Bulgarian Cardiology 31(1): 7-21, doi: 10.3897/bgcardio.31.e150772
D-димер - лабораторни аспекти и клинично приложение
И. Паскалева‡, Е. Дончева‡‡ Национална кардиологична болница, София, България
Кореспондиращ автор: Е. Дончева ( evadoncheva@yahoo.com ) Академичен редактор: Веселина Колева © И. Паскалева, Е. Дончева. Това е статия отворен достъп разпространява под условията на Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), която позволява използване без ограничения, разпространение, и възпроизвеждане на всякакъв носител, при условие на оригиналния автор и източник са кредитирани. Цитат:
Паскалева И, Дончева Е (2025) D-димер - лабораторни аспекти и клинично приложение. Българска Кардиология 31(1): 7-21. https://doi.org/10.3897/bgcardio.31.e150772 |  |
Резюме
D-димер е краен продукт на плазминовото разграждане на кръстосано-свързания фибрин и е маркер за активацията на коагулационната и фибринолитичната системи. В рутинната клинична практика се използва широко за изключване на венозен тромбоемболизъм (ВТЕ), за оценка на риска от рецидивиращи тромбози и определяне на оптималната продължителност на антикоагулантната терапия, за диагноза и мониториране на синдром на дисеминирана интравазална коагулация (ДИК). Аналитичните методи за измерване на D-димер се характеризират с висока чувствителност, но относително ниска специфичност, тъй като D-димер е повишен при редица физиологични и патологични състояния. Комбинацията от измерването на D-димер със скали за оценка на клиничната вероятност позволява безопасно отхвърляне на ВТЕ. С цел повишаване на диагностичната надеждност са предложени стратегии, които да повишат специфичността на D-димер. Прилагането на възрастово-коригиран и адаптиран към клиничната вероятност разграничителен праг за ВТЕ позволява отхвърляне на диагнозата при по-голям брой пациенти без да се налага извършване на допълнителни образни изследвания.
Ключови думи
D-димер, имунологични методи, венозен тромбоемболизъм
D-dimer – laboratory aspects and clinical application
I. Paskaleva§, E. Doncheva§§ National Heart Hospital, Sofia, Bulgaria
Corresponding author: E. Doncheva ( evadoncheva@yahoo.com ) Academic editor: Vesselina Koleva © I. Paskaleva, E. Doncheva. This is an open access article distributed under the terms of the Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), which permits unrestricted use, distribution, and reproduction in any medium, provided the original author and source are credited. Citation:
Paskaleva I, Doncheva E (2025) D-dimer - laboratory aspects and clinical application. Bulgarian Cardiology 31(1): 7-21. https://doi.org/10.3897/bgcardio.31.e150772 | |
Abstract
D-dimer is a terminal product of plasmin-mediated degradation of cross-linked fibrin and is a marker for the activation of both the coagulation and fibrinolytic systems. D-dimer is widely used in routine clinical practice to rule out venous thromboembolism (VTE), assess the risk of recurrent thrombosis, and determine the optimal duration of anticoagulant therapy, as well as for the diagnosis and monitoring of disseminated intravascular coagulation (DIC). The analytical methods for measuring D-dimer are high sensitive but relatively low specific, as D-dimer levels are elevated in several physiological and pathological conditions. The combination of D-dimer measurements with clinical probability scores allows for the safe exclusion of VTE. To improve diagnostic accuracy, several strategies have been proposed to increase the specificity of D-dimer testing. The application of age-adjusted and clinical probability adapted cutoff values for VTE allows VTE exclusion in a greater number of patients without the need for additional imaging studies.
Keywords
D-dimer, immunological methods, venous thromboembolism