Въведение: Ангина при липса на обструктивна коронарна болест (ANOCA) е често срещан клиничен проблем, който остава слабо разпознат и се характеризира с нееднороден диагностичен и терапевтичен подход. Въпреки липсата на значими стенози, пациентите често съобщават за персистираща симптоматика и са лекувани с интензивна комбинирана фармакотерапия. Данните от реалната клинична практика относно медикаментозното лечение и степента на контрол върху симптомите при тази популация остават ограничени. Материал и методи: Проведено е едноцентрово обсервационно проучване сред 102 пациенти, насочени за коронарна ангиография по повод ангинозна симптоматика, при които не са установени обструктивни коронарни лезии. Оценени са изходната медикаментозна терапия и тежестта на симптомите чрез класификацията на Canadian Cardiovascular Society (CCS) и Сиатълския въпросник за ангина (SAQ). Анализирана е връзката между лечението и тежестта на симптоматиката с помощта на непараметрични тестове. Резултати: Средната възраст е 61 години; 59% от пациентите са жени. Над 90% от пациентите са на медикаментозна терапия за сърдечно-съдови заболявания, като 22.6% приемат пет или повече медикамента. Най-често използваните медикаменти са β-блокерите (59.8%), АСЕ инхибиторите/ARB (70.6%) и статините (58.8%). Въпреки това 54.4% от пациентите са класифицирани като II или по-висок функционален клас по CCS, а резултатите от SAQ показват персистираща ангинозна симптоматика. Не са установени асоциации между вида или броя на медикаментите и тежестта на симптомите, с изключение на приема на триметазидин, който е асоцииран с по-висок CCS клас (p = 0.032). Заключение: При изследваната кохорта бе установено, че фармакотерапията е интензивна, но не показа ясна връзка с контрола на симптомите. Получените резултати подчертават необходимостта от индивидуализиран терапевтичен подход, насочен към съответния ендотип.

ANOCA, ангина при липса на обструктивни коронарни лезии, антиангинозна терапия

Introduction: Angina with non-obstructive coronary arteries (ANOCA) is frequently encountered in clinical practice but remains poorly understood and inconsistently managed. Despite the absence of signifi cant coronary stenoses, patients often report persistent symptoms and receive extensive pharmacotherapy. Real-world data on medication use and symptom burden in ANOCA populations remain limited. Material and methods: We conducted a single-center observational study of 102 patients referred to coronary angiography due to angina, who were subsequently found to have non-obstructive coronary artery disease. Baseline medication use and symptom severity were assessed using the Canadian Cardiovascular Society (CCS) classifi cation and Seattle Angina Questionnaire (SAQ). Associations between treatment and symptoms were analyzed using non-parametric tests. Results: The mean age was 61 years; 59% were women. Over 90% of patients were on cardiovascular medications, with 22.6% receiving fi ve or more agents. The most used therapies were β-blockers (59.8%), ACE inhibitors/ARBs (70.6%), and statins (58.8%). Despite this, 54.4% were in CCS class II or higher, and SAQ scores refl ected persistent symptoms. No signifi cant associations were found between drug class or medication count and symptom severity. Trimetazidine use was associated with slightly higher CCS class (p = 0.032). Conclusion: In this ANOCA cohort, pharmacotherapy was intensive but not clearly associated with symptom control. These fi ndings highlight the need for individualized, endotype-guided treatment strategies.

ANOCA, angina with non-obstructive coronary arteries, antianginal therapy