Въведение: Бета-блокерите (ББ) остават основен елемент от вторичната профилактика след остър коронарен синдром (ОКС). Съвременните рандомизирани проучвания обаче поставят под въпрос рутинното им приложение при пациенти със запазена фракция на изтласкване, като често изключват тези с предсърдно мъждене (ПМ). Целта ни беше да оценим прогностичното значение на терапията с ББ след ОКС и да определим дали наличието на ПМ променя връзката ѝ с болничната и едногодишната смъртност. Материали и методи: Проведохме ретроспективен анализ на пациенти, включени в Португалския регистър за остри коронарни синдроми (ProACS), в периода от октомври 2010 г. до 2021 г. Пациентите бяха стратифицирани според наличието на ПМ и предписването на ББ. Двете първични крайни точки бяха смъртността в болницата и едногодишната смъртност от всички причини. Резултати: В проучването бяха включени общо 14 906 пациенти (средна възраст 64 ± 13 години, 72,8% мъже), от които 9,8% страдаха от ПМ. Пациентите с ПМ бяха по-възрастни, имаха повече съпътстващи заболявания и по-висока смъртност (по време на хоспитализацията: 8,6% спрямо 1,8%; едногодишна смъртност: 15,9% спрямо 4,5%; p  <  0,001 и за двете). Терапията с бета-блокери бе свързана с по-ниска вътреболнична смъртност както при синусов ритъм (OR 0,19, 95% CI 0,14-0,24), така и при ПМ (OR 0,21, 95% CI 0,13-0,35), като ползата се запази и след корекция (коригиран OR 0,30, 95% CI 0,23-0,35). При едногодишно проследяване терапията с бета-блокери бе свързана с намалена смъртност (HR 0,57, 95% CI 0,44-0,73), без значимо взаимодействие със сърдечния ритъм (p-взаимодействие  =  0,335). Заключения: ПМ се свързва с по-лоша прогноза след ОКС. Терапията с бета-блокери показва намалена смъртност както по време на болничния престой, така и в рамките на една година след това, като ползата е постоянна, независимо от сърдечния ритъм. Тези резултати сочат, че ПМ не променя прогностичната връзка на терапията с бета-блокери след ОКС.

остър коронарен синдром; бета-адренергични антагонисти; предсърдно мъждене; смъртност; прогноза; национален регистър

Introduction: Beta-blockers (BB) remain a cornerstone of secondary prevention after acute coronary syndrome (ACS). However, contemporary randomized trials have questioned their routine use in patients with preserved ejection fraction, often excluding those with atrial fibrillation (AF). We aimed to evaluate the prognostic impact of BB therapy after ACS and determine whether the presence of AF modifies its association with in-hospital and one-year mortality. Materials and Methods: We conducted a retrospective analysis of patients included in the Portuguese Registry of Acute Coronary Syndromes (ProACS), between October 2010 and 2021. Patients were stratified ac-cording to AF status and BB prescription. The two co-primary endpoints were in-hospital and one-year all-cause mortality. Results: A total of 14,906 patients were included (mean age 64 ± 13 years, 72.8% male), of whom 9.8% had AF. AF patients were older, had more comorbidities, and higher mortality (in-hospital: 8.6% vs. 1.8%; 1-year: 15.9% vs. 4.5%; p  <  0.001 for both). BB therapy was associated with lower in-hospital mortality in both sinus rhythm (OR 0.19, 95% CI 0.14-0.24) and AF (OR 0.21, 95% CI 0.13-0.35), with consistent benefit after adjustment (adjusted OR 0.30, 95% CI 0.23-0.35). At one-year follow-up, BB therapy was associated with reduced mortality (HR 0.57, 95% CI 0.44-0.73), without significant interaction with heart rhythm (p-interaction  =  0.335). Conclusions: AF is associated with worse prognosis after ACS. BB therapy is associated with reduced in-hospital and one-year mortality, with consistent benefit irrespective of heart rhythm. These findings suggest that AF does not modify the prognostic association of BB therapy after ACS.

acute coronary syndrome; adrenergic beta-antagonists; atrial fibrillation; mortality; prognosis; national registry