М. Иванов‡, М. Пенева‡, И. Иванов‡, Н. Гочева‡, Л. Бояджиев‡Кореспондиращ автор: М. Пенева ( milapeneva1@gmail.com ) Академик редактор: Николай Рунев © М. Иванов, М. Пенева, И. Иванов, Н. Гочева, Л. Бояджиев. Това е статия отворен достъп разпространява под условията на Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), която позволява използване без ограничения, разпространение, и възпроизвеждане на всякакъв носител, при условие на оригиналния автор и източник са кредитирани. Цитат:
Иванов М, Пенева М, Иванов И, Гочева Н, Бояджиев Л (2022) Възможности в лечението на инфекциозен ендокардит на постоянен електрод за електрокардиостимулатор. Българска Кардиология 28(2): 116-122. https://doi.org/10.3897/bgcardio.28.e81189 |  |
Ендокардитът на трикуспидална клапа е относително рядък – около 5-10% от всички случаи на инфекциозен ендокардит (ИЕ). През последните години обаче се наблюдава нарастване на честотата на случаите с локализация в дясното сърце. Освен злоупотребата с венозни наркотични субстанции и разширената употреба на постоянни кардиостимулатори, кардиовертер-дефибрилатори и устройства за ресинхронизираща терапия води до нарастване на броя пациенти, потенциално изложени на риск от инфекция. Същевременно наблюдаваме сериозни трудности в лечението на заболяването, особено когато се касае за случаи с ИЕ, локализиран върху десностранни устройства. Представяме клиничен случай на пациент на 45 години с доказан ИЕ, локализиран върху трикуспидалната клапа и електрода на предварително имплантиран постоянен електрокардиостимулатор. Проследяваме резултатите от антибиотичното и хирургичното лечение, осъществени на два етапа – експлантация на електрода на кардиостимулатора, ексцизия на трикуспидална клапа и имплантация на епикарден кардиостимулатор, и на втори етап – трикуспидално клапно протезиране с механична протеза, оперативна реваскуларизация и реимплантация на епикарден електрокардиостимулатор, и последваща след два месеца повторна замяна на тромбозиралата механична протеза с биологична. Оптималното медикаментозно лечение, приложено в предоперативния период, и проведената по-късно радикална хирургична намеса показват положителен резултат по отношение протичането на ИЕ, изразяващ се в липса на рецидив на интоксикационния синдром и липса на последващи хоспитализации поради сърдечно-съдови причини.
M. Ivanov§, M. Peneva§, I. Ivanov§, N. Gotcheva§, L. Boyadzhiev§Corresponding author: M. Peneva ( milapeneva1@gmail.com ) Academic editor: Nikolay Runev © M. Ivanov, M. Peneva, I. Ivanov, N. Gotcheva, L. Boyadzhiev. This is an open access article distributed under the terms of the Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), which permits unrestricted use, distribution, and reproduction in any medium, provided the original author and source are credited. Citation:
Ivanov M, Peneva M, Ivanov I, Gotcheva N, Boyadzhiev L (2022) Therapeutic options in the treatment of infectious endocarditis of an implantable cardiac device lead. Bulgarian Cardiology 28(2): 116-122. https://doi.org/10.3897/bgcardio.28.e81189 | |
Right-sided endocarditis, and endocarditis of the tricuspid valve in particular, is a relatively uncommon condition, encountered in approximately 5 to 10 percent of all cases of infectious endocarditis (IE). The recent increase in the prevalence of right-sided IE is attributed to intravenous drug abuse as well as the increased utilization of implantable cardiac devices such as pacemakers, implantable cardioverter-defi brillators, and cardiac resynchronization therapy devices. These cases pose signifi cant therapeutic challenges, especially when right-sided devices are involved. We present a case of 45-year-old male patient with proven IE with involvement of the tricuspid valve and implantable cardiac device lead and demonstrate the results of an antibacterial treatment and surgical interventions carried out in two steps – explanation of the lead of the implantable cardiac device, excision of the tricuspid valve, and implantation of an epicardial implantable device; subsequent tricuspid valve replacement with mechanical valve, surgical revascularization, and fi nally replacement of the thrombosed mechanical valve with a biological valve. The optimal preoperative management and the following comprehensive surgical intervention resulted in resolution of IE as it has been demonstrated by the lack of recurrence of systemic infl ammatory response syndrome and no further hospitalisations due to cardiovascular events.