Цели: Миокардният инфаркт (МИ) остава основна причина за заболяемост и смъртност в световен мащаб, главно поради необратимо увреждане на кардиомиоцитите и минимален регенеративен потенциал. Въпреки че мезенхимните и костномозъчните стволови клетки са широко проучени, доказателствата за сърдечни стволови клетки (ССК) остават ограничени. Този систематичен преглед и метаанализ оценява ефикасността на терапията със сърдечни стволови клетки след МИ. Методи: Метаанализът е проведен в съответствие с насоките PRISMA (Preferred Reporting Items for Systematic Review and Meta-Analyses). Подходящите проучвания са идентифицирани от електронни търсения в PubMed, EBSCO и ProQuest за рандомизирани контролирани проучвания (РКИ), оценяващи ефикасността на терапията със сърдечни стволови клетки след МИ. Анализът на случайните ефекти е извършен с помощта на програмен продукт R v4.4.1. Резултати: Включени са общо четири рандомизирани контролирани проучвания, с 329 участници. На шестия месец след прекаран инфаркт терапията със сърдечни стволови клетки се свързва със значително редуциране на масата на белега (MD: -4,25 g, 95% CI: -7,16 до -1,34, p = 0,004) и на размера на инфаркта (MD: -2,32%, 95% CI: -3,91 до -0,73, p = 0,004) в сравнение с плацебо. Не са наблюдавани значими разлики във фракцията на изтласкване на лявата камера (LVEF), индекса на крайния систолен обем на лявата камера (LVESVi), индекса на крайния диастолен обем на лявата камера (LVEDVi) нито на шестия, нито на дванадесетия месец, нито при 6-минутния тест с ходене на 12-ия месец от проследяването. Заключение: Терапията със сърдечни стволови клетки след инфаркт на миокарда е свързана с умерено намаляване на масата на белега и размера на инфаркта след шест месеца, без значително подобрение в глобалната камерна функция или функционалния капацитет до 12-ия месец. Тези открития показват, че макар CSC да могат да доведат до ранни структурни ползи, клиничното им въздействие остава несигурно и изисква потвърждение в по-големи проучвания с по-дълго проследяване.

миокарден инфаркт, сърдечни стволови клетки, стволови клетки, размер на инфаркта

Objectives: Myocardial infarction (MI) remains a major cause of morbidity and mortality worldwide, primarily due to irreversible cardiomyocyte injury and minimal regenerative potential. While mesenchymal and bone-marrow-derived stem cells have been widely studied, evidence for cardiac stem cells (CSCs) remains limited. This systematic review and meta-analysis evaluate the effi cacy of cardiac stem cell therapy after MI. Methods: We conducted this meta-analysis in accordance with the Preferred Reporting Items for Systematic Review and Meta-Analyses (PRISMA) guidelines. Eligible studies were identifi ed from electronic searches of PubMed, EBSCO, and ProQuest for randomized controlled trials (RCTs) evaluating the effi cacy of cardiac stem cell therapy after MI. The random effect analysis was performed using R v4.4.1. Results: Four randomized controlled trials comprising 329 participants were included. At six months, cardiac stem cell therapy was associated with a signifi cant reduction in scar mass (MD: -4.25 g, 95% CI: -7.16 to -1.34, p = 0.004) and infarct size (MD: -2.32%, 95% CI: -3.91 to -0.73, p = 0.004) compared with placebo. No signifi cant differences were observed in left ventricular ejection fraction (LVEF), left ventricular end-systolic volume index (LVESVi), left ventricular end-diastolic volume index (LVEDVi) at either six or twelve months, or in the 6-minute walk test at 12 months. Conclusion: Cardiac stem cell therapy after MI is associated with modest reductions in scar mass and infarct size at six months, without signifi cant improvement in global ventricular function or functional capacity up to twelve months. These fi ndings suggest that while CSCs may confer early structural benefi ts, their clinical impact remains uncertain and requires confi rmation in larger trials with longer follow-up. 

myocardial infarction, cardiac stem cells, stem cell, infarct size