Г. Добрев‡, И. Петров§, З. Станков§, И. Ташева‡, П. Поломски§Кореспондиращ автор: Г. Добрев ( g.dobrevmd@gmail.com ) Академик редактор: Александър Александров © Г. Добрев, И. Петров, З. Станков, И. Ташева, П. Поломски. Това е статия отворен достъп разпространява под условията на Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), която позволява използване без ограничения, разпространение, и възпроизвеждане на всякакъв носител, при условие на оригиналния автор и източник са кредитирани. Цитат:
Добрев Г, Петров И, Станков З, Ташева И, Поломски П (2022) Интервенционално лечение на белодробната емболия - къде сме в момента? Българска Кардиология 28(3): 24-29. https://doi.org/10.3897/bgcardio.28.e89800 |  |
Острата белодробна тромбоемболия е третата най-честа причина за сърдечно-съдова смъртност в света. Внезапното тенсионно обременяване на дясната камера, предизвикано от тромботичните маси в пулмоналната артерия, може бързо да прогресира до клинична картина на тежък кардиогенен шок. Това може да доведе до смъртност над 50%, при пациенти с масивна форма на белодробна тромбоемболия. В такива случаи е мотивирано провеждането на системна фибринолиза, което води до бързо подобрение в деснокамерната функция и стабилизиране на хемодинамиката. Тромболитичният ефект на системната фибринолиза, за съжаление, e съпроводен от петкратно повишен риск от кървене, особено вътречерепно. Следователно в повечето случаи хемодинамично стабилните пациенти биват третирани само с антикоагулантна терапия. Интервенционалното лечение на острата белодробна емболия включва употребата на устройства, използващи ниска доза фибринолитик или такива за перкутанна тромбаспирация. Целта е да се постигне бързо отстраняване на тромботичните маси от пулмоналната артерия, като едновременно се сведе до минимум хеморагичният риск. Този обзор ще се опита да предостави кратък преглед на най-често използваните и налични на пазара устройства, както и клиничните данни, подкрепящи тяхната употреба. Също така, ще бъдат разгледани перспективите в развитието на ендоваскуларното лечение на острата белодробна тромбоемболия.
G. Dobrev|, I. Petrov¶, Z. Stankov¶, I. Tasheva|, P. Polomski|Corresponding author: G. Dobrev ( g.dobrevmd@gmail.com ) Academic editor: Александър Александров © G. Dobrev, I. Petrov, Z. Stankov, I. Tasheva, P. Polomski. This is an open access article distributed under the terms of the Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), which permits unrestricted use, distribution, and reproduction in any medium, provided the original author and source are credited. Citation:
Dobrev G, Petrov I, Stankov Z, Tasheva I, Polomski P (2022) Interventional treatment of pulmonary embolism - where do we currently stand? Bulgarian Cardiology 28(3): 24-29. https://doi.org/10.3897/bgcardio.28.e89800 | |
Acute pulmonary embolism is the third most common cause of cardiovascular mortality in the world. The sudden pressure overload of the right ventricle, caused by the thrombotic masses in the pulmonary artery, may quickly progress to profound cardiogenic shock. That results in a mortality rate of more than 50% in patients with a massive form of pulmonary embolism. In such cases, systemic fibrinolysis is warranted, which leads to rapid improvement of the right ventricular function and hemodynamic stabilization. The thrombolytic effect of systemic fibrinolysis is, unfortunately, accompanied by an almost 5 times increased risk of bleeding, especially intracranial one. Therefore, in most cases, for patients with uncompromised hemodynamics, only anticoagulation treatment is offered. Interventional treatment of acute pulmonary embolism consists of the usage of very low-dose fibrinolytic devices or percutaneous thrombus aspiration devices. The goal is to provide rapid removal of the thrombotic masses from the pulmonary artery circulation while keeping the hemorrhagic risk at a minimum. This paper will try to provide a concise review of the most widely used and available devices, together with the latest clinical data, supporting their use. Also, the future perspectives in the field of endovascular treatment of acute pulmonary embolism will be presented.