Bulgarian Cardiology 29(3): 25-33, doi: 10.3897/bgcardio.29.e109243
Артериално налягане и хипертония при пациенти със захарен диабет Тип 1 с дългосрочна давност
expand article infoТ. Чалъкова, К. Цочев, В. Йотова, Н. Ушева, Я. Бочева, Г. Вълчев, Й. Йотов
‡ Медицински университет „Проф. д-р П. Стоянов“, Варна, България
Open Access
Резюме
Прогнозата при тип 1 захарен диабет (Т1ЗД) се е подобрила значимо през последните десетилетия, което води до по-висока честота на сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ). Откриване на рисковите фактори за ССЗ става задача от първостепенно значение. Сред тях високото артериално налягане (АН) е една от най-важните цели. Цел: да се проучат стойностите на АН, наличието на артериална хипертония (АХ) и лечението ѝ при болни с Т1ЗД с дълга давност и без известни ССЗ в сравнение с подбрани контроли. Материал и методи: Общо 124 болни с Т1ЗД са сравнени с 59 контроли, подбрани по сходна възраст, пол и индекс на телесна маса (ИТМ). Всички участници са интервюирани за демографски характеристики, физическа активност, начин на живот, придружаващи заболявания, лечение, наличие на усложнения и др. Взети са кръвни проби за изследване на лабораторни показатели и биомаркери. АН е измерено двукратно и е взета средната стойност от двете стойности. АХ е дефинирана по стандартен начин. Стойностите на АН са сравнени с помощта на t-тест. Приложен е множествен линеен регресионен анализ, с независима променлива АН и с независими променливи възраст, пол, ИТМ, наличие на Т1ЗД, нива на гликиран хемоглобин и стойности на креатинин. Методът ANOVA е използван за изследване
на интерактивна възка между пол и наличие на Т1ЗД. Резултати: средната възраст на участниците е 43,47 ± 10,1 години, като 54% са мъже. Средната давност на Т1ЗД е 25,31 ± 8,2 год. и средните нива на HbA1c са 8,42 ± 1,8% за диабетиците. Средните стойности на АН в групата с Т1ЗД са били значимо по-високи, отколкото в контролната, еднакво и при двата пола. Разликата достига статистическа значимост за ситолното АН (САН) и за пулсовото налягане (ПН). Наличието на Т1ЗД независимо повлиява стойностите на АН, след корекция за основни замъгляващи фактори. Средната коригирана разлика в АН между лицата със и без Т1ЗД е била 8,37 mm Hg за САН, 4,92 mm Hg за ДАН и 5,19 mm Hg за ПН (p < 0,001). АХ е значимо по-честа при болните с Т1ЗД отколкото при контролите – 54% vs. 27%, p = 0,0001, основно за сметка на вече известна хипертония. Контролът на АН е бил незадоволителен – стойности на АН < 140/90 и < 130/80 mm Hg са били достигнати съответно само при 36% и 13% от лекуваните хипертоници. Мнозинството от участниците с АХ са на комбинирана терапия, главно фиксирана комбинация в една таблетка, но 30% от хипертониците с Т1ЗД не са били лекувани въобще за повишеното си АН. РАС-инхибиторите са били най-използваният клас медикаменти. Изводи: САН и ПН са значимо по-високи при болни с Т1ЗД на средна възраст и с дълга давност на заболяването. АХ е сигнификантно по-честа при наличие и
на Т1ЗД. Въпреки че са лекувани според съвременните препоръки, постигнатият контрол на АН е далеч от оптималния. Резултатите показват необходимостта от постоянен скрининг на болните с Т1ЗД за АХ и други рискови фактори и за по-агресивно антихипертензивно лечение с цел намаляване на бъдещи ССЗ инциденти.
Ключови думи
тип 1 захарен диабет, артериално налягане, артериална хипертония
Blood pressure and hypertension in type 1 diabetes mellitus patients with long duration
expand article infoT. Chalakova§, K. Tsochev§, V. Iotova§, N. Usheva§, Y. Bocheva§, G. Valchev§, Y. Yotov§
§ Medical University “Prof. P. Stoyanov”, Varna, Bulgaria
Open Access
Abstract

Type 1 diabetes mellitus (T1DM) has significantly better prognosis which has led to increased cardio-vascular diseases (CVD) prevalence. The detection of CVD risk factors and their treatment become tasks of paramount importance. Among them, high blood pressure (BP) is a target of primary purpose. Aim: to explore the blood pressure values, the prevalence of hypertension (HTN) and its management in patients with T1DM with long duration and without overt CVD, in comparison to matched controls. Participants and methods: totally, 124 patients with T1DM were matched to 59 controls by sex, age and approximate body mass index (BMI). All participants filled in questionnaires with information on demographics, physical activity, life style, concomitant diseases, treatments, presence of complications, etc. Blood samples were taken for laboratory and biomarkers investigation. Blood pressure was measured by investigators twice and the mean of the two measurements was used. HTN was accepted using standard definitions. BP values were compared using t-test. Multiple linear regression models with dependent variable BP measures and age, sex, BMI, presence of T1DM, glycated hemoglobin levels, creatinine levels as independent variables were created. ANOVA method was used to test the interaction of sex and presence of T1DM. Results: The mean age of the participants was 43.47 ± 10.1 years, 54% were males. The mean duration of T1DM was 25.31 ± 8.2 years and the mean HbA1c was 8.42 ± 1.8% for diabetic patients. The mean blood pressure measures in T1DM groups were higher than in controls, both in males and females. The difference reached significance for SBP and pulse pressure (PP). The presence of T1DM independently affected the BP values, after adjusting for major confounders. The mean adjusted differences between T1DM and controls were 8.37 mm Hg for SBP, 4.92 mm Hg for DBP, and 5.19 mm Hg for PP (p < 0.001). HTN was significantly more frequent in T1DM patients than in controls – 54% vs. 27%, p = 0.0001, mainly due to already known hypertension. BP control was insufficient – in only 36% and 13% of the treated hypertensive participants, respectively, for BP < 140/90 and < 130/80 mm Hg. The majority of the patients with HTN were treated with combination therapy, mostly single-pill fixed dosage but 30% of the hypertensive patients with diabetes did not take antihypertensive medications. Inhibitors of the renin-angiotensin system were the preferred class of medications. Conclusions: SBP and PP were significantly higher in middle-aged patients with T1DM with long duration than their control counterparts. The presence of HTN was significantly more common in T1DM. Although treated according to the current recommendations, the control of BP was far from effective. These results show the need for constant screening of patients with T1DM for HTN and other risk factors and for more aggressive antihypertensive treatment to prevent future CVD events.

Keywords
type 1 diabetes mellitus, blood pressure, hypertension