Bulgarian Cardiology 28(1): 102-119, doi: 10.3897/bgcardio.28.e81388
Рискови фактори за продължителна инвазивна белодробна вентилация в ранния следоперативен период при деца след сърдечна операция
expand article infoДимитър Печилков, Людмил Симеонов, Венцислав Бошнаков, Анна Кънева
‡ Национална кардиологична болница, София, България
Open Access
Резюме
Въведение. Продължителната инвазивна белодробна вентилация (ПИБВ) е добре проучен фактор, като показател за качеството на лечение в детската кардиохирургия. Повечето рискови фактори за ПИБВ са описани и добре анализирани. Някои автори са създали прогностични модели за превантивно откриване на пациенти в риск за ПИБВ. Целта на това проучване е да се разработи нов прогностичен модел за ПИБВ след сърдечна операция в детска възраст, базиран на вазоактивен вентилаторен бъбречен скор (ВВБС). Материал и методи. Анализирани са медицинските досиета на пациенти на възраст 0-18 г., претърпели сърдечна операция през 2016 и 2017 г. ПИБВ се дефинира като инвазивна белодробна вентилация ≥ 96 ч. Пациентите са разделени в две групи според продължителността на вентилацията: група 1 – пациенти с ПИБВ, група 2 – пациенти без ПИБВ. Фокусът беше поставен върху ВВБС и обемното обременяване през първите 48 часа след операцията. Данните са представени като медиани с IQR или като средни стойности ± стандартно отклонение. Използвани са непараметричен U-тест на Mann-Whitney, бинарен логистичен регресионен тест и ROC анализ на кривата, интегрирани в статистическия софтуер SPSS 24.0. Стойност на р < 0,05 беше приета за статистически значима. Резултати. През анализирания период са оперирани 438 пациенти, като 384 от тях са включени в проучването. При 80 пациенти (20,8 %) е била необходима ПИБВ (група 1), а при 304 пациенти (79,2 %) – не (група 2). Два от факторите, които показаха висока статистическа значимост (р < 0,001) по отношение на риска от ПИБВ са пиковия ВВБС за деня на операцията 58,25 (33,48) срещу 25,65 (19,8) и кумулативното обемно обременяване в % за първите 48 часа +2,54% (13,29) срещу – 1,19% (3,4 ). На базата на тези два фактора бе създаден прогностичен модел с висока предиктивност 93,30% (AUC = 0,903, 95% CI: 0,863-0,944), с чувствителност 86,25% и специфичност 82,57%. Заключение. Комбинирането на ВВБС и кумулативното обемно обременяване, дава възможност за създаването на нов надежден прогностичен модел за ПИБВ след сърдечна операция при педиатрични пациенти в нашия център.
Ключови думи
деца, вродени сърдечни малформации, сърдечна операция, продължителна инвазивна белодробна вентилация, рискови фактори
Risk factors for prolonged mechanical ventilation after congenital heart surgery in pediatric patients
expand article infoDimitar Pechilkov§, Lyudmil Simeonov§, Ventsislav Boshnakov§, Anna Kaneva§
§ National Cardiology Hospital, Sofia, Bulgaria
Open Access
Abstract
Introduction. Prolonged mechanical ventilation (PMV) is a well-recognized factor as a quality metric for pediatric cardiac surgical programs. Most of the risk factors for PMV are described and analyzed. Some authors had established predictive models to detect proactively patients in risk for PMV. This study aims to develop a new predictive model, based on vasoactive-ventilation-renal (VVR) score, for PMV after congenital heart surgery (CHS) in pediatric patients. Material and Methods. Medical fi les of patients 0-18 y who underwent heart surgery in 2016 and 2017 were reviewed. Patients that met the inclusion criteria were studied. PMV was defi ned as invasive mechanical ventilation ≥ 96 h. The patients were divided in two groups according to duration of mechanical ventilation: group 1-patients with PMV, group 2-patients without PMV. The focus was set on VVR score and fl uid overload in the fi rst 48 hours after the operation. Data were presented as medians with IQR or as means ± standard deviation. A non-parametric Mann-Whitney U test, binary logistic regression test and ROC curve analysis integrated in the statistical software SPSS 24.0 were used. A value of P < 0.05 was considered signifi cant. Results. 438 patients were operated in 2016 and 2017 and 384 of them were included in the study. 80 patients (20.8%) needed PMV (group 1) and 304 (79.2%) did not need PMV (group 2). There was a statistical signifi cance between group 1 and group 2 concerning the peak VVR for the day of operation 58,25(33,48) vs. 25,65(19,8) and cumulative fl uid overload in % for the fi rst 48hours +2,54(13,29) vs. – 1,19(3,4). After combining this two factors in a predictive model, the ROC curve analysis showed AUC 0,903 (95% CI 0,863-0,944) with sensitivity of 86.25% and specifi city of 82,57%. Conclusion. Combining VVR and cumulative fl uid overload, resulted in establishment of a new reliable predictive model for PMV after CHS in pediatric patients in our Center.
Keywords
children, congenital heart disease, congenital heart surgery, prolonged mechanical ventilation, risk factors