Предшестващата анемия е известен предиктор за смърт при пациенти със остър инфаркт на миокарда със SТ-елевация. Данните за влиянието на анемичния синдром са доста по-оскъдни при остър миокарден инфаркт без SТ-елевация (NSTEMI). Цел: Поставихме си за цел да оценим честотата на анемията и влиянието ѝ върху ранните и късните резултати при български пациенти с NSTEMI. Материал и методи: Проведохме амбиспективен анализ на 138 последователни пациенти с NSTEMI, като наличие на анемия се прие при изходен хемоглобин < 120 g/L за жени, < 130 g/L за мъже. Резултати: Няма значима разлика в честота на основните рискови фактори при пациентите със и без анемия. Анемичните пациенти са по възрастни, с по-ниско тегло спрямо ръста и по-лоша изходна бъбречна функция. Изходната анемия е свързана с по-високи стойности на рисковия сбор GRACE и по голям предполагаем размер на реализирания инфаркт според достигнат максимален тропонин І. Няма разлика в приложението на интервенционално лечение. Болничният престой е значително по-дълъг в групата с анемия и е свързан с повече усложнения. Няма разлика в честотата на вътреболничните хеморагични събития и в проведената антиагрегантна терапия, но пациентите с изходна анемия значимо по-често са получили кръвопреливане. Общата смъртност е по-висока при анемичните пациенти както по време на първичния болничен престой, така и по време на проследяването. Заключение: Анемията при постъпването е свързана с повишен риск за усложнен болничен престой и вътреболнична смъртност, както и за влошена отдалечена преживяемост при пациентите с NSTEMI и следва да се включва в общата оценка на риска.

остър коронарен синдром, остър миокарден инфаркт без SТ-елевация, анемия при приемането, рискови фактори за нежелани събития, оценка на риска

Anaemia at admission is a known predictor of death in patients with myocardial infarction with ST-elevation (STEMI). Data on the effect of anaemia on the prognosis in patients with non-ST-elevation myocardial infarction (NSTEMI) is less readily available. Purpose: We aimed to evaluate the frequency of anaemia in a Bulgarian tertiary centre NSTEMI patient population, and its effect on the immediate and extended prognosis of the patients. Methods: We performed ambispective analysis of 138 consecutive patients with NSTEMI, and anaemia was defi ned as haemoglobin at admission below 120 g/L for females and below 130 g/L for males. Results: There was no signifi cant difference in the frequencies of standard risk factors between patients with and without anaemia. Anaemic patients tended to be older, with lower body mass index and worse kidney function. Patients with baseline anaemia tended to have higher GRACE risk scores and a larger size of the realised myocardial infarction as judged by maximal reached troponin I. There was no signifi cant difference in interventional treatment in both groups. Median hospital stay was signifi cantly longer in anaemic patients and was marked by more complications. Despite a lack of increase in inhospital bleeding and no difference in treatment with oral antiaggregants, patients with anaemia received haemotransfusion treatment more often. Mortality rate was higher in anaemic patients both during the index hospitalization and during the follow up. Conclusion: Anaemia at admission is associated with an increased risk of both in hospital cardiovascular complications and after dehospitalisation all-cause mortality in patients with NSTEMI and should be considered as an additional risk factor in the global risk assessment of patients.

acute coronary syndrome, non-ST-elevation myocardial infarction, anemia on admission, prognostic risk factors, risk assessment