В съответствие с разбирането за връзката коморбидност−възпаление се предполага, че съпътстващите заболявания, особено метаболитните, стимулират развитието и тежестта на сърдечната недостатъчност със запазена фракция на изтласкване (СНзФИ) през каскада механизми, поддържащи системно тъканно възпаление, водещо като краен резултат до миокардна фиброза. Напоследък се появяват нови експериментални и клинични доказателства, които засилват валидността и верифицират възпалително-профибротична парадигма. Тези доказателства се състоят във: (1) инфилтрация на миокарда с имунокомпетентни клетки не само поради метаболитно натоварване, предизвикано от затлъстяване, но и поради индуцирано от артериална хипертония хемодинамично натоварване на компоненти от извънклетъчния матрикс (като базалния ламинин), които взаимодействат с кардио-миоцитния титин; (2) експресия в кардиомиоцитите на индуцируема азотно-оксидна синтетаза под въздействието на циркулиращи проинфламаторни цитокини, което води до натрупване в миокарда на разградени протеини поради неразгънат протеинов отговор; (3) дефиниране на феногрупи пациенти със СНзФИ с отчетлив възпалителен и профибротичен компонент чрез алгоритми за машинна обработка; (4) директно свързване при медиационен анализ между съпътстващи заболявания, възпалителни биомаркери и нарушена миокардна структура и функция с ендотелна експресия на адхезионни молекули, вече натрупани в ранната предклинична СНзФИ (СН стадий A, B). Тези нови доказателства проправят пътя за бъдещо лечение на СНзИФ с биологични препарати насочени срещу 1) възпалителни цитокини, 2) стимулиране на разгръщане на пълен протеинен отговор и ненатрупване на протеини в миокарда чрез инхибитори на фосфодиестераза-1, 3) корекция на ригидността на титин чрез натриуретичен пептид – партикулатната гуанилил циклаза – PDE9 (фосфодиестераза 9), и 4) молекулярни и клетъчни регулаторни механизми, които контролират миокардната фиброза.

Consistent with the understanding of the comorbidity-infl ammation relationship, concomitant diseases and especially metabolic comorbidities are thought to stimulate the development and severity of heart failure with preserved ejection fraction through a cascade of mechanisms supporting systemic tissue infl ammation leading to myocardial fi brosis. Recently, new experimental and clinical evidence has emerged that enhances validity and verifi es the infl ammatory-profi brotic paradigm. This evidence consists of: (1) myocardial infi ltration with immunocompetent cells not only due to metabolic load caused by obesity but also due to arterial hypertension-induced haemodynamic loading of extracellular matrix components (such as basal laminatin interacting with basal laminate); (2) expression in cardiomyocytes of inducible nitric oxide synthetase under the infl uence of circulating proinfl ammatory cytokines, which leads to accumulation of degraded proteins in the myocardium due to an unfolded protein response; (3) defi ning phenogroups of patients with heart failure with preserved ejection fraction with a distinct infl ammatory and profi brotic component by machining algorithms; (4) direct association. in mediation analysis between comorbidities, infl ammatory biomarkers and impaired myocardial structure and function with endothelial expression of adhesion molecules already accumulated in early preclinical heart failure with preserved ejection fraction (CH stage A, B). This new evidence paves the way for future treatment of heart failure with a conserved ejection fraction with biologics directed against 1) infl ammatory cytokines, 2) stimulating the development of a complete protein response and non-accumulation of protein in the chiocardia by phosphodiesterase inhibitors 1) the rigidity of titin by natriuretic peptide – the particular guanylyl cyclase – PDE9 (phosphodiesterase 9) and 4) molecular and cellular regulatory mechanisms that control myocardial fi brosis.