Увод: Артериалната хипертония е най-честият коригируем рисков фактор за смърт в световен мащаб. Постигането на терапевтичната цел е затруднено от множество фактори, включително непридържане към медикаментозната терапия и индивидуална физиологична резистентност. Цел: Целта е да определим ефективността на реналната денервация за понижаване на систолното и на диастолното артериално налягане на 1-ви и 6-и месец при пациенти с висок сърдечно-съдов риск, като при тях понижаването на артериалното налягане би довело и до редукция на риска и понижаване на честотата на бъдещи сърдечно-съдови събития. Материал и методи: Процедурата е проведена при 39 пациенти с резистентна хипертония, приети в УМБАЛ „Аджибадем сити клиник – Сърдечно-съдов център“ (София) за периода януари 2017–юни 2020 г. Достъпът е брахиален, като се използва катетър Simplicity Spiral, при средно 19.5 аблационни точки. Отчетени са броят усложнения, както и средните стойности на систолното и диастолното артериално налягане на 1-вия и 6-ия месец. Проследени са провежданото изходно и последващо медикаментозно лечение, както и рисковият профил на изследваната група. Резултати: В изследваната група преобладаващите рискови фактори са: дислипидемия, възраст, захарен диабет, като 21 пациенти (53,84%) са с вече клинично значима атеросклероза и реализиран инфаркт, инсулт, периферна или коронарна реваскуларизация. При проследяването се наблюдава значимо намаляване на стойностите както на систолното, така и на диастолното АН. На първия месец спадът на систолното артериално налягане е –17.8 mm Hg, като на 6-ия месец се задържа редукция от порядъка на –14.5mm Hg. По отношение на диастолното артериално налягане, средната редукция на първия месец е –8.9 mm Hg, а на 6-ия месец –7.2 mm Hg. По отношение на антихипертензивното лечение при проследяването се наблюдава лек спад на приема на всички класове антихипертензивни медикаменти. Заключение: Установено е, че съществена част от хората с хипертония са с неконтролирана такава (както резистентни на лечение, така и поради непридържане към лечението или допълнителни патофизиологични механизми, поддържащи високото АН) и това се превръща в значим медико-социален и фармако-икономически проблем. RDN е доказала своята ефективност при пациенти с резистентна хипертония, но ние смятаме, че процедурата може да има място и в при лечението на „трудно лечим пациент с хипертония“, както и при такива с висок сърдечно-съдов риск или за подпомагане на вторичната профилактика.

Introduction: Arterial hypertension is the most common correctable risk factor for death worldwide. Achievement of therapeutic goal is hampered by multiple factors including non-adherence to drug therapy and individual physiological resistance. Objective: We aimed to determine the efficacy of renal denervation in lowering SBP and DBP at 1^st and 6^th month, in patients at high cardiovascular risk, in whom lowering BP would possibly also result in risk reduction and lower incidence of future cardiovascular events. Methods: The procedure was performed in 39 patients with resistant hypertension admitted to the University Hospital „Acibadem City Clinic – Cardiovascular Center“ (Sofia) for the period January 2017–June 2020. Access was via brachial artery and the Simplicity Spiral catheters were used, at an average of 19.5 ablation points per artery. The number of complications, as well as the mean systolic and diastolic BP values at 1^st and 6^th month were recorded. Baseline, risk profile and follow-up medical treatment of the study group was monitored. Results: In the study group, the predominant risk factors were dyslipidemia, age, diabetes mellitus, with 21 patients (53.84%) already having clinically significant atherosclerosis – a realized heart attack, stroke, peripheral or coronary revascularization. At follow-up, a significant reduction in both systolic and diastolic BP (blood pressure) values was observed. At the first month, the fall in SBP (systolic blood pressure) was –17.8 mm Hg, with a persistent reduction in the range of –14.5 mm Hg at 6^th month. In terms of DBP (diastolic BP), the mean reduction at the first month was –8.9 mm Hg and at the 6^th month it was –7.2 mm Hg. Regarding antihypertensive treatment, there was a mild reduction in the intake of antihypertensive drugs. Conclusion: Substantial proportion of people with hypertension have uncontrolled hypertension (both treatment resistant and due to non-adherence to treatment or due to additional pathophysiological mechanisms). Renal denervation has proven effective and safe in patients with uncontrolled hypertension and high cardiovascular risk profile