Антрациклин-индуцираната кардиотоксичност (АИК) е позната от 70-те години на XX век, но продължава да е актуална, основно заради широкото приложение на антрациклините в онкологичната практика. Понастоящем АИК се разглежда като продължителен и непрекъснат процес, който започва още с първата доза на молекулно и клетъчно нива и еволюира в кардиомиопатия и сърдечна недостатъчност. Съвременните изследвания са насочени за откриване на методи за ранна детекция на антрациклин-свързаната миокардна увреда. В допълнение, разработват се средства за първична превенция на АИК, като се търси тяхната ефективност, мястото и времето на приложение. Целта на настоящия обзор да се представят наличните превантивни възможности, както и механизмите на тяхното действие и механизмите на АИК. Според съвременните препоръки на първична превенция подлежат пациентите с висок и много висок риск и тя включва общи мерки за понижение на сърдечно-съдовия риск, невро-хормонална терапия и статини. Периодичната кардиологична оценка е задължителна част от профилактиката на прогресията на сърдечната увреда. Установяване на лека миокардна увреда (влошен глобален надлъжен стрейн и освобождаване на тропонин) дава основание за кардиопротективна намеса. Някои въпроси в превенцията на АИК като ползата от по-ранна кардиопротекция, мястото и ефективността на сакубитрил/валсартан и на инхибиторите на натриево-глюкозния котранспортер 2 (SGLT2 инхибитори) са обект на бъдещи изследвания. Физическата активност изглежда обещаващ метод за намаляване на сърдечните увреждащи ефекти на антрациклините. 

антрациклини, кардиотоксичност, кардиопротекция

Anthracycline-induced cardiotoxicity (AIC) has been known since the 1970s but remains relevant, mainly due to the widespread use of anthracyclines in oncological practice. Currently, AIC is viewed as a prolonged and continuous process that starts with the initial dose at molecular and cellular levels and advances, ultimately resulting in cardiomyopathy and heart failure. Many contemporary studies aim to discover methods for early detection of anthracycline-related myocardial injury. Additionally, ongoing research focuses on agents for primary prevention of AIC, examining their effectiveness, place, and timing of administration. This review aims to present the available preventive options, interconnecting them with their mechanisms of action and the mechanisms of AIC. According to current recommendations, primary prevention is indicated for high- and very high-risk patients and includes general measures to lower cardiovascular risk, neurohormonal therapy, and statins. Regular cardiology assessments are a crucial component of heart damage prevention. Evidence of mild myocardial injury (deteriorated Global Longitudinal Strain and troponin release) justifi es cardioprotective measures. Some aspects remain unanswered, including whether early cardioprotection is required, as well as the role and effi cacy of sacubitril/valsartan and sodium-glucose cotransporter 2 inhibitors (SGLT2 inhibitors) for AIC prevention. Physical activity is a promising method to reduce the cardiac damaging effects of anthracyclines. 

anthracyclines, cardiotoxicity, cardioprotection