Георги Горанов‡, Петър Николов‡Кореспондиращ автор: Георги Горанов ( georgigoranov@yahoo.com ) Академик редактор: Диана Трендафилова © Георги Горанов, Петър Николов. Това е статия отворен достъп разпространява под условията на Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), която позволява използване без ограничения, разпространение, и възпроизвеждане на всякакъв носител, при условие на оригиналния автор и източник са кредитирани. Цитат:
Горанов Г, Николов П (2021) Преживяемост и прогностични фактори при пациенти след каротидно стентиране и коронарна реваскуларизация. Българска Кардиология 27(4): 61-71. https://doi.org/10.3897/bgcardio.27.e73251 |  |
Цел на проучването. Да се анализират прогностичните фактори и да се създаде модел за преживяемостта при пациенти след интервенционална каротидна реваскуларизация. Материал и методи. При 329 пациенти след каротидна интервенционална реваскуларизация е изчислена медианата (MS) и общата преживяемост (OS) за период на наблюдение 20-101 месеца. При всички пациенти преди каротидното стентиране е извършена коро- нарна ангиография и при показания – коронарна реваскуларизация. Анализирани са 4 групи фактори: каротидна болест, коронарна болест, подлежаща сърдечна патология и придружаващи заболявания. Резултати. MS на всички пациенти е 86 месеца, OS на 1-вата, 3-тата, 5-ата и 9-ата година са съответно – 94, 85, 73 и 51%, а EFS – 85 месеца. Чрез Log Rank-Mantel-Cox еднофакторен анализ се доказа достоверно намалена MS при 21 тествани показатели, повечето от които свързани с ИБС. Посредством двустъпков многофакторен Cox-регресионен анализ като независими прогностични фактори за преживяемостта на пациенти с каротидно стентиране се оказаха само 7 от тях: LM стеноза, пълна реваскуларизация, късен МИ, преживян инсулт, възраст над 70 год., клапна болест и каротиден скор. Изводи. Видно е, че преживяемостта на пациентите с САS е лимитирана основно от показатели за КАБ и сърдечна патология. Тяхното поетапно коригиране е в състояние да подобри прогнозата и преживяе- мостта на болните с каротидна стеноза, съчетана с КАБ.
Georgi Goranov§, Petar Nikolov§Corresponding author: Georgi Goranov ( georgigoranov@yahoo.com ) Academic editor: Diana Trendafilova © Georgi Goranov, Petar Nikolov. This is an open access article distributed under the terms of the Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), which permits unrestricted use, distribution, and reproduction in any medium, provided the original author and source are credited. Citation:
Goranov G, Nikolov P (2021) Survival and prognostic factors in patients after carotid stenting and coronary revascularization. Bulgarian Cardiology 27(4): 61-71. https://doi.org/10.3897/bgcardio.27.e73251 | |
Aim: To analyze the prognostic factors and create a model for survival in patients after interventional carotid revascularization. Methods: In 329 patients after carotid artery stenting (CAS), the median (MS) and overall survival (OS) were calculated for a follow-up period of 2-101 months. All patients underwent coronary angiography prior to carotid stenting and, if indicated, coronary revascularization. 4 groups of factors were analyzed: carotid disease, coronary artery disease (CAD), underlying cardiac pathology and concomitant diseases. Results: MS in all patients was 86 months, OS at 1, 3, 5, and 9 years was – 94%, 85%, 73%, and 51% respectively. Event free survival was 85 months. Log Rank- Mantel-Cox analysis demonstrated significantly reduced MS in 21 tested factors, most of them related to CAD. Two-step multifactorial Cox regression analysis defined only 7 of them as independent prognostic factors for the survival of patients after CAS: left main stenosis, complete revascularization, late myocardial infarction (MI), stroke, age over 70 years, valvular disease and carotid score. Conclusion: Survival of patients after CAS is limited mainly by CAD and underlying cardiac pathology. Staged revascularization treatment strategy may improve the prognosis and survival of patients with both carotid and coronary disease.