Дивертикулите на сърцето са находка, която се среща сравнително рядко в практиката. Приема се, че са вродени аномалии на сърдечната стена, най-често на лявата камера (ЛК), които в голям процент от случаите се съпътстват с други аномалии – сърдечни, съдови или торако-абдоминални. Липсата на характерна клинична симптоматика и на електрокардиографски промени при наличието на сърдечни дивертикули води най-често до тяхното случайно откриване и диагностициране при изследване с образна методика. Диагнозата дивертикул на ЛК може да се постави с ехокардиография (ЕхоКГ), лява вентрикулна ангиография (ЛВГ), компютърна томография (КТ) и магнитно-резонансна томография (МРТ). От тези методи МРТ дава най-добра морфологична оценка на стената на дивертикула, локализацията и отношението му към околните тъкани и динамичното му поведение по време на систола и диастола. МРТ може да изключи възпалителна, травматична и исхемична сърдечна патология, кардиомиопатия и да диференцира дивертикул от миокардни крипти или патологично формирана фокална аневризма или псевдоаневризма на ЛК. Следователно МРТ е предпочитаният неинвазивен метод за оценка в детайл на сърдечната стена и помага за диференцирането и дефинитивното поставяне на диагнозата конгенитален сърдечен дивертикул, която в повечето случаи не изисква терапевтична интервенция.

дивертикул, лява камера, магнитно-резонансна томография

Myocardial diverticula are rare and incidental fi ndings. They are most probably congenital anomalies of the cardiac wall, mainly of the left ventricle (LV), which in the majority of the cases are associated with other anomalies – cardiac, vascular or thoraco-abdominal. The lack of specifi c clinical symptoms and electrocardiographic changes in the presence of cardiac diverticulum, make them most commonly an incidental fi nding during a diagnostic imaging examination. The diagnosis of LV diverticulum can be made with echocardiography, left ventriculography, computed tomography or magnetic-resonance imaging (MRI). Among all, MRI gives the best morphologic assessment of the ventricular wall, the location and the relation of the diverticulum to surrounding structures and its dynamic behaviour during systole and diastole. MRI can rule out infl ammatory, traumatic and ischemic cardiac pathology, and cardiomyopathy, and thus differentiate the diverticulum from another entity – myocardial crypts, pathologically formed focal aneurysm or pseudoaneurysm of the LV. Therefore, MRI is the preferred non-invasive method for evaluating the cardiac wall in detail and helps to differentiate and defi nitively diagnose congenital cardiac diverticulum, which in most cases does not require therapeutic intervention.

diverticulum, left ventricle, magnetic resonance imaging