Анализ на ехокардиографските промени при пациенти с централна сънна апнея лекувани със SGLT2i Analysis of echocardiographic changes in patients whit central sleep apnea treated with GLT2i

Bulgarian Cardiology 30(4): 66-71, doi: 10.3897/bgcardio.30.e140848

Анализ на ехокардиографските промени при пациенти с централна сънна апнея лекувани със SGLT2i

П. Калайджиев^‡§, Р. Илиева^§‡, Н. Георгиева^§, С. Яков^‡§, Д. Сомлева^‡§, Г. Войнова^§, Н. Спасова^‡§, Е. Кинова^‡§, А. Гудев^‡§

‡ Медицински университет, София, България§ УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ, София, България

Кореспондиращ автор: П. Калайджиев ( pkalaidjiev@gmail.com )

Академичен редактор: Найденка Златарева

Това е статия отворен достъп разпространява под условията на Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), която позволява използване без ограничения, разпространение, и възпроизвеждане на всякакъв носител, при условие на оригиналния автор и източник са кредитирани.

Цитат: Калайджиев П, Илиева Р, Георгиева Н, Яков С, Сомлева Д, Войнова Г, Спасова Н, Кинова Е, Гудев А (2024) Анализ на ехокардиографските промени при пациенти с централна сънна апнея лекувани със SGLT2i. Българска Кардиология 30(4): 66-71. https://doi.org/10.3897/bgcardio.30.e140848

Резюме

Въведение: Остра декомпенсирана сърдечна недостатъчност (ОДСН) често се свързва с централна сънна апнея (ЦСА), която влошава клиничната картина и качеството на живот. При пациенти с ОДСН, ЦСА допринася за повтаряща се нощна кислородна десатурация, повишен индекс на апнея-хипопнея (AHI) и чести епизоди на Чейн-Стоукс дишане, влошавайки прогнозата. Ехокардиографското наблюдение е от съществено значение за тези пациенти, осигурявайки надеждна оценка на сърдечната функция с течение на времето. Инхибиторите на натриево-глюкозния котранспортер-2 (SGLT2i), първоначално разработени за диабет, показват ползи за бъбречната функция, подобряват симптомите при сърдечна недостатъчност и са ефективни при сънна апнея, което предполага мултиорганна протекция. Цел: Да се оцени ефектът от терапията със SGLT2i върху ехо-кардиографските параметри и тежестта на сънната апнея при пациенти с ЦСА и ОДСН с намалена систолна функция. Материал и методи: Проведено е проспективно кохортно проучване с 162 пациенти, включващо тези с фракция на изтласкване < 40%, NT-proBNP > 900 pg/ml и AHIcentral > 5. Изключени са пациенти с краен стадий на бъбречно заболяване, клас IV сърдечна недостатъчност по NYHA, ХОББ или тежка дихателна не-достатъчност. За оценките са използвани ApneaLink™ и подробен ехокардиографски запис, като пациентите са проследявани три месеца след започване на SGLT2i терапията. Резултати: От 52-ма пациенти, отговарящи на включващите критерии, 48 завършиха проучването. Регистрират се сигнификанти ехокардиографски промени. Диастолната функция се подобрява значимо с намаление на съотношението E/e' от 14.74 ± 2.57 до 13.64 ± 2.18, p = 0.002, както и функцията на дясна камера, показано с намаления в RVOT от 39.25 ± 4.01 до 38.32 ± 3.59, p = 0.004 и s-PAP от 41.26 ± 5.74 до 40.07 ± 5.20, p = 0.001. TAPSE също се подобрява от 18.37 ± 2.17 mm до 18.87 ± 1.96 mm, p < 0.001, а съотношението s-PAP/TAPSE отразява по-добра ефективност на дясната камера променяйки се от 0.46 ± 0.11 до 0.48 ± 0.10 в края на проследяването, p < 0.001. Показателите за сънна апнея също показват подобрение с намаления в AHI от 21.35 ± 4.91 до 18.33 ± 4.75, p = 0.015, централния AHI от 13.16 ± 3.70 до 10.04 ± 3.57, p < 0.001 и епизодите на Чейн-Стоукс дишане от 33.70 ± 11.20 до 26.58 ± 9.95, p < 0.001. Индексът на кислородна десатурация (ODI) намалява от 24.29 ± 7.01 до 17.91 ± 5.90, p < 0.001, а нивата на NT-proBNP, които показват тежестта на сърдечната недостатъчност, се намаляват от 1574.89 ± 652.80 pg/ml до 1250.35 ± 484.26 pg/ml, p < 0.001. Заключение: Терапията със SGLT2i води до съществени подобрения в ехокардиографските показатели, особено на тези, отразяващи функцията, заедно със значителни намаления в тежестта на ЦСА и кислородната десатурация при пациенти с ОДСН. Тези резултати подкрепят потенциала на SGLT2i като ефективна терапевтична опция, налагайки допълнителни проучвания за дългосрочните ползи върху сърдечно-съдовата система.

Ключови думи

инхибитори на SGLT2; ехокардиографски промени; централна сънна апнея

Analysis of echocardiographic changes in patients whit central sleep apnea treated with GLT2i

| Medical University of Sofia, Sofia, Bulgaria¶ UMHAT Tsaritsa Yoanna – ISUL, Sofia, Bulgaria

Corresponding author: P. Kalaydzhiev ( pkalaidjiev@gmail.com )

Academic editor: Naidenka Zlatareva

This is an open access article distributed under the terms of the Creative Commons Attribution License (CC BY 4.0), which permits unrestricted use, distribution, and reproduction in any medium, provided the original author and source are credited.

Citation: Kalaydzhiev P, Ilieva R, Georgieva N, Yakov S, Somleva D, Voynova G, Spasova N, Kinova E, Goudev A (2024) Analysis of echocardiographic changes in patients whit central sleep apnea treated with GLT2i. Bulgarian Cardiology 30(4): 66-71. https://doi.org/10.3897/bgcardio.30.e140848

Abstract

Background: Acute decompensated heart failure (ADHF) is often associated with central sleep apnea (CSA), which exacerbates cardiovascular strain and impacts quality of life. In ADHF patients, CSA contributes to recurrent nocturnal oxygen desaturation, elevated apnea-hypopnea index (AHI), and frequent Cheyne-Stokes respiration episodes, increasing health risks. Echocardiographic monitoring is essential in these patients, providing reliable assessment of heart function over time. Sodium-glucose cotransporter-2 inhibitors (SGLT2i), initially developed for diabetes management, have shown beneﬁ ts for renal function, sleep apnea symptoms, and heart failure outcomes, suggesting potential for multifaceted treatment. Purpose: To evaluate the effects of SGLT2i therapy on echocardiographic parameters and sleep apnea severity in patients with CSA and ADHF with reduced systolic function (HFrEF). Material and methods: We conducted a prospective cohort study with 162 patients, including those with an ejection fraction < 40%, NT-proBNP > 900 pg/ml, and AHIcentral > 5. Exclusions were patients with end-stage renal disease, NYHA class IV heart failure, COPD, or severe respiratory failure. ApneaLink™ and echocardiograms were used for assessments, and patients were followed for three months post-initiation of SGLT2i. Results: Among the 52 eligible patients, 48 completed the study. Echocardiographic improvements were signiﬁ cant, particularly in diastolic function with a reduction in the E/e’ ratio (from 14.74 ± 2.57 to 13.64 ± 2.18, p = 0.002) and right heart function, as shown by decreases in RVOT (from 39.25 ± 4.01 to 38.32 ± 3.59, p = 0.004) and s-PAP (from 41.26 ± 5.74 to 40.07 ± 5.20, p = 0.001). TAPSE also improved (from 18.37 ± 2.17 mm to 18.87 ± 1.96 mm, p < 0.001), and the s-PAP/TAPSE ratio reﬂ ected better right heart efﬁ ciency (from 0.46 ± 0.11 to 0.48 ± 0.10, p < 0.001). Sleep apnea metrics also showed improvement, with reductions in AHI (from 21.35 ± 4.91 to 18.33 ± 4.75, p = 0.015), central AHI (from 13.16 ± 3.70 to 10.04 ± 3.57, p < 0.001), and Cheyne-Stokes respiration episodes (from 33.70 ± 11.20 to 26.58 ± 9.95, p < 0.001). Oxygen desaturation index (ODI) decreased (from 24.29 ± 7.01 to 17.91 ± 5.90, p < 0.001), and NT-proBNP levels, indicating heart failure severity, were reduced (from 1574.89 ± 652.80 pg/ml to 1250.35 ± 484.26 pg/ml, p < 0.001). Conclusion: SGLT2i therapy led to substantial improvements in echocardiographic measures of diastolic and right heart function, along with signiﬁ cant reductions in CSA severity and oxygen desaturation in ADHF patients. These ﬁ ndings support the potential of SGLT2i as an effective treatment option, meriting further study for long-term beneﬁ ts on cardiac and respiratory health.

Keywords

SGLT2 inhibitors; echocardiographic changes; central sleep apnea