Психогенният псевдосинкоп е състояние на привидна загуба на съзнание, което трудно се различава от очевидци от истинската загуба на съзнание. При наблюдавана провокация на състоянието обаче няма хемодинамичните и електроенцефалографски стигми на истински синкоп с реална загуба на съзнание. Понякога подробната анамнеза може да предизвика съмнение за състоянието – относително дълъг период на безсъзнание, необичайни провокатори, нетипични продроми и чести пристъпи са съмнителни белези, но са далеч от специфични в популацията пациенти, представящи се за диференциална диагноза на синкопални състояния при кардиолога. Златният стандарт за поставяне на диагнозата е провокацията с тест с наклонена маса, при който да се регистрира психо-генният псевдосинкоп и да се обективизира паралелното отсъствие на хемодинамични (а в оптималния случай и енцефалографски) белези на загуба на съзнание. Трябва да се знае, че наличието на психогенен псевдосинкоп не изключва автоматично и наличието на истински рефлексни синкопи при конкретния пациент. Лечението, базирано на първо място на ясно обяснение на състоянието и подкрепяща комуникация с пациента, може да доведе до рязко намаление на честотата на пристъпите. Фармакологичното лечение на асоциирани психиатрични заболявания, както и психологическата подкрепа са изключително ефективни. Когнитивно-поведенческата терапия е най-предпочитаният подход при тази популация пациенти. В настоящия материал ще представим диагностичния процес при една пациентка и ще обсъдим развитието на разбирането за това състояние, основните клинични белези и диагностични подходи, класификацията и подлежащата патология, както и терапевтичните методи.

синкоп, вазовагален синкоп, психогенен псевдосинкоп, тест с наклонена маса, конверсионно разстройство, дисоциативно разстройство, когнитивно-поведенческа терапия

Psychogenic pseudosyncope is a state of apparent loss of consciousness, which is indistinguishable from true loss of consciousness by eyewitnesses. However, there are no hemodynamic and electroencephalographic stigmata of true syncope with real loss of consciousness. Sometimes a detailed history can raise doubts about the condition – a relatively long period of unconsciousness, unusual triggers, atypical prodromes and frequent attacks are suspicious signs, but they are far from specifi c in the population of patients presenting for differential diagnosis of syncopal episodes to the cardiologist. The gold standard for making the diagnosis is the provocation with a tilt-table test, in which psychogenic pseudosyncope is registered and simultaneously the absence of hemodynamic (and in the optimal case, electroencephalographic) signs of loss of consciousness is objectifi ed. It should be noted that the presence of psychogenic pseudosyncope does not automatically exclude the presence of true refl ex syncope in the particular patient. Treatment based primarily on a clear explanation of the condition and supportive communication with the patient can lead to a sharp reduction in the frequency of attacks. Pharmacological treatment of associated psychiatric disorders, as well as psychological support, is extremely effective. Cognitive-behavioural therapy is the most preferred approach in this patient population. In this review, we will present the diagnostic process in one patient and discuss the development of the understanding of this condition, the main clinical features and diagnostic approaches, the classifi cation and underlying pathology, as well as therapeutic methods.

syncope, vasovagal syncope, psychogenic pseudosyncope, tilt table test, conversion disorder, dissociative disorder, cognitive-behavioural therapy