Острите аортни синдроми са група животозастрашаващи състояния, характеризиращи се с нарушение в целостта на аортната стена и висок риск от руптура и летален изход. Към тях се отнасят аортната дисекация, интрамуралният хематом и пенетриращата атеросклеротична язва, които споделят сходни патофизиологични механизми. Травматичната аортна увреда е отделна клинична единица, възникваща вследствие на високoенергийна закрита гръдна травма и е свързана със значителна ранна смъртност. Закритата травматична увреда на гръдната аорта най-често е резултат от внезапни сили на децелерация при пътнотранспортни произшествия или падане от височина. Най-често засегнатият сегмент е аортният истмус поради анатомичните и биомеханични особености на прехода между подвижната аортна дъга и фиксираната низходяща торакална аорта. Значителна част от пациентите загиват на мястото на инцидента, а при преживелите първите часове рискът от последваща руптура остава висок. Компютърнотомографската ангиография е метод на избор за диагностика и терапевтично планиране при травматична аортна увреда, като позволява прецизна оценка на локализацията и степента на аортното засягане. Класификацията на Society for Vascular Surgery (SVS) осигурява стандартизиран подход при определяне на индикациите и времето за интервенция. През последните години ендоваскуларното лечение с имплантиране на гръден стентграфт (TEVAR) се утвърди като предпочитан терапевтичен метод при пациенти с подходяща анатомия. Данните от клинични регистри и метаанализи показват по-ниска ранна смъртност и по-малка честота на тежки усложнения в сравнение с отвореното хирургично лечение, особено при пациенти с политравма. Цел: Целта на настоящото изследване е представянето на собствения ни опит при ендоваскуларното лечение на травматична аортна увреда при пациенти, лекувани в периодa 2014-2021 г., и да се анализират ранните клинични резултати и безопасността на метода. Материал и методи: Настоящата статия демонстрира 7 пациенти с травматична аортна увреда, лекувани чрез TEVAR. В лекуванaта група са включени 6 мъже и 1 жена, на възраст между 30 и 71 години. Диагнозата е поставена чрез компютърна томо-графска ангиография. Аортните увреди са класифицирани съгласно класификацията на Society for Vascular Surgery (SVS). Анализирани са индикациите за интервенция и техническият успех. Резултати: TEVAR е осъществен успешно при всички пациенти, с пълен технически успех и без интраоперативна смъртност. Не са наблюдавани случаи на параплегия, исхемия на гръбначния мозък или тежки съдови усложнения. В ранния следоперативен период не са регистрирани руптури на аортата. Необходимост от повторна интервенция и извършване на балонна постдилатация поради еднолийк тип I се налага при един пациент. Процедурата позволява стабилизиране на пациентите и лечение на съпътстващите травматични увреди. 

травматична аортна увреда, остри аортни синдроми, ендоваскуларно лечение/имплантиране на гръден стент-графт, компютърнотомографска ангиография, гръдна аорта

Acute aortic syndromes represent a group of life-threatening conditions characterized by disruption of the integrity of the aortic wall and a high risk of rupture and fatal outcome. These include aortic dissection, intramural hematoma, and penetrating atherosclerotic ulcer, which share similar pathophysiological mechanisms. Traumatic aortic injury represents a distinct clinical entity resulting from high-energy blunt chest trauma and is associated with signifi cant early mortality. Blunt traumatic injury of the thoracic aorta most commonly occurs as a result of sudden deceleration forces during road traffi c accidents or falls from height. The most frequently affected segment is the aortic isthmus, due to the anatomical and biomechanical characteristics of the transition between the mobile aortic arch and the fi xed descending thoracic aorta. A substantial proportion of patients die at the scene of the incident, and among those who survive the fi rst hours, the risk of subsequent rupture remains high. Computed tomography angiography is the method of choice for diagnosis and therapeutic planning in traumatic aortic injury, allowing precise assessment of the location and severity of aortic involvement. The Society for Vascular Surgery (SVS) classifi cation provides a standardized approach for determining indications and timing of intervention. In recent years, endovascular treatment with implantation of a thoracic stent-graft (TEVAR) has been established as the preferred therapeutic method in patients with suitable anatomy. Data from clinical registries and meta-analyses demonstrate lower early mortality and a reduced incidence of severe complications compared with open surgical treatment, particularly in polytrauma patients. Objective: The aim of the study is to present the own authors’ experience with endovascular treatment of traumatic aortic injury in patients treated during the period 2014-2021 and to analyze the early clinical outcomes and safety of the method. Materials and Methods: The present article demonstrates 7 patients with traumatic aortic injury treated by TEVAR. The treated group included 6 men and 1 woman, aged between 30 and 71 years. The diagnosis was established by computed tomography angiography. Aortic injuries were classifi ed according to the Society for Vascular Surgery (SVS) classifi cation. Indications for intervention and technical success were analyzed. Results: TEVAR was successfully performed in all patients, with complete technical success and no intraoperative mortality. No cases of paraplegia, spinal cord ischemia, or severe vascular complications were observed. In the early postoperative period, no aortic ruptures were registered. The need for reintervention and balloon post-dilatation due to type I endoleak occurred in one patient. The procedure allowed stabilization of the patients and treatment of associated traumatic injuries.

traumatic aortic injury, acute aortic syndromes, endovascular treatment/implantation of a thoracic stent-graft, computed tomography angiography, thoracic aorta