Е. Димитрова‡, Е. Трендафилова‡, С. Натева‡, С. Георгиева‡, Е. Костова‡, Г. Христова‡, А. Александров‡, Х. Матеев‡, Г. Владимиров‡Кореспондиращ автор: Е. Димитрова ( elena.sv@gmail.com ) Академик редактор: Снежанка Тишева-Господинова © Е. Димитрова, Е. Трендафилова, С. Натева, С. Георгиева, Е. Костова, Г. Христова, А. Александров, Х. Матеев, Г. Владимиров. Това е статия отворен достъп разпространява под условията на Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), която позволява използване без ограничения, разпространение, и възпроизвеждане на всякакъв носител, при условие на оригиналния автор и източник са кредитирани. Цитат:
Димитрова ЕS, Trendafilova Е, Натева С, Георгиева С, Александров А, Христова Г, Владимиров Г, Матеев Х, Костова-Димитрова Е (2023) Влияние на COVID-19 пандемията върху честотата и прогнозата на острия миокарден инфаркт – едноцентров рестроспективен анализ. Българска Кардиология 29(1): 50-64. https://doi.org/10.3897/bgcardio.29.e98397 |  |
Въведение: COVID-19 пандемията доведе до значима промяна в честотата и прогнозата на острия миокарден инфаркт (ОМИ) по индиректни и директни механизми. Цел: Да се оцени влиянието на COVID-19 пандемията върху честотата и прогнозата на ОМИ. Материал и методи: Направихме ретроспективен анализ на последователни пациенти с ОМИ (STEMI и NSTEMI) през два периода – извънредното положение и една от вълните на пандемията. Сравнихме рисковия им профил, протичането на индексното събитие, проведените изследвания и лечение с контролна група от периода преди пандемията. Резултати: През първия период включихме 52 пациенти с ОМИ без COVID-19 инфекция, които сравнихме с контролна група от 66 пациенти. Отчетохме намаляване на броя предимно на пациентите със STEMI. Скоровете за тежест на състоянието (GRACE, APACHE II, SOFA) са достоверно по-високи през 2020 спрямо преди пандемията. Повече пациенти постъпват с прояви на остра застойна сърдечна недостатъчност, няма разлика в смъртността. През втория период включихме 83 пациенти, 21 от които с COVID–19 инфекция. Отчетохме сигнификантно нарастване на забавянето от страна на системата при всички пациенти. Скоровете за тежест и изходният тропонин са достоверно по-високи през този период. Наблюдава се значимо увеличаване на вътреболничната смъртност в групата с COVID–19 спрямо контролната група (23,8% спрямо 9%, р = 0,0375), вероятно поради увеличената честота на кардиогенния шок и на необходимостта от апаратна вентилация. Заключение: По време на извънредното положение отчетохме намаляване на броя пациенти с ОМИ, както и повишена честота на остра застойна сърдечна недостатъчност без увеличаване на смъртността. По време на една от вълните на COVID-19 пандемията установихме достоверно увеличаване на забавянето от страна на системата, което не надвишава препоръчителния интервал от 120 минути, и на тежестта на състоянието на всички пациенти. Наличието на COVID-19 инфекция се свързва с увеличена вътреболничната смъртност за сметка на увеличена честота на кардиогенния шок и необходимостта от апаратна вентилация.
E. Dimitrova§, E. Trendafilova§, S. Nateva§, S. Georgieva§, E. Kostova§, G. Hristova§, A. Alexandrov|, H. Mateev§, G. Vladimirov§Corresponding author: E. Dimitrova ( elena.sv@gmail.com ) Academic editor: Snezhanka Tisheva-Gospodinova © E. Dimitrova, E. Trendafilova, S. Nateva, S. Georgieva, E. Kostova, G. Hristova, A. Alexandrov, H. Mateev, G. Vladimirov. This is an open access article distributed under the terms of the Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), which permits unrestricted use, distribution, and reproduction in any medium, provided the original author and source are credited. Citation:
Dimitrova ES, Trendafilova E, Натева С, Georgieva S, Александров А, Hristova G, Vladimirov G, Mateev H, Костова-Димитрова Е (2023) Impact of the COVID-19 pandemic on the incidence and prognosis of acute myocardial infarction - a single-center restrospective analysis. Bulgarian Cardiology 29(1): 50-64. https://doi.org/10.3897/bgcardio.29.e98397 | |
Introduction: COVID-19 pandemic has led to a signifi cant change in the incidence and prognosis of acute myocardial infarction (AMI) by indirect and direct mechanisms. Aim: To assess the impact of the COVID-19 pandemic on the incidence and prognosis of AMI. Material and methods: We performed a retrospective analysis of consecutive patients with AMI (STEMI and NSTEMI) during two time periods – the complete lockdown in Bulgaria and one of the waves of the pandemic. We compared patients’ risk profi le, index event, investigations and treatment to a control group from the pre-pandemic period. Results: During the fi rst period we included 52 patients with AMI without COVID-19 and compared them to a control group of 66 patients. We found a decrease primarily in the number of patients with STEMI. The scores for assessing diseaseseverity (GRACE, APACHE II, SOFA) were higher in 2020 compared to the pre-pandemic period. More patients presented with acute congestive heart failure, mortality was similar. During the second period we included 83 patients, 21 of them with COVID-19 infection. System delay was increased in all patients. Disease severity scores and baseline troponin were higher especially in the COVID-19 group. In-hospital mortality was substantially higher in patients with COVID-19 compared to controls (23,8% versus 9%, р = 0,0375), probably due to increased incidence of cardiogenic shock and need for mechanical ventilation. Conclusion: During the complete lockdown there was a reduction in the number of patients admitted with AMI, higher incidence of acute congestive heart failure and similar mortality. During one of the waves of the pandemic we found a signifi cant increase in system delay, not exceeding the recommended time frame of 120 minutes, and in disease severity in all patients. Concomitant COVID-19 infection was associated with higher in-hospital mortality due to increased incidence of cardiogenic shock and need for mechanical ventilation.