които се усещат пулсации на мястото на пункция на радиалната артерия. Пациентите са проследявани един месец след процедурата, с доплер-ултрасонография или достъп от същата артерия. След един месец оклузия на радиалната артерия е възникнала при 8 (5.7%) пациенти с конвен- ционален радиален достъп и не е имало оклузия на радиалната артерия в групата с дистален радиален достъп. Това показва, че дисталният радиален достъп е свързан с по-ниска честота на оклузия на радиалната артерия. In 2015, The European Society of Cardiology for Acute Coronary Syndrome recommended that Class I use radial as the preferred access method for any percutaneous coronary intervention regardless of clinical presentation. However, the use of TRA is associated with some complications: radiation artery occlusion (RAO) (The reported incidence of RAO is highly variable in the range of 2-11%, radial arterial spasm, radial arterial perforation, radial artery pseudoaneurysm, arteriovenous fistula, bleeding, nerve damage, and complex regional pain syndrome. Limited data are available regarding the technique of distal radial access, complications, and potential benefits. The purpose of our study is to compare the incidence of radial artery occlusion between distal radial and conventional radial access. The study included 292 patients (who underwent percutaneous coronary intervention)in who is felt pulsations at the site of a puncture of the radial artery. Patients were followed one month after the procedure, with Doppler ultrasonography or access from the same artery. After a month, the occlusion of the radial artery occurred in 8 (5.7%) patients in conventional radial access, there was no occlusion of the radial artery in the distal radial access group. This investigation shows that distal radial access is associated with a lower incidence of occlusion of the radial artery. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology дистален радиален достъп усложнения на съдовия достъп оклузия на радиална артерия distal radial access vascular access complications radial artery occlusion Distal radial access. Occlussion of the radial artery after percutaneus coronary intervention with radial access Research Article

10.3897/bgcardio.28.e81634 2022-04-06 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Levunlieva, Elisaveta https://orcid.org/0000-0002-8703-8022 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 24 33 2022 10.3897/bgcardio.28.e81634 https://journal.bgcardio.org/article/81634/ https://journal.bgcardio.org/article/81634/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/81634/download/xml/ Терминът „еднокамерно сърце” обединява множество комплексни вродени сърдечни малформации (ВСМ), чийто основен елемент е наличието на единствена анатомична или функционална камера. В норма сърдечно-съдовата система се състои от два последователно свързани кръга – пулмонален и системен, задвижвани от „двойна помпа” – дясната и лявата камера. При еднокамерното сърце единствената камера трябва да поддържа едновременно системната и белодробната циркулация, които са свързани паралелно, а не последователно, както е при нормалното двукамерно кръвообращение. Класическата операция на Fontan е въведена преди 50 години. Операциите тип Fontan са многоетапни процедури, целящи пълно разделяне на системната и венозната циркулация без подпомагащо действие на субпулмонална камера. Първоначално предназначена за пациенти с трикуспидална атрезия, понастоящем тази концепция се прилага при множество комплексни вродени сърдечни малформация, при които е невъзможна двукамерната корекция. Независимо че разделя кръвообращението и отстранява цианозата, тази физиологична корекция е свързана със съществени промени в хемодинамиката, които трябва да се познават от кардиолозите и педиатрите и ще бъдат разгледани в този обзор. The term “univentricular (single ventricle) heart” refers to many complex congenital heart defects (CHD). The main characteristic of these malformations is the presence of a single anatomical or functional chamber. Normally, the cardiovascular system consists of two circles which are connected in series, i.e. the pulmonary and the systemic circles are driven by a “double pump” – the right and left ventricle. In the univentricular heart, the single ventricle maintains both systemic and pulmonary blood ﬂ ow. The two circulation circles are connected in parallel rather than in series, as is the case in the normal circulation which is driven by two ventricles. The classic Fontan operation was introduced 50 years ago. The Fontan type operations are staged procedures aimed at complete separation of the systemic and venous circulation without a subpulmonary chamber in univentricular CHDs. Originally designed for patients with tricuspid atresia, this concept is currently used i n many complex CHDs in which two ventricular correction is not possible. Although it divides the blood circles and eliminates cyanosis, this physiological correction is associated with signiﬁ cant changes in hemodynamics. The cardiologists and pediatricians should be aware of these peculiarities of the Fontan circulation. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology вродена сърдечна малформация обща камера Fontan-циркулация тотална кавопулмонална анастомоза хемодинамика congenital heart defects single ventricle Fontan circulation total cavopulmonary connection (TCPC) hemodynamics Hemodynamics after Fontan operation in complex congenital heart defects with univentricular circulation Review Article

10.3897/bgcardio.28.e81454 2022-04-06 bgcardio

UMHAT St. Marina, Varna, Varna, Bulgaria Medical University, Varna, Varna, Bulgaria author Шивачев, Доц. Петър https://orcid.org/0000-0001-8298-8910 Medical University, Varna, Varna, Bulgaria UMHAT St. Marina, Varna, Varna, Bulgaria author Ganeva, Kalina https://orcid.org/0000-0001-5920-1104 Medical University, Varna, Varna, Bulgaria UMHAT St. Marina, Varna, Varna, Bulgaria author Крумова, Дарина UMHAT St. Marina, Varna, Varna, Bulgaria Medical University, Varna, Varna, Bulgaria author Georgieva, Miglena Medical University, Varna, Varna, Bulgaria UMHAT St. Marina, Varna, Varna, Bulgaria author Петров, Петър 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 136 143 2022 10.3897/bgcardio.28.e81454 https://journal.bgcardio.org/article/81454/ https://journal.bgcardio.org/article/81454/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/81454/download/xml/ Анорексия нервоза е хранително разстройство с мултисистемен характер, засягащо предимно женския пол в юношеска възраст. Заболяването е потенциално фатално, като водещи са кардиологичните усложнения. Представяме клиничен случай на 16 годишно момиче с анорексия нервоза след психотравма, хоспитализирано в клиниката в крайно тежко, прекоматозно състояние с тегло 26 kg, BSA – 1,12 m2 и BMI – 10,4. На фона на тежки отклонения в хомеостазата са регистрирани брадикардична сърдечна дейност с лeвокамерни екстрас истоли в бигемения и епизод на тахикардия с честота 238 уд./min. Ехокардиографски са установени намалени сърдечни размери и левокамерна мускулна маса, МИ – I+ степен и малък, апикален, перикарден излив. В хода на ехокардиографското проследяване се намери значима хипертрофия на лявата камера с обструкция в изходния и път, при редуцирани камерни размери, без съществена промяна в левокамерната мускулна маса. В резултат на проведеното продължително, комплексно лечение, с участието на екип от специалисти, се постигна изграждането на истинска поведенческа критичност при пациентката, подобрен хранителен толеранс, увеличаване на теглото до 46 kg с BMI – 18,4 и нормализиране на сърдечната анатомия. Сърдечните усложнения при анорексия нервоза са чести, разнообразни и потенциално летални, поради което изискват н асочено кардиологично мониториране и лечение. Левокамерната хипертрофия с обструкция в изходния път на камерата, описана за първи път през 2006 г., е рядко, но потенциално фатално сърдечно усложнение при пациентите с това заболяване. Anorexia nervosa is an eating disorder with a multisystemic nature, affecting female adolescents predominantly. The disease is potentially fatal with cardiac complications being the leading cause. We present a clinical case of a 16-year-old girl with anorexia nervosa after a mental trauma, hospitalized in our Clinic in an extremely severe, pre comatose state with weight 26 kg, BSA – 1.12 m2 and BMI – 10.4. On the background of severe abnormalities in homeostasis, bradycardia with left ventricular extrasystoles in bigeminy and episodes of tachycardia with a frequency of 238/min. Echocardiography revealed reduce in the heart size and the left ventricular muscle mass, MI – I + degree and a small, apical pericardial effusion. During the echocardiographic follow-up, there was signiﬁ cant hypertrophy of the left ventricle with obstruction in the outﬂ ow tract, with a reduction in ventricular size, without signiﬁ cant change in left ventricular muscle mass. As a result of long-term, comprehensive treatment, with the participation of a team of specialists, the patient achieved true behavioural criticality, improved food tolerance, weight gain up to 46 kg with BMI - 18.4 and normalization of cardiac anatomy. Cardiac complications of anorexia nervosa are common, varied, and potentially lethal and require targeted cardiac monitoring and treatment. Left ventricular hypertrophy with obstruction in the ventricular outﬂ ow tract, ﬁ rst described in 2006, is a rare but potentially fatal cardiac complication in patients with the disease. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology анорексия нервоза сърдечни усложнения левокамерна хипертрофия anorexia nervosa cardiac complications left ventricular hypertrophy Cardiovascular complications of anorexia nervosa – a clinical case with transient left ventricular hypertrophy and obstruction in the ventricular outflow tract Case Report

10.3897/bgcardio.28.e81592 2022-04-06 bgcardio

National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Dobrev, Dobri https://orcid.org/0000-0002-8493-1130 National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Kaneva-Nencheva, Anna https://orcid.org/0000-0001-7902-5494 National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Lazarov, Stojan National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Velkovski, Ivan National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Dineva, Svetla https://orcid.org/0000-0002-5163-4631 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 144 153 2022 10.3897/bgcardio.28.e81592 https://journal.bgcardio.org/article/81592/ https://journal.bgcardio.org/article/81592/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/81592/download/xml/ Изобразяването на точна морфологична диагноза при дете с рядка и комплексна вродена сърдечна малформация (ВСМ) е от изключително значение при планирането на хирургичната корекция и по възможност за редуциране на оперативния риск. Представяме случай на 3-месечно кърмаче с рядък вариант на тотално аномално вливане на белодробни вени (ТАВБВ) от разпръснат (смесен) тип, който илюстрира ползата от употребата на допълнителни образни методи и техники при оперативното планиране. Аномалният дренаж на белодробните вени (БВ) на пациента е както следва: лява и дясна долни БВ – дренирани в коронарния венозен синус, дренаж на горната лява БВ чрез вертикален съд към вена иномината и дренаж на горна дясна БВ към горна празна вена. Клиничната картина се изразява в развитие на сърдечна недостатъчност, белодробен венозен застой и лекостепенна хипоксемия в рамките на първите дни след раждането. Трансторакалната ехокардиография (ТТЕ) демонстрира критериите на ТАВБВ, но чрез метода е трудно определянето на всички от изброените анатомични особености. Точната морфологична диагноза е поставена чрез контрастна компютърна аксиална томография (КАТ). Допълнителните техники на 3D моделиране и 3D принтиране на пациент-специфичен модел на база на проведената КАТ допринесоха за планиране на хирургичната стратегия. Пациентът е опериран на 3- месечна възраст, като уникалното за случая е, че при операцията са използвани всички оперативни техники за корекция на ТАВБВ – деруфинг на коронарен венозен синус, анастомоза на дрениращ съд към ляво предсърдие и Warden техника за тунелиране на горнолобарните десни белодробни вени от устието на горна празна вена към ляво предсърдие. Обратната връзка от оперативния екип показва, че допълнителните образни методи и принтираният 3D модел представят патологичните особености в степен, напълно отговаряща на интраоперативната находка. Accurate imaging of the morphology in a child with a rare and complex congenital heart disease (CHD) is crucial for the surgical planning and, if possible – the minimization of operative risk. We present a case of a 3-month-old child with a rare variant of Total Anomalous Pulmonary Venous Return (TAPVR) – mixed type – which illustrates the beneﬁ t of additional imaging modalities and techniques for the operative planning. The patient’s anomalous drainage of the pulmonary veins (PV) is as follows: left and right lower PVs drained in the coronary venous sinus, left upper PV drained via a vertical vein into the innominate vein and the right upper PV drained into the superior vena cava (SVC). Clinical ﬁ ndings consist of heart failure (HF), pulmonary venous congestion and mild hypoxemia developing within the ﬁ rst days after birth. Transthoracic echocardiography (TTE) demonstrates the features of TAPVR, but the modality is unable to differentiate all of the described anatomic details. Accurate morphological diagnosis is obtained via contrast Computed Tomography (CT). The. additional techniques of 3D modelling and 3D printing of a patient-speciﬁ c model, based on the acquired CT, contributed to the planning of the surgical strategy. The patient underwent a radical operation at age of 3 months. The unique aspect of the case is the application of all possible operative techniques for correction of TAPVR – coronary sinus derooﬁ ng, anastomosis of a draining vessel into the left atrial appendage and Warden procedure which involves tunnelling of the right upper PVs from the SVC into the left atrium. Feedback from the surgical team shows that the additional imaging methods and the printed 3D model represent the pathology in detail that completely corresponds to the intra-operative ﬁ ndings text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology тотално аномално вливане на белодробни вени вродена сърдечна малформация 3D моделиране 3D принтиране total anomalous pulmonary venous return congenital heart disease 3D modelling 3D printing Rare case of a mixed type total anomalous pulmonary venous return – benefits of a patient specific 3D model in the preoperative preparation Case Report

10.3897/bgcardio.28.e83793 2022-04-06 bgcardio

10.3897/bgcardio.28.e80835 2022-04-06 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Kaneva-Nencheva, Anna https://orcid.org/0000-0001-7902-5494 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 7 12 2022 10.3897/bgcardio.28.e80835 https://journal.bgcardio.org/article/80835/ https://journal.bgcardio.org/article/80835/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/80835/download/xml/ Сърдечната катетеризация с директни измервания на налягане и сатурация в сърдечните кухини и големи съдове и изчисление на системен и белодробен кръвоток, на белодробна и системна резистентност и реактивността на белодробните съдове са златния стандарт за оценка на хемодинамиката на вродените сърдечни малформации (ВСМ) с ляво-десен шънт както при деца, така и при възрастни и са база за определяне на показанията за оперативно или интервенционално лечение. Оценката на кръвотока по Fick и резистентността по закона на Ом са теоретичната основа на хемодинамичните изчисления. Представени са последователно стъпките при оценка на хемодинамиката при пациент с ляво-десен шънт: отношение на белодробен към системен кръвоток, изчисление на белодробна съдова резистентност (БСР) при данни за белодробна хипертония (БХ) и оценка на реактивността на белодробните съдове и тяхното клинично значение. Специално внимание е отделено на оценката хемодинамиката и показанията за затваряне при пациенти в напреднала възраст с междупредсърден дефект (МПД) и левокамерна дисфункция. Представени са ограниченията и източниците на грешки при хемодинамичните изчисления. Cardiac catheterization with direct measurements of pressure and saturation in cardiac chambers and great vessels and calculation of systemic and pulmonary blood ﬂ ow, pulmonary and systemic resistance, and pulmonary vascular reactivity are the gold standard for assessing the hemodynamics of congenital heart malformations with a left to right shunt in both children and adults. They are the basis for determining the indications for surgical or interventional treatment. Assessment of the blood ﬂ ow according to Fick’s principle and the resistance according to Ohm‘s law are the theoretical basis of hemodynamic calculations. The steps in assessing hemodynamics in a patient with a left-to-right shunt are presented consequently: pulmonary to systemic blood ﬂ ow ratio, calculation of pulmonary vascular resistance (PVR) in case of pulmonary hypertension (PHy), and assessment of pulmonary vascular reactivity and their clinical signiﬁ cance as well. Special attention is paid to the assessment of hemodynamics and indications for closure in elderly patients with atrial septal defect (ASD) and left ventricular dysfunction. The limitations and sources of errors in hemodynamic calculations are presented. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology вродена сърдечна малформация белодробен кръвоток белодробна съдова резистентност белодробна хиперто-ния междупредсърден дефект congenital heart malformation pulmonary blood ﬂ ow pulmonary vascular resistance atrial septal defect Hemodynamic assessment of congenital heart malformations with left to right shunt Review Article

10.3897/bgcardio.28.e80979 2022-04-06 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Markova-Sarabasheva, Mila National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Kaneva-Nencheva, Anna https://orcid.org/0000-0001-7902-5494 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 13 23 2022 10.3897/bgcardio.28.e80979 https://journal.bgcardio.org/article/80979/ https://journal.bgcardio.org/article/80979/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/80979/download/xml/ Раждането на дете с вродена сърдечна малформация (ВСМ) променя изцяло семейната ситуация. ВСМ е хронично състояние, което от раждането през целия живот е свързано със специфични психологични особености и поставя много предизвикателства. В този обзор са представени основните особености на жизнения цикъл на семейство с дете с ВСМ. Етапите на семейния жизнен цикъл са 6: независим живот, брачна двойка; семейство с деца до училищна възраст; с деца от училищна възраст до зрялост; етап на „празно гнездо”; късен стадий. Всеки се характеризира с различни психологични особености. Третият етап, или появата на дете с ВСМ, се изявява с високо ниво на стрес и тревожност, оформяне и промяна на родителските стилве, отношения с лекари. Водещи за четвъртия етап са постиженията в училище, честите хоспитализации, социалната изолация. Петият етап понякога не настъпва. Шестият е свързан със здравословни проблеми. Първият етап на независимост също е много проблемен и често липсващ. Във втория етап водещи са наследственост, професионална реализация, отношения с партньора. Семейството с ВСМ следва обичайните етапи на жизнен цикъл, но психологичните особености са свързани с наличието на хронично заболяване. Предпочитаните родителски стилове, нивата на тревожност и самооценка се различават от тези, ползвани в семействата без дете с ВСМ. Необходимо е да се разработят тренинги за родители с цел подпомагане на адаптацията и интегриране на болестта в живота на семейството. The birth of a child with congenital heart disease (CHD) completely changes the family situation. CHD is a chronic condition that from birth to life is associated with psychological characteristics and poses many challenges. This review presents the main features of the life cycle of a family with a child with CHD. The stages of a family life cycle are 6: independent living; married couple; family with children up to school age; with children from school age to adulthood; stage of “empty nest”; late stage. Each is characterized by different psychological features. The third stage or the appearance of a child with CHD is manifested by a high level of stress and anxiety, the formation and change of parenting styles, relationships with doctors. School achievements, frequent hospitalizations, and social isolation are leading in the fourth stage. The ﬁ fth stage sometimes does not occur. Sixth is related to health problems. The ﬁ rst stage of independence is also very problematic and often missing. The leading factors in the second stage are heredity, professional realization, and relationships with the partner. The family with CHD follows the usual stages of the life cycle, but the psychological features are related to the presence of chronic disease. Preferred parenting styles, levels of anxiety, and self-esteem differ from those, used in families without a child with CHD. It is necessary to develop training for parents to support the adaptation and integration of the disease in the life of the family. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology вродена сърдечна малформация жизнен цикъл семейство психологически особености congenital heart disease family life cycle family psychological features Family life cycle – features of families with children with congenital heart disease Review Article

10.3897/bgcardio.28.e81196 2022-04-06 bgcardio

National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Simeonov, Lyudmil https://orcid.org/0000-0002-1853-9739 National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Pechilkov, Dimitar National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Kaneva-Nencheva, Anna https://orcid.org/0000-0001-7902-5494 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 34 44 2022 10.3897/bgcardio.28.e81196 https://journal.bgcardio.org/article/81196/ https://journal.bgcardio.org/article/81196/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/81196/download/xml/ Оценката на физическия капацитет при пациенти с вродена сърдечна малформация (ВСМ) е от съществено значение за адаптацията на хемодинамиката към кардиопатията и е основен параметър в оценката на качеството на живот. В ежедневната практика част от осъществяваните изследвания се провеждат само в състояние на покой, а някои от тях дори изискват седация. Кардиопулмоналният тест с натоварване (КПТН) позволява оценка на хемодинамичния статус на пациента в хода на натоварване като в допълнение към предоставената информация, като сърдечна честота, ритъм, анализ на ST-сегмента и артериално налягане, КПТН предоставя важна информация за параметри като кислородна консумация, кислороден пулс и отношението на минутната вентилация към образувания въглероден диоксид, които помагат да се опише подробно физиологията на пациента в динамично състояние. Това позволява да се оцени аеробният капацитет и да се разграничат причните за неговото ограничение – сърдечно-съдови, белодробни или детренираност. Обективизирането на физическия капацитет дава основа за вземане на по-добри решения относно плановете за проследяване, препоръките за физическо натоварване и бъдещи интервенции при необходимост. В настоящия обзор ще бъдат разгледани подробно КПТН и неговото приложение при деца с ВСМ. Exercise capacity assessment in patients with congenital heart disease (CHD) is essential for cardiovascular adaptation and is a key parameter in quality of life assessment. In daily practice, the majority of tests are performed at rest, and some even require sedation. Cardiopulmonary exercise testing (CPET) allows the assessment of the patient's haemodynamic status during exercise and provides important information about heart rate, rhythm, ST-segment analysis, arterial pressure, and parameters such as oxygen consumption, oxygen pulse and the ratio of minute ventilation to carbon dioxide produced, which helps to describe in detail the physiology of the patient in a dynamic state. This allows for assessment of aerobic capacity and helps to distinguish the causes of its limitation - cardiovascular, pulmonary or deconditioning. Objectification of exercise capacity provides a basis for better decision-making regarding follow-up plans, exercise recommendations and future interventions. This review will discuss in detail CPET and its implementation in children with CHD. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology Вродени сърдечни малформации кардио-пулмонален тест с натоварване Congenital heart disease Cardiopulmonary exercise testing Cardiopulmonary exercise testing in children with congenital heart disease Review Article

10.3897/bgcardio.28.e81214 2022-04-06 bgcardio

First Pediatric Clinic, UMHAT St. Marina, Varna, Bulgaria Medical University, Varna, Bulgaria author Ganeva, Kalina https://orcid.org/0000-0001-5920-1104 First Pediatric Clinic, UMHAT St. Marina, Varna, Bulgaria Medical University, Varna, Bulgaria author Шивачев, Доц. Петър https://orcid.org/0000-0001-8298-8910 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 45 50 2022 10.3897/bgcardio.28.e81214 https://journal.bgcardio.org/article/81214/ https://journal.bgcardio.org/article/81214/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/81214/download/xml/ Таласемиите са група наследствени заболявания, изискващи регулярни доживотни хемотрансфузии, които са жизнено необходими за нормалното развитие и живот на пациента. С течение на времето настъпват усложнения, дължащи се на отлагането на желязо във вътрешните органи, с развитие на хронична хемохроматоза и предимно засягане на сърцето, черния дроб и жлезите с вътрешна секреция. Независимо от липсата на изявена клинична картина при млади пациенти, налице са достатъчно данни в подкрепа на ранното отлагане на желязо в миокарда. Това налага необходимостта от въвеждането на достатъчно надеждни методи и техники за откриване и проследяване на ранни сърдечни нарушения преди изявената симптоматика. Измерването на отложеното в сърцето желязо посредством Т2*-техниката на ядрено-магнитен резонанс се утвърждава като надежден, неинвазивен метод с добра възпроизводимост и нисък процент на вариабилност. Ехокардиографията като метод не дава информация за отложеното желязо, но е лесно достъпна, безопасна и широко разпространена за скрининг и проследяване на пациентите. Използването на нови техники като лонгитудинален стрейн превръщат метода в почти съизмерим за оценка на ранната субклинична миокардна увреда. Макар все още в сферата на научните изследвания, идентифицирането на специфични микроРНКи, асоциирани със сърдечна уведа, фиброза и ремоделиране, се очертават като нов, потенциален биомаркер за миокардна увреда, който би могъл да е в подкрепа на цялостната сърдечно-съдова оценка на пациентите. Настоящият обзор се фокусира върху съвременната изява на сърдечните усложнения при млади пациенти с бета-таласемия майор, както и върху по-горе изложените неинвазивни методи за оценка на сърдечната функция. Thalassemias are a group of inherited disorders, that require regular lifelong blood transfusions, which are vital for the normal development and life of the patients. With time, complications occur due to iron deposition in internal organs with subsequent chronic hemochromatosis development and predominantly affecting the heart, the liver and the endocrine glands. Despite the absence of clinical symptoms in young patients, enough data are supporting the fact that early myocardial iron deposition occurs. This necessitates the introduction of sufﬁ ciently reliable methods and techniques for the detection and follow-up of early heart disorders before the onset of symptoms. Evaluation of myocardial iron deposition by the T2* MRI technique is established as a reliable, non-invasive method with good reproducibility and a low percentage of variability. Echocardiography as a method does not give information concerning the iron deposition in the heart but is easily applicable, safe and widespread for screening and follow up of patients. The use of new technique such as longitudinal strain makes the method almost comparable for the assessment of early subclinical myocardial damage. Although still in the ﬁ eld of research, the identiﬁ cation of speciﬁ c miRNAs associated with cardiac stroke, ﬁ brosis and remodeling is emerging as a new, potential biomarker for myocardial damage that could support the overall cardiovascular assessment of patients. This review will focus on current manifestations of cardiac complications in young patients with beta-thalassemia major, as well as the noninvasive methods for assessing cardiac function described above. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology таласемична кардиомиопатия Т2*-ядрено-магнитен резонанс лонгитудинален стрейн микрорибонуклеинови киселини cardiomyopathy due to iron overload T2* MRI longitudinal strain microRNA Contemporary non-invasive methods for the diagnosis of early cardiac dysfunction in young patients with beta-thalassemia major Review Article

10.3897/bgcardio.28.e81589 2022-04-06 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Nenova - Karakasheva, Kiparisiya https://orcid.org/0000-0001-8164-5262 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 51 62 2022 10.3897/bgcardio.28.e81589 https://journal.bgcardio.org/article/81589/ https://journal.bgcardio.org/article/81589/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/81589/download/xml/ Образните методи на изследване са важна част от диагностичния и терапевтичния процес при пациенти с вродени сърдечни малформации (ВСМ) – оперирани и неоперирани. Ангиографията е метод на избор при по-сложни кардиопатии, при недостатъчна информация от предходни неинвазивни изследвания и при планирано интервенционално лечение. Разчитането на ангиографските образи изисква много опит и задълбочено познаване на анатомията в норма и при отделните ВСМ. Получаването на точна информация е от съществено значение за диагнозата и избора на терапевтичен подход. Imaging modalities are an important part of the diagnostic and therapeutic process in patients with congenital heart defects (CHD) - operated and non-operated. Angiography is the method of choice for complex cardiac anomalies, when the information from previous, non-invasive studies is insufﬁ cient and when an interventional treatment is intended. Interpreting angiographic images takes lots of practice and thorough knowledge of normal cardiac anatomy and anatomy of CHD. Obtaining accurate information is essential for the diagnosis and the therapeutic approach. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology ангиография вродени сърдечни малформации ангиографски проекции angiography congenital heart defects angiographic projections Angiography in patients with congenital heart defects Review Article

10.3897/bgcardio.28.e80076 2022-04-06 bgcardio

National Cardiology Hosptial, Sofia, Bulgaria author Vassileva, Zornitsa https://orcid.org/0000-0002-9947-0242 National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Kaneva-Nencheva, Anna https://orcid.org/0000-0001-7902-5494 Specialized Children’s Hospital “Prof. Ivan Mitev”, Sofia, Bulgaria author Дашева, Анна https://orcid.org/0000-0002-7985-8653 University Hospital “N. I. Pirogov”, Sofia, Bulgaria author Genova, Kameliya 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 63 83 2022 10.3897/bgcardio.28.e80076 https://journal.bgcardio.org/article/80076/ https://journal.bgcardio.org/article/80076/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/80076/download/xml/ Кардиологично засягане при COVID-19 в детската възраст се наблюдава предимно в рамките на мултисистемния възпалителен синдром при децата (multisystem inﬂ ammatory syndrome by children – MIS-C) и по-рядко изолирано, като засегнатите са деца на по-голяма възраст и по-често от мъжки пол. Представяме ретроспективен анализ на 10 деца, хоспитализирани поради кардиологично засягане в рамките на COVID-19 в Клиниката по детска кардиология на Националната кардиологична болница – София. Водещите клинични симптоми са фебрилитет, сърдечна недостатъчност и гастроинтестинални прояви, а характерната лабораторна констелация включва изразена левкоцитоза с екстремно олевяване, значително повишаване на маркерите за възпалителна активност, увеличени нива на тропонина и серологични данни за контакт със SARS-CoV2. Рентгенографията е с данни за кардиомегалия и белодробна хиперволемия, измененията от ЕКГ са разнообразни и включват реполяризационни и ритъмно-проводни нарушения. Ехокардиографията е с данни за дилатация и понижен контрактилитет на лявата камера. Чрез кардиомагнитно-резонансна томография (КМРТ) са установени зони на едем и некроза в миокарда. Възстановяването е бързо след приложение на имуномодулаторна терапия, но измененията в миокарда, констатирани с КМРТ, персистират на 6-ия месец при повечето случаи и дългосрочната прогноза предстои да бъде уточнена. Получените от нас резултати са разгледани в контекста на научните публикации в международните бази данни от последните две години за сърдечно засягане при децата с COVID-19. Cardiac involvement by COVID-19 in children occurs most often as a part of the multisystem inﬂ ammatory syndrome by children (MIS-C) and rarely as an isolated ﬁ nding; affected children are predominantly older males. We present retrospective analysis data of 10 children with myocardial involvement within COVID-19, who were admitted at the Pediatric Cardiology Department of the National Heart Hospital – Soﬁ a. The main clinical symptoms were fever, heart failure, and gastrointestinal complaints, and the typical laboratory constellation included pronounced leukocytosis with extreme granulocytosis, signiﬁ cant elevation of inﬂ ammatory markers, increased serum troponin levels, and serologic evidence of contact with SARS-CoV2. Chest X-ray showed cardiomegaly and pulmonary hypervolemia; ECG changes were diverse and included abnormal repolarization and rhythm and conduction disturbances. Echocardiography revealed left ventricular dilation with depressed contractility, and cardiac MRI demonstrated myocardial edema and necrosis. Following immunomodulatory treatment, rapid recovery was observed. However, in most cases, the MRI changes persisted 6 months after the onset of symptoms, which makes the long-term prognosis unclear. We have reviewed our results considering the recent publications in the international databases regarding cardiac involvement by COVID-19 in children. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology кардиологично засягане деца COVID-19 SARS-CoV2 MIS-C кардио магнитно-резонансна томография (КМРТ) cardiac involvement children COVID-19 SARS-CoV2 MIS-C magnetic-resonance imaging Cardiаc involvement by COVID-19 in children: retrospective analysis of 10 cases and literature review Research Article

10.3897/bgcardio.28.e81005 2022-04-06 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Vassileva, Zornitsa https://orcid.org/0000-0002-9947-0242 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Kaneva-Nencheva, Anna https://orcid.org/0000-0001-7902-5494 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 84 101 2022 10.3897/bgcardio.28.e81005 https://journal.bgcardio.org/article/81005/ https://journal.bgcardio.org/article/81005/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/81005/download/xml/ Диагнозата на пълния атриовентрикуларен септален дефект (ПАВСД) е изцяло ехокардиографска. При разграничаването на балансираните от дебалансираните форми се използват различни измервания, но всяко от тях има ограничения и не може да се използва самостоятелно. Липсва установен алгоритъм, който да позволява прецизно класифициране на ПАВСД като балансиран или дебалансиран, особено при граничните форми. На базата на протокол, включващ измерване на редица използвани от други изследователи ехокардиографски показатели, ние успяхме да идентифицираме 4 измервания, които приложени в предиктивен модел позволяват правилно определяне на формата на ПАВСД в 97% от случаите. Тези показатели са: ъгъл на входящия кръвоток на дясна и лява камера, входящ кръвоток през лявата атриовентрикуларна клапа, атриовентрикуларен клапен индекс и съотношение между дългите оси на камерите. The diagnosis of complete atrioventricular septal defect (CAVSD) relies completely on echocardiography. Different measurements can be used for the differentiation of the balanced from the unbalanced forms of the defect but each of them has limitations and cannot be applied separately. There is no established algorithm ensuring precise classiﬁ cation of the CAVSD as balanced or unbalanced, especially in borderline forms. Based on a protocol, including measurements of a series of echocardiographic parameters used by other investigators, we have managed to identify 4 measurements which when applied in a predictive model allow for correct determination of the form of the CAVSD in 97% of the cases. These parameters are: inﬂ ow angle right ventricle/left ventricle, left atrioventricular valve inﬂ ow, atrioventricular valve index, and ratio between the long axes of the two ventricles. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology атриовентрикуларен септален дефект балансиран дебалансиран ехокардиография предиктивен модел atrioventricular septal defect balanced unbalanced echocardiography predictive model Echocardiographic parameters for differentiation of balanced from unbalanced forms of complete atrioventricular septal defect Research Article

10.3897/bgcardio.28.e81388 2022-04-06 bgcardio

National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Pechilkov, Dimitar https://orcid.org/0000-0002-9734-0479 National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Simeonov, Lyudmil https://orcid.org/0000-0002-1853-9739 National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Бошнаков, Венцислав https://orcid.org/0000-0002-2707-0872 National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria author Kaneva-Nencheva, Anna https://orcid.org/0000-0001-7902-5494 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 102 119 2022 10.3897/bgcardio.28.e81388 https://journal.bgcardio.org/article/81388/ https://journal.bgcardio.org/article/81388/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/81388/download/xml/ Въведение. Продължителната инвазивна белодробна вентилация (ПИБВ) е добре проучен фактор, като показател за качеството на лечение в детската кардиохирургия. Повечето рискови фактори за ПИБВ са описани и добре анализирани. Някои автори са създали прогностични модели за превантивно откриване на пациенти в риск за ПИБВ. Целта на това проучване е да се разработи нов прогностичен модел за ПИБВ след сърдечна операция в детска възраст, базиран на вазоактивен вентилаторен бъбречен скор (ВВБС). Материал и методи. Анализирани са медицинските досиета на пациенти на възраст 0-18 г., претърпели сърдечна операция през 2016 и 2017 г. ПИБВ се дефинира като инвазивна белодробна вентилация ≥ 96 ч. Пациентите са разделени в две групи според продължителността на вентилацията: група 1 – пациенти с ПИБВ, група 2 – пациенти без ПИБВ. Фокусът беше поставен върху ВВБС и обемното обременяване през първите 48 часа след операцията. Данните са представени като медиани с IQR или като средни стойности ± стандартно отклонение. Използвани са непараметричен U-тест на Mann-Whitney, бинарен логистичен регресионен тест и ROC анализ на кривата, интегрирани в статистическия софтуер SPSS 24.0. Стойност на р < 0,05 беше приета за статистически значима. Резултати. През анализирания период са оперирани 438 пациенти, като 384 от тях са включени в проучването. При 80 пациенти (20,8 %) е била необходима ПИБВ (група 1), а при 304 пациенти (79,2 %) – не (група 2). Два от факторите, които показаха висока статистическа значимост (р < 0,001) по отношение на риска от ПИБВ са пиковия ВВБС за деня на операцията 58,25 (33,48) срещу 25,65 (19,8) и кумулативното обемно обременяване в % за първите 48 часа +2,54% (13,29) срещу – 1,19% (3,4 ). На базата на тези два фактора бе създаден прогностичен модел с висока предиктивност 93,30% (AUC = 0,903, 95% CI: 0,863-0,944), с чувствителност 86,25% и специфичност 82,57%. Заключение. Комбинирането на ВВБС и кумулативното обемно обременяване, дава възможност за създаването на нов надежден прогностичен модел за ПИБВ след сърдечна операция при педиатрични пациенти в нашия център. Introduction. Prolonged mechanical ventilation (PMV) is a well-recognized factor as a quality metric for pediatric cardiac surgical programs. Most of the risk factors for PMV are described and analyzed. Some authors had established predictive models to detect proactively patients in risk for PMV. This study aims to develop a new predictive model, based on vasoactive-ventilation-renal (VVR) score, for PMV after congenital heart surgery (CHS) in pediatric patients. Material and Methods. Medical ﬁ les of patients 0-18 y who underwent heart surgery in 2016 and 2017 were reviewed. Patients that met the inclusion criteria were studied. PMV was deﬁ ned as invasive mechanical ventilation ≥ 96 h. The patients were divided in two groups according to duration of mechanical ventilation: group 1-patients with PMV, group 2-patients without PMV. The focus was set on VVR score and ﬂ uid overload in the ﬁ rst 48 hours after the operation. Data were presented as medians with IQR or as means ± standard deviation. A non-parametric Mann-Whitney U test, binary logistic regression test and ROC curve analysis integrated in the statistical software SPSS 24.0 were used. A value of P < 0.05 was considered signiﬁ cant. Results. 438 patients were operated in 2016 and 2017 and 384 of them were included in the study. 80 patients (20.8%) needed PMV (group 1) and 304 (79.2%) did not need PMV (group 2). There was a statistical signiﬁ cance between group 1 and group 2 concerning the peak VVR for the day of operation 58,25(33,48) vs. 25,65(19,8) and cumulative ﬂ uid overload in % for the ﬁ rst 48hours +2,54(13,29) vs. – 1,19(3,4). After combining this two factors in a predictive model, the ROC curve analysis showed AUC 0,903 (95% CI 0,863-0,944) with sensitivity of 86.25% and speciﬁ city of 82,57%. Conclusion. Combining VVR and cumulative ﬂ uid overload, resulted in establishment of a new reliable predictive model for PMV after CHS in pediatric patients in our Center. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology деца вродени сърдечни малформации сърдечна операция продължителна инвазивна белодробна вентилация рискови фактори children congenital heart disease congenital heart surgery prolonged mechanical ventilation risk factors Risk factors for prolonged mechanical ventilation after congenital heart surgery in pediatric patients Research Article

10.3897/bgcardio.28.e82260 2022-04-06 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Levunlieva, Elisaveta https://orcid.org/0000-0002-8703-8022 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Kaneva-Nencheva, Anna https://orcid.org/0000-0001-7902-5494 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Lekova, Reneta National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Nenova - Karakasheva, Kiparisiya https://orcid.org/0000-0001-8164-5262 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Dimitrov, Lyubomir 2022-04-06 2022-04-06 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 1 120 134 2022 10.3897/bgcardio.28.e82260 https://journal.bgcardio.org/article/82260/ https://journal.bgcardio.org/article/82260/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/82260/download/xml/ При физиологична корекция тип Fontan на комплексни вродени сърдечни малформации (ВСМ) с общокамерна хемодинамика липсва субпулмонална камера, поради което кръвотокът към белия дроб е пасивен и осигуряването на адекватно пълнене на единствената камера зависи от централното венозно налягане (ЦВН) и белодробното съдово съпротивление (БСС). Повишаването на БСС води до редукция на камерното пълнене, намаляване сърдечния дебит и недостатъчност на Fontan-циркулацията (т.нар. failing Fontan). Целта е инвазивна оценка на хемодинамичния ефект от лечението със силденафил при деца с еднокамерна Fontan-циркулация. Материал и методи. Изследвани са 26 деца (12 момичета, 14 момчета) със завършени етапи на операция тип Fontan, при които в хода на проследяването е приложен селективен белодробен вазодилататор – силденафил. Проведено е открито, нерандомизирано, проспективно проучване върху хемодинамичния ефект от лечение със силденафил, оценен инвазивно при пациенти със завършени етапи на Fontan-операция. Резултати. Установи се значимо понижение на кавопулмоналното налягане (от 16,58 ± 1,88 mm Hg до 13,80 ± 2,20 mm Hg; p < 0,001), белодробното съдово съпротивление (от 2,02 ± 0,72 WU до 1,42 ± 0,41 WU; p = 0,001), увеличение на отношението белодробен/системен кръвоток (от 0,71 ± 0,21 на 0,83 ± 0,18; p < 0,05), както и сигнификантно повишение на системната кислородна сатурация (от 85,65 ± 7,48% до 90,72 ± 4,53%; p = 0,005). Не се установи значима разлика в хемодинамичните показатели в зависимост от камерната морфология и типа на предхождащата палиация. Единственото изключение е белодробният кръвоток след лечение със силденафил, който е значимо по-голям при децата с предхождащ системно-пулмонален шънт в сравнение с тези с предхождащ бендинг (p < 0,05). Заключение. Резултатите от проучването показаха сигнификантна благоприятна промяна в определящи параметри на хемодинамиката при приложение на силденафил. Фармакологичното повлияване на белодробния съдов статус е важен елемент в терапията на пациентите с Fontan-циркулация. There is no pumping subpulmonary ventricle in patients with univentricular hemodynamics after Fontan type physiological correction of complex congenital heart defects (CHD). Hence the blood ﬂ ow to the lungs is passive and depends on central venous pressure (CVP) and pulmonary vascular resistance (PVR) to provide adequate ﬁ lling of the single ventricle. The increase in PVR leads to a reduction in ventricular ﬁ lling and cardiac output, resulting in failure of the Fontan circulation (the so-called failing Fontan). Purpose. Invasive assessment of the hemodynamic effect of sildenaﬁ l treatment in children with single ventricle Fontan circulation. Material and Methods. Twenty-six children (12 girls, 14 boys) with completed stages of Fontan type surgery in whom a selective pulmonary vasodilator (sildenaﬁ l) has been administered during the follow-up have been investigated. An open-label, non-randomized, prospective invasive study of the hemodynamic effect of sildenaﬁ l treatment in patients with completed Fontan surgery stages was performed. Results. A signiﬁ cant decrease in the cavopulmonary pressure (from 16.58 ± 1.88 mm Hg to 13.80 ± 2.20 mm Hg; p < 0.001) and the pulmonary vascular resistance (from 2.02 ± 0.72 WU to 1.42 ± 0.41 WU; p = 0.001), increase of the pulmonary/systemic blood ﬂ ow ratio (from 0.71 ± 0.21 to 0.83 ± 0.18; p < 0.05), as well as increase in the systemic oxygen saturation (from 85.65 ± 7.48% to 90.72 ± 4.53%; p = 0.005) were found. No signiﬁ cant difference in hemodynamic parameters related to the ventricular morphology and the type of previous palliation was found. The only exception was the pulmonary blood ﬂ ow after sildenaﬁ l treatment, which was signiﬁ cantly higher in children with а previous systemic to pulmonary shunt compared to children with а previous banding (p < 0.05). Conclusion. Our study showed signiﬁ cant beneﬁ cial changes in the main hemodynamic parameters after sildenaﬁ l treatment. The pharmacological modulation of the pulmonary vascular status is an important component of the treatment of patients with Fontan circulation. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology вродена сърдечна малформация обща камера Fontan-циркулация силденафил хемодинамика congenital heart defect single ventricle Fontan circulation sildenaﬁl hemodynamics Invasive hemodynamic assessment of the effect of sildenafil treatment after Fontan operation Research Article

10.3897/bgcardio.28.e84919 2022-06-20 bgcardio

UHAT Sv. Ekaterina, Sofia, Bulgaria author Trendafilova-Lazarova, Diana 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 5 6 2022 10.3897/bgcardio.28.e84919 https://journal.bgcardio.org/article/84919/ https://journal.bgcardio.org/article/84919/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/84919/download/xml/ Редакционен коментар Еditorial text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology Редакционен коментар Еditorial Еditorial Editorial

10.3897/bgcardio.28.e82418 2022-06-20 bgcardio

University Hospital “St. Ekaterina”, Sofia, Bulgaria author Dimitrova, Iva https://orcid.org/0000-0001-6198-7134 University Hospital “St. Ekaterina”, Sofia, Bulgaria author Jorgova-Makedonska, Julia University Hospital “St. Ekaterina”, Sofia, Bulgaria author Zhivkov, Peyo Simeonov https://orcid.org/0000-0003-1882-625X University Hospital “St. Ekaterina”, Sofia, Bulgaria author Angelov, Hristo University Hospital “St. Ekaterina”, Sofia, Bulgaria author Trendafilova-Lazarova, Diana 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 7 18 2022 10.3897/bgcardio.28.e82418 https://journal.bgcardio.org/article/82418/ https://journal.bgcardio.org/article/82418/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/82418/download/xml/ Транскатетърната аортна клапна имплантация (TAVI) е утвърден избор за лечение на тежка аортна стеноза (АС) при иноперабилни пациенти или при лица с висок хирургичен риск. Ограничени са доказателствата за безопасността и ефективността на методиката при пациенти с бикуспидна аортна клапа (BAV) – най-честия вроден сърдечен дефект. Пациентите с BAV са били изключвани от рандомизираните клинични проучвания (RCT), сравняващи TAVI с хирургия, поради хетерогенната анатомия при тази нозологична единица и опасенията от незадоволителни процедурни и клинични резултати след TAVI. С подобрението на дизайна на новите генерации устройства, с нарастващия технически опит на екипите и с напредъка в образната диагностика се наблюдават все по-добри резултати и по-малко усложнения, което би могло да е предпоставка за разширяване на индикациите за транскатетърно протезиране при пациенти с BAV АС. В настоящия обзор се представят възможностите за лечение с TAVI на пациенти с BAV, резултатите от налични регистри по отношение на безопасност и ефективност на процедурата и бъдещите перспективи. Transcatheter aortic valve implantation (TAVI) is an established choice for the treatment of severe aortic stenosis (AS) in patients who are deemed inoperable or at high surgical risk. There are limited data for the safety and effi cacy of the method in patients with bicuspid aortic valve (BAV), the most common congenital valve defect. Patients with BAV were excluded from randomized clinical trials (RCTs), comparing TAVI to surgery due to the heterogeneous anatomy of this nosological unit and concerns about unsatisfactory procedural and clinical outcomes after TAVI. With the improvement of the design of the new generations devices, with the growing technical experience of the teams and the progress in the imaging techniques, better results and fewer complications are observed, which could be a prerequisite for expanding the indications for TAVI in patients with BAV. This review presents TAVI treatment options for patients with BAV, the results of available registers in terms of safety and effi cacy of the procedure, and future perspectives. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology транскатетърна аортна клапна имплантация аортна стеноза бикуспидна аортна клапа Transcatheter aortic valve implantation (TAVI) aortic stenosis bicuspid aortic valve (BAV) TAVI in bicuspid aortic valve Review Article

10.3897/bgcardio.28.e82414 2022-06-20 bgcardio

UMHAT „Sveta Ekaterina“, Sofia, Bulgaria author Zhivkov, Peyo Simeonov https://orcid.org/0000-0003-1882-625X UMHAT „Sveta Ekaterina“, Sofia, Bulgaria author Barzashka, Boyana UMHAT „Sveta Ekaterina“, Sofia, Bulgaria author Trendafilova-Lazarova, Diana UMHAT „Sveta Ekaterina“, Sofia, Bulgaria author Jorgova-Makedonska, Julia UMHAT „Sveta Ekaterina“, Sofia, Bulgaria author Petkov, Dimitar UMHAT „Sveta Ekaterina“, Sofia, Bulgaria author Abedinov, Philip 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 20 34 2022 10.3897/bgcardio.28.e82414 https://journal.bgcardio.org/article/82414/ https://journal.bgcardio.org/article/82414/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/82414/download/xml/ През последните години тенденцията към поставяне на биологични клапни протези, особено сред млади пациенти, нараства с цел избягване на антикоагулантната терапия. Възрастта на пациента остава един от водещите рискови фактори за развитие на клапна дисфункция. Докато оперативната реинтервенция винаги е била считана за златен стандарт, с настъпването на ерата на транскатетърните клапи се отварят нови терапевтични възможности. До 2050 година се очаква годишния брой пациенти, подлагащи се на клапно протезиране, да се утрои от средно 290,000 през 2003 до над 850,000. Избягването на доживотна антикоагулантна терапия е една от причините биопротезирането сред по-младото население да нараства. Настоящият труд представя литературния обзор за Valve In Valve(ViV) и Valve in Ring(ViR) процедури, както и нашия опит при ViV и ViR транскатетърни клапни имплантации. In recent years the trend towards surgical bioprosthetic valve implantation, especially among young patients, has increased in order to avoid anticoagulant therapy. The patient’s age remains one of the leading risk factors for valve dysfunction. Gold standard for treating such diseases was surgical reintervention until the development of transcatheter heart valves. By 2050 the annual number of patients undergoing surgical bioprosthetic valve implantation is expected to triple from an average of 290,000 in 2003 to over 850,000. This study presents the literature review of Valve in Valve and Valve in Ring procedures, as well as our experience in ViV and ViR transcatheter valve implantation. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology Биопротезна дисфунцкия valve in valve транскатетърно клапно протезиране bioprosthetic dysfunction valve in valve transcatheter valve implantation Valve in valve and valve in ring transcatheter aortic valve implantation Review Article

10.3897/bgcardio.28.e82135 2022-06-20 bgcardio

Acibadem City Clinic Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Polomski, Petar https://orcid.org/0000-0002-6963-6512 Acibadem City Clinic Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Stankov, Zoran Acibadem City Clinic Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 Acibadem City Clinic Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Tasheva, Iveta Acibadem City Clinic Cardiovascular Center, Sofia, Bulgaria author Dobrev, Georgi https://orcid.org/0000-0001-9345-253X 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 35 43 2022 10.3897/bgcardio.28.e82135 https://journal.bgcardio.org/article/82135/ https://journal.bgcardio.org/article/82135/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/82135/download/xml/ Балонната валвулопластика на аортна клапа (BAV) при аортна стеноза се практикува от над 35 години. Първоначалния ентусиазъм, породен от отличния непосредствен хемодинамичен ефект от процедурата, изчезва поради бързата рестеноза на аортната клапа след интервенция. Резултатите от съвременните методи за дефинитивно лечение на аортната клапна стеноза – sAVR и TAVI, са отлични, благодарение на което са здраво залегнали в ръководствата за лечение. Въпреки това BAV има своите индикации при симптомни пациенти, които не са подходящи за дефинитивните интервенции. Настоящата публикация разглежда съвременните индикации за BAV, основните етапи от процедурата, възможните усложнения, както и резултатите от лечението. Balloon valvuloplasty of the aortic valve (BAV) in aortic stenosis has been practiced for over 35 years. The initial enthusiasm caused by the excellent immediate hemodynamic effect of the procedure disappears due to the rapid restenosis of the aortic valve after intervention. The results of modern methods for defi nitive treatment of aortic valve stenosis – AVR and TAVI are excellent, thanks to which they are fi rmly rooted in treatment guidelines. However, BAV has its indications in symptomatic patients who are not suitable for defi nitive interventions. This publication discusses current indications for BAV, the main stages of the procedure, possible complications, and treatment outcomes. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology балонна валвулопластика аортна стеноза сърдечна недостатъчност balloon valvuloplasty aortic stenosis heart failure Balloon aortic valvuloplasty in degenerative aortic stenosis Review Article

10.3897/bgcardio.28.e82154 2022-06-20 bgcardio

Department of Cardiology and Angiology, Sofia, Bulgaria Sofia University, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 Department of Cardiology and Angiology, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Aleksandra Department of Cardiology and Angiology, Sofia, Bulgaria author Vasilev, Strahil Sofia University, Sofia, Bulgaria author Gecov, Yasen Department of Cardiology and Angiology, Sofia, Bulgaria author Stankov, Zoran 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 44 58 2022 10.3897/bgcardio.28.e82154 https://journal.bgcardio.org/article/82154/ https://journal.bgcardio.org/article/82154/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/82154/download/xml/ В световен мащаб митралната регургитация, или митралната инсуфициенция, е вторият по-честота клапен порок, н алагащ оперативно лечение. При нея се наблюдава абнормно обратно връщане на кръв от лявата камера към лявото предсърдие по време на съкращаване на сърцето. Честотата на митралната регургитация расте в синхрон с удължаването на продължителността на живота и застаряването на световното население. Съществуват два основни типа митрална инсуфициенция според патоанатомията и механизма на развитие – първична (дегенеративна) и вторична (функционална). При първия тип е налице органична увреда на клапата и/или клапния апарат, а при втория – вторична дисфункция на митралната клапа вследствие на увреда в структурата и/или функцията на лявата камера. Златният стандарт за лечение на митралната регургитация е хирургичната интервенция, като през последните години в клиничната практика навлизат и нови високотехнологични транскатетърни методи за лечение. Най-популярният и доказал се с времето метод за лечение при пациенти, неподлежащи на класическа кардиохирургия, е чрез системата за транскатетърна апроксимация edge-to-edge MitraClip. Други ендоваскуларни методи за лечение представляват използването на перкутанна система Pascal (Edwards Lifesciences) и Cardioband чрез транссептален достъп и NeoChord и Harpoon чрез трансапикален достъп. Mitral regurgitation or mitral insuffi ciency is the second most common valve pathology requiring a surgical treatment worldwide. It is characterized by an abnormal return of blood from the left ventricle to the left atrium during the systole. The incidence of mitral regurgitation increases in line with the rise in the life expectancy and the overall aging of the world population. According to the pathoanatomy and the mechanism of development, there are two main types of mitral regurgitation: a primary (degenerative) regurgitation and secondary (functional) regurgitation. In the fi rst type, there is organic damage to the valve and/or the valve apparatus, and in the second type, there is a secondary dysfunction of the mitral valve due to damage to the structure and/or the function of the left ventricle. The treatment of choice for the management of the mitral regurgitation is a surgical intervention. In recent years new high-tech transcatheter methods of treatment have been introduced in clinical practice. The most popular and proven method of treatment in patients who could not undergo classic cardiac surgery is the MitraClip edge-to-edge transcatheter approximation system. Other endovascular methods of treatment are percutaneous plasty device Pascal (Edwards Lifesciences) and Cardioband using transseptal approach, and also NeoChord and Harpoon using transapical approach. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology митрална инсуфициенция митрална регургитация транскатетърно възстановяване ендоваскуларно лечение MitraClip ефективност безопасност mitral insuffi ciency mitral regurgitation transcatheter repair endovascular treatment MitraClip effectiveness safety. Overview of the catheter-based methods for treatment of mitralregurgitation Review Article

10.3897/bgcardio.28.e79181 2022-06-20 bgcardio

UMHAT “Alexandrovska”, Sofia, Bulgaria author Boneva, Tsenka UMHAT “Alexandrovska”, Sofia, Bulgaria author Ivanova, Raya UMHAT “Alexandrovska”, Sofia, Bulgaria author Zlatancheva, Galina https://orcid.org/0000-0002-6097-7636 SBALK “Medica Cor“, Rousse, Bulgaria author Vasilev, Dobrin UMHAT “Alexandrovska”, Sofia, Bulgaria author Karamfiloff, Kiril 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 59 68 2022 10.3897/bgcardio.28.e79181 https://journal.bgcardio.org/article/79181/ https://journal.bgcardio.org/article/79181/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/79181/download/xml/ Налице са значими изследвания и научни разработки, свързани с патофизиологията на пулмоналната хипертония (ПХ), вследствие на което се увеличават възможностите за терапевтичното и повлияване. Традиционните методи за диагностика и мониториране на ПХ включват ехокардиография и дясна сърдечна катетеризация, допълнени от оценка на функционалния клас по NYHA и 6-минутен тест с ходене (6 MWT). Нарастващият брой циркулаторни биомаркери, които се повишават при ПХ може да подпомогне клиницистите както в диагностиката, така и при оценка тежестта на заболяването и отговора от лечението. In the fi eld of development of pathophysiology of pulmonary hypertension, there are growing number of signifi cant recent advances, which leads to new therapeutic agents. Traditional methods of diagnosing and monitoring this condition have comprised echocardiography and right heart catheterization, in addition to functional measures, such as estimation of functional class and the 6-min walk test. An increasing number of biomarkers have been described that are elevated in pulmonary hypertension and which may assist the clinician in diagnosis and in the assessment of disease severity and response to treatment. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology биомаркери натриуретичен пептид белодробна хипертония biomarkers natriuretic peptide pulmonary hypertension Serum biomarkers for pulmonary hypertension Review Article

10.3897/bgcardio.28.e82407 2022-06-20 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Shalganov, Tchavdar https://orcid.org/0000-0003-2268-0759 National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Stoyanov, Milko https://orcid.org/0000-0002-1226-6119 Acibadem City Clinic Tokuda Hospital, Sofia, Bulgaria author Traykov, Vassil https://orcid.org/0000-0002-9523-6416 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 69 78 2022 10.3897/bgcardio.28.e82407 https://journal.bgcardio.org/article/82407/ https://journal.bgcardio.org/article/82407/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/82407/download/xml/ Обзорът представя данни от Националния електронен регистър BG-EPHY за електрофизиологичните катетърни аблации през 2021 г. Материал и методи: Ретроспективно е проучена пълна едногодишна извадка от регистъра BGEPHY. Представени са разпределение на пациентите по пол и възраст, брой процедури, честота на използване на електроанатомичен мепинг (ЕАМ), иригирана аблация и криоаблация, честота на електрофизиологичните диагнози, честота на непосредствен успех, интрапроцедурни усложнения. Резултати: През 2021 г. в 5 електрофизиологични центъра са извършени 872 аблации при 546 мъже (62.6%) и 326 жени (нарастване с 4.4% спрямо предходната година), вкл. 6 пациенти на възраст < 18 год. (0.7%). ЕАМ е използван при 60.9% от аблациите, иригиран катетър – в 55.2%, криобалонен катетър – в 6%, интракардиална ехография – при 4.2%. Най-често е правена изолация на белодробни вени, следвана от аблация на АV нодална риентри тахикардия и типично предсърдно трептене. Непосредственият успех е над 98%, а интрапроцедурните усложнения – под 2%. Заключение. Националният регистър по електрофизиология включва системно и непрекъснато основни данни за аблациите на сърдечни аритмии, извършвани в страната. В условията на продължаваща пандемия от COVID-19 през 2021 г. се отчита леко увеличение в броя на извършените аблации спрямо предходната година. Структурата на дейността се запазва спрямо предходната година. Непосредственият процедурен успех е много висок, а интрапроцедурните усложнения редки. This study presents data from the national electronic registry BG-EPHY on electrophysiologic (EP) cardiac ablations in 2021. Material and methods: This is a retrospective study of a full one-year sample of the BG-EPHY registry. Sex and age distribution of the patients, number of ablations, electroanatomic mapping (EAM), irrigated and cryoablations, distribution of different types of arrhythmias, acute procedural success and complications are presented. Results: In 2021 fi ve EP centers performed 872 ablations in 546 men (62.6%) and 326 women (4.4% increase compared to previous year), incl. 6 ablations in pediatric patients (0.7%). EAM was used in 60.9% of the procedures, irrigation catheter was used in 55.2%, cryoballoon catheter – in 6%, and intracardiac echocardiography – in 4.2%. The most common ablation was pulmonary vein isolation, followed by ablation for AV nodal reentrant tachycardia and typical atrial fl utter. The acute success was over 98%, while intraprocedural complications were less than 2%. Conclusion: The national registry of electrophysiology collects systematically and continuously basic data on all ablations of cardiac arrhythmias performed in the country. In 2021, during a continuing COVID-19 pandemic the number of ablations increased slightly compared to the previous year. Distribution of EP procedure types was similar to previous years. Acute success was very high, while intraprocedural complications were rare. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology инвазивна електрофизиология катетърна аблация електроанатомичен мепинг invasive electrophysiology catheter ablation electroanatomic mapping Interventional electrophysiology in Bulgaria in 2021: data from the electronic registry BG-EPHY Research Article

10.3897/bgcardio.28.e82274 2022-06-20 bgcardio

Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Stankov, Zoran Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Polomski, Petar https://orcid.org/0000-0002-6963-6512 Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Stoykova, Zhivka Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Cherneva, Aleksandra Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Boychev, Damyan https://orcid.org/0000-0002-7263-8308 Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Bonev, Milen 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 79 89 2022 10.3897/bgcardio.28.e82274 https://journal.bgcardio.org/article/82274/ https://journal.bgcardio.org/article/82274/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/82274/download/xml/ От първото приложение при човек през 2002 г. досега транскатетърната аортна клапна имплантация (TAVI) се разви от авангардна технология на бъдещето до метод на избор за високорискови пациенти. С натрупването на все повече доказателства, клиничните ръководства препоръчват TAVI при все по-нискорискови пациенти, благодарение на добрия профил на безопасност и увеличаването на ефективността на методиката. Нарасналата честота на имплантация и натрупаният опит водят до необходимостта от усъвършенстване на техниките за имплантация и до прогресивното им опростяване и стандартизиране. През период от 2013 до 2021 г. в нашият сърдечно-съдов център TAVI е проведена при 208 пациенти. При 141 от тях е използван стандартния подход за имплантация, а при 67 – иновативният минималистичен и прецизен подход. Целта на настоящата статия е да се демонстрира подобряването на резултатите, качеството на живот и комфорт на пациента, както и облекчаването на фармакоикономическото натоварване на здравеопазната система при TAVI. Описан е подробно протоколът за имплантация по минималистичния и прецизен подход, както и за затваряне на съдовия достъп чрез closure device. Доказана е безопасността и ефективността на иновативния подход при TAVI спрямо стандартния. Той има преимуществената роля на използването на радиалната артерия като втори съдов достъп с цел намаляване на съдовите усложнения и кървенето, както и прецизното имплантиране в позиция 0/1 на клапната протеза под високофреквентен пейсинг за редуциране на необходимостта от имплантиране на пейсмейкър. намаляване на паравалвуларна регургитация и редуциране на болничния престой. TAVI се доказа като алтернатива на класическата кардиохирургия при висо-корискови пациенти, а през последните години и при пациенти с умерен и нисък риск. За да се превърне TAVI в рутинна процедура подобно на коронарното стентиране е необходимо нейното опростяване и ускоряване, именно затова минималистичният и прецизен подход при TAVI e бъдещeто на процедурата. Since the first procedure in humans in 2002, transcatheter aortic valve implantation (TAVI) has evolved from innovative procedure of the future to treatment of choice in high-risk patients with potential to become a routine procedure in the near future. Thanks to the excellent safety profile, the emerging evidence from clinical trials, TAVI has raised its class of recommendation in the guidelines. The constantly upraising frequency of TAVI and the experience gained have led to the need of procedure improvement and standardization. Between 2013 and 2021 208 patients underwent TAVI in our cardiovascular center. The standard approach was used for 141 of them and the minimalistic and precise approach for the rest 67 patients. The main focus of this manuscript is improvement of the procedure results, quality of life and comfort of the patients, while providing a better pharmacoeconomic profile.The minimalistic and precise protocol of implantation and the vascular device closure are thoroughly described. The safety and the efficiency of the minimalistic and precise approach compared to the standard one, which is considered the ”gold standard” are proven. At the same time the minimalistic approach is described as superior to the standard one in using the radial artery as second vascular approach to reduce vascular complications and bleeding. Other advantage of the minimalistic approach is the implantation of the transcatheter aortic valve in position 0/1 while using rapid pacing, to reduce the frequency of pacemaker implantation, reduction of paravalvular leak and reduction of hospital stay. TAVI has proved to be an alternative to surgical aortic valve replacement in high risk patients and in the past years also in intermediate and low risk patients. In order TAVI to become a PCI-like procedure it must be simplified. That is exactly why the minimalistic and precise approach for TAVI is needed and it is the future of the procedure. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology аортна стеноза TAVI минималистичен и прецизен подход aortic stenosis TAVI minimalistic and precise approach Safety and efficiency of the minimalistic and precise approachfor transcatheter aortic valve implantation (TAVI) comparedto the standard one Research Article

10.3897/bgcardio.28.e83164 2022-06-20 bgcardio

UHAT St Ekaterina, Sofia, Bulgaria author Angelov, Hristo UHAT St Ekaterina, Sofia, Bulgaria author Zhivkov, Peyo Simeonov https://orcid.org/0000-0003-1882-625X UHAT St Ekaterina, Sofia, Bulgaria author Krastev, Plamen UHAT St Ekaterina, Sofia, Bulgaria author Abedinov, Philip UHAT St Ekaterina, Sofia, Bulgaria author Jorgova-Makedonska, Julia UHAT St Ekaterina, Sofia, Bulgaria author Trendafilova-Lazarova, Diana 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 90 95 2022 10.3897/bgcardio.28.e83164 https://journal.bgcardio.org/article/83164/ https://journal.bgcardio.org/article/83164/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/83164/download/xml/ Транскатетърното аортно клапно протезиране се утвърди като ефективен метод за лечение на високостепенна аортна стеноза при неоперативни, високорискови за конвенционално клапно протезиране пациенти. Постигането на добри и постоянни резултати в лечението на пациентите, в комбинация с натрупания опит и техническото усъвършенстване на протезите позволиха разширяването на индикациите за лечение и на нискорискови пациенти. Спрямо разработените технологии за имплантиране, протезите са разделят балон-разгъващи се клапни протези (balloon expandable valves, BEV) и саморазгъващи се клапни протези (self-expandable valve, SEV). Двата вида устройства имат различни модели на имплантация, архитектура на стратовете, характеристики на платната, които водят до различна хемодинамика, честота на усложненията и продължителност на нормалната функция на протезата. Целта на изследването е да проследят краткосрочните резултати – до 1 месец след дехоспитализация, по отношение на смъртност, прояви на сърдечна недостатъчност, (пара)протезна регургитация, имплантация на постоянен електрокардиостимулатор, съдови усложнения. Материали и методи: Статията представя ретроспективно проследяване на общо 230 високорискови за конвенционално кардиохирургично лечение пациенти с високостепенна аортна стеноза, лекувани в Клиника по кардиология към УМБАЛ „Света Екатерина“ – София, до 2020г., разделени в две групи в зависимост от имплантирания тип протеза. Изводи: Получените резултати на базата на нашия опит доказват безопасността на новите генерации протези, като за постигането на максимално добър клиничен ефект при избора между BEV и SEV е необходимо доброто познаване на силните и слабите страни на използваните медицински устройства в комбинация с персонализиран подход, съобразен с клиничните и анатомичните характеристики на пациента. Transcutaneous aortic valve implantation has been established as an effective method for the treatment of highgrade aortic stenosis in non-operative, high-risk for conventional surgery patients. According to the developed implantation technologies, the prostheses are divided into balloon-expandable valve prostheses (balloon-expandable valves, BEV) and self-expanding valve prostheses (self-expanding prostheses SEV). The two types of devices have different models for implantation, stratum architecture, cusps characteristics, leading to different hemodynamics, frequency of use and performance of normal prosthesis function. The research aims to monitor the short-term results, up to 1 month after discharge, in terms of mortality, the manifestation of heart failure, (para) prosthetic regurgitation, implantation of a pacemaker, and vascular complications. Materials and methods: the article presents a retrospective follow-up of a total of 230 high-risk for conventional cardiac surgery patients with high-grade aortic stenosis treated in a cardiology clinic at UMHAT St. Ekaterina Sofia until 2020, divided into two groups depending on the implanted type of prosthesis. Conclusions: The results obtained based on our experience prove the safety of new prostheses. When choosing between BEV and SEV, the best clinical outcome requires a good knowledge of the strengths and weaknesses of using medical devices with a personalized approach consistent with the clinical and anatomical characteristics of the patient. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology аортна стеноза TAVI balloon expandable self-expandable aortic stenosis TAVI balloon expandable self-expandable Balloon expandable vs. self-expandable transcatheter aortic valve prosthesis short-term results of retrospective study Research Article

10.3897/bgcardio.28.e82855 2022-06-20 bgcardio

University Hospital „SvetaEkaterina“, Sofia, Bulgaria author Trendafilova-Lazarova, Diana University Hospital „SvetaEkaterina“, Sofia, Bulgaria author Jorgova-Makedonska, Julia University Hospital „SvetaEkaterina“, Sofia, Bulgaria author Varnaliiska, Hristina University Hospital „SvetaEkaterina“, Sofia, Bulgaria author Naydenova, Nadya University Hospital „SvetaEkaterina“, Sofia, Bulgaria author Stoycheva, Ralitsa https://orcid.org/0000-0003-0459-2704 University Hospital „SvetaEkaterina“, Sofia, Bulgaria author Valchev, Radostin University Hospital „SvetaEkaterina“, Sofia, Bulgaria author Angelov, Hristo 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 96 101 2022 10.3897/bgcardio.28.e82855 https://journal.bgcardio.org/article/82855/ https://journal.bgcardio.org/article/82855/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/82855/download/xml/ Въведение: Хемодинамично значима митралната инсуфициенция (МиИ) се среща при до 20-30 % от пациентите с високостепенна аортната стеноза (АС), показани за транскатетърна аортна клапна имплантация (ТАVI). Въпреки утвърждаването на метода като стандарт при лечение на високорискови за хирургия пациенти в световен мащаб и все по-големият брой пациенти лекувани интервенционално, поведението при съпътстваща значима МиИ продължава да бъде диагностично и терапевтично предизвикателство. Решението за намеса върху множество клапи трябва да вземе предвид допълнителния хирургичен риск при комбинираните процедури. Значимата МиИ е свързана с по-лоша прогноза както при хирургично, така и при интервенционално лечение. При висок оперативен риск и при значима МиИ, ТАVI е възможно решение поради доказаното намаляване на тежестта при значителна част от пациентите. Цел на тази статия е да оцени влиянието на значимата вторична МиИ върху смътрността и промяната на степентта и след ТАVI. Материал и методи: Статията представлява ретроспективен анализ на 50 пациента с високостепенна симптоматична аортна стеноза, при които е извършена успешна ТАVI. Пациентите са проследени за период от 1 година и са разделени в две големи групи – без значима МR (0,1 степен) и такива със значима вторична МиИ (≥ 2 степен). Проследени са общата смъртност, сърдечносъдова смъртност, функционален клас сърдечна недостатъчност по класификацията NYHA, фракция на изтласкване и необходимост от рехоспитализации. Изводи: Хемодинамично значимата вторична МиИ, съпътстваща високостепенна АС преди TAVI претърпява положителна динамика при значителна част от пациентите постпроцедурно и трябва да се има предвид при вземането на решение за терапевтичната стратегия от Heart team. Влошаването на значимата вторична МиИ при изследваните пациенти е свързано с 30-дневна и едногодишна сърдечно-съдова смъртност и необходимост от рехоспитализации, което е в съответствие с данни, че значение за прогнозата има не само наличието на значима вторична МиИ, а нейната динамика след TAVI. Introduction: Hemodynamically signifi cant mitral regurgitation (MR) occurs in up to 20-30% of patients with high-grade aortic stenosis (AC) indicated for transcatheter aortic valve implantation (TAVI). Despite the establishment of the method as a standard in the treatment of high-risk patients for surgery worldwide and the growing number of patients treated interventionally, behavior in concomitant signifi cant MR continues to be a diagnostic and therapeutic challenge. The decision to intervene on multiple valves must take into account the additional surgical risk of the combined procedures. Signifi cant MR is associated with a worse prognosis in both surgical and interventional treatment. With high operative risk and signifi cant MR, TAVI is a possible solution due to the proven reduction in severity in a signifi cant proportion of patients. The aim of this paper is to evaluate the impact of signifi cant secondary MR on mortality and rate change after TAVI. Material and methods: The article is a retrospective analysis of 50 patients with high-grade symptomatic aortic stenosis who underwent successful TAVI. Patients were followed for a period of 1 year and were divided into two major groups – no signifi cant MR (0.1 degree) and those with signifi cant secondary MR (≥ grade 2). Overall mortality, cardiovascular mortality, functional class of heart failure according to the NYHA classifi cation, ejection fraction and need for rehospitalizations weremonitored. Conclusions: Hemodynamically signifi cant secondary MR, concomitant high-grade AC before TAVI undergoes positive dynamics in a signifi cant proportion of patients postprocedurally and should be considered when deciding on a therapeutic strategy by the Heart team. The worsening of signifi cant secondary MI in the studied patients is associated with 30-day and one-year cardiovascular mortality and the need for rehospitalization, which is consistent with data that the prognosis is important not only the presence of signifi cant secondary MR, but its dynamics after TAVI. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology аортна стеноза транскатетърна аортна клапна имплантация митрална инсуфициенция митрална регургитация aortic stenosis transcatheter aortic valve implantation mitral regurgitation mitral regurgitation Clinical significance and change in the degree of mitral insufficiency after TAVI Research Article

10.3897/bgcardio.28.e82423 2022-06-20 bgcardio

Medical University, Sofia, Bulgaria author Pencheva, Radostina Medical University, Sofia, Bulgaria author Shabani, Gerard Medical University, Sofia, Bulgaria author Trendafilova-Lazarova, Diana Medical University, Sofia, Bulgaria author Jorgova-Makedonska, Julia Medical University, Sofia, Bulgaria author Angelov, Hristo Medical University, Sofia, Bulgaria author Zhivkov, Peyo Simeonov https://orcid.org/0000-0003-1882-625X Medical University, Sofia, Bulgaria author Dimitrova, Iva https://orcid.org/0000-0001-6198-7134 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 102 110 2022 10.3897/bgcardio.28.e82423 https://journal.bgcardio.org/article/82423/ https://journal.bgcardio.org/article/82423/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/82423/download/xml/ Понастоящем, в ерата на бързото развитие на високотехнологичната медицина, въвеждането на иновативни инвазивни методи за лечение постепенно измества традиционната конвенционална хирургия. През 2002 г. е извършена първата транскатетърна имплантация на аортна клапа (ТАVI). През следващите 10 години, с усъвършенстването и с напредването на технологиите и натрупването на опит от клиничните центрове, ТАVI се утвърди като стандарт при възрастни и високорискови пациенти с високостепенна аортна (Ао) стеноза. При голям процент от пациентите, включени по протокол за транскатетърна аортна клапа се открива или е известна съпътстваща исхемична болест на сърцето (ИБС). В световен мащаб не се установява сигнификантна разлика в общата смъртност на 30-ия ден след ТАVI при пациенти с ИБС. Значимо по-висока обаче е общата смъртност при едногодишно проследяване на пациенти след ТАVI с подлежаща коронарна патология. Проведохме проучване, което сравнява процента на късните и ранните неблагоприятни събития при пациенти със съпътстваща и напълно реваскуларизирана ИБС и такива с несигнификантна коронарна атеросклероза. На базата на данните – събрани, анализирани и обобщени в нашия клиничен център, напълно реваскуларизираната ИБС не увеличава процента на големи нежелани събития след транскатетърна имплантация на аортна клапа. Все пак ИБС трябва да се вземе предвид при оценка на риска при транскатетърна аортна имплантация, като част от индивидуалния подход за всеки пациент. In the modern days and the era of the rapid development of medical technology, the introduction of innovative invasive methods of treatment is gradually displacing traditional conventional surgery. In 2002 was performed the fi rst transcatheter implantation of an aortic valve. Over the next twenty years, with the advancement of technology and the accumulation of experience in clinical centers, transcatheter aortic valve implantation has become the standard in adult and high-risk patients with high-grade Ao stenosis. In a large percentage of cases enrolled under the transcatheter aortic valve protocol a concomitant ischemic heart disease is detected or known. Globally, there is no signifi cant difference in overall mortality on the thirtieth day after TAVI in patients with ischemic heart disease. However, the overall mortality was signifi cantly higher in one – year follow - up of patients after transcatheter aortic valve implantation with underlying coronary pathology. We conducted a study comparing the number of late and early adverse events in patients with concomitant fully revascularized ischemic heart disease and those with insignifi cant coronary atherosclerosis. Based on the data collected, analyzed and summarized in our clinical center, fully revascularized ischemic heart disease does not increase the percentage of major adverse events after transcatheter aortic valve implantation. It can be considered when assessing the risk of transcatheter aortic implantation, as part of the individual approach for each case. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology високостепенна аортна стеноза исхемична болест на сърцето транскатетърна имплантация на аортна клапа перкутанна коронарна интервенция severe aortic stenosis coronary artery disease percutaneous coronary intervention transcatheter aortic valve implantation The predictive role of fully revascularized coronary artery disease in patients undergoing transaortic valve implantation Research Article

10.3897/bgcardio.28.e82140 2022-06-20 bgcardio

Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Polomski, Petar https://orcid.org/0000-0002-6963-6512 Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Stankov, Zoran Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Petrov, Ivo https://orcid.org/0000-0002-9989-0730 Acibadem City Clinic, Sofia, Bulgaria author Stoykova, Zhivka 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 111 115 2022 10.3897/bgcardio.28.e82140 https://journal.bgcardio.org/article/82140/ https://journal.bgcardio.org/article/82140/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/82140/download/xml/ Честотата на TAVI процедурите в световен мащаб прогресивно се увеличава. Спада и възрастта на пациентите, кандидати за TAVI, вследствие на което се удължава продължителността на живот. Атеросклеротичната болест (вкл. исхемичната болест на сърцето) и аортната стеноза споделят някой общи рискови фактори и патогенеза, което обяснява честото комбиниране на заболяванията при един и същи пациент. Представяме клиничен случай на успешна перкутанна коронарна интервенция при пациент, представящ се с остър коронарен синдром при предходно имплантирана TAVI протеза. The frequency of TAVI procedures worldwide is progressively increasing. The age of patients applying for TAVI is also declining, as a result of which life expectancy is increasing. Atherosclerotic disease (including ischemic heart disease) and aortic stenosis share some common risk factors and pathogenesis, which explains the frequent combination of diseases in the same patient. We present a clinical case of successful percutaneous coronary intervention in a patient presenting with acute coronary syndrome with a previously implanted TAVI prosthesis. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology PCI TAVI ендоваскуларна реваскуларизация след TAVI PCI TAVI endovascular revascularization after TAVI Clinical case of endovascular coronary revascularization after TAVI Case Report

10.3897/bgcardio.28.e81189 2022-06-20 bgcardio

National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Ivanov, Martin National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Peneva, Mila National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Иванов, Иван National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Gotcheva, Nina National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria author Бояджиев, Людмил 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 116 122 2022 10.3897/bgcardio.28.e81189 https://journal.bgcardio.org/article/81189/ https://journal.bgcardio.org/article/81189/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/81189/download/xml/ Ендокардитът на трикуспидална клапа е относително рядък – около 5-10% от всички случаи на инфекциозен ендокардит (ИЕ). През последните години обаче се наблюдава нарастване на честотата на случаите с локализация в дясното сърце. Освен злоупотребата с венозни наркотични субстанции и разширената употреба на постоянни кардиостимулатори, кардиовертер-дефибрилатори и устройства за ресинхронизираща терапия води до нарастване на броя пациенти, потенциално изложени на риск от инфекция. Същевременно наблюдаваме сериозни трудности в лечението на заболяването, особено когато се касае за случаи с ИЕ, локализиран върху десностранни устройства. Представяме клиничен случай на пациент на 45 години с доказан ИЕ, локализиран върху трикуспидалната клапа и електрода на предварително имплантиран постоянен електрокардиостимулатор. Проследяваме резултатите от антибиотичното и хирургичното лечение, осъществени на два етапа – експлантация на електрода на кардиостимулатора, ексцизия на трикуспидална клапа и имплантация на епикарден кардиостимулатор, и на втори етап – трикуспидално клапно протезиране с механична протеза, оперативна реваскуларизация и реимплантация на епикарден електрокардиостимулатор, и последваща след два месеца повторна замяна на тромбозиралата механична протеза с биологична. Оптималното медикаментозно лечение, приложено в предоперативния период, и проведената по-късно радикална хирургична намеса показват положителен резултат по отношение протичането на ИЕ, изразяващ се в липса на рецидив на интоксикационния синдром и липса на последващи хоспитализации поради сърдечно-съдови причини. Right-sided endocarditis, and endocarditis of the tricuspid valve in particular, is a relatively uncommon condition, encountered in approximately 5 to 10 percent of all cases of infectious endocarditis (IE). The recent increase in the prevalence of right-sided IE is attributed to intravenous drug abuse as well as the increased utilization of implantable cardiac devices such as pacemakers, implantable cardioverter-defi brillators, and cardiac resynchronization therapy devices. These cases pose signifi cant therapeutic challenges, especially when right-sided devices are involved. We present a case of 45-year-old male patient with proven IE with involvement of the tricuspid valve and implantable cardiac device lead and demonstrate the results of an antibacterial treatment and surgical interventions carried out in two steps – explanation of the lead of the implantable cardiac device, excision of the tricuspid valve, and implantation of an epicardial implantable device; subsequent tricuspid valve replacement with mechanical valve, surgical revascularization, and fi nally replacement of the thrombosed mechanical valve with a biological valve. The optimal preoperative management and the following comprehensive surgical intervention resulted in resolution of IE as it has been demonstrated by the lack of recurrence of systemic infl ammatory response syndrome and no further hospitalisations due to cardiovascular events. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology инфекциозен ендокардит трикуспидална клапа постоянен кардиостимулатор infectious endocarditis tricuspid valve implantable cardiac device Therapeutic options in the treatment of infectious endocarditis of an implantable cardiac device lead Case Report

10.3897/bgcardio.28.e83660 2022-06-20 bgcardio

"Sveta Ekaterina" University Hospital for Active Treatment, Sofia, Bulgaria author Popova, Anna "Sveta Ekaterina" University Hospital for Active Treatment, Sofia, Bulgaria author Trendafilova-Lazarova, Diana "Sveta Ekaterina" University Hospital for Active Treatment, Sofia, Bulgaria author Jorgova-Makedonska, Julia "Sveta Ekaterina" University Hospital for Active Treatment, Sofia, Bulgaria author Petkov, Dimitar "Sveta Ekaterina" University Hospital for Active Treatment, Sofia, Bulgaria author Abedinov, Philip "Sveta Ekaterina" University Hospital for Active Treatment, Sofia, Bulgaria author Hristova, Tanya "Sveta Ekaterina" University Hospital for Active Treatment, Sofia, Bulgaria author , 2022-06-20 2022-06-20 2022 Bulgarian Cardiology 2683-1015 1310-7488 28 123 129 2022 10.3897/bgcardio.28.e83660 https://journal.bgcardio.org/article/83660/ https://journal.bgcardio.org/article/83660/download/pdf/ https://journal.bgcardio.org/article/83660/download/xml/ Представяме случай на 80-годишна пациентка със симптоматична високостепенна аортна стеноза и известна исхемична болест на сърцето, по повод на която е проведена предходна кардиохирургична реваскуларизация. Пациентката е високорискова за конвенционално кардиохирургично аортно клапно протезиране (SAVR) предвид наличната коморбидност и напредналата ѝ възраст, поради което при нея се предприе стратегия за транскатетърна аортна клапна имплантация (TAVI). Наличната подлежаща генерализирана атеросклероза създаде трудности при избора на подходящ съдов достъп за процедурата. При пациентката се използва трансаортен достъп, който бе техническо предизвикателство, с оглед запазването целостта на функциониращия аортокоронарен байпас при повторната стернотомия. Този клиничен случай демонстрира, че липсата на подходящ трансфеморален достъп за транскатетърно аортно клапно протезиране сам по себе си не е противопоказание за извършване на процедурата, а напротив трябва да служи като стимул за търсене и използване на нови и алтернативни съдови достъпи. We report a case of an 80-years–old patient with a severe, symptomatic aortic valve stenosis and history of ischemic heart disease, previously treated by coronary artery bypass graft surgery. The patient was contraindicated for conventional surgical aortic valve replacement (SAVR) due to advanced age and underlying comorbidity, therefore transcatheter aortic valve implantation (TAVI) has been offered. The access options for the procedure were restricted by the underlying generalized atherosclerosis process causing peripheral vessel disease. We have chosen transaortic access for the patient which in that case was the only possible option. The transaortic valve implantation was successful with satisfactory hemodynamic results, improvement in functional class heart failure of the patient and preserving the function and anatomy of the coronary artery bypass graft. This case report demonstrates that the lack of favorable transfemoral access for TAVI should not be a limitation by itself for the procedure, rather than be stimulus for searching and using new and alternative access for it. text/html en_US Bulgarian Society of Cardiology аортна стеноза транскатетърна аортна клапна имплантация трансаортен достъп aortic stenosis transcatheter aortic valve implantation transaortic access Transcatheter aortic valve implantation via transaortic surgical access Case Report cGFnZT0xJnNldD1iZ2NhcmRpbyZmcm9tPSZ1bnRpbD0mbWV0YWRhdGFfcHJlZml4PW1vZHM=